ВЕЧЕР ПОСВЕТЕНА НА 75 ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

На 26 януари 2013 г. от 19 часа в салона на ресторант "ЕКАТЕРИНОДАР" се събраха около 40 членове на "Движение Русофили-клон Русе", почитатели на творчеството на Големия артист, поет, музикант, певец...барда Владимир Висоцки. Областният координатор на НД „Русофили” инж. Тодор Радославов изнесе кратко слово за живота и творчеството на Висоцки и изрецитира негови стихотворения на руски и български. Вечерта продължи с песните на твореца и с изпълненията на живо от специално поканен за вечерта музикант.

ВЕЧЕР С ПЕСНИТЕ НА ВИСОЦКИ

●ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ – КЛОН РУСЕ●

И

РЕСТОРАНТ ●ЕКАТЕРИНОДАР●

Ви канят на

ВЕЧЕР ПОСВЕТЕНА НА 75 ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

26 януари 2013 г., СЪБОТА, 19часа

РЕСТОРАНТ ●ЕКАТЕРИНОДАР●

"Вселената Висоцки", която днес щеше да навърши 75 години

За покойния Владимир Висоцки се използват много определения - от "най-известният руски бард" и "гласът на нацията" в СССР до "руският Джон Ленън, примесен с Джеймс Дийн, но звучащ като Боб Дилън" на запад. Французите дори са по-конкретни - наричат го "Вселената Висоцки".

Владимир Семьонович Висоцки е роден на 25 януари 1938 г. и на днешната дата щеше да отбележи своята 75-а годишнина. Никой обаче не може да си го представи остарял.

Почитан от всички социални кръгове в Русия, той е гласът на дисидентите без сам той да бъде дисидент. Властите в Съюза го признават за голям актьор, но не зачитат качествата му като музикант и поет. За първите той е един от най-силните и всепризнати актьори, оставил в културната памет величествени роли. За песните - мерило е народът, който се смее или плаче с глас, докато го слуша.

"Той бе просто син на родината си, беше много руски. Изигра много политическа роля, тъй като в песните си се изправяше срещу силите на злото, срещу грозната система, под която бе роден", казва за него Михаил Чемякин, емигрирал актьор и близък приятел на Висоцки.

Във въпросник от юни 1970 г., публикуван в официален сайт на Висоцки, малко преди премиера на "Хамлет" с негово участие, на въпроса дали иска да бъде велик човек, той отговаря, че не само иска, но и ще бъде такъв. И познава.

На големия екран той става популярен с роли във филми като "Вертикал" на приятеля му Станислав Говорухин (1966 г.), където прозвучават и първите му "планински" песни: "Здесь вам не равнина / здесь климат иной...". Получава и роли в заглавия като "Кратки срещи" на Кира Муратова, "Служили двама другари", "Интервенция" и "Мястото на срещата да не се променя".

Неговият истински дом като актьор въпреки това е Театърът на "Таганка", където оставя величествени роли в "Хамлет", "Животът на Галилей", "Живи и мъртви", "Десет дни, които разтърсиха света" и други спектакли, които вероятно ще останат завинаги в спомените на онези, които са го гледали. Най-голямата му сила обаче остава онази, която владее, когато "разказва" песни с китара в ръка. Стиховете му се леят винаги с огромна лекота. Едни ги ценят заради искреността им. Други - заради силата и смелостта да преборят страха и да казват онова, което мнозина мислят, но не смеят да изрекат.

Преди повече от 30 години именно в България е и първото задгранично турне на театъра на "Таганка", а "Балкантон" издават дългосвирещата плоча "Автопортрет". За първи път тук излиза и превод на негово стихотворение - "Братските могили".

Любовният живот на поета с китара също е цветен, див и бурен. Има множество връзки, две деца и три брака. Дори само последният - с известната френска актриса Марина Влади, е достоен за цял един отделен роман. Такъв всъщност излиза под формата на книгата на Влади за връзката с Висоцки "Владимир или прекъснатият полет".

Официалната версия за смъртта на Висоцки (на 25 юли 1980 г.) е сърдечен удар. Печалната дата на смъртта му съвпада с провеждането на бойкотираните по това време летни олимпийски игри в Москва. Съветската преса не съобщава за смъртта му. Прави го единствено в. "Вечерна Москва" и то три дни по-късно, но въпреки това новината обикаля Русия и света светкавично.

Въпреки информационното затъмнение хиляди хора се струпват пред дома му на ул. "Малая Грузинская", а властите, макар и да пращат подсилени милиционерски отряди, не се осмеляват да разпръснат тълпата.

Пред театър "Таганка" се стичат огромни тълпи от хора, качват се по покривите на съседните сгради.

"Гласът на Америка" пуска негови песни, По-късно други руски бардове пишат книга за него. На негово име е кръстен астероид. Шест години след смъртта му официално му е дадена титлата "заслужил артист", а през 1987 за него излизат документален и игрален филм.

През 2011 г. излиза и филмът "Висоцки. Благодаря, че съм жив" на сина му Никита от неговия първи брак. Той казва, че той "разбира се, е художествена творба, а не документалистика. Понякога обаче изкуството е по-истинско от фактите".

Лентата, която миналата година гостува и на "София Филм Фест", е по-скоро спиращ дъха екшън в холивудски стил, който обаче показва не само бохема - герой Висоцки, но и сложността на неговата личност и странната култура на времето.

Предвид ситуацията в Русия към днешна дата, човек би си помислил, че песните на Висоцки остават актуални, текстовете му - на дневен ред, а гласът му ще прозвучи наново в страната. Поне така предположи Economist преди две години и май не сгреши.

И до днес стотици се стичат пред паметника му в центъра на Москва, за да положат цветя в негова памет.

http://www.dnevnik.bg

Днес известният цигулар и диригент, почетния гражданин на Русе, Юрий Башмет празнува своята 60 годишнина.

Юри Башмет става първият артист в историята доказал възможностите на виолата като солов инструмент. Той е създател на камерен ансамбъл "Московски солисти" и оглавява Симфоничния оркестър "Нова Русия". Искрен патриот, винаги облечен в черно Башмет намира време да участва в конкурси , фестивали и турнета по целия свят и намира себе си за един щастлив човек. Успява да прави абсолютно всичко: дирижира знаменити оркестри, преподава в собствената си катедра в консерваторията, провежда конкурси и фестивали, гастролира по целия свят.

Башмет не се разделя с виолата си повече от 40 години. Този инструмент от XVIII век, произведен от италианеца Тесторе може да се каже, че е брат на една от цигулките на Моцарт.

Маестрото е влюбен в гр. Русе, където гостува всяка година на Мартенските музикални дни. Почетен гражданин на Русе от 2005 година

. В чест на годишнината си маестрото ще събере в Концертна зала Чайковски приятели: музиканти и актьори. Звездният състав: цигуларят Максим Венгеров и пианистът Денис Мацуев, актьорите Евгений Миронов и Чулпан Хаматова биг бенда на Игор Бутман и други (включително, разбира се героя на деня и двама от неговия оркестър).

Този голям гала-концерт може да се види по Первий канал на 24 януари в 23:40 часа московско време.

ЗА АЕЦ БЕЛЕНЕ

На 21. януари, 2013 г. - понеделник, от 18.00 ч. в "Пленарна зала" в сградата на Община Русе ще се проведе среща на представители на Инициативния комитет на граждани, инициирал Национален Референдум на 27.01.2013 г., народните представители Петър Корумбашев и Добрин Данев с граждани на Русе на тема "Бъдещето на ядрената енергетика в България".

На днешната дата през 1943 година е пробита от Червената армия Блокадата на Ленинград

Блокадата продължава 872 дни.

Войските на Вермахта, под командването на фелдмаршал Лееб, блокират Ленинград.

Блокирани са всички шосета и железопътни линии с изключение на тайния „Път на живота“, минаващ през замръзналото Ладожско езеро.

Повече от 900 дни жителите на града търпят огромни лишения. Гладът и силните студове убиват цели фамилии. Но въпреки това Ленинград не се предава.

Въпреки блокадата на 5 март 1942 година е премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович!

На 14 януари Ленинградският и Волховският фронт преминават в настъпление. Целта е да се пробие обръчът и да се обкръжи блокиращата Ленинград германска армия между Красно село и Ропши, което става на 18-ти януари 1943 година. Германските части са принудени да отпуснат примката от града и на 27 януари 1943 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.

През септември 1941 г. в града се намират 2 милиона 887 хиляди жители. По време на евакуацията на Ленинград 1941-1943 година се евакуират до 1 млн. души. По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и заводи. Смята се, че смъртните случаи от глад и атаки 800 000 - 1 500 000 души.

Дневникът на Таня Савичева

Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 година. Всеки ден Женя става сутрин когато е още тъмно навън. Тя върви седем километра пеша до централата, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Отслабналото ѝ тяло не понася изпитанията. Тя почива в завода, където работи. След нея умира баба Евдокия Григориевна. След това брат ѝ Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама. През август 1942 г. тя е едно от 125-те деца, които са спасени от Ленинград и доведени първо в село Шатки, а след това в село Красен бор. Децата са физически изтощени, но само 5 от тях се оказват инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и има контакт само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня. Анастасия Карпова, учител в сиропиталището на Красен бор, изпраща писмо до брата на Таня, Михаил, който по случайност се намира извън Ленинград през 1941 г. Тя пише: „Таня засега е жива, но не изглежда здрава, лекарят, който я посети наскоро, казва, че е много болна. Тя се нуждае от почивка, специални грижи, добра храна, по-добър климат и най-вече майчинска грижа.“ През май 1944 г. Таня е изпратена в болницата в Шатки, където умира месец по-късно, на 1 юли от чревна туберкулоза.

Изложба за възрожденеца Тодор Минков бе открита в Русе

Изложба „Възрожденецът Тодор Минков“ беше открита в Регионална библиотека „Любен Каравелов“. Тя е посветена на 180-годишнината от рождението на просветния и обществен деятел Тодор Минков, роден на 2 януари 1833 г. в гр. Русе.

Съорганизатори на инициативата са Регионална библиотека „Любен Каравелов“ и Национално движение „Русофили“ – клон Русе.

Експозицията откри директорът на библиотеката г-жа Теодора Евтимова. Специален гост на събитието беше консулът на Руската федерация в Русе г-н Василий Колясев, който поздрави организаторите, за това, че тачат паметта на именитите си съграждани.

На откриването присъства и г-н Анатоли Паришков – председател на общинския съвет на Национално движение „Русофили“ – клон Русе, който разказа любопитни факти, свързани с откриването на гроба на нашия велик съгражданин в гр. Дрогичин, Беларус. Заслугата за това е на беларуските журналисти Вячислав Бондаренко и Екатерина Честнова.

В своето слово г-н Паришков отбеляза: „Благодаря на всички медии, които уважиха това събитие и се надявам с тяхната помощ да направим необходимото прахът на този велик българин да бъде погребан на родна земя, където са погребани и любимите му ученици.”. В изложбата са показани книги, статии и снимки от фонда на библиотеката, свързани с живота и обществената дейност на Тодор Минков. Най-старият документ, който може да се види в експозицията, е от 1870 г. и е публикуван във вестник „Свобода“. Това е кратка дописка, която описва добрите условия в Южнославянския пансион, създаден от Минков през 1867 г. в гр. Николев, Русия. В изложбата са показани и спомени на възпитаници на пансиона - Петър Оджаков, Петър Абрашев, Михаил Греков, Добри Ганчев.

Интерес представлява книгата на Спиридон Тодоров, озаглавена „Тодор Николаевич Минков. Живот, дейност, заслуги“, единственото пълно биографично изследване за живота на големия възрожденец, посветил живота си на отглеждането и възпитанието на стотици български младежи, които след Освобождението формират българския национален елит. /РБ "Л. Каравелов"/

http://www.ruseinfo.net

ПОКАНА

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА ●ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ●

●ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ – КЛОН РУСЕ●

Ви канят на изложбата

ВЪЗРОЖДЕНЕЦЪТ ТОДОР МИНКОВ

15 януари 2013г., вторник, 11 часа

ФОАЙЕ, РБ ●ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ●

C Русским Новым Годом!

150 години от рождението на Алеко Константинов

На 13 януари, се навършват 150 години от рождението на Алеко Константинов – може би най-чистият български писател.

„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!”, написа в знаменития си фейлетон „Страст” авторът на „Бай Ганьо” през октомври 1895 г.

Алеко Иваницов Константинов е роден на 13.01.1863 г. (01.01.1863 стар стил) г. в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия (Габрово). Завършва средно образование в гр. Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Двукратно уволняван по политически причини. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет. Посещава международните изложения в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество "Славянска беседа", на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.

Инициатор и радетел на организирания туризъм у нас.

Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит по политически причини на 11.05.1897 г. край с. Радилово, Пловдивско.

Започва писателската си дейност с поезия. Първият му запомнящ се текст е пътеписът "До Чикаго и назад" (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите. Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга "Бай Ганьо", в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер.

Алеко Константинов е автор на пътеписи за красивата българска природа, на разкази, както и на множество фейлетони. "Пази, боже, сляпо да прогледа", "Разни хора, разни идеали", "Страст", "Честита Нова година!" са емблематични за Алековия граждански патос и за тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония, които го правят четен и до днес. Превежда от руски и френски език.

"Включи се и ти"

Източник: referendumbelene.com

Национално движение "Русофили" започва насърчителна кампания за участие в Референдума. На 9 януари 2013 г. се проведе пресконференция по повод предстоящия референдум на 27 януари 2013 г. за ядрената енергетика на България. Водещ – Иво Атанасов, говорител на Национално Движение Русофили

Участие в брифинга: Николай Малинов- председател на НД „Русофили”, проф. Андрей Пантев, Иван Гранитски, Мария Мутафчиева от „Мери бойс бенд и други приятели на НД „Русофили”.

Слоган на кампанията: ВКЛЮЧИ СЕ!

Национално движение „Русофили“ започва насърчителна кампания в цялата страна за мотивиране на повече хора да дадат гласа си в първия национален референдум след промените през 89 година. Единственият призив е „Включи се и ти!“, възползвай се от възможността да решаваш. Участниците в кампанията се водят от разбирането, че правото на гражданите да решават съдбата на България е национално обединителна кауза, която би следвало да обедини всички свободни и мислещи хора в страната.

Кампанията няма за цел да влияе на избора „ЗА“ или „ПРОТИВ“ поставения въпрос „Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа?“.

В рамките на кампанията ще бъдат организирани концерти в пет града в страната - на 10 януари в Шумен, 11 януари в Бургас, 15 януари в Пловдив, 22 януари във Видин и на 25 януари в София с участието на групата "Мери Бойс Бенд"

"20 години в различни политически програми на нас ни се говори, че България трябва да стане Швейцария на Балканите. Сега пред нас има такава реална възможност - това не е референдум за цената на доматите, каквито се правят в Швейцария, а определя стратегическа политика", коментира Малинов.

Според професор Андрей Пантев най-важното е обществото да изрази своето мнение. «Без да съм ядрен физик или да имам бизнес с Русия, аз имам отношение по този въпрос, а такива като мен има много, затова трябва да се включат».

«Трябва да се гласува на този референдум, за да имаме първи опит да бъдем гражданско общество и да се чуе нашето мнение, а не само на политическите партии» - отбеляза издателят Иван Гранитски

Говорителят на Национално движение "Русофили" Иво Атанасов допълни, че за пръв път българите имат възможност да проверят доколко са били искрени политиците, които 20 години са казвали, че искат да чуят гласа на хората.

ЧЕСТИТ ИВАНОВДЕН

Българската православна църква почита днес паметта на св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден. Св. Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Св. Йоан е проповядвал, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване, Йоан кръщавал покаялите се с вода. Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и именниците. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до една година. Обредното къпане включва и размяната на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле. На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено "царя" на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване. Имен ден празнуват днес Иван, Иванкa, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна. http://www.bnews.bg

Честито рожество Христово на всички наши православни братя, които празнуват днес!

"> Православните християни в Русия, Украйна, Сърбия и Грузия днес празнуват Рождество Христово. Църквите на тези четири държави отбелязват празника според Юлианския календар. Към същата традиция се придържа и Ерусалимската православна църква, манастирите в Атон и някои протестанти, живеещи по юлианския календар, уточнява БТА. Тържествено богослужение снощи, посветено на рождество Христово се състоя във Витлеем, на Западния бряг, където е роден Спасителят. В Русия най-тържествената церемония беше проведена в катедралния храм на Руската православна църква "Христос Спасител". Издигнатата през 1812 г. по повод победата над Наполеон катедрала, беше взривена по заповед на Сталин през 1931 г. и възстановена за началото на третото хилядолетие. Днес по пладне камбаните на храма ще отбележат със звън и 200-годишнината от победата на Руската империя над Наполеон, информира ИТАР ТАСС. Композицията от камбанен звън ще обедини мотиви от френския "Марш на великата армия" и руския химн "Боже, царя ни пази".

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ИМЕНИЦИ

Днес е Йордановден (Богоявление) .

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Среща - беседа за живота и дейността на Тодор Минков

На 4 януари 2013 г. от 18 часа в салона на ресторант "ЕКАТЕРИНОДАР" се събраха около 40 членове на "Движение Русофили-клон Русе", гости, съмишленици, представители на русенски медии за да се запознаят с живота и дейността на великия русенец, педагог-възпитател, основател и ръководител на Южнославянския пансион (Българския лицей) в гр. Николаев - южна Украйна ТОДОР НИКОЛАЕВ МИНКОВ.
На чаша чай дошлите изслушаха обстоятелствен материал, получен от Беларуските журналисти Вячислав Бондаренко и Екатерина Честнова, поднесен от главния областен координатор на НД"Русофили" инж. Тодор Радославов.
Представители на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" изнесоха библиографска справка за наличните материали, свързани с живота и делото на големия наш възрожденец.
Председателят на общинския съвет на "Движение Русофили-клон Русе" Анатоли Паришков прочете поздравителен адрес от кмета на Община Русе г-н Пламен Стоилов.

Вечерта продължи в разговори за делото на Тодор Миков, а така също и за възможностите за разгръщане структурата на "Движение Русофили-клон Русе", за създаване на младежки групи и др.
Всички присъстващи си тръгнаха доволни от срещата и с чувството на изпълнен патриотичен дълг.

На 4 януари 1878 година град София е освободен от турско робство

На 4 януари 1878  година град София  е освободен от турско робство.
След падането на Плевен през декември 1877 година,  Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина.

Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в село Бурнейко /Русия /. Той се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877-1878). Командва Предния отряд на руската армия на Балканите, който в първите дни на войната установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд /командир генерал-майор Валериан Дерожински /. Превзема Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления – корпуса на Сюлейман паша, Йосиф Гурко отстъпва през  Шипченския проход в Стара планина. През октомври 1877 г. е назначен за командващ кавалерията. Превзема Телиш и Велико Търново и участва активно в прекъсването на снабдителните линии на обсадения Плевен. Командва превземането на Горни Дъбник и Враца, а в средата на ноември и на стратегически важния град Орхание (днес Ботевград).
След падането на Плевен през декември Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. Той превзема София, нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема Одрин, с което на практика е сложен край на войната.

  Думите на Генерал Гурко са: „Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват партина през преспите и чудовищния студ“.
Годишнината винаги се отбелязва  тържествено от Столична община, граждански сдружения, представители на българското духовенство, руски институции и граждани.
Отслужва  се  благодарствен молебен  в храма „Света Неделя" в памет на жертвите в Руско-турската освободителна война, както и за освобождението на град София. Провежда се литийно шествие от църквата до паметника на Цар Освободител.  Шествието винаги е съпроводено с празнично биене на камбаните на централните софийски храмове, а пред Паметника  на българския опълченец се организира празнична програма. Паметникът на опълченеца се намира зад Военния клуб – там, където някога са били турските казарми и в тях е бил държан Апостолът на свободата Васил Левски, а след Освобождението се настаняват първите воини на новосъздадената българска армия – Опълченците на Шипка и героите от Шейново.

Уникална фотография от деня на Освобождението на София от турско робство. 1877-1878 г. Снимката е предоставена от Руския държавен архив.

ПОКАНА

Скъпи приятели,

Имаме удоволствието да Ви поканим на среща на Русофилите от гр. Русе, посветена на 180 годишнината от рождението на видния наш съгражданин, патриот и възрожденец, учител и възпитател на плеяда възрожденски деятели Тодор Минков.

Срещата ще се проведе на 04.01.2013 год. От 18 часа в новооткрития Българо-Руски ресторант „Екатеринодар”

Журналисти от Минск откриха забравения гроб на големия просветител Тодор Минков

Нели ПИГУЛЕВА

Двама млади журналисти от Беларус, Катерина Честнова и Вячеслав Бондаренко, са открили гроба на един именит русенец - Тодор Минков. 38-годишният Вячеслав, който е телевизионен водещ и автор на 18 книги, и неговата съпруга Катерина, автор на книгата "100 велики руски емигранти", пътешествали през лятото из белоруското Полесие и в градчето Дрогичин вниманието им било привлечено от повален паметник от черен мрамор в старинното гробище. Когато разчели надписа: "Фьодор Николаевич Минков", Катерина и Вячеслав решили да проверят дали не става дума за Тодор Минков, известен български просветител и педагог от 19 век.

Двамата журналисти се залавят да научат повече за открития от тях гроб на Тодор Минков. Попадат на Паметната книга на Гродненска губерния от 1893 година и установяват, че Фьодор Минков е именно Тодор Минков, роден на 2 януари 1833 г. в Русчук. От 1863 г. живее в град Николаев, Херсонска губерния. Там основава частен пансион през 1867 г., който съществува до 1892 г. и е известен като уникално учебно заведение, наричано българския лицей. Сред възпитаниците на Южнославянския пансион са революционерът Панайот Волов, писателят Алеко Константинов, премиер-министърът Александър Малинов, генерал Симеон Ванков, майор Атанас Узунов, писателят Георги Стаматов, профсъюзният деец Георги Кирков. От 1893 година пансионът е бил преместен в имението на Минков в селцето Ровини, близо до Дрогичин. Там български младежи са се готвели за постъпване в руските кадетски корпуси.

В Белорус Тодор Минков е живял 14 години, като през цялото време е бил почетен мирови съдия, хората са го тачели като извънредно справедлив и напълно безкористен човек, разказва Бондаренко. Умира в Ровини на 15 март 1906 г. и е погребан с подобаващи почести. 

Гробът му беше в такова състояние, че ние направо се ужасихме, разказва Катерина. Мраморната плоча бе повалена на земята, трева до кръста скриваше гроба, всичко показваше, че човекът, погребан тук, отдавна е забравен, обяснява журналистката. Двамата с Вячеслав се опитали да пооправят щетите, нанесени от времето и забравата.

 А като се върнали в Минск, отишли в посолството на България и съобщили за своята находка. Временно изпълняващият длъжността посланик Ивайло Иванов благодарил на Честнова и Бондаренко и пръв отворил дума за това тленните останки на Минков да се върнат в родината и да намерят покой в Пантеона на възрожденците в Русе, родния град на просветителя.

Катерина и Вячеслав се зарадвали на идеята на дипломата Иванов и написали писма до дома-музей на Панайот Волов в Шумен, до Историческия музей в Русе, до областния управител на Русенска област Стефко Бурджиев, кмета на Русе Пламен Стоилов и до русенската структура на движение "Русофили".

Междувременно Катерина Честнова и Вячеслав Бондаренко започнали кампания в беларуските медии, като разпространили новината за открития паметник. Националният тв канал на Беларус ОНТ заснел филм за съдбата на Тодор Минков и неговата могила. Заедно с това местните власти в Дрогичин започнали благоустройство на гроба на Минков. На 17 ноември в Дрогичин пристигнали кадети от кадетския корпус в град Слоним, които изправили и укрепили паметника, след което отдали воински почести в памет на Тодор Минков.

Всичко гореизложено е започнало, уважаеми приятели - русофили, благодарение наличието на сайта ни на който Екатерина и Вячеслав Бондаренко са открили линията, по която вече четири месеца тече изключително ценната информация за нашия велик съгражданин.
С най-искренно уважение към труда на тези прекрасни млади журналисти - Бългрофили от гр. Минск, столица на Беларусия.
Тодор Радославов - областен координатор на НД "Русофили" гр. Русе.