понеделник, 26 декември 2011 г.

„Руският свят” в центъра на София






В Столичната библиотека на София на площад „Славейков” се откри Руски център. Тук читателите могат да се запознаят в оригинал с творби на Пушкин, Чехов, Толстой, Бунин, съвременни руски писатели, пък и изобщо да се потопят в света на руската култура и руския език.
Ето какво разказва съветникът на посолството на Руската Федерация в България Сергей Фошкин:

- Това е вече третият Руски център в България. Аналогични центрове работят в Пловдивския и Варненския университет. Желаещите да овладяват или повишават своите знания по руски език могат да го правят и в специални кабинети към Университета за национално и световно стопанство, този български „Харвард”, Руския лицей, Великотърновския университет. А като цяло в 50 български учебни заведения може да се овладява руският език. Създадена е система от училища с негово задълбочено изучаване, има и курсове за повишаване на квалификацията. В министерството на образованието на България има специален департамент, който се занимава с целия комплекс от тези проблеми. Скоро в Софийския университет „Климент Охридски”, който се смята за флагман на висшето образование в България, ще се чества паметната дата: 100 години преподаване на руски език. Откъде ли у българите има такъв интерес към него? Разбира се, тук играе роля факторът на историческата, културната близост на нашите народи. Но днес се добавя и прагматичният интерес. Младежите виждат своето бъдеще в бизнеса, свързан с недвижимите имоти (огромно количество руснаци купуват имоти в България), желаят да следват и работят в Руската Федерация. Руският език може да потрябва и за работа в най-голямото предприятие в страната – нефтопреработвателния завод „Нефтохим Бургас”, наричан тук още „руски”, защото целия контролен пакет акции принадлежи на ЛУКОЙЛ. С една дума, за значителна част от българската младеж владеенето на руския език е добре дошло за кариерата!

А какви възможности предоставя на своите посетители Руският център в залите на Столичната библиотека в София? На този въпрос отговори по телефона неговият директор Мариана Георгиева:


Столичната библиотека не случайно стана площадка за Руския център. Особена „руска” атмосфера създава директорът на библиотеката, изтъкнат български учен, академик, преводач и изпълнител на руски бардови песни Михаил Белчев. На церемонията по откриване на центъра той произнесе реч за ренесанса на руската култура в България, култура, която винаги е била обединяващ фактор на руския и българския народ.


http://bulgarian.ruvr.ru/2011/12/15/62251981.html

петък, 23 декември 2011 г.

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА



Уходит старый год,
Шуршит его последняя страница.
Пусть лучшее, что было, не уйдет,
А худшее - не сможет повториться.

вторник, 20 декември 2011 г.

Нов филм за Национално Движение Русофили

По време на Осмия национален събор на Национално Движение Русофили сред гостите беше делегация от Руския институт за стратегически изследвания, придружавана от снимачен екип, воден от Михаил Ширяев. По време гостуването си в България те заснеха документален филм, който представя на руската общественост паметни за нашите народи места и събития.
Филмът може да бъде гледан на:


http://www.youtube.com/watch?v=7RhyJnQzbn4&list=UUESOW79rhpT10mJ_1dHWC8w&index=1&feature=plcp

събота, 10 декември 2011 г.

ОБЯВЯВАНЕТО НА БЯЛА ЗА ГРАД

ОБЯВЯВАНЕТО НА БЯЛА ЗА ГРАД
През 19 век Бяла е най-голямото селище между Русе и Търново, Свищов и Попово. Още тогава неофициално е считано за градец. В своите спомени Константин Иречек пише :”гъсто струпания градец Бяла”. Според преброяването на населението от 1880г. Бяла има 3 733 жители, а през 1893г. – 678 къщи, 5 125 жители, от които 4 389 българи, 623 турци, 110 цигани, 3 евреи. Заема територия от 1 038кв.м..
След въвеждането на Закона за административното деление на България през 1880г..Бяла става Околийски център в Русенски окръг. Създават се необходимите правителствени учреждения : болница, аптека, читалище, училища, благотворителни дружества, съд, оформят се бюрата на двете основни политически партии – консерватори и либерали.
За Бяла се откриват години на икономически и културен напредък.
На 7 септември 1891г. на извънредно заседание на Беленския селски общински съвет кметът Ангел Крушков внася предложение беленската селска община да стане градска. На заседанието присъстват :помощник кмета Трифон Патев и членове, Георги Цветков,Тодор Кара Иванов, Венко Мангов, Ангел Чешмеджиев, Тодор Джонов, Иван Цанков, Махмуд Шебеков, Алиман Алиев, Мустафа Чобанов, отсъства Деню Маринов.
На заседанието се обсъждат редица въпроси свързани с необходимостта от по-големи приходи след преименуването. По численост според чл. 43 от Закона за градските общини попада в категорията с население до 7 хиляди жители. Персонала на служителите трябва да се разшири с 3 нови служители : инженер, архитект и бирник, като така ще се подобри съдържанието на дейността на Общината. Средствата за заплати на новите служители, както и незначителното повишаване заплатите на кмета и заместника му /които са били съответно 1 200 и 1 000 лева/ могат да бъдат набавени по няколко начина : Като се присъедини с.Стърмен към Беленската община /което до тогава принадлежи към с.Брестовица, но е на по-голямо разстояние от колкото до Бяла/. И като се прокара шосето Русе – Търново през Бяла и се въведе бариерно право за всички натоварени коли, които влизат в града.
Предложението на кмета е прието единодушно от съветниците. Съставения Протокол № 11 е предоставен на Русенския окръжен управител с молба да предвижи решението към по-горна инстанция.
На 11 декември 1891г. на заседание на Шестото обикновено Народно събрание с протокол № 36 Беленската селска община става градска.
С Указ № 664 от 23 декември 1891г. се утвърждава приетото от Народното събрание решение. До края на годината е обнародвано в „Държавен вестник”.
Сега Община Бяла заема територия от 341кв. км., с население от 13 467 жители и 11 населени места /с.Стърмен, с.Ботров, с.Босилковци, с.Пейчиново, с.П.Косово, с.П.Кладенци, с.Бистренци, с.Дряновец, с.Копривец, с.Лом Черковна/. Населението на град Бяла е 9 702 жители. Това го прави второто по големина населено място в областта. До 1960г. е околийски център.
Т.Йорданова
уредник в музей „Освободителна война”Бяла

вторник, 6 декември 2011 г.

ЧЕСТИТ СВЕТИ НИКОЛА

Честит Никулден!
Честито на именниците!
Честито на рибарите!
Честито на банкерите!

На всички празнуващи - здраве, късмет, любов и много радости!






Никулден е голям зимен празник, честван сред всички българи на 6 декември. Според народохристиянския мит за подялбата на света, на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони, както и на морските ветрове. Според митовете, свети Никола разлюлява и спира морските ветрове, ходи по моретата, и ако има някакъв кораб в беда, го спасява. Легендарното и реалното се преплитат, когато се говори за Свeти Никола Чудотворец. Знае се, че Никола Мираликийски, първобраз на светеца, е роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, (днешна Турция). Още като младеж Никола Мираликийски става известен с благочестието и добротата си, защото раздава наследеното си богатство на бедните.
Една легенда разказва как по време на страшна буря той спасил с молитви моряците на кораба, когато пътувал към Божи гроб, друга легенда твърди, че спасил моряците, като запушил пробойна в корпуса на кораба с шаран.
Светецът е покровител на моряците и рибарите. Празникът е в чест на морската стихия, на моретата, реките и езерата. В жертва се принася риба, най-често шаран, който се смята за слуга на светеца.
Рибникът - шаран в тесто, се счита за традиционното ястие на този празник. Рибникът се пече в пещ, заедно с обредните хлябове - по два за всеки дом.Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба.Както костите на гергьовското агне, така и костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича "кръхче",възрастните жени пришивали на капиците на децата да ги пази от злисили и уроки.В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

петък, 2 декември 2011 г.

ДО ВСИЧКИ ДЕЦА, ДО ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ!

ДО ВСИЧКИ ДЕЦА, ДО ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ!


    Уважаеми приятели на www.rusofili.eu, 

 

От 01.12.2011 до 25.12.2011 година

ОЧАКВАМЕ РИСУНКИТЕ НА ДЕЦАТА ЗА ВТОРИЯ КРЪГ НА КОНКУРСА !

·       В КОНКУРСА МОГАТ ДА СЕ ВКЛЮЧАТ ВСИЧКИ ЖЕЛАЕЩИ ДЕЦА ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И ВСИЧКИ ДРУГИ СТРАНИ,

·       ВСЯКО ДЕТЕ МОЖЕ ДА СЕ ВКЛЮЧИ В КОНКУРСА ПРЕЗ ЦЯЛОТО ОСТАНАЛО ВРЕМЕ НА НЕГОВОТО ПРОВЕЖДАНЕ – ОТ 01.12.2011 г. ДО 25.05.2012 г., БЕЗ ТОВА ДА ВЛИЯЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА КЛАСИРАНЕТО МУ, ТЪЙ КАТО ВСЕКИ КРЪГ Е АВТОНОМЕН САМ ЗА СЕБЕ СИ, 

·       ВСЯКА ИЗПРАТЕНА РИСУНКА, НЕЗАВИСИМО ОТ НЕЙНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА СТОЙНОСТ, СЕ ПУБЛИКУВА НА СТРАНИЦИТЕ НА САЙТА, 

·       ВСЯКО ДЕТЕ МОЖЕ ДА УЧАСТВА С РАЗЛИЧНА РИСУНКА В ЕДИН, В НЯКОЛКО, ИЛИ ВЪВ ВСИЧКИТЕ СЕДЕМ КРЪГА НА КОНКУРСА, БЕЗ ТОВА ДА ВЛИЯЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА КЛАСИРАНЕТО МУ, ТЪЙ КАТО ВСЕКИ КРЪГ Е АВТОНОМЕН САМ ЗА СЕБЕ СИ, 

·       ВСИЧКИ МЛАДИ ХУДОЖНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В КОНКУРСА, ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ, РОДИТЕЛИ, РЪКОВОДИТЕЛИ НА ИНСТИТУЦИИ И Т.Н., СЪДЕЙСТВАЛИ ЗА УЧАСТИЕТО НА ДЕЦАТА, ПОЛУЧАВАТ НАГРАДИ, НЕЗАВИСИМО ОТ КЛАСИРАНЕТО. НАГРАЖДАВАНЕТО НА МЛАДИТЕ ХУДОЖНИЦИ ПЪРВЕНЦИ В ПЪРВИЯ И ВТОРИЯ МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ДЕТСКА РИСУНКА МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ

o       http://vbox7.com/play:da577d54    и

o       http://www.youtube.com/watch?v=3VTa0jSJT-w    

·       ВСЯКО ДЕТЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ КЛАСИРАНЕТО МУ В КОНКУРСА, МОЖЕ ДА СТАНЕ ЧЛЕН НА РАЗКРИТАТА НА СТРАНИЦИТЕ НА САЙТА ГАЛЕРИЯ   


ОЧАКВАМЕ РИСУНКИТЕ НА ВСИЧКИ ЖЕЛАЕЩИ ДА УЧАСТВАТ В КОНКУРСА ДЕЦА, А НЕ САМО НА ТЕЗИ, КОИТО РИСУВАТ НАЙ-ДОБРЕ!

 

РЕДАКЦИОННО – ИЗДАТЕЛСКИ СЪВЕТ НАОФИЦИАЛНИЯ САЙТ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ – www.rusofili.eu

сряда, 30 ноември 2011 г.

130 години от смъртта на проф. д-р Николай Иванович Пирогов


Преди 134 години е началото на Руско – турската война, която за изстрадалия български народ се превръща в Освободителна.
На 20 юли 1877г. в Бяла е настанена Главната руска квартира начело с Руският император Александър II. По време на войната в страната ни са проф. Боткин – личен лекар на императора и създател на вътрешната медицина в Русия, проф. Склифасовски - световно известен хирург, проф. Ерисман – създател на руската медицинска хигиенна наука. Като милосърдна сестра към тези болници работи и баронеса Юлия Вревская.
Няколко дни след това от с.Павел /Търновско/ е преместена и 56-а военновременна болница, настанена на левия бряг на река Янтра. Тя се помества в 30 юрти, 16 големи и 10 малки палатки. Още на 25 юли болницата приема 67 ранени. По-късно пристигат 164 души, а на 1 август ранените и болните достигат 400 души. Известно време 56 болница играе роля на етапен пункт, в който болните и ранените остават само за известно време и след това са транспортирани.
За инспектиране на тези болници през ноември 1877г. пристига в Бяла проф. д-р Н.И.Пирогов.
По същото време в Бяла функционира и 48-а военновременна болница. Тя се помещава в бараки, направени набързо от плет, измазан отвътре и отвън с глина, примесена със слама. Пирогов се отнася критично към тези постройки.

„Беше зима – съобщава големият руски хирург – болните лежаха в по-голямата си част на пода и бяха под добър надзор. Това помещение принадлежеше на 48-ма военновременна болница. В една къща беше настанен склад на Обществото на Червения кръст. Там беше и помещението на сестрите, грижещи се за болните и снабдяващи ги с чай, вино, мляко и др. Макар нашето посещение в Бяла да беше вече през ноември, помещенията още не бяха снабдени с прозорци, печки, врати и други принадлежности...”
Пирогов дава висока оценка на работата на 56-та болница. Тя”...заменя почти 14 такива болници... Аз искам с това да изразя напрежението на силите в работата на персонала...” – казва той.
Кой е проф. д-р Н.И.Пирогов? Едва ли има човек, който не знае, но да напомним накратко.
Роден е на 13 ноември 1810 г. в Москва. Завършва медицина в Москва, след специализация в Германия и Франция защитава професура. Знаменитите професори на Западна Европа признават младия руски лекар за учен с гениална научна фантазия. 14 години Н. И. Пирогов е бил професор в прочутата Медико-хирургична академия на Санкт Петербург. Той създава хирургичната школа на Русия и първата в света научна школа по модерна хирургия. Автор е на най-рационални оперативни техники, прилагани и до днес. Създал е оригинални хирургични инструменти. Бил е главен консултант по оперативна хирургия на седемте големи петербургски болници, оперирал е във всички раздели: коремна, гръдна, травматология, УНГ, очна, костно-пластична хирургия. Той е написал прочутата „Книга за лекарските грешки”, с която иска да предпази колегите си от евентуални пропуски в диагностиката и лечението.
В онази епоха, когато ставали великите открития в медицината и другите хуманитарни науки, Пирогов е бил пионер. Неговото име са свързва много пъти с термина „Първи”:
- Той създава първия в света Анатомичен институт с главна специалност хирургична анатомия;
- За пръв път прилага метода за дисекция върху замразен труп;
- За пръв път в световната хирургична школа въвежда стерилизацията /чрез изваряване/ на хирургичните инструменти и болничните халати за операция;
- Първи в света извършил присаждане на кост;
- Пръв създател на военно-полевата хирургия. Неговият знаменит труд "Основни положения на моята полева хирургия" е вечно актуален;
- През 1847 г. за пръв път в света въвежда гипсовата имобилизация на счупените крайници;
- Пръв прилага наркозата във военнополевата хирургия /1847 г./;
- Пръв прилага идеята за медицинската сортировка – разпределение на ранените според тежестта на травмата;
- Пръв създава групи от милосърдни сестри, които да помагат на лекаря на фронта. Един от аргументите му за това е, че женската ласка към болния и ранения не може да бъде заменена с нищо!

Считан е за един от "бащите" на военната хирургия, участва на фронта по време на три войни: Кримската война (1853-1856), Френско-пруската война (1870-1871) и Руско-турската война (1877-1878).
Въпреки че е на преклонна възраст, руският император Александър II моли Николай Иванович по време на Руско-турската война да дойде на фронта. 67-годишния Пирогов приема при условие, че му бъдат предоставени неограничени права на действие. Неговото желание е удовлетворено и на 10 октомври 1877 г. Пирогов пристига в България и отива във военно-полева болница в село Горна Студена (Плевенско), където е главната квартира на руското командване.
По време на освободителната война за българите осъществява мащабна дейност, обследвайки, организирайки и проверявайки ефективността на лечението, като осигурява интендантското осигуряване с войнишко облекло, храненето, презимуването на ранени и болни във военно-временните болници в Свищов, Згалево, Българене, Горна Студена, Търново, Бохот, Бяла, Плевен. От 10 октомври до 17 декември 1877 г. Пирогов изминава с бричка и шейна около 700 км при 12 000 кв. км заета от русите площ между реките Вит и Янтра. Посещава общо 11 руски военно-временни болници, 10 дивизионни лазарета, 3 аптечни склада, разположени в 22 населени места. През този период лекува и оперира много българи.
През декември 1877г. Пирогов се завръща във Вишня.
Почива в кабинета си на 23-ти ноември /5 декември/ 1881г. от злокачествени язви на лигавицата на небцето. На четвъртия ден след смъртта му пристига лекар от Санкт Петербург с цел балсамиране на тялото. Тогава започва изграждането на църква, носеща името на Св. Никола, която е завършена през 1885. Ковчегът с тялото на Пирогов е поставен в криптата на църквата. Облечен е в дрехи на съветник с кръст на гърдите.
Признателният български народ издига в негова чест 26 обелиска, 3 ротонди и паметник в Скобелевия парк в Плевен. В село Бохот, Плевенско, на мястото на руската военно-временна болница, е изграден Парк-музей "Николай Иванович Пирогов". Най-значимото лечебно заведение за спешна медицинска помощ в България носи името на Николай Пирогов.
ПАМЕТНИК НА НИКОЛАЙ ПИРОГОВ В БЯЛА
Издигнат е в памет на големия руски хирург, посетил Бяла през ноември 1877 година. Паметникът е невисок четиристенен пирамидален. Намира се в началото на улица „Васил Левски" в близост до Горско стопанство. Открит е през 1977 година.

Музей "Освободителна война" Бяла и НЧ"Трудолюбие 1884" Бяла организират отбелязване на 130 г. от смъртта на академик Николай Пирогов и поднасяне на цветя пред паметника в гр. Бяла на 05.12.2011г. от 11.30ч.

АВТОР: Филип Дянков

ТРЕТИЯ МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ДЕТСКА РИСУНКА „ОБИЧАМ МОЯТА РОДИНА”

Р Е Г Л А М Е Н Т

ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА



НА СТРАНИЦИТЕ НА www.rusofili.eu – 2011-2012г.

1. ОРГАНИЗАТОРИ:

НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ

със съдействието /по азбучен ред/ на:

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ «СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ», 

СИНДИКАТ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ,

СОЮЗ ДРУЗЕЙ БОЛГАРИИ,

ФОРУМ «БЪЛГАРИЯ – РУСИЯ» 

2. ТЕМА НА КОНКУРСА – ЛЮБОВТА КЪМ РОДИНАТА, ДРУЖБАТА МЕЖДУ ДЕЦАТА ОТ ЦЯЛ СВЯТ и БОРБАТА ЗА МИР НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ.

3. ПОВОДИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ:

1330-годишнината от ОСНОВАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА /681/, 

1150-годишнината от ОСНОВАВАНЕТО НА РУСКАТА  ДЪРЖАВА /862/, 

250-годишнината от НАПИСВАНЕТО НА ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА /1762/ и 290 годишнината от РОЖДЕНИЕТО НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ /1722/,  

200-годишнината от НАЧАЛОТО НА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА  НА  РУСИЯ /1812-1813/,  

135-годишнината от АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ /1876/, 

135-годишнината от НАЧАЛОТО НА РУСКО – ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА  ВОЙНА /1877-1878/, 

70-годишнината от НАЧАЛОТО НА ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА  ВОЙНА /22.06.1941/. 

4.ЦЕЛ: Насърчаване творческото развитие на децата, създаване на интерес и желание на децата и родителите им за запознаване с поводите на конкурса .

5.УЧАСТНИЦИ – Без ограничения, всички желаещи деца от Република България, Руската Федерация и други страни, разпределени в три възрастови групи:

      ПЪРВА ГРУПА - ДЕЦА в ДОУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ /до 7-годишна възраст/,

      ВТОРА ГРУПА - ДЕЦА от І-ви до ІV-ти КЛАС /от 7 до 11-годишна възраст/,

      ТРЕТА ГРУПА - ДЕЦА от V-ти до VІІІ-ми КЛАС /от 11 до 14-годишна възраст/.

5.1.   Всяко дете, от всяка възрастова група, може да участва с по една рисунка, във всеки един от кръговете на конкурса /за всеки кръг рисунката следва да бъде различна/.

5.2.      РИСУНКИТЕ СЕ ИЗПРАЩАТ В СРОКОВЕ ЗА ОТДЕЛНИТЕ КРЪГОВЕ, КАКТО СЛЕДВА: 

      ЗА ПЪРВИ КРЪГ                 – от 01.11.2011 г. до 25.11.2011 г.

      ЗА ВТОРИ КРЪГ                  – от 01.12.2011 г. до 25.12.2011 г.

      ЗА ТРЕТИ КРЪГ                   – от 01.01.2012 г. до 25.01.2012 г.

      ЗА ЧЕТВЪРТИ КРЪГ           – от 01.02.2012 г. до 25.02.2012 г.

      ЗА ПЕТИ КРЪГ                    – от 01.03.2012 г. до 25.03.2012 г.

      ЗА ШЕСТИ КРЪГ                 – от 01.04.2012 г. до 25.04.2012 г.

      ЗА СЕДМИ КРЪГ                – от 01.05.2012 г. до 25.05.2012 г.

Рисунките се изпращат на ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС rusofili@abv.bg, или risrusofili@gmail.com  формат .jpg, /ЗА КОНКУРСАЗА ДЕТСКА РИСУНКА/, или на хартиен носител /формат А-4/ на ПОЩЕНСКИ АДРЕС – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ГРАД СОФИЯ–1000 , ул. “Г. С. РАКОВСКИ “ № 108 – НДР /ЗА КОНКУРСАЗА ДЕТСКА РИСУНКА/,

5.3. Рисунките се включват в съответния кръг на конкурса и се публикуват в Сайта на НДР www.rusofili.eu, на базата на датата на получаването им в Национално Движение Русофили /НДР/.

5.4. Всяка рисунка следва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да бъде придружена с данни за автора й и данни за институцията, родителите или близките изпратили рисунката  /на български или руски език/, както следва :

5.4.1. ЗА АВТОРА НА РИСУНКАТА:

ТРИТЕ ИМЕНА;

ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС /E-mail/ за контакти със семейството на детето; 

ПЪЛЕН ПОЩЕНСКИ АДРЕС;

ДАТА, МЕСЕЦ И ГОДИНА НА РАЖДАНЕ и

ТЕЛЕФОН ЗА КОНТАКТИ със семейството на детето,

5.4.2. ЗА ИНСТИТУЦИЯТА /детска градина, училище, читалище, дом на културата, школа по рисуване и т.н./, ИЗПРАТИЛА РИСУНКАТА:

НАИМЕНОВАНИЕ НА ИНСТИТУЦИЯТА;

ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС /E-mail/ за връзка с институцията;   

ТРИТЕ ИМЕНА И ДЛЪЖНОСТТА НА ЛИЦЕТО ИЗПРАТИЛО РИСУНКАТА И ДАННИТЕ НА ДЕТЕТО;

ПЪЛЕН ПОЩЕНСКИ АДРЕС на институцията и

ТЕЛЕФОН ЗА ВРЪЗКА с институцията;

ТРИТЕ ИМЕНА НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ИНСТИТУЦИЯТА /директор, председател и т.н./;

ТРИТЕ ИМЕНА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СБУ на ИНСТИТУЦИЯТА и

ТРИТЕ ИМЕНА НА УЧИТЕЛЯ или ВЪЗПИТАТЕЛЯ от чийто група или клас е детето,

5.4.3. ЗА РОДИТЕЛИТЕ, ИЗПРАТИЛИ РИСУНКАТА:

ТРИТЕ ИМЕНА НА РОДИТЕЛЯ ИЗПРАТИЛ РИСУНКАТА;

ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС /E-mail/ за връзка с родителя;  

ПЪЛЕН ПОЩЕНСКИ АДРЕС НА РОДИТЕЛЯ и

ТЕЛЕФОН ЗА ВРЪЗКА С РОДИТЕЛЯ,

5.5. ВАЖНО – От данните, изброени в точка 5.4., при класирането на рисунките в сайта се публикуват:

ЗА АВТОРА НА РИСУНКАТА – Име и Фамилия; Възраст; Местожителство /населено място, община, област и държава/; Наименование и местонахождение на институцията,

ЗА ЛИЦАТА ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ – Име и Фамилия; Длъжност; Наименование и местонахождение на институцията.

ЗА РОДИТЕЛИТЕ, ИЗПРАТИЛИ РИСУНКАТА – Име и Фамилия; Местожителство /населено място, община, област и държава/;

ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДАННИ, ИЗБРОЕНИ В т. 5.4., СЕ ПОЛЗВАТ САМО ОТ ГЛАВНИЯ АДМИНИСТРАТОР НА САЙТА НА НДР.

5.6. РИСУНКИТЕ, КОИТО НЕ СА ПРИДРУЖЕНИ С ИЗБРОЕНИТЕ В точка 5. 4., ДАННИ НЕ СЕ КЛАСИРАТ !

6.КЛАСИРАНЕ:  

6.1. ЧРЕЗ ГЛАСУВАНЕ ОТ  ЧИТАТЕЛИТЕ  НА  www.rusofili.eu – извършва се от читателите на Сайта, по брой набрани гласове за съответната рисунка, І-во, ІІ-ро и ІІІ-то място, за всеки кръг, за всяка възрастова група, чрез гласуване в Сайта на НДР www.rusofili.eu, Раздел „КОНКУРСИ”. 

6.1.1.   ВСЕКИ ЧИТАТЕЛ НА САЙТА МОЖЕ ДА ГЛАСУВА ЕЖЕДНЕВНО, ЗА ТРИ ИЗБРАНИ ОТ НЕГО РИСУНКИ ОТ ВСЯКА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА, ОТДЕЛНО ЗА ВСЕКИ КРЪГ НА КОНКУРСА, В СРОКОВЕ КАКТО СЛЕДВА: 

       ЗА ПЪРВИ КРЪГ                            – от 01.12.2011 г. до 25.12.2011 г.

       ЗА ВТОРИ КРЪГ                             – от 01.01.2012 г. до 25.01.2012 г.

       ЗА ТРЕТИ КРЪГ                              – от 01.02.2012 г. до 25.02.2012 г.

       ЗА ЧЕТВЪРТИ КРЪГ                      – от 01.03.2012 г. до 25.03.2012 г.

       ЗА ПЕТИ КРЪГ                               – от 01.04.2012 г. до 25.04.2012 г.

       ЗА ШЕСТИ КРЪГ                            – от 01.05.2012 г. до 25.05.2012 г.

       ЗА СЕДМИ КРЪГ                           – от 01.06.2012 г. до 25.06.2012 г.

       ЗА ФИНАЛНИЯ КРЪГ                – от 01.07.2012 г. до 31.07.2012 г.

6.1.2.   Ежемесечно, от 25-то до 30-то число на съответния месец, Главният администратор на Сайта на НДР публикува в www.rusofili.eu класираните в съответния кръг на конкурса рисунки /1-во, 2-ро и 3-то място за всяка възрастова група/ и броя на набраните от всяка от тях точки.  При равен брой точки, класираните рисунки могат да бъдат повече от девет.

6.1.3.   Във финалния кръг на конкурса влизат всички класирани в съответните поредни

кръгове рисунки  с набраните от тях в съответния кръг точки .

6.1.4.      Победители /1-во, 2-ро и 3-то място за всяка възрастова група/ в крайното класиране на читателите на Сайта са рисунките, набрали най-голям брой точки във финалния кръг на конкурса .

6.2. ОТ  ЖУРИ – извършва се от жури, определено от  Редакционно-Издателския Съвет /РИС/ на www.rusofili.eu .

6.2.1.Журито разглежда и класира всички, отговарящи на изискванията рисунки, за всеки отделен кръг, за всяка възрастова група, като в края на конкурса се класират общо девет рисунки /1-во, 2-ро и 3-то място за всяка възрастова група/. Главният администратор на Сайта на НДР публикува в www.rusofili.eu класираните в съответния кръг на конкурса рисунки /1-во, 2-ро и 3-то място за всяка възрастова група/. С оглед постигане на максимална обективност журито класира рисунките по техните номера, без да знае имената на техните автори, а състава на журито се обявява след приключване на конкурса .

6.3. Победители в конкурса  /по две 1-ви, 2-ри и 3-ти места за всяка възрастова група/ са рисунките, класирани по точка 6.1.4. и точка 6.2.1., съответно от читателите наwww.rusofili.eu и от журито .

7. НАГРАДИ :

7.1. Вписване в ЗЛАТНАТА ВИДИО КНИГА НА НДР - ЗА КОМПЛЕКСНИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ И КЛАСИРАЛИТЕ СЕ НА ПЪРВО МЯСТО В КОНКУРСА ,

7.2. ДИПЛОМ на ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ - ЗА КЛАСИРАЛИТЕ СЕ НА ПЪРВО, ВТОРО И ТРЕТО МЯСТО В КОНКУРСА ,

7.3. УЧАСТИЕ В ИЗЛОЖБИТЕ ОРГАНИЗИРАНИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДРУГИ СТРАНИ – АВТОРИТЕ НА РИСУНКИТЕ, КОИТО ОТГОВАРЯТ НАЙ-ПЪЛНО НА РЕГЛАМЕНТИРАНИТЕ ПОВОДИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСА И ПЪРВЕНЦИТЕ В КОНКУРСА ,

7.4. ГРАМОТА на ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ - ЗА ПЪРВЕНЦИТЕ В КОНКУРСА ,

7.5. ПОХВАЛЕН ЛИСТ на ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ - ЗА ВСИЧКИ ДЕЦА ,

7.6. ПРЕДМЕТНИ НАГРАДИ, ОСИГУРЕНИ ОТ ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА КОНКУРСА.

7.7. НАРЕД С НАГРАДИТЕ ПО ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ ЩЕ БЪДАТ ВРЪЧЕНИ НА:

7.7.1. НАЙ–МАЛКИТЕ УЧАСТНИЦИ В КОНКУРСА ,

7.7.2. УЧАСТНИЦИТЕ С НАЙ-ГОЛЯМ БРОЙ РИСУНКИ, 

7.7.3. УЧАСТНИЦИТЕ, ОТРАЗИЛИ НАЙ-ПЪЛНО И ТОЧНО ПОВОДИТЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСА /точка 2 от регламента/,

7.7.4.НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ОБЩИНИ, КМЕТСТВА, ДЕТСКИ И УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ, ЧИТАЛИЩА, ДОМОВЕ НА КУЛТУРАТА, ШКОЛИ,  КРЪЖИЦИ и др. С ПРОЦЕНТНО НАЙ-ГОЛЯМ БРОЙ РИСУНКИ

7.7.5. КМЕТОВЕ, КМЕТСКИ НАМЕСТНИЦИ, ВЪЗПИТАТЕЛИ, УЧИТЕЛИ, РЪКОВОДИТЕЛИ И ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА СБУ ОТ ЧИИТО НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ДЕТСКИ И УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ, ЧИТАЛИЩА, ГРУПИ, ШКОЛИ, КРЪЖИЦИ, ОРГАНИЗАЦИИ И ДР., КОИТОИМАТ ПРОЦЕНТНО НАЙ-МНОГО УЧАСТНИЦИ В КОНКУРСА.

8. В действащата на страниците на www.rusofili.eu „ГАЛЕРИЯ МЛАД ТВОРЕЦ”, съгласно Статута на галерията се публикуват снимките; име и фамилия; възраст; населено място, община, област, държава; електронен адрес /E-mail/ за контанти, на всички млади художници, които участват в конкурса, независимо от класирането на рисунките. 

8.1.Стилът, композицията и обектното присъствие на снимката е по избор на автора й.  Тя може да бъдат както портретна, така и да отразяват творческия процес на автора на рисунката, негово любимо занимание или друг момент от неговото ежедневие . Единствено, снимката на младия художник не може да бъде съчетана с негова рисунка, с която той участва в настоящия конкурс, а данните не следва да подсказват, с коя именно рисунка или рисунки той участва в конкурса. 

8.2.Снимките и данните за публикуване се изпращат на ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС rusofili@abv.bg /ЗА КОНКУРСАЗА ДЕТСКА РИСУНКА/, като формата на снимката трябва да бъде  .jpg , или на ПОЩЕНСКИ АДРЕС – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ГРАД СОФИЯ–1000 , ул. “Г. С. РАКОВСКИ “ № 108 – НДР /ЗА КОНКУРСАЗА ДЕТСКА РИСУНКА/, като снимката трябва да бъде по възможност цветна.

8.3. Снимките и данните се публикуват в Галерията от Главния администратор на rusofili@abv.bg по реда на получаването им .

8.4. Всяка снимка следва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да бъде придружена с данни за младия творец /на български или руски език/, както следва:

ТРИТЕ ИМЕНА /публикува се в сайта – ГАЛЕРИЯ „МЛАД ТВОРЕЦ”/,

ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС /E-mail/ за контакти с младия творец /публикува се в сайта – ГАЛЕРИЯ „МЛАД ТВОРЕЦ”/,

ВЪЗРАСТ /публикува се в сайта – ГАЛЕРИЯ „МЛАД ТВОРЕЦ”/,

НАСЕЛЕНО МЯСТО, ОБЩИНА, ОБЛАСТ, ДЪРЖАВА /публикува се в сайта – ГАЛЕРИЯ „МЛАД ТВОРЕЦ”/,

ТЕЛЕФОН ЗА КОНТАКТИ /ползвасе само от Главния администратор на сайта/ и

ПЪЛЕН ПОЩЕНСКИ АДРЕС /ползвасе само от Главния администратор на сайта/ 

9. През 2012 г., на страниците на www.rusofili.eu ще бъде разкрита „АКАДЕМИЯ МЛАД ТВОРЕЦ”, в която ще членуват участници в „ГАЛЕРИЯ МЛАД ТВОРЕЦ”, съгласно Статута на Академията, който преди утвърждаването му ще бъде публикуван за обсъждане на страниците на Сайта.  

ВНИМАНИЕ ! 

В КОНКУРСА можете да се включите през цялото време на неговото провеждане, съгласно сроковете регламентирани в точки 5.2. и 6.1., от 01.11.2011 г. до 25.05.2012 г.,

Всеки кръг на конкурса е автономен и няма пряка връзка с останалите кръгове,

Всеки участник може да участва в един, в няколко или във всички кръгове на Конкурса,

Не се публикуват снимките и данните и не се класират рисунките, които не отговарят на изискванията, регламентирани в точки  2., 5.1., 5.2., 5.4. и 8. от Регламента

9.   НАГРАЖДАВАНЕ:НА ДЕВЕТИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА ПРИЯТЕЛИТЕ НА РУСИЯ – МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 2012 г., РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЯЗОВИР „КОПРИНКА”, гр. Казанлък

РЕГЛАМЕНТЪТ Е УТВЪРДЕН ОТ РЕДАКЦИОННО-ИЗДАТЕЛСКИЯ СЪВЕТ /РИС/ НА САЙТА НА НДР www.rusofili.eu

събота, 26 ноември 2011 г.

70 години от Битката край Москва — Ден на воинската слава на Русия





5 декември с право се смята за Ден на войнската слава на Русия. Именно в този ден през 1941 година започна контранастъплението на съветските войски срещу германско-фашистките войски в битката край Москва.
Разгромът на фашистките войски край Москва стана начало на коренния прелом в хода на Великата Отечествена война. Окончателно беше погребан хитлеристкия план „блицкриг”. Именно край Москва беше развенчан митът за непобедимостта на германската армия, каза завеждащият отдела на Военно-историческата експозиция на Централния музей на Великата отечествена война на Поклонния хълм Николай Якуба:
- Московската битка стана онзи преломен момент на войната, който показа цялата илюзорност на плановете на германското командване. Те искаха да завладеят нашата страна буквално за месеци, както това стана в Западна Европа. Но ожесточената съпротива на съветските войски край границите и в другите сражения — в Белорусия, Украйна — провали тези планове. А когато започна германското настъпление край Москва на 30 септември, врагът се надяваше да завземе нашата столица. И това би означавало тяхната победа.
Нацистите подготвяха настъплението на московското направление като решаващо. Те съсредоточиха край столицата 77 дивизии, повече от 14 хиляди оръдия и минохвъргачки, 1 700 танкове. Подкрепа на сухопътните войски осъществяваха от въздуха 950 бойни самолети. Германското командване планираше да завземе Москва с два удара — от север и от юг. Ожесточени боеве се разгърнаха в района на Волокололамск, Истра, Яхрома, разказва историкът. На юг жестоки сражения се водеха в района на град Тула. Най-близката точка до столицата, където врагът можеше да се приближи, стана Красная поляна — 27 км. Изглеждаше, че при такива условия беше невъзможно да се мисли за настъпление. Хитлеристите и не очакваха това. Но съветското командване реши по друг начин.
В средата на октомври новосформираната 26-та армия с легендарните танкове Т-34 нанася мощен контраудар по фланговете на настъпващата 2-ра танкова група в района на Мценск и спира настъплението на германците на река Зуша. Това позволява на 3-та и 13-та армия да се измъкнат от вражеското обкръжение и да заемат позиции на Можайската отбранителна линия. Въпреки героичната съпротива хитлеристките танкови колони пробиват на няколко места съветската отбрана и на 18 октомври превземат Можайск – последния голям град пред Москва. Дори маршал Жуков признава, че пътят към столицата е открит.
На 19 октомври в Москва е обявено обсадно положение. Създават се 3 дивизии на народното опълчение от всички граждани, годни да носят оръжие. Немобилизираните жители изграждат хиляди километри укрепления, противотанкови ровове, телени заграждения, окопи и огневи точки. Евакуират се държавни учреждения, промишлени предприятия и граждани. Главнокомандващият Сталин остава в града, за да поддържа високия боен дух на защитниците. Вражеската авиация извършва 5 въздушни нападения над Москва, в които участват общо 2 018 самолета, от които 273 са свалени. Изтребителната авиация и противовъздушната отбрана водят напрегната денонощна борба и опазват столицата от големи разрушения. В средата на ноември, след прегрупиране и попълване на загубите, германците подновяват атаките си. 3-та и 4-та танкова група от север и 2-ра танкова група от юг трябва да пробият отбраната и да обкръжат Москва, срещайки се при град Ногинск източно от столицата. На север хитлеристите превземат Калинин (Твер), Солнечногорск и Красная поляна на по-малко от 26 км от Москва, овладяват Яхрома на 27-28 ноември, форсират от движение канала Москва-Волга и заемат стратегически плацдарм на Перемиловските височини на източния бряг на канала. На юг поради яростната съпротива 2-ра танкова група не успява да превземе Тула и заобикаля града от изток, достигайки главната магистрала за Москва при Кашира на 26 ноември.
Хитлеристките войски вече са крайно изтощени от двумесечните ожесточени сражения, не разполагат с никакви резерви и изпитват остър недостиг на горива и боеприпаси. Само от 16 ноември до 5 декември Вермахтът губи 155 хиляди войници, 800 танка, 300 оръдия и 1 500 самолета. Напредването на зимата и мощното партизанско движение в тила затрудняват още повече тяхното снабдяване и попълване с резерви. Едва двадесетина германски влака дневно достигат фронта, докато всеки ден в Москва пристигат между 100 и 126 влака с подкрепления, боеприпаси и въоръжение. Съветското командване прехвърля от Сибир и Далечния изток свежи сили, добре екипирани за зимни условия и подготвя мощно контранастъпление срещу врага.
След неуспеха да обкръжи Москва от юг и север, Вермахтът предприема фронтална атака на 1 декември в района на Наро-Фоминск, която е отразена от Червената армия, а на 4 декември настъплението на германците спира напълно по всички фронтове.
И на 5 декември започна контранастъпление на Червената армия.
Това беше първата операция, която се планираше именно за разгромяването на противника. Войските на Калининския фронт на север от Москва преминават в контранастъпление, последвани на 6-и декември от Западния и Юго-западния фронт южно от столицата. Въпреки суровите зимни условия още в първите дни Червената армия пробива отбраната на противника южно от Калинин и северозападно от Москва и освобождава редица населени места, а на 8 декември Хитлер издава заповед за преминаване в отбрана на целия източен фронт. За да не позволи на врага да прехвърли резерви от други участъци на фронта, съветската армия започва контранастъпление в Донбас и при Ленинград. На 12 декември е освободен Солнечногорск, на 16 декември Калинин, на 26 декември Наро-Фоминск, в началото на януари — Можайск. Освободени са напълно Московска, Тулска и Рязанска и отчасти Калининска, Смоленска и Орловска област. Унищожени са повече от 400 000 души, 1 500 танка, 2 500 оръдия и повече от 2 000 самолета на врага.Източно от Москва се намираха резерви, пристигнали от Урал, Сибир и Средна Азия. И когато на 5 декември започна контранастъплението, именно тези войски разгромиха и започнаха да преследват противника. По време на нашето контранастъпление врагът беше отхвърлен на 80-250 км на различни участъци на фронта. В тези боеве германците загубиха повече от 500 хиляди души, повече от 1 300 танкове бяха унищожени. И до април, докато се развиваше това настъпление, ние успяхме да освободим територията на Московска област и да се придвижим на още по-предни позиции.
Победата при Москва има огромно политическо и военно-стратегическо значение – за първи път в хода на Втората световна война Червената армия спира настъпателния устрем на хитлеристките танкови армии, развенчава мита за тяхната непобедимост и им нанася голямо поражение. Тя бележи и окончателния провал на плана „Барбароса”, падение на военния престиж на Вермахта и Германския Райх. Крахът на Хитлеровата доктрина на Блицкрига поставя нацистка Германия пред перспективата на тежка и продължителна война, за каквато тя не е готова, нито има необходимите ресурси. Московската битка предизвестява преминаването на стратегическата инициатива в ръцете на анти-хитлеристката коалиция.

За доблест и мъжество, проявени в боевете край Москва, 40 съединения и части бяха наградени с гвардейски звания, 36 хиляди войници и офицери наградени с ордени и медали. Битката край Москва стана началото на коренния прелом във Великата отечествена война. „Резултатите от тази битка промениха още и военно-политическата обстановка в света, укрепиха вярата на нашите съюзници в мощта на Червената армия и спряха онези, които планираха да нападнат на нашата родина” подчерта историкът Николай Якуба.

През 1995 година в Русия беше приет закона „За дните на войнската слава на Русия”. И 5 декември, когато започна контранастъплението на съветските войски край Москва, влезе сред тези знаменателни дати.


http://bulgarian.ruvr.ru

понеделник, 21 ноември 2011 г.

БЪЛГАРИЯ-СТРАНА НА ДУХА

Автор: Р.Младенова
Източник: http://www.youtube.com/watch?v=tAJu1Kg8NE4...



 „Обичам България - и древната, и съвременната, и бъдещата!"-

Дмитрий Лихачов

На 28 ноември  2011 година се навършват 105 години от рождението на големия хуманист, знаменития руски учен Дмитрий Лихачов.
Филолог и културолог, академик и член на Руската академия на науките.
Изследовател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор. Проучванията му обхващат  византийската и славянска литература и изкуство, старобългарската литература и изкуство, делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното влияние върху руската литература, което той определя като „Второ южнославянско влияние“.
Културата е решаващ фактор за преодоляването на най-страшните изпитания на историческата съдба:
“... в най-тягостните и кризисни епохи на българската история, българската писменост, и по-специално българската литература, се е връщала към първите си столетия – към Златния Век на българската писменост... Тъмницата, в която са превръщали България ту Византия, ту османските турци, никак не е могла да бъде със здрави стени за духовната култура на българския народ”. 
 Д. С. Лихачов
През 1976 г. Д.С.Лихачов участва в конференцията „Търновската школа, ученици и последователи на Евтимий Търновски“ в България. Същата година става член на редколегията на международното научно списание „Palaeobulgarica“, издавано в София. Остава такъв до смъртта си през 1999 г.
Участва в международния симпозиум „Търновската художествена школа и славяно-византийското изкуство от XII-XV век“. Чете лекции в Института по българска литература към БАН и Центъра по българистика.
През 1980 г. чете лекции в Софийския университет.
Участва в конференцията в София по случай 1300 години от създаването на Българската държава (1981). Изнася доклад на тема „Държава на духа“ на I Международен конгрес на българистите. Държавният съвет на НРБ му присъжда международната премия „Евтимий Търновски“.
Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата”.

 Дмитрий Лихачов

Присъдена му е Европейска награда за културна дейност. През
1990 г. става член на международния комитет по възстановяване на Александрийската библиотека. През
 1992 г. е избран за член на Философското научно общество на САЩ и почетен доктор на Сиенския университет, Италия.
Награден е с ордените „Мадарски конник“ (1995) и „Стара планина“ (1996) за заслуги към укрепването на научните и културните връзки между България и Русия.
Получава международната награда „Лястовичка на мира“ (Италия) за големия си принос към идеите на мира и взаимодействието на националните култури.
Его работы способствовали возрастанию роли гуманитарных наук, которые противостоят дегуманизации человечества. Не случайно именно он ввел термин "экология культуры" и насытил это понятие заботой о сохранении культурной среды, которая необходима для духовной оседлости человека.....”
Гранин Д.А. Наша печаль, наша любовь
„...Фигура его становится примером того, как надо бороться за сохранение культуры...Его приглашали президенты Италии, Финляндии, президент Египта обстоятельно беседовал с ним о библиотеке в Александрии. Лихачев вел долгий разговор с Папой Римским о русском искусстве. Вацлав Гавел разговаривал с ним об истории культурных отношений...

 Гранин Д.А. Один из последних

  http://www.lihachev.ru/bio/1929/1938/

В продължение на тридесет години до края на живота си, Дмитрий Лихачов неуморно  отстоява  уникалното значение на българската култура:
Скъпи български приятели, не забравяйте – вие сте една от най-древните сред съществуващите днес културни нации в Европа и в света.
Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук – късче от най-древната култура между всички европейски страни. Затова – пазете я! За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създавано с векове, трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение на България и аз вярвам в него.
Дмитрий Сергеевич Лихачов

Посланието на акад. Дмитрий Лихачов към българския народ Българите – най-древната културна нация- http://www.youtube.com/watch?v=j3vZSqcnXiw 

"Държавата на духа"- http://www.youtube.com/watch?v=tAJu1Kg8NE4 

Акад. Дмитрий Лихачов за смисъла на Културата http://www.youtube.com/watch?v=IYyMZF1U6cY 

Дмитрий Лихачов - учен и мислител

  

вторник, 15 ноември 2011 г.

“Змейова сватба”

…Високо над селото, в пещера, живее Змеят. Всички бягат от него и се страхуват. Само Марта Билкарката не се бои...
Общинският съвет на НД“Русофили“ гр. Русе кани всички свои членове и симпатизанти на 24 ноември (четвъртък) от 17 или 19 часа на постановката на театър „Любомир Кабакчиев“ гр. Казанлък „Змейова сватба“. Пиесата ще се играе на сцената на Военен клуб Русе (ДНА).
Може да закупите билети при секретаря на Движението, или да заявите на тел. 0899 970 670. Цената им е по 4;6 и 8 лв. Билетите са ограничени.
http://youtu.be/SV8bxBhVm_g

понеделник, 7 ноември 2011 г.

ГОВОРЕШЕ НИ СТАЛИН

С. М. АЙЗЕНЩАЙН
(спомени на кинорежисьора – превод Л. Иванов)

Дните на октомври 1941г.
Те бяха особено напрегнати в киностудията.
През нощта хората се спускаха под земята. Спяха в скривалищата. На сутринта отиваха в ателието.
Злобно стиснали зъби, те снимаха боеви кино сборници.
Всеки биеше по лицето на врага с това оръжие, с което той беше силен. Снаряди. Гранати. Кинокартини.
* * *
Този ден беше особено труден.
Дните, които се задаваха, щяха да бъдат още по-трудни.
Едва привечер довършваше кипежът на деня.
И изведнъж – край: «Повече няма да има продължение»
«Утре няма да бъдем в киностудията».
«В шест часа сутринта нашият ешелон отпътува за Средна Азия».
«Кинопромишлеността се евакуира».
Слисано стоиш пред вратата на кинокомитета.
Нима ще заминем?
Мисълта за възможно отпътуване от Москва рядко ни минаваше през ума.
Но не се допускаше в съзнанието.
Не таяхме това в душите си.
Обратното, отхвърляхме го.
И заедно с това преди няколко дена изхвърчаха всичките стъкла на киностудията.
Беше разрушено помощното предприятие. През нощта е забранено да се снима.
Нощта принадлежи не на кинопрожекторите, а на прожекторите от противосамолетните заграждения. И все пак – да заминем от Москва?
* * *
Нещо пъхаш в куфара.
Гледаш към библиотеката.
Не вземаш нито една от книгите.
Библиотеката – това е цял организъм.
Библиотеката – това е цяло здание.
На кого ще му дойде наум в главата да вземе колона или камък, оставащи зад теб?
Библиотеката остава недокосната.
Слагаш в джоба си две – три книжки четиво за из път и ние заминаваме за известно време.
Ние ще се върнем.
* * *
Като в сън е – напускаме Москва от Казанската
Багаж. Вързопи. Куфари. Хора.
Всички нюанси, на човешки преживявания.
Мъка. Решимост. Нерви и сълзи. Спокойна деловитост.
И съзнанието: ние отпътуваме – значи, ние сме нужни.
Фронтът не е само там, на запад. Фронтът е във всеки от нас.
Ние сме войници от изкуството. Отиваме да заемем посочените позиции.
* * *
Иска ти се да пишеш.
Влакът лети в неизвестността. В далечната, непознатата Средна Азия. Странно наименование на крайната гара - Алма Ата.
Но определението за влака е неточно: той не лети.
Той внимателно се промъква през зоната на вероятния обстрел.
Само едно попадение на бомба в един вагон – и край на съветския режисьор.
Почти всички ние, работещи вече двадесет години рамо до рамо, сега сме един до друг в един и същ вагон.
Пътуваме по линия само с един коловоз.
Още една бомба – и край на половината съветска наука: до нас пътуват историци, академици, филолози – цялата Академия на науките.
Друга бомба - и няма да ги има нашите прекрасни певци и танцьори – до Куйбишев заедно с нас пътува Большой театр.
Нашият влак има основание внимателно да опипва пътя.
Той вози товар, който вече две десетилетия Съветската страна бе събирала и учила с любов и внимание, с грижи и поощрения, възпитавала бе в тези хора ентусиазъм и вдъхновение.
* * *
Все по-далеко и по далеко от Москва.
Отмина времето на първото събуждане след отпътуването.
Премина суматохата на качването и настаняването.
Болните, бащите и майките са устроени. Вагонът утихва.
От суматохата и суетнята се натрапва само една мисъл: всеки миг ни отнася все по-далече и по-далече от Москва.
Вагонът мълчи.
Хората мислят...
След това ще се разприказват.
Жадно ще слушат откъсите от радиопредаванията по гарите.
Ще тичат с чайниците. И всичко това като през сън.
С една неумолима мисъл: Москва. С една грижа: Москва.
С едно чувство: Москва.
* * *
Влакът не лети.
Той пълзи.
Той пълзи дванадесет дълги дни.
* * *
Сменят се хора. Пейзажи. Градове. Области. Републики.
Ето преминахме Волга.
Минахме Узбекистан.
Навлязохме в Казахстан...
* * *
А мислите са все същите.
Една едничка мисъл – Москва.
И колкото по-далече – толкова по-настойчиво, по остро.
Съобщенията са все по кратки.
Разстоянието - все по – голямо.
* * *
След това навлизаме в Алма – Ата. Същата суетня.
Пак такова полуавтоматично настаняване.
Някакви стаи. Хотели. Къщи.
Нови хора. Нова обстановка.
Ослепително бели планини, сякаш изрязани като за декор, подпрян чак до небето. Друг народ на братска република.
Непозната реч.
* * *
И отново мисълта за същото,
Какво става с Москва?
Какво става на фронта?
Накъде отива войната?
Като че ли гърдите ти ще се пръснат от въпроси.
От необходимостта да разбереш какво става. Какво се прави. Да разбереш и почувстваш себе си и страната в тези тревожни, неясни дни.
Особено тревожни и особено объркани, защото питащият е откъснат от туптенето на пулса на Москва, защото 5000 километра релси лежат между нас и сърцето на страната.
* * *
И ето - ясен и равен глас. Понякога ироничен, когато говори за лъва и котето! Понякога строг, когато призовава към издръжливост.
Понякога скръбен, когато говори за загубите и жертвите.
Глас пълен с увереност, когато говори за бъдещата Победа.
Глас гневен, когато зове своя народ към унищожение на ненавистния враг.
Гласът на Сталин.
И както винаги : яснота, увереност, вътрешно осъзнаване на целите и пътищата за тяхното постигане се разгръщат в съзнанието на всеки, който слуша, след като към него се е обърнал на Сталин. Звучен глас. Издалеч
Но близък и познат.
От къде ли говори?
Ние го слушахме в отворилата врати за първи път грамадната опера на Алма Ата.
Но откъде се чува той?
По отражението на ехото, по резонанса, ние се опитвахме да познаем залата, от която се разнася този глас.
Сцената на Большой театр?
Не е.
По еченето, като че ли има сводове.
Значи, някъде е под земята…
Но къде е ?
Догадките потъват във вихъра, в който постепенно те въвличат сталинските слова.
Думи за подвига.
Думи за издръжливостта.
Думи за победата.
Думи ободряващи. Думи призоваващи. Думи повдигащи духа.
И след думите - радостта от чувството:
Сталин и Москва са с нас!
Стопиха се хилядите километри.
Ние сме съвсем наблизо, ние сме заедно.
И както сега е преодоляно пространството, също така ще бъде преодоляно и времето. Тежкото време на тежки страдания и война.
И същия този глас ще ни поведе отново през годините, както сега той ни води през месеците на трудности.
* * *
Войната – това е трудно дело.
Не само в боя.
Не само в тила.
Но още на една позиция – най- -трудната.
Позиция еднакво уязвима и на фронта, и в тила. Това е позицията на съзнанието. Позиция, която трябва да бъде още по - непристъпна, отколкото ДОТ-а, още по – здрава, отколкото крепостта, още по добре защитена, отколкото укреплението.
Защото врагът, промъкващ се към нея, е най - страшният: този враг парализира деятелността. Сковава с мраз гърдите.
Спира ударите на сърцето.
Уплаха, съмнение, неувереност.
Да не се допуска този враг в твърдината на нашия дух, да не се допуска до великото народно съзнание.Непреклонната вяра в победата на нашето справедливо дело – ето светилника на тази убеденост, най – верният залог за победата, който ще ни доведе до нея. И на този път блестят незабравимите думи на Сталин.
* * *
Много тежко беше и след паметните дни на октомври – ноември миналата година.
Много дни на обърканост.
Много дни на неясност.
Много дни на съжаление.
И като огнен лъч през тях сияят думите на Сталин.
Като изясняване към целта.
Яснота за пътищата към нейното постигане.
Като убеденост в това, че целта ще бъде достигната.
Много дни на изпитания има още напред.
Много ще се иска от фронта.
Много ще е нужно от тила.
Още повече ще е нужно от непоколебимостта на народното съзнание.
Отново и отново, като факел към вярната посока за достигане на победата ще светят словата на Сталин, казани от него в незабравимия ден 6 ноември 1941 година.

70 години от Легендарният парад на Червения площад през 1941 година



На 7 ноември 1941 година в обсадена от хитлеристките войски Москва, въпреки че линията на фронта минаваше на няколко километра от столицата, се състоя парад на Червената Армия. Направо от онзи парад войниците заминаваха за отбранителните граници.. Преминават в тържествен марш самите защитници на Москва. Парадът е командван от генерал Павел Артемиев, командващ войските на Московския военен окръг и приет от легендарния герой от Гражданската война маршал Семьон Будьони. Реч произнася СТАЛИН. Оттам, сменили маршовата стъпка с походна, войските се отправят направо за фронтова линия – врагът е на подстъпите към Москва. Вестта за това обикаля мълниеносно цял свят. Няма честен човек по света, който да не е ликувал по този повод.

Днес, в чест на 70-годишнината на това станало легендарно събитие, на Червения площад се състоя тържествен парад-реконструкция
В него участваха военни на московския гарнизон по военна униформа от 1941 година. Пред трибуните, където се събраха ветерани на Втората световна война, с параден марш минаха и членове на военно-патриотични клубове и възпитаници на кадетски училища. Общо в парада участваха над 5500 души, а също военна техника от времената на войната – танкове Т-34, Т-37, Т-60, залпови миномети „Катюша” и аеростати.

На фона на кинокадри от времето на войната, прожектирани на голям екран, зрителите видяха възстановка на тогавашните събития - от отбраната на Москва през 1941 и до 1945 г., до превземането на Райхстага и парада на победата. След участниците в легендарния парад от 1941 г., качени на военни джипове, по Червения площад минаха с маршова стъпка хиляди военнослужещи, облечени в униформи от 40-те години, кавалеристи, членове на детско-юношески патриотични организации.
За военната техника, събрана и реставрирана в Музея на техниката, разказва сътрудникът на този музей Марина Яуре:
- Идеята за реконструкция на историческия парад възникна още през януари. За 10 месеца беше възстановена историческата техника, сражавала се в битката за Москва. Нашият музей на техниката подготви за парада леки танкове, в това число Т-37 – плаващ разузнавателен танк. Една много необикновена и своеобразна машина. Освен това, музеят демонстрира мотоциклети М-72, джипове Газ-67, бронираната кола Б-64-Б. За първи път след 1941 година на Червения площад минаха леки танкове Т-60. Такива машини в целия свят са останали само шест, а танковете Т-37 са още по-малко.
След тържествения марш техниката от времената на Втората световна война остана да стои на Червения площад, за да може всеки желаещ да огледа уникалните машини и да си представи по-добре, какъв беше онзи легендарен парад в тревожната военна Москва през 1941 година.

петък, 4 ноември 2011 г.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС ПО СЛУЧАЙ 50 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА РУСКАТА ГИМНАЗИЯ

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ НА РУСКАТА ГИМНАЗИЯ




Днес 04.11.2011 г. се честват 50 години от основаването на СОУЕЕ "Св. Константин-Кирил философ" Русе (бившата Руска гимназия).
Ето кратка справка за развитието на гимназията през годините:
СОУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ е създадено през 1961 г.
• 1961/ 1962 г. — Създадено като Руска езикова гимназия;
• 1962/ 1963 г. — първата извън столицата политехническа гимназия с преподаване на руски език;
• 1965 г. Гимназията приема името на Максим Горки.
• 1981 / 1982 г. — преобразувано в ЕСПУ с преподаване на руски език;
• 1987 г. — наградено с орден „Кирил и Методий“ — II степен;
• 1991 г. — променя своя статут и става СОУ за Европейски Езици „Св. Константин-Кирил Философ“
• 1995 г. — асоциирано към ЮНЕСКО;
• 2001 г. — успешна работа по проекта България на Балканите и Обединена Европа съвместно с гимназия „Шьорер Кестнер“ — Тан, Франция
В СОУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ се изучават
• от 1-ви клас — английски, немски, френски или руски език;
• от 5-и клас — руски език, задължителен за всички ученици;
• от 9-и клас — трети чужд език по избор: английски, немски, френски, руски и испански.
Дълги години успешно директор на училището е Екатерина Трифонова, а в момента Езиковата гимназия е поверена на директор Добромира Николова.
wikipedia.org

50 години за едно училище означават и творческа зрелост, и творческа младост.Те са белег за зрелост, за натрупан опит. Но могат да бъдат и само начало на дълъг път, на трайно присъствие в обществения живот.

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

ТОВА СЕ СЛУЧИ ТОЧНО ПРЕДИ 200г.





На 07.03.1811г. Император АЛЕКСАНДЪР І подписва рескрипт за назначение на Ген. КУТУЗОВ като командващ Дунавските армии.

На 15.03.1811г. Ген. КУТУЗОВ напуска Вилнюс и отпътува за БУКУРЕЩ, където е Главната квартира на Молдовската ( Дунавска) армия. Пътува 2 седмици. Руската армия държи крепостите НИКОПОЛ,РУСЕ и СИЛИСТРА.
Ген. КУТУЗОВ започнал да планира войната срещу Турция. Разставил сили в БУКУРЕЩ , ГЮРГЕВО и РУСЕ (РУСЧУК). ТУРЦИЯ събирала своите войски в СОФИЯ и ШУМЕН, готвейки се за настъпление срещу Руската армия.
МАЙ 1811г. За командващ Шуменската крепост е назначен АХМЕТ Паша- стар познат на КУТУЗОВ. Възниква активна дипломатическа кореспонденция между ШУМЕН и БУКУРЕЩ (между АХМЕТ Паша и Ген. КУТУЗОВ ). Ген. КУТУЗОВ се стреми да забави битката: изпраща подаръци в ШУМЕН. Снабдяването на руската армия е поставено под строг контрол. Обучението на войниците – по суворовски.
01-04.06.1811г. АХМЕТ Паша решил да удари РУСЕ. Извел армията си от ШУМЕН и достигнал РАЗГРАД. Установил се на лагер до с. ПИСАНЕЦ.
На 05.06.1811г. Ген. КУТУЗОВ пристигнал в ГЮРГЕВО.
Една срещу друга застанали две армии:
- Турска - 60000 пешаци плюс 4000 кавалерия
- Руска - 15000 пешаци и кавалерия плюс 1140 оръдия.
На 22.06.1811г. Сутринта турците предприемат настъпление. Към обяд, с умели прегрупирания ,Ген. КУТУЗОВ УСПЯЛ ДА СПРЕ, а по-късно да прогони нападателите на изходните им позиции. Ген. КУТУЗОВ отказал да преследва турските войски към ШУМЕН - имал много по –дълбоки стратегически цели.
ЧЕТИРИ дни Ген. КУТУЗОВ чакал турците да се върнат в РУСЕ!
На 24.06.1811г. Ген. КУТУЗОВ получил тревожно съобщение : От СОФИЯ Измаил Паша с 20 000 войника поел към ВИДИН с цел първо да завладее МАЛКА ВЛАХИЯ (Южна РУМЪНИЯ), а след това и БУКУРЕЩ.
На 25.06.1811г. през нощта Ген. КУТУЗОВ взел решение да изостави РУСЕ и да прехвърли своята армия на левия бряг. Заповядал да се разрушат стените и съоръженията на русенската крепост. 5 дни военна игра на дипломатически и военни надлъгвания. Генералът заповядал да върнат в Молдавската армия ДЕВЕТА и ПЕТНАДЕСЕТА дивизии, разположени до тогава в ЯШ и ХОТИН.
На 22.07.1811г. ИЗМАИЛ Паша се прехвърлил през ДУНАВ при ВИДИН и се укрепил на тясна ивица, обкръжена от блата. Но руска армия под командването на ген. ЗАСС блокирали турските части в блатата.
На 27/28.081811г. турските части започнали да преминават р. ДУНАВ от РУСЕ към ГЮРГЕВО. На 4 версти западно от РУСЕ казашки подвижни постове открили няколко стотин кържалии, плуващи на лодки към РУМЪНИЯ. Към мястото на прехвърлянето се отправил батальон от гр. АРХАНГЕЛСК, начело с Ген. СИБАНЕЕВ. Кърджалиите били пометени и отхвърлени в ДУНАВ.
В това време на 8 версти по течението (гр. МАРТЕН) спокойно се прехвърляли на салове и лодки главните сили на АХМЕД Паша.
Руските предни постове „ проспали” прехвърлянето !
И когато на румънския бряг се струпали по-вече от 2 000 човека с 4 оръдия, тогава най- после казаците вдигнали тревога.
След като на румънския бряг се прехвърлил и самият главнокомандващ АХМЕД Паша, в МОЛДОВСКАТА АРМИЯ всички, офицери и войници, престанали да разбират действията на своя КОМАНДИР.
Турските войски, веднага след стъпването на румънска земя, започвали да се окопават. Това била тяхна типична войнишка практика. Никой не казвал дума , че те постъпват неправилно.
Ген. БУЛАТОВ побързал с 5 батальона към переправата, но въпреки трите атаки не успял да отхвърли врага: пречел силният огън на турската артилерия, разположена удачно по височините на десния бряг. Ген. КУТУЗОВ забранил да се контра атакува.
На четвъртия ден от началото на прехвърлянето Ген. КУТУЗОВ заповядал да строят редути. Редутите стигали до брега на ДУНАВ , така че турската конница да не може да мине в тила на руснаците. Общата дължина на редутите била 8.5 версти.
Турските войници започнали да търпят лишения. Храна , фураж, снаряжения – всичко се получавало от РУСЕ, през ДУНАВ.
Ген. КУТУЗОВ забранил на войниците си да влизат в сериозни сражения.
На 29.09.1811г. вечерта седем хилядният корпус на Ген. МАРКОВ с 38 оръдия излязъл от лагера и поел по брега на запад към переправата, избрана на 18 версти от ГЮРГЕВО. За да заблуди турците, Ген. МАРКОВ оставил палатките на войските си край ГЮРГЕВО.
На 01.10.1811г. целият корпус на МАРКОВ, без да бъде засечен от турците, благополучно се прехвърлил през р. ДУНАВ и останал да нощува на 5 версти от русенския лагер на турците. През нощта КУТУЗОВ не спал, боял се турците да не открият руските войски на своя бряг.
Ген. МАРКОВ, с войска една трета по брой от турските войници в русенския лагер, заел лагера и насочил оръдията на север, през Дунав.
Артилеристите на МАРКОВ веднага открили огън с турските оръдия по турците, укрепили се на левия бряг.
ГЕН. КУТУЗОВ заповядал на ген. МАРКОВ да не пипа РУСЕ, а да превземе всички превозни и плавателни средства на брега на р. ДУНАВ. Обкръжените турци не могли да бягат.
Вечерта ген. МАРКОВ изпратил на Ген. КУТУЗОВ трофеи: 22 турски знамена, булава на еничерския командир и първата част пленени войници.
В турския лагер намерили много амуниции и барут , складове с брашно, зърно, кафе, файтони, камили и др. Турците загубили 1 500 убити, а руснаците 10 убити и 50 ранени.
Турският командващ, АЛИ Паша, ВЕЛИК ВЕЗИР на Османската империя , се намирал в блатата на ГЮРГЕВО, обкръжен, под обстрела на турските оръдия от Русенския бряг. В това си положение той не би могъл да води преговори.
Но от племенника си, пленен при РУСЕ и после върнат на русите, Ген. КУТУЗОВ узнал, че везирът избягал с лодка от северния бряг в РУСЕ. Това напълно съвпадало със стратегическия план на Ген. КУТУЗОВ.
Турската войска на северния бряг загубила всякакво снабдяване само вода. Обкръжени изцяло, на север с новопостроени редути, на юг, широката река, а над нея височините на РУСЧУК, от които стрелят руснаци на турски оръдия ! Турските войници яли корени, яли конете, умиращи без фураж. Ядели без сол, сурово конско месо. Нямало дърва, за да го изпекат или сварят. Към глада се добавил студ. Завалели студени есенни дъждове, паднал сняг. Всеки ден турската армия губела по 50 души. Погребвали ги плитко и това още по-вече утежнявало живота на живите. Много турски войници се предавали в плен.
От русенския бряг Великият везир предложил на Ген. КУТУЗОВ мир. След 2 дни везирът бил готов да отстъпи ХОТИН . След 4 дни се съгласил да отстъпи цялата територия до река ПРУТ. След още 1 ден везирът предложил граница по река СЕРЕТ. Молел също да се спрат военните действия и да започнат преговори. Молел Ген. КУТУЗОВ да окаже помощ на обсадените.
Ген. КУТУЗОВ се съгласил да започне преговори и заповядал да се отпускат на обградения турски лагер провизии.
На 19.10.1811г. В ГЮРГЕВО започнали преговори, но се водели много бавно. НАПОЛЕОН бил вбесен от победата на Ген. КУТУЗОВ над турците и с всички сили се стремил да попречи на РУСИЯ да сключи мир с ТУРЦИЯ.
Ген. КУТУЗОВ от своя страна не пропускал да напомни на Великия везир АХМЕД Паша, че ФРАНЦИЯ Е ЛОШ И НЕНАДЕЖДЕН СЪЮЗНИК на Турция. Турската армия на румънския бряг се топяла. От 36 000 човека , прехвърлили се на левия бряг оцелели не по-вече от 1/3 (13 000). АКО УМРАТ и ТЕ, няма да остане причина за сключване на мир.
Преместили преговорите в БУКУРЕЩ.
Ген. КУТУЗОВ ИЗМИСЛИЛ НЕБИВАЛ ВЪВ ВОЕННАТА ИСТОРИЯ ИЗХОД: предложил да вземе турската армия „ на съхранение”.
БУКУРЕЩ ТЪРЖЕСТВЕНО ПОСРЕЩНАЛ Ген. КУТУЗОВ като
Победител над турците.
29.10.1811г.Цар АЛЕКСАНДЪР І НАГРАДИЛ Ген. КУТУЗОВ за победа над турците с графска титла, което не зарадвало особено Генерала.
За унищожаването на най – добрата турска армия всички приятели на КУТУЗОВ СМЯТЯЛИ, че ТОЙ ще получи фелдмаршалски жезъл.
Навършил 66 години, КУТУЗОВ желаел да се прибере при семейството си.
По вина на турците преговорите се влачили 5 месеца!
На 09.04.1812г. Цар. АЛЕКСАНЪР І отпътувал за ВИЛНЮС.
На 05.05.1812г.в БУКУРЕЩ били подписани предварителните мирни условия.
На 06.05.1812г.в Главната Квартира в БУКУРЕЩ пристигнал адмирал Павел Чичагов
На 16.05.Турсксият султан ратифицирал договора.
ГЕН. КУТУЗОВ се сбогувал с ДУНАВСКАТА АРМИЯ с гордото чувство за добре изпълнен дълг.

НА БРЕГА НА ДУНАВ, в гр. РУСЕ, ген. КУТУЗОВ СПЕЧЕЛИЛ ПЪРВОТО МНОГО ВАЖНО СРАЖЕНИЕ В ЗАЩИТА НА МОСКВА И РУСИЯ ОТ НАПОЛЕОН !



Съставил: инж. Тодор Радославов

вторник, 27 септември 2011 г.

Руски рок разтресе центъра на Русе


„ПОЛУНОЩ”- интригуващо име за рок-състав от най-красивия град на Русия - Санкт Петербург, разположен на река Нева. Mомчетата от Midnight дойдоха в най-красивия град на България-Русе, разположен на река Дунав, по покана на Национално Движение РУСОФИЛИ и с помощта на инж. ПЛАМЕН ЦВЕТКОВ, кандидат за кмет на община Русе. Концертът на пл. „Свобода” пред общината събра почитатели на рока, много граждани и симпатизанти. Инж. Тодор Радославов – председател на Общинския съвет на Национално Движение РУСОФИЛИ – Русе откри концерта като още веднъж подчерта колко неоходима и свята е дружбата между двата братски народа – Българскя и Руския. Инж. Пламен Цветков пожела на русенци забавна и незабравима вечер, да живее рокенролът, понеже рокът е всичко останало - свобода, любов, бунт, хармония, танц, забавление, неостаряваща младост, но не и политика. Нито дума повече... Момчетата от Midnight припомниха на събралите се русенци какво е рок концерт на живо. Гвоздеят бе изпълнението на Подмосковные Вечера. Стана купон в Русе, шумът на фонтаните потъна в рокенрол…
…Площад Свобода в полунощ беше загадъчен и притихнал, далеч от политическата интрига на предизборната надпревара. Просто един притихнал площад на един вечно млад български град- Русе.

сряда, 21 септември 2011 г.

Концерт на рокгрупа “MIDNIGHT”

В продължение наложилата се практика на Движение „Русофили” да организира некомерсиални изяви на руски артисти и състави, каним жителите на гр.Русе на концерт на рокгрупа “MIDNIGHT” от Санкт Петербург.
Групата е основана през 2000г. в гр. Пушкин от Кирил Скачков (соло китара) и Андрей Матросов (бас китара). В момента в състава на групата са професионални музиканти, които са работили на една сцена с такива легенди в световен мащаб като White Snake, Skorpions, Dio и др. Повечето им композиции са написани в стил Hard, Hard&Heave и съдържат в себе си елементи на Progressive и други съвремени течения в рок музиката.
Жителите на гр. Русе ще имат удоволствието да се насладят на изпълненията на група “MIDNIGHT” на 26 септември – понеделник от 19,30 часа на площад Свобода - пред сградата на Община Русе.
Концертът ще бъде безплатен благодарение на сърдечната помощ на г-н Пламен Цветков – кандидат за кмет на гр. Русе.

сряда, 14 септември 2011 г.

Честит Първия учебен ден





Общинският съвет на „Национално Движение Русофили” Русе поздравява най-сърдечно всички преподаватели и ученици от нашия град по случай 15 септември – първият учебен ден от Новата учебна година.
Уважаеми съграждани, ние вярваме, че един от начините за измъкване от кризата, налегнала нашата Родина и постигане на устойчивост в бъдещото й развитие може да се реализира само чрез достойно сътрудничество с Великия славянски народ – Руския.
За тази цел е небходимо децата и внуците ни да се докоснат до културата, историята, научните постижения на Русия.
За да можем отново да се върнем на Руските пазари, включително и на трудовия, трябва децата ни да започнат старателно изучаване на Руския език. Не случайно в съседна Турция руския език е на първо място сред чуждите езици, изучавани в училищата.
Това е СВЕТОВЕН език, език на близкото бъдеще.
„Национално Движение Русофили” има готовност да подкрепи изучаването на руски език както в училищата, така и в детските градини.
Скъпи приятели, очакваме Вашите идеи и предложения на нашата електронна поща: rusofili_ruse@abv.bg

НИЕ БЯХМЕ НА „КОПРИНКА”




За осми пореден път Русофилите в България се събрахме на брега на яз. „Копринка” до гр. Казанлък.
С нас от Русенска област дойдоха повече от 300 мъже, жени и деца. За Русофилите от Русе, Николово, Бяла, Две могили, Борово и Бръшлен беше осигурен транспорт. Много наши приятели пътуваха със собствен превоз – микробуси, автомобили и дори мотоциклети.
По пътя към събора се изкачихме на връх „Св. Никола” (Столетов), където поднесохме свежи цветя на паметника Шипка.
Около язовира се събрахме над 12 хиляди българи, руснаци и хора от бившите съветски републики Всички наши приятели, които откликнаха на поканата ни, имаха удоволствието да се насладят на богатата програма, която продължи през целия ден. Специално за нас пяха Грета Ганчева, Петя Буйоклиева и много други професионални и любителски изпълнители. Музиката, песните и танците спряха само за около 40 минути за да могат организаторите да поздравят всички присъстващи и да прочетат специалните поздравителни телеграми от Президента на Република България - Георги Първанов и от Президента на Руската федерация - Дмитрий Медведев.
Сърдечните срещи, уговорени и случайни, между хора работили и (или) учили в бившия СССР бяха нещо нормално. Звънкия смях беше съпроводен и с искрени сълзи. Едно велико чувство витаеше на събора – Любовта между двата братски народа.
Общинската организация на Русофили Бяла, с предсдател инж. Любомир Спиридонов, беше отличена с Паметен плакет за активна дейност.
Вокалния състав от село Николово се изяви на сцната с няколко чудесни песни.
За съжаление групата от Бръшленски баби не успя да да се изяви на сцената, но за сметка на това изпълниха с песни и добро настроение автобуса с който пътуваха.
На връщане посетихме Храм-паметник „Рождество Христово“ край град Шипка където по християнски запалихме свещички.
Част от Русофилите останахме да нощуваме на палатки на брега на язовира и така празника ни продължи до следващия ден.
С нетърпение очакваме Деветия събор, като се надяваме тогава да бъдем значително повече.

сряда, 7 септември 2011 г.

П Р О Г Р А М А на Осмия национален събор на приятелите на Русия

10 септември 2011 г.

Яз „Копринка”, гр. Казанлък
9.30 – 10.15 ч. – Полагане венци и цветя на Паметника връх „Шипка”. Отслужване на заупокойна молитва за загиналите руски и български воини.

10.00 – 11.00 ч. – Пристигане на областни и общински групи на територията на яз. „Копринка”.

12.00 – 12.45 ч. – Откриване на Събора. Приветствия от гостите.

14.00 – 15.00 ч. - Среща на Националния съвет и гостите на Събора с областните и общински ръководства на Движение Русофили (ресторант „Лазур”).

10.00 – 17.00 ч. - Музикално – развлекателна програма

17.00 – 17.30 – Отпътуване на областните и общински групи

понеделник, 29 август 2011 г.

ОСМИ НАЦИОНАЛЕН СЪБОР на ПРИЯТЕЛИТЕ на РУСИЯ





Скъпи приятели, един ден в годината язовир Копринка ( в самият център на България) се превръща в място,на което всеки попаднал би решил , че е в Русия.
Вече за осми път у нас се провежда този събор .
Идеята за първият събор се е зародила с цел да се съберат и спомнят младежките години предимно бивши работници в република Коми, но постепенно структурата се разраства през годините до днешното НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ - движение уникално по рода си, защото такова не е имало и няма и до днес нито в бившите републики на Съветският съюз, нито в страните от източна Европа, някога съставлявали социалистическият лагер. Русофили- това са приятели на Русия, тези, които обичат Русия и руската култура, независимо от политически възгледи, социално положение и образование.
Първият събор се провежда в София в района на "Кремиковци", но на следващата година
за място на събора се избира язовир "Копринка", като приоритет за това решени са географското положение (почти в средата на България), непосредствена близост до град Казанлък и връх Шипка - тясно свързани в исторически план с Русия, както и живописната местност, предлагаща достатъчно пространство за изява на всички желаещи да се повеселят и срещнат с бивши състуденти, колеги или просто приятели и съмишленици. Сутринта на избраният ден още преди началото на събора на паметника Шипка се събират всички желаещи да отдадат заслужената почит и уважение към подвига на руските войници и българските опълченци и да положат цветя на Паметника на свободата.
В България има 430 паметника на герои от руско - турската война(1877-1878)и над сто на съветския войн и поддръжката им е само една част от задачите на русофилите от цяла България.
Общинският съвет на Национално движение "Русофили" - Русе Ви кани да станете част от празника и с присъствието си да допринесем за развитието на отношенията между България и Русия.
НЕКА ЗАЕДНО СЪХРАНИМ И ПРОДЪЛЖИМ ИСТОРИЧЕСКИТЕ, ДУХОВНИ, ИКОНОМИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ВРЪЗНИ С БРАТСКА РУСИЯ !

Председател на НД " Русофили" - Русе: /инж.Тодор Радославов/
Секретар на НД "Русофили" - Русе: /Анатоли Паришков/







понеделник, 8 август 2011 г.

VІІІ Национален събор на приятелите на Русия на яз. „Копринка” 2011

Общинският съвет на НД "Русофили" Русе уведомява всички свои членове и симпатизанти,че Изпълнителното бюро взе решение по организацията на VІІІ Национален събор на приятелите на Русия. Съгласно решението Съборът ще се проведе на 10 септември /събота/ на яз. „Копринка” край Казанлък при следната програма:
- 10:00 – 10:40 часа – заупокоен молебен и поднасяне на цветя на връх „Шипка”
- до 11:00 часа – пристигане на областните и общински групи
- 12:00 часа – официални приветствия от трибуната на Събора
- 10:00 – 17:00 часа – музикално – развлекателна програма с участието на руски състави, български изпълнители и самодейни групи от страната
- 16:30 – 17:30 часа – отпътуване на групите.

Заради недоброто финансово положение на фирмите - спонсори се налага желаещите да посетят събора да си заплатят транспорта, който е 17 лв на човек за отиване и връщане.
Поради големия интерес на част от нашите привърженици предлагаме и варианта преспиване на събора и пътуване за Русе на 11 септември.
Всички желаещи да се свържат до 30 август с Анатоли Паришков - секретар на НД"Русофили" Русе на тел. 082 820 234/ 0899 970 670.

сряда, 6 юли 2011 г.

КОНЦЕРТ НА ГРУПА " ДУША"

В продължение на наложилата се практика на Движение Русофили да организира некомерсиални концерти на руски групи и състави, в периода 17 – 27 юли т.г. организираме турне на група „Душа” от Лотошински район, Московска област.
Групата е в състав от 7 души със солистка з.а. на РФ Валентина Готовцева. Групата изпълнява популярни руски песни и вече седма година гостуват в България при голям зрителски интерес.
Жителите на гр. Русе ще имат удоволствието да се насладят на изпълненията на група "Душа" на 20 юли - сряда от 19,30 часа в лятната градина на хотел "Дунав Плаза".

ВХОД СВОБОДЕН

понеделник, 4 юли 2011 г.

Нов клуб на Н.Д. „Русофили”- община Русе

На 30.06.2011 г. в с.Бръшлян, община Сливо поле се състоя събрание на русофилите на което беше официално учреден Клуб на Н.Д. ”Русофили”.

Инициатори на учредяването бяха тридесет местни патриоти, които хранят топли чувства към Великия руски народ и искат да участват в активизиране на културни, масови, икономически процеси между двата народа.
Събранието беше свикано в една от залите на читалището. Спазена беше старата българска традиция читалищата да бъдат центрове на благодатно развитие на прогресивни идеи.
Гости на събранието бяха инж. Тодор Радославов- главен координатор на НД”Русофили” за област Русе, Анатоли Паришков – секретар на Областния съвет на Н.Д. „Русофили”- Русе и Иван Паришков – най-младия русофил в Русе.
Събранието избра Съвет на дружество „Русофили” в състав от 5 души, а от тях бяха избрани за председател г-н Васил Йорданов и секретар г-жа Марийка Йорданова.
Учредителното събрание протече емоционално и беше закрито с популярна руска песен, изпята от всички присъстващи учредители и гости.
Сигурни сме, че примерът на хората от с. Бръшлян ще бъде последван и от други села и общински центрове.

понеделник, 27 юни 2011 г.

Годишнина от началото на Руско-турската освободителна война


На 27 юни 1877 г. (15 юни ст. ст.) руски войски, командвани от генерал Михаил Драгомиров, построяват мост през Дунав при Свищов и започват пресичането на реката. В района няма значителни османски сили и централното командване нарежда на ръководена от Осман паша 15 хилядна част да се отправи натам и да се укрепи в близкия Никопол. Руското командване разделя частите, прехвърлени при Свищов, на Западен (35 000 души) и Източен отряд (45 000 души), като по-малка част от 12 000 души, командвана от фелдмаршал Йосиф Гурко и включваща българското Опълчение, е изпратена напред към проходите в Стара планина, важни за маневрирането на двете армии.
На 7 юли части от предния отряд влизат в Търново и на 14 юли преминават Балкана през Хаинбоаз. На 19 юли е установен контрол над Шипченския проход, особено важен за връзките между Северна и Южна България. Гурко завзема прохода, след като османските войски там се изтеглят, въпреки че са отблъснали няколко атаки. Там е сформиран нов Южен отряд, който първоначално наброява около 20 000 души, а през август достига до 45 000. С това пътят за настъпление към Цариград е открит и Гурко дори превзема Стара Загора, но наличието на значителни османски сили в Северна България не позволява такава офанзива. На 16 юли Западният отряд успява да превземе Никопол, което принуждава придвижващият се натам Осман паша да се отправи към Плевен. По-малко от 24 часа след пристигането му там първите руски сили нападат града. Осман паша организира успешно защитата и отблъсква две руски атаки с огромни жертви от руска страна (20 и 30 юли).

Руско-турската война от 1877-1878 г. е десета между двете империи - Руската и Османската. Руският император Александър II подписва манифест на 24 април 1877 г. в Кишинев.

Военните действия завършват на 31 януари 1878 г. (19 януари ст. ст.), когато в Одрин е подписан протокол за приемане на "Предварителни основания на мира" между Русия и Турция.

На 3 март 1878 г. (19 февруари ст. ст.) в с. Йешилкьой (Сан Стефано), на 12 км от Цариград е подписан мирният договор между Русия и Турция, известен като Санстефански мирен договор.

Публикувано от http://calendar.dir.bg