На 07.03.1811г. Император АЛЕКСАНДЪР І подписва рескрипт за назначение на Ген. КУТУЗОВ като командващ Дунавските армии.
На 15.03.1811г. Ген. КУТУЗОВ напуска Вилнюс и отпътува за БУКУРЕЩ, където е Главната квартира на Молдовската ( Дунавска) армия. Пътува 2 седмици. Руската армия държи крепостите НИКОПОЛ,РУСЕ и СИЛИСТРА.
Ген. КУТУЗОВ започнал да планира войната срещу Турция. Разставил сили в БУКУРЕЩ , ГЮРГЕВО и РУСЕ (РУСЧУК). ТУРЦИЯ събирала своите войски в СОФИЯ и ШУМЕН, готвейки се за настъпление срещу Руската армия.
МАЙ 1811г. За командващ Шуменската крепост е назначен АХМЕТ Паша- стар познат на КУТУЗОВ. Възниква активна дипломатическа кореспонденция между ШУМЕН и БУКУРЕЩ (между АХМЕТ Паша и Ген. КУТУЗОВ ). Ген. КУТУЗОВ се стреми да забави битката: изпраща подаръци в ШУМЕН. Снабдяването на руската армия е поставено под строг контрол. Обучението на войниците – по суворовски.
01-04.06.1811г. АХМЕТ Паша решил да удари РУСЕ. Извел армията си от ШУМЕН и достигнал РАЗГРАД. Установил се на лагер до с. ПИСАНЕЦ.
На 05.06.1811г. Ген. КУТУЗОВ пристигнал в ГЮРГЕВО.
Една срещу друга застанали две армии:
- Турска - 60000 пешаци плюс 4000 кавалерия
- Руска - 15000 пешаци и кавалерия плюс 1140 оръдия.
На 22.06.1811г. Сутринта турците предприемат настъпление. Към обяд, с умели прегрупирания ,Ген. КУТУЗОВ УСПЯЛ ДА СПРЕ, а по-късно да прогони нападателите на изходните им позиции. Ген. КУТУЗОВ отказал да преследва турските войски към ШУМЕН - имал много по –дълбоки стратегически цели.
ЧЕТИРИ дни Ген. КУТУЗОВ чакал турците да се върнат в РУСЕ!
На 24.06.1811г. Ген. КУТУЗОВ получил тревожно съобщение : От СОФИЯ Измаил Паша с 20 000 войника поел към ВИДИН с цел първо да завладее МАЛКА ВЛАХИЯ (Южна РУМЪНИЯ), а след това и БУКУРЕЩ.
На 25.06.1811г. през нощта Ген. КУТУЗОВ взел решение да изостави РУСЕ и да прехвърли своята армия на левия бряг. Заповядал да се разрушат стените и съоръженията на русенската крепост. 5 дни военна игра на дипломатически и военни надлъгвания. Генералът заповядал да върнат в Молдавската армия ДЕВЕТА и ПЕТНАДЕСЕТА дивизии, разположени до тогава в ЯШ и ХОТИН.
На 22.07.1811г. ИЗМАИЛ Паша се прехвърлил през ДУНАВ при ВИДИН и се укрепил на тясна ивица, обкръжена от блата. Но руска армия под командването на ген. ЗАСС блокирали турските части в блатата.
На 27/28.081811г. турските части започнали да преминават р. ДУНАВ от РУСЕ към ГЮРГЕВО. На 4 версти западно от РУСЕ казашки подвижни постове открили няколко стотин кържалии, плуващи на лодки към РУМЪНИЯ. Към мястото на прехвърлянето се отправил батальон от гр. АРХАНГЕЛСК, начело с Ген. СИБАНЕЕВ. Кърджалиите били пометени и отхвърлени в ДУНАВ.
В това време на 8 версти по течението (гр. МАРТЕН) спокойно се прехвърляли на салове и лодки главните сили на АХМЕД Паша.
Руските предни постове „ проспали” прехвърлянето !
И когато на румънския бряг се струпали по-вече от 2 000 човека с 4 оръдия, тогава най- после казаците вдигнали тревога.
След като на румънския бряг се прехвърлил и самият главнокомандващ АХМЕД Паша, в МОЛДОВСКАТА АРМИЯ всички, офицери и войници, престанали да разбират действията на своя КОМАНДИР.
Турските войски, веднага след стъпването на румънска земя, започвали да се окопават. Това била тяхна типична войнишка практика. Никой не казвал дума , че те постъпват неправилно.
Ген. БУЛАТОВ побързал с 5 батальона към переправата, но въпреки трите атаки не успял да отхвърли врага: пречел силният огън на турската артилерия, разположена удачно по височините на десния бряг. Ген. КУТУЗОВ забранил да се контра атакува.
На четвъртия ден от началото на прехвърлянето Ген. КУТУЗОВ заповядал да строят редути. Редутите стигали до брега на ДУНАВ , така че турската конница да не може да мине в тила на руснаците. Общата дължина на редутите била 8.5 версти.
Турските войници започнали да търпят лишения. Храна , фураж, снаряжения – всичко се получавало от РУСЕ, през ДУНАВ.
Ген. КУТУЗОВ забранил на войниците си да влизат в сериозни сражения.
На 29.09.1811г. вечерта седем хилядният корпус на Ген. МАРКОВ с 38 оръдия излязъл от лагера и поел по брега на запад към переправата, избрана на 18 версти от ГЮРГЕВО. За да заблуди турците, Ген. МАРКОВ оставил палатките на войските си край ГЮРГЕВО.
На 01.10.1811г. целият корпус на МАРКОВ, без да бъде засечен от турците, благополучно се прехвърлил през р. ДУНАВ и останал да нощува на 5 версти от русенския лагер на турците. През нощта КУТУЗОВ не спал, боял се турците да не открият руските войски на своя бряг.
Ген. МАРКОВ, с войска една трета по брой от турските войници в русенския лагер, заел лагера и насочил оръдията на север, през Дунав.
Артилеристите на МАРКОВ веднага открили огън с турските оръдия по турците, укрепили се на левия бряг.
ГЕН. КУТУЗОВ заповядал на ген. МАРКОВ да не пипа РУСЕ, а да превземе всички превозни и плавателни средства на брега на р. ДУНАВ. Обкръжените турци не могли да бягат.
Вечерта ген. МАРКОВ изпратил на Ген. КУТУЗОВ трофеи: 22 турски знамена, булава на еничерския командир и първата част пленени войници.
В турския лагер намерили много амуниции и барут , складове с брашно, зърно, кафе, файтони, камили и др. Турците загубили 1 500 убити, а руснаците 10 убити и 50 ранени.
Турският командващ, АЛИ Паша, ВЕЛИК ВЕЗИР на Османската империя , се намирал в блатата на ГЮРГЕВО, обкръжен, под обстрела на турските оръдия от Русенския бряг. В това си положение той не би могъл да води преговори.
Но от племенника си, пленен при РУСЕ и после върнат на русите, Ген. КУТУЗОВ узнал, че везирът избягал с лодка от северния бряг в РУСЕ. Това напълно съвпадало със стратегическия план на Ген. КУТУЗОВ.
Турската войска на северния бряг загубила всякакво снабдяване само вода. Обкръжени изцяло, на север с новопостроени редути, на юг, широката река, а над нея височините на РУСЧУК, от които стрелят руснаци на турски оръдия ! Турските войници яли корени, яли конете, умиращи без фураж. Ядели без сол, сурово конско месо. Нямало дърва, за да го изпекат или сварят. Към глада се добавил студ. Завалели студени есенни дъждове, паднал сняг. Всеки ден турската армия губела по 50 души. Погребвали ги плитко и това още по-вече утежнявало живота на живите. Много турски войници се предавали в плен.
От русенския бряг Великият везир предложил на Ген. КУТУЗОВ мир. След 2 дни везирът бил готов да отстъпи ХОТИН . След 4 дни се съгласил да отстъпи цялата територия до река ПРУТ. След още 1 ден везирът предложил граница по река СЕРЕТ. Молел също да се спрат военните действия и да започнат преговори. Молел Ген. КУТУЗОВ да окаже помощ на обсадените.
Ген. КУТУЗОВ се съгласил да започне преговори и заповядал да се отпускат на обградения турски лагер провизии.
На 19.10.1811г. В ГЮРГЕВО започнали преговори, но се водели много бавно. НАПОЛЕОН бил вбесен от победата на Ген. КУТУЗОВ над турците и с всички сили се стремил да попречи на РУСИЯ да сключи мир с ТУРЦИЯ.
Ген. КУТУЗОВ от своя страна не пропускал да напомни на Великия везир АХМЕД Паша, че ФРАНЦИЯ Е ЛОШ И НЕНАДЕЖДЕН СЪЮЗНИК на Турция. Турската армия на румънския бряг се топяла. От 36 000 човека , прехвърлили се на левия бряг оцелели не по-вече от 1/3 (13 000). АКО УМРАТ и ТЕ, няма да остане причина за сключване на мир.
Преместили преговорите в БУКУРЕЩ.
Ген. КУТУЗОВ ИЗМИСЛИЛ НЕБИВАЛ ВЪВ ВОЕННАТА ИСТОРИЯ ИЗХОД: предложил да вземе турската армия „ на съхранение”.
БУКУРЕЩ ТЪРЖЕСТВЕНО ПОСРЕЩНАЛ Ген. КУТУЗОВ като
Победител над турците.
29.10.1811г.Цар АЛЕКСАНДЪР І НАГРАДИЛ Ген. КУТУЗОВ за победа над турците с графска титла, което не зарадвало особено Генерала.
За унищожаването на най – добрата турска армия всички приятели на КУТУЗОВ СМЯТЯЛИ, че ТОЙ ще получи фелдмаршалски жезъл.
Навършил 66 години, КУТУЗОВ желаел да се прибере при семейството си.
По вина на турците преговорите се влачили 5 месеца!
На 09.04.1812г. Цар. АЛЕКСАНЪР І отпътувал за ВИЛНЮС.
На 05.05.1812г.в БУКУРЕЩ били подписани предварителните мирни условия.
На 06.05.1812г.в Главната Квартира в БУКУРЕЩ пристигнал адмирал Павел Чичагов
На 16.05.Турсксият султан ратифицирал договора.
ГЕН. КУТУЗОВ се сбогувал с ДУНАВСКАТА АРМИЯ с гордото чувство за добре изпълнен дълг.
НА БРЕГА НА ДУНАВ, в гр. РУСЕ, ген. КУТУЗОВ СПЕЧЕЛИЛ ПЪРВОТО МНОГО ВАЖНО СРАЖЕНИЕ В ЗАЩИТА НА МОСКВА И РУСИЯ ОТ НАПОЛЕОН !
Съставил: инж. Тодор Радославов
