понеделник, 23 май 2011 г.

ЧЕСТИТ 24 МАЙ

Върви народе възродени,
към светла бъднина върви
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови.



24. май е най-милият, светъл и свят празник за всички българи. Той поставя своето начало в памет на светите братя Кирил и Методий, завещали на потомците си писменост, която дава мощен тласък в развитието на културата и науката и в укрепването на държавността. Славянската култура вписва ярки страници в развитието на световната цивилизация.
Още през 1762 г. светогорският монах Паисий Хилендарски, разказвайки за най-славните моменти от българската история, с особена гордост отделя специално място на св. св. Кирил и Методий в своята „История славеноболгарская", като озаглавява тази глава „За славянските учители".
През втората половина на XIX в. черковният празник в чест на двамата братя е обявен за общонароден празник на народната просвета и славянската писменост. Той става израз на национално съзнание и патриотизъм. На този ден празнуват всички българи - православни и католици, емигрантите в Румъния, заточенците в Диар-Бекир, всички ученици и учители в поробена България.
Особено голяма заслуга за провъзгласяването на празника на Кирил и Методий за училищен и общонароден празник имат братята Найден и Константин Герови. В Прилеп и по други места започват да се появяват училища, носещи имената на славянските просветители. Пловдивските родолюбци преосмислят Кирилометодиевия празник и дават идеята той да започне да се празнува по светски. Геров пише в своите спомени:
„Щом училището се нарече „Св. Кирил и Методий", трябваше и празникът му да се празнува. Училището въведе този празник, който си остана да се празнува и занапред.
През 1863г. вече целият славянски свят чества 1000-годишнината от създаването на славянската писменост и книга, която се превръща в празник на славянското единство и на славянската култура.В Русия,Чехия и Хърватско се издават сборници в чест на Кирил и Методий,появяват се и художествени произведения,посветени на тяхното дело.
Един от първите изразители на тези идеи е поетът-революционер Христо Ботев. На 11 май 1867 г. в двора на Калоферското училище той държи пламенна реч пред учениците и съгражданите си, в която призовава народа да следва примера на Кирил и Методий в борбата за народна свобода и културна независимост. По-късно в Румъния Ботев написва и специална статия по повод на празника и в нея поетът нарежда Кирил и Методий в редицата на гениите на човечеството, като изтъква общославянското им значение .
През 1875 г. Л. Каравелов публикува в Букурещ книжката „Кирил и Методий - български просветители". В унисон с всички български възрожденци и Каравелов „доказва" българския произход на Кирил и Методий, които превеждат книгите на „народен" език. Те дълго време учили първо своите еднородци и тъкмо затова византийският император ги е избрал да ги изпрати сред западните славяни. След като проследява живота на Кирил и Методий, Л. Каравелов свързва тяхното дело със своето настояще.
Най-голяма популярност придобива стихотворението на Ст.Михайловски „Кирил и Методий" (написано в Русе на 15 април, 1892), което се превръща в химн за прослава на славянските първоучители и великото им дело. Музиката е написана 9 години по-късно, в навечерието на празника, от учителя по пеене Панайот Пипков в ловчанското петокласно мъжко училище и то само за четвърт час. Той взима тебешира и написва нотите на музиката на черната дъска. Преди да удари звънецът учениците успяват да изпеят песента за пръв път.
На 3 май 2005 година пред ученици и граждани в Русе детската вокална група "Евроталант" с ръководител Александър Джамбазов изпълнява за първи път химна на българската просвета и култура на всичките 22 езика в Европейския съюз. По този начин песента става достояние на цяла Европа и своеобразна "визитна картичка" на България за присъединяването й към ЕС. Идеята за превода и издаването на химна е на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
На 31 декември 1980 г., първият папа славянин Йоан Павел II обявява двамата солунски братя за съпокровители на Европа, редом със свети Бенедикт. В речта си той казва, че „двамата славянски апостоли се завръщат днес отново при нас, увенчани с нов ореол и натоварени с нова мисия. Те трябва да бдят над Европа, която ги зове като свои патрони".
-- Празникът на Кирил и Методий е обявен за официален с решение на 9-тото Народно събрание на 30 март 1990 г.
Със съкращения от: http://bglog.net/

неделя, 22 май 2011 г.

АНАТОЛИЙ ЕВГЕНИЕВИЧ КАРПОВ 60 години от рождението му

Анатолий Карпов:
"Шахматное творчество - одно из наименее изученных проявлений человеческого духа. Однако здесь, как и в других случаях, потверждается известное правило: чем больше познаешь объект своего исследования, чем глубже проникаешь в его суть, тем больше загадок пред тобой возникает."




Анатолий Евгеневич Карпов е 12-ият световен шампион по шахмат (1975-1985г.) и шампион на ФИДЕ (1993-1998г.). На външен вид - деликатен, спокоен, със скромна усмивка, но под тази маска се таят могъщ талант и желязна сила на волята, поразително хладнокръвие. Изиграл 7 мача за световната корона, в това число 3 безлимитни, за 13 години. След това още 3 мача за званието шампион на ФИДЕ за 6 години.
Влиза в книгата на Гинес със 150-те си победни съревнования.
Карпов е роден на 23 май 1951г. в уралския град Златоуст в семейството на заводския майстор Евгени Карпов. На 5-годишна възраст се увлича по древната игра. Баща му е първият му учител. По това време на Олимпа бил Михаил Тал, а шахматът по популярност в страната превъзхождал футбола и хокея. Заминал за Челябинск за мач със сборния отбор на местния тракторски завод. Именно в Челябинск с материална помощ от страна на своя приятел купил първата си шахматна книга "Избрани партии на Капабланка". Научил ги и ги запомнил наизуст, а това много му помогнало за придобиване на разбиране към шаха. Тренира го Алексей Пак. На 9-годишна възраст имал вече 1-и разряд, а на 10 - спечелил първенството на Златоуст.През 1964г. участва в турнира "Майстори против кандидати" в Ленинград и покрива майсторска норма. Именно по това време се запознава с бъдещите си секунданти - в школата на Ботвиник - с Юрий Балашов и в Ленингард - с Игор Зайцев. На международния турнир в Тршинец, Чехословакия 1966г. уверено заел 1-о място с +9 =4, като оставил на 2т. след себе си 2-ия призьор.
Спечелил европейското първенство за юноши с 5,5/7т. без поражение.Карпов е първият съветския шампион за юноши от 14г. насам (от победата на Спаски през 1955г.). Безспорен победител 2 кръга преди края на турнира, завършил с разгромното 10/11т. без загуба. С тази титла направил голяма крачка в големия шахмат. Покрива гросмайсторска норма на крупния турнир в Каракас 1970г. като дели 4-6 място. Същата година за пръв път участва в шампионата на СССР и дели 5-7 място.
Олимпийският му дебют бил успешен - набира 13/15т. на олимпиадата в Скопие 1972г. През 1973г. е единственият участник на междузоналния турнир в Ленинград, който преминал състезанието без поражение. Същата година получава своя първи "Оскар" след победа в Мадрид. През 1974г. убедително побеждава претендентите Полугаевски, Спаски и Корчной, за да се срещне с Роберт Фишер в мач за световната корона.
Сравнявали го с феникс, заради умението му бързо да се възстановява след загуба. У него поразително се съчетават тънко позиционно чувство с ярки комбинационни озарения, защита и фина техника в ендшпила. Увличал се по безброй неща извън шахмата - книги, театър, музеи, лека музика, марки, билярд, карти.
През 1975г. целият шахматен свят с нетърпение очаквал мача между Боби Фишер и Анатолий Карпов. Толя приел всички условия на шампиона без запазването на титлата при 9:9т. Президентът на ФИДЕ Макс Еве направил и невъзможното, за да спаси мача, но уви... Фишер не се явил и на 3 април 1975г. Еве провъзгласил 23-годишния Карпов за 12-и световен шампион по шахмат. Същата година спечелил 2 международни турнира - в Милан, Италия и мемориал Видмар в Порторож-Любляна. През 1976г. спечелил 4 от 5-те турнира, в които взел участие и за пръв път станал шампион на СССР. През 1977г. спечелил състезанията в Тилбург, Лас Палмас и Бад Лаутерберг. През 1978г. издава 2 книги - "Избрани партии 1969-1977г." и "Девети вертикал". През 1978г. спечелил турнира в Бугойно, но радостта му била помрачена от неочакваната смърт на неговия треньор и приятел Фурман. Същата година в Багио, Филипините, протекъл мачът с Корчной. Това бил първият мач за световната корона, провел се в Азия, и най-продължителен от всички (безлимитен, до 6 победи) в историята на шаха - 93 дни. Карпов се ползвал с благосклонността на съветската федерация и екипът му включвал: пресаташе, психолог, лекар, охрана, готвач... секунданти: Балашов и Зайцев, по-късно присъединилите се Михаил Тал и Евгений Васюков. Делегацията на Корчной била значително по-малка - секундантите Кин и Стин, Яков Мурей и по-късно присъединилият се Оскар Панно. Професор Зухар и йогите от Ананда Марга внесли още напрежение в така или иначе нервния мач. В 34-ата партия Карпов надделял и спечелил с 6:5т., с което запазил титлата си.
През 1979г. вниманието на целия шахматен свят било приковано към Канада, където в Монреал се провел "турнирът на звездите" - един от най-крупните турнири на 70-те години с участието на: Карпов, Тал, Спаски, Портиш, Ларсен, Хюбнер, Любоевич, Тиман и др. Дуетът Карпов-Тал поделил 1-2 място, изпреварвайки на 1,5т. Портиш. Тал: "Секундант на Карпов бил Тал, секундант на Тал - Карпов... Съвършено убеден съм, че Толя ми помага, както съм съвършено убеден, че и аз му помагам. Когато имам отложена партия, Толя я анализира, когато той има отложена партия, аз я анализирам. Гарантирам, че и двамата мислим върху нея еднакво доброжелателно и еднакво внимателно. Уверен съм, че дори да изооставам на 0,5т., Толя пак би ми помогнал, както и аз на него." С такъв дует никоя друга монреалска звезда не би могла да се конкурира. До следващия мач с претендента си Виктор Корчной Карпов взел участие в 11 съревнования, като спечелил 9 от тях. През есента на 1981г. в италианския град Мерано започва вторият мач между Карпов и Корчной. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а на Корчной - Сейраван и Стин. Двубоят започнал с 2 победи за шампиона. След 18-ата партия Карпов отново печели мача с 6:2т. и за пореден път съхранява титлата си.
През 1982-1983г. участвал в 8 турнира и спечелил 6 от тях. За 2-и път печели шампионата на СССР, на юбилейното 50-то първенство на страната в Москва. През 1984г. печели мача с Андерсон с 2,5:1,5т. на първа дъска за СССР в мача срещу сборния отбор на света. Същата година е удостоен с шахматен "Оскар". Излиза книгата му "100 победни партии".
През 1984/1985г. шампионът Анатолий Карпов и най-младият претендент в историята - 21-годишният Гари Каспаров играят безлимитен мач до 6 победи в Москва. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а секунданти на Каспаров - Никитин и Тимошенко. Световният шампион стартирал с 4 победи след 9-ата партия, а след това продължили мача с безпрецендентна серия от 17 ремита! Претендентът се върнал в мача с 3 победи, но след 48-ата партия, при резултат 5:3т. в полза на шампиона, президентът на ФИДЕ Кампоманес прекратил мача, отлагайки го за 1 септември 1985г. при резултат 0:0т. Обяснил действието си с взаимната умора след 159-дневната борба и съгласието на двамата съперници. Това е първият мач за световната корона, останал незавършен! През септември 1985г. започва 2-ият мач между двамата най-велики при болшинство от 24 партии. При 12:12т. Карпов съхранявал званието, в противен случай имал право на мач-реванш. За пръв път в историята били назначени 2 арбитъра - Малчев,А. (България) и Микенас,В. (СССР). Зайцев и Макарчев помагали на Карпов, Никитин и Дорфман - на Каспаров. Преди мача Карпов обърнал повече внимание на теоретическите изследвания, докато Каспаров - на психологическата нагласа и физическа подготовка. Отличителни черти за двубоя станали високото ниво на игра, равенството в силите, неяснотата в изхода на мача да последната партия и подчертаната коректност. Интересно въведение било отделянето на 1% от призовия фонд за бюджета на ФИДЕ при всяко реми, имайки предвид 40-те ремита от предния мач. При резултат 12:11т. в полза на претендента, на Карпов се наложило да играе последната партия до самия край, защото единствено победа му гарантирала запазване на титлата. Играта се наклонила към реми обаче, а това не устройвало Толя и той предпочел да рискува. Каспаров играл акуратно и спечелил и последната партия. Така при резултат 13:11т., Гари Каспаров станал 13-ият световен шампион по шахмат.
През 1986г. се състоял мачът-реванш между Каспаров и Карпов. Това се явявал 5-и в историята мач-реванш след: Ласкер-Щайниц, Еве-Алехин, Смислов-Ботвиник и Тал-Ботвиник. За 3-ти път се провеждал в 2 страни - Англия и СССР. По решение на августовския конгрес в Грац 1985г. двубоят трябвало да започне през февруари, но се състоял междузонален турнир в Монпелие, който определил 4 претендента - Ваганян, Соколов, Юсупов и Тиман. Договорили се в суперфинал между тях и неудачника от двубоя Карпов-Каспаров да се определи следващият претендент. Шампионът и претендентът се разбрали помежду си да започнат двубоя не по-рано от юли-август 1986г., а суперфиналът на претендентите да се проведе през февруари-март 1987г. и следователно следващичт мач за световната корона да се състои в лятото на 1987г. И така първите 12 партии се изиграли в Лондон при награден фонд от 1,8млн. швейцарски франка, а заключителният етап останал за Ленинград при обявен призов фонд от 1млн. швейцарски франка (само че така и останал неплатен). Още преди началото на мача участниците приели решение да отделят целия чуждовалутен фонд в полза на пострадалите от аварията в Чернобил. След 12-те партии в хотел "Парк Лейн" на знаменитата Пикадили резултатът бил 5,5:6,5т. в полза на шампиона. По думите на Мурей - един от секундантите на Корчной - Карпов се постарал да не загуби с твърде много в Лондон и да спечели в Ленинград. Изчаквал момента, когато Каспаров ще започне да греши, понеже и двамата съперници не са роботи или компютри, а хора. И това се случило, но все пак след 22-ата партия резултатът бил 10,5:11,5т. в полза на Каспаров. След 2-те последни ремита Гари Кимович съхранил титлата си. Това, по същество, бил първият мач на 20-и век, в който шампионът съхранява своята титла!
На суперфинала в Линарес през 1987г. Карпов побеждава Соколов с +4 =7. Междувременно пътищата на Карпов и Каспаров се пресекли на международния турнир в Брюксел, където ремизирали 100-ната си партия, с която резултатът станал 49,5:50,5т. в полза на Каспаров. Столицата на Андалусия - Севиля се подготвяла за олимпиада през 1992г. и било пределно ясно, че организиране на мач за световната титла именно там щяло да привлече рекламодатели. Така на 12 октомври 1987г. в огромната зала "Лопе де Вега" на Кралския театър започнала поредната битка между двете "К"-та. Този път и двамата освежили своите екипи - към екипа на Карпов се присъединили Убилава и Подгаец, а към този на Каспаров - Долматов и Азмайпарашвили. В последната партия Карпов бил "без пет минути шампион". Виждал хода, който ремизирал и посегнал да го изиграе, но вероятно за пръв път невъзмутимият Толя изпитвал неувереност и несигурност в себе си, не изиграл хода и загубил партията, а с нея и шанса за титлата. При резултат 12:12т. Каспаров продължил царуването си на Олимпа.

През 1989-1991г. става Народен депутат във Върховния Съвет на СССР. През 1989-1990г. печели претендентските мачове срещу Хиартарсон, Юсупов и Тиман и отново става съперник на Каспаров. През 1990г. в Ню Йорк излиза книгата му "Сестра моя Каисса" на руски език.

През 1990г. в Ню Йорк и Лион (за първи път в историята на 2 континента) се провежда последният 5-и мач между вечните съперници Карпов и Каспаров. След Ню Йорк резултатът бил равен 6:6т., а в Лион Каспаров отново надделял и при резултат 11,5:12,5т. Карпов отново се отдалечил от титлата.
На поредния претендентски цикъл през 1991-1992г. Толя побеждава Ананд, но губи от Шорт и не среща Гари Кимович. През 1992г. печели 1-и приз в Мадрид, Биле и Баден-Баден. През 1993г. печели шампионата на ФИДЕ като побеждава Тиман с +6 -2 =13. Печели турнирите във Вайк Аан Зее, Тилбург, Дортмунд, Дос Ерманес. През 1994г. добива най-големия успех в кариерата си като печели супертурнира в Линарес с 11/13т. (+9 =4) и оставя на 2,5т. след себе си Каспаров. Това бил най-високият перформанс до момента: 3000! През 1995г. в Санги Нагар, Индия печели полуфиналния мач за световното първенство на ФИДЕ срещу Борис Гелфанд с 6:3т. Същата година печели турнира в Монте Карло по ускорен шах като постига рекордно ниво на постижение: 3030. През 1996г. в столицата на Калмикия Елиста побеждава Гата Камски с 10,5:7,5т. във финалния мач за световното първенство на ФИДЕ. През 1997г. в Москва излиза поредната му книга "Моите 300 най-добри партии". През 1998г. в Лозана побеждава Ананд в мач по нокаут системата след 2 допълнителни партии по ускорен шах и с това съхранява титлата си "шампион на ФИДЕ". През 1998г. в Баден-Баден се открива Академия по шахмат "Анатолий Карпов". Същата година печели световната купа по ускорен шахмат във френския град Кап д'Агт. През февруари 2000г. за първи път посещава Китай и побеждава световната шампионка Си Джун и гросмайстор Цзянчуан.

Със съкращения от: http://www.chessbgnet.org/

понеделник, 16 май 2011 г.

МИХАИЛ АФАНАСИЕВИЧ БУЛГАКОВ 120 години от рождението му


Михаил Булгаков е роден на 3 май (15 май нов стил) 1891 г. в Киев, Украйна. Родителите му са руснаци, като баща му Афанасий Булгаков е преподавател в Киевската духовна академия, а двамата му дядовци са православни свещеници. През 1909 г. Булгаков завършва Първа киевска гимназия, където започва да проявява интерес към литературата. След гимназията започва да учи в Медицинския факултет на Киевския университет. През 1913 г. се жени за Татяна Лупа. След започването на Първата световна война се записва като доброволец в Червения кръст. През 1916 г. се дипломира.

По време на Руската гражданска война Михаил Булгаков служи в армията на Украйна и в други антикомунистически формирования. След края на войната братята му емигрират във Франция, но той остава в Русия. За година и половина е лекар в село Николско, Смоленска губерния, но през 1919 г. решава да се откаже от медицината и да се заеме изцяло с литературна дейност.

През 1920 г. живее във Владикавказ, където работи в подотдела за изкуство. Там пише за местния театър първите си пиеси. През 1921 г. се премества в Москва. Малко по-късно се развежда и през 1924 г. се жени за Любов Белозерская.

Пише статии и фейлетони за вестници и списания, сборникът му „Дяволиада“ (1925) привлича погледите на критиката. Пиесите му, поставяни на сцените на МХАТ, Театър „Вахтангов“ и Московския камерен театър, предизвикват множество критики и спорове. В края на 1920-те год. все по-често е критикуван за антисъветско съдържание на произведенията му, като след 1929 г. цензурата практически преустановява нови публикации на негови работи.

През 1930 г. е приет на работа в Московския художествен театър като асистент-режисьор, където остава да работи до 1932 г. През 1931 г. Булгаков се жени за за Елена Шиловска.

През 1932 - 1936 г. работи като асистент-режисьор в МХАТ, епизодично участва и в роли. През 1936 г. МХАТ поставя пиесата му „Молиер“, на която той е отново асистент-режисьор. През същата година Театърът на сатирата в Москва подготвя пиесата му „Иван Василиевич“, която обаче е свалена след генералната репетиция. Свалена е от сцената и пиесата му „Молиер“. Това кара писателя да подаде оставката си от МХАТ. Приет е на работа в Държавния академичен Болшой театър на длъжност либретист и консултант.

През остатъка от живота си той работи върху романа „Майстора и Маргарита“, пише пиеси, критика и прави няколко превода и драматизации на романи, които остават неиздадени.

Булгаков умира в Москва от нефросклероза на 10 март 1940 г.

Още приживе е превеждан на френски, английски, немски, италиански, шведски и чешки език.

Произведения 1917 — Записки юного врача (Записки на младия лекар)
1924 — Роковые яйца (Фаталните яйца)
1924 — Белая гвардия (Бялата гвардия)
1925 — Дьяволиада (Дяволиада)
1925 — Собачье сердце (Кучешко сърце ISBN 978-954-597-152-5)
1926 — Дни Турбиных (Дните на Турбини), пиеса
1926 — Зойкина квартира (Квартирата на Зойка), комедия
1928 — Пурпурный остров (Пурпурният остров), пиеса
1928 — Бег (Бяг)
1929 — Кабала святош (Мольер)
1929 — Театральный роман (Театрален роман ISBN 978-954-597-205-8)
1934 — Иван Васильевич (Иван Василевич)
1935 — Последние дни (Пушкин)
1937 — Жизнь господина Де Мольера (Животът на господин Дьо Молиер[3]
1940 — Мастер и Маргарита (Майстора и Маргарита ISBN 978-954-597-181-5)
(http://bg.wikipedia.org)

неделя, 8 май 2011 г.

Честит 9 май, Рожденият ден на Европа

България ще посрещне Деня на Европа 9 май, който за пети път чества като пълноправен член на ЕС. В Русе са организирани следните тържества:

На 9 май в Деня на Европа от 18,00 ч. пред магазин „Кауфланд” Община Русе и Общински младежки дом организират концерт. В концерта ще участват фолклорен танцов състав „Зора”, студио за модерен балет „Импулс”, певиците от Студио „Икономов”. Ще има и много хумор с актьора Любо Фърков.

На 9 май от 19,30 ч. в Пленарна зала на Община Русе ще бъде представен празничния концерт посветен на Празника на Русе и Деня на Европа. Концерта се организира от Общински младежки дом Русе и в него ще участват фолклорен танцов състав „Зора”, студио за модерен балет „Импулс”, певиците от Студио „Икономов”, бийтбоксърите от „Beat 4 fun”. Ревю на дамски облекла ще представят техникума по облекло, а на абитуриентски прически е подготвила Даниела Йолова. По време на концерта ще бъдат обявени и наградени победителите в пролетните конкурси на младежки дом Русе. Входът е свободен.

С изложба за Деня на Европа Регионална библиотека „Любен Каравелов” отбелязва една от най-значимите дати в съвременната история.
Мотото на Деня на Европа през 2011 година е: “Запознайте се с правата си! Възползвайте се от правата си!”.
Показани са книги, списания и други официални публикации от фонда на библиотеката, свързани с процесите на европейската интеграция, общите политики на Европейския съюз, полезна информация за гражданите на Европа.
Основен акцент в експозицията е темата за България след присъединяването и към Европейския съюз.
Изложбата е експонирана във фоайето на библиотеката и може да се види до 13 май.

Честит 9 май, ДЕНЬ ПОБЕДЬI

Нека всички, които не сме забравили подвига на Съветската армия по време на Втората световна война, довел до разгромяването на фашистка Германия, да преклоним глава в памет на милионите, дали живота си за да спрат черната чума, плъпнала из света.
По случай 66 годишнината от Победата над Хитлерофашизма тържествата в гр. Русе ще започнат в 11 часа на 9 май с поднасяне на венци и цветя на паметника на Альоша, тържествен митинг и художествена програма. Следва шествие от паметника на Альоша до гробището на загиналите съветски войни на което също ше бъдат поднесени цветя и ще бъде извършена панахида.

събота, 7 май 2011 г.

9 май Ден на Победата


Деня на победата над армиите на Хитлер. На 7 май в град Реймс е подписан предварителен протокол - капитулация. На 8 май, представители на Немското главно командване в присъствието на представители на Върховното командване на Съюзните сили и Върховното главно командване на Съветските войски подписват в Берлин окончателен акт на капитулация, изпълнението на който влиза в сила от 24 часа на 8 май.

Фактите: Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война, като около
60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена.
В цифри Русия дава 20 милиона човешки жертви.

Това е най-големия празник в Русия. Няма дом, няма семейство в бившия Съветски съюз, което да не е дало жерти. След края на войната загиналите са обявени за 7 милиона, по-късно за 20 000 милиона. Някои източници дори казват, че жертвите са 27 000 милиона човешки живота.

Как е постигната победата на руснаците над фашистка Германия. С много жертви, но и с таланта на военнокомандващите и мобилизацията на цял един народ. Битката при Сталинград обръща хода на войната. Курската дъга е мястото където се срещат танковите войски на двете страни – в нея вземат участие 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета.

Не само хората са герои, има 12 града-герои (город-герой) от войната – Москва, Ленинград (днес Санкт Петербург), Сталинград (днес Волгоград), Киев, Одеса, Севастопол, Брестката крепост, Новоросийск, Керч, Минск, Тула, Мурманск, Смоленск.

Обсадата на Ленинград продължава от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 – блокирани са всички пътища към града с изключение на „Пътя на живота“ минаващ през замръзналото Ладожско езеро. Повече от 900 дни, жителите на града търпят невиждани лишения. Гладът и силните студове убиват цели семейства. Но Ленинград не се предава. Има една книга “Хлябът от онази зима” написана от жена, преживяла обсадата като дете – гладът е бил по-страшен и от бомбардировките, защото с него е трябвало да се бориш всеки ден.
"Отново над Европа ще се развява великото знаме на свободните народи и мира между народите", пише в обръщението на Сталин към неговите сънародници по този повод. Никой не отрича ролята на Съветската армия за разгрома на Хитлер, но и никой не може да забрави, че тогава Европа беше разделена на сфери на влияние и това забави развитието на страните зад Желязната завеса.
Може би едва сега, Втората световна война ще завърши напълно и за хората тя ще остане един спомен, след който никога вече нищо не беше същото.

9 май - Ден на Европа


Първата стъпка към създаването на Европейския съюз е направена на 9 май 1950 г. На този ден в Париж, на фона на опасността от Трета световна война, която би погълнала цяла Европа, френският министър на външните работи Робер Шуман прочита пред международната преса декларация, в която се призовават Франция, Германия и други европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като "първа стъпка към европейска федерация". Той предлага да бъде създадена наднационална европейска институция, която да управлява въгледобивната и стоманодобивната индустрия - сектор, който по това време е бил в основата на военната мощ. Страните, към които той отправя призива си, почти са се били унищожили взаимно в ужасен конфликт, оставил след себе си чувството на материално и морално опустошение.

Затова всичко започва на този ден. Затова на срещата на лидерите на ЕС в Милано през 1985 г. е взето решение 9 май да се чества като "Ден на Европа". Всяка страна, избрала демократично да се присъедини към Европейския съюз, подкрепя неговите основни ценности - мир и солидарност. Тези ценности намират израз в икономическо и социално развитие с екологични и регионални измерения, които гарантират достоен жизнен стандарт на всички граждани. Въпреки че Европа съществува от векове, елементите, които са я обединявали при отсъствието на правила и институции в миналото, са били недостатъчни, за да предотвратят ужасни трагедии.

БАЩАТА НА РАДИОТО

Александър ПОПОВ: «Аз съм руски човек и всичките мои знания, целия мой труд, всичките мои достижения имам право да оставя само на своята Родина… Аз съм горд че съм се родил руснак… Щастлив съм, че не в чужбина, а в Русия е открито ново средство за съобщения.

Изобретателят на радиото Александър Степанович Попов е роден на 16 март 1859 г. в селището Турински Рудници, на Уралския край. Бащата на бъдещия учен е бил свещеник, а за своето обучение малкият Александър е изпратен в духовно учебно заведение, в което от децата на свещениците не се изисква такса за обучението. Семейството, в което има седем деца, е живеело много скромно. Така 10-годишното момче е изпратено в Далматовското духовно училище, отдалечено на 400 километра от родната стряха. Особен интерес за него представлява започналата своето бурно развитие в тези години електротехника. Той активно се занимава с практически опити, което несъмнено спомага за разширяването на неговите знания. В 1882 година Попов завършва университета. Неговата работа е посветена на обобщаване на принципите на магнито и динамоелектрическите машини за постоянен ток. Тя получава много висока оценка. На випускника е присъдена кандидатска степен и му е предложено място в университета за подготовка на професура. Но Попов решава да постъпи като преподавател по физика и електротехника в Минния офицерски клас в Кронщат. Там му предлагат много по - добре оборудван кабинет по физика. По думите на Н. Н. Георгиевски това е най – доброто в Русия за тези времена място по разнообразие и точност на приборите. В университета Попов не е имал подобни условия за собствени научни изследвания.

Връх на научните изследвания на Попов става създаването на първия в света радиоприемник. На 7 май (25 април) 1895 г. на заседание на физическото отделение на Руското физико-химическо дружество Александър Степанович Попов изнася доклад на тема: «За отношението на металните прахове спрямо електрическите колебания» и демонстрира изобретения от него прибор, регистратор - индикатор на електрически разряди в атмосферата. Това е приемна радиостанция, използвана отначало за регистрация на гръмотевични разряди. Трябва да се каже, че по време на своя доклад на заседанието на дружеството, Попов е бил доста сдържан в оценката на своето откритие и заявява: «В заключение аз бих изразил надежда, че моят прибор при едно следващо усъвършенстване може да бъде употребен за предаване на сигнали на разстояние при помощта на бързи електрически колебания, веднага щом се намери източник на такива колебания, притежаващ достатъчно енергия». При това той ни най – малко не се съмнява в действителната важност на своето изобретение: «… Ние сме направили откритие, чието значение като цяло едва ли някой веднага ще разбере. Тези няколко седмици, в които ние се занимавахме с регистратора индикатора на мълнии, повярвайте ми, се явяват най – важното време в целия наш живот» - тези пророчески думи на забележителния учен е запомнил Пьотр Николаевич Рибкин. С решение на Совнаркома на СССР от 1945 г. 7 май започва да се отбелязва в нашата страна като държавен празник – Денят на радиото. На 24 април (12 март) 1896 г. Попов отново изнася доклад в Руското физико – химическо дружество. В този ден с помощта на приемника на Попов е била получена първата в света радиограма. Тя е разшифрована от професор Ф. Ф. Петрушевски, който използвайки ключа от азбуката на Морз, написва с тебешир върху черната дъска буква по буква «Хенрихъ Херцъ». От 1897 г. Попов провежда опити по радио телеграфиране с корабите от Балтийския флот. На 10 юни 1899 г. е направено открие от помощника на Попов, Рибкин, заедно с капитан Д. С. Троицки радиосигналите да се приемат на слух. Намиращият се в задгранична командировка Попов е информиран незабавно и той веднага решава да се върне в Кронштат. След необходимите опити той разработва схемата на телефонен радиоприемник и го патентова. Изобретенията на Попов много скоро демонстрират навременността на своята поява – през януари 1900 г. радиотелеграфа за първи път е бил използван на практика. В края на 1899 г. край остров Хогланд засяда броненосецът «Генерал – адмирал Апраскин». За оказване помощ на кораба е било решено да се установи връзка между острова и материка. Но когато радиостанцията на Хогланд е построена и тя е вече готова да предаде първите сигнали, неочаквано в ефира се намесва самия Попов. Той се обръща с молба към капитана на кораба «Ермак» незабавно да се помогне в спасяването на бедстващи рибари, отнесени в морето върху голям леден къс. Преодолявайки ледовете, «Ермак» скоро оказва нужната помощ. При такива обстоятелства никой не може да бъде равнодушен към радиотелеграфа: «От името на всички моряци на Кронщат сърдечно Ви приветстваме с блестящия успех на Вашето изобретение. Установяването на безжична телеграфна връзка на разстояние 43 версти от Кутсало до Хогланд е огромна научна победа» - се казва в телеграмата на командира на Главното Кронщатско пристанище адмирал С. О. Макаров до А. С. Попов. Попов продължава работите в областта на безжичната телеграфия и по-късно. Интересно е да се отбележи, че той се занимава също така с изучаването на рентгеновите лъчи и първите снимки на предмети и части от човешкото тяло - човешки крайници - в Русия са направени именно от него. Изобретеният от Попов приемник получава «Големия златен медал» на Световното изложение в Париж в 1900 г. В 1901 г. А. С. Попов е избран за професор по физика в Електротехническия институт, а в 1905 г. малко преди своята кончина, той става и негов директор.

Автор: Олга ГАРБУЗ Превод: Любомир ИВАНОВ

петък, 6 май 2011 г.

ДНЕСКА Е ГЕРГЬОВДЕН

На 6 май празнуваме Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия. Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани.
Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен.
Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската.
В памет на Св. Георги (на гръцки "земеделец") Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и обредните хлябове.
За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година.
 ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ, БЪЛГАРИ И РУСЕНЦИ!

четвъртък, 5 май 2011 г.

НАЦИОНАЛНА ПОДПИСКА В ЗАЩИТА НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ

Приключи първия етап от набирането на подписи против премахването или преместването на Паметниците на Съветската армия в страната.
Русенската организация на НД "Русофили" събра повече от 1600 подписа.
За съжаление се оказа, че не само нашата организация е ангажирана с тази задача, което предизвика недоумение в част от хората, които ни подкрепят.
Искрено се надяваме при следващи подобни мероприятия да не се стига до такива недоразумения, все пак Русия е една и няма смисъл да бъдем разделени, типично по български, на десетки организацийки.

понеделник, 2 май 2011 г.

Тържества на Лесопарка

След Пролетното почистване на Лесопарк Липник малките любители на разходките сред природата и техните родители бяха приятно изненадани от организираната програма по повод реиновирането на Лесопарка, която започна на "естрадата" отстрани къщичката на Баба Яга и продължи пред комплекс Кипарис.
Благодарим на организаторите и дай Боже по-често да се случват такива неща.




Пролетно почистване на Лесопарка

На 30 април ентусиастите от Сдружение Русенче, както и много други любители на природата направиха така нужната оборка на Лесопарка "Липник", известен сред Русенци като "Текето".
С помощта на кметсво Николово, ДЛС "Дунав" и спонсори за няколко часа бяха извозени тонове боклук.
В мероприятието се включиха и ученици и преподаватели от ПГ по дъ




рвообработване и вътрешна архитектура «Й. Вондрак», които ремонтираха и възстановиха дървените мостчета, беседките, къщичката на Баба Яга.
НД "Русофили" също допринесе за осъществяване на благородното начинание както със съдействие за организирането на почистването, така и с пряко участие.
Но най-атрактивни за всички бяха приказните герои, които също се включиха в благородната инициатива.