На днешния 30 октомври през 1905 година император Николай II обявява с указ първата конституция на Русия, с която се създава парламента наречен - Дума

император Николай II

Държавната дума е долната камара на федералното събрание - парламента на Русия.

Държавната дума е въведена през 1906 г. и е първият избран парламент на Русия. Първите два опита да стане активна, направени от цар Николай II, са неефективни. Впоследствие всички Думи са разпуснати едва след няколко месеца. След избирателната реформа от 1907 г., третата Дума, избрана през Ноември 1907 г. е съставена основно от членове на високата класа, като радикалните влияния в Думата са почти изцяло премахнати. Създаването на руската Дума след революцията от 1905 г. е предвестник на значителни промени в Руската автократична система. Освен това руската Дума по-късно има важен ефект върху руската история, тъй като това е един от факторите, които допринасят в Февруарската революция, която довежда до премахването на самодържавието в Русия.

Държавната дума днес:

Правният статут на Държавната дума е определен в Глава 5 от Конституцията на Руската федерация. Състои от 450 депутати, като за депутат може да бъде избран всеки гражданин на Руската федерация, навършил 21 год. и имащ право да участва в избори. Едно и също лице не може да бъде едновременно депутат в Държавната дума и в Съвета на Федерацията съгласно чл. 97 от Конституцията на РФ. От 2007 г. депутати в Държавната дума се избират по пропорционална избирателна система, като се гласува за партийни листи. От 2005 г. бариерата за влизане на партии и коалиции в долната камера на парламента е повишена на 7%. По-рано в Русия е използвана смесена избирателна система, като половината от общия състав на Държавната дума е избирана по мажоритарна избирателна система в едномандатни избирателни райони. Първата държавна дума е избрана заедно със съвет на Федерацията в деня на референдума за приемане на конституция на РФ на 12 декември 1993 г., с мандат от 2 год., съгласно преходните и заключителни разпоредби на приетата конституция. Срокът на пълномощията на следващите парламентарни сесии е 4 год. С направените конституционни поправки през 2008 г. мандатът на следващата държавна дума ще е със срок от 5 год.

Държавната дума се оглавява от председател и заместник-председатели, като всяка парламентарна фракция или група може да излъчи свой заместник-председател.

Руско-турската война (1877 – 1878 година): След битката при село Горни Дъбник, завършила на 24 октомври 1877 година, Плевен е напълно обсаден от руската армия

Битката при село Горни Дъбник, състояла се в периода 12-24 октомври 1877 година е първата и решаващата операция от действията на Западния руски отряд за прекъсване на комуникационната линия на Плевенския османски гарнизон и затваряне на блокадния пръстен около него по време войната, дала свобода на България. При битката, провела се на мястото на днешния Лавров парк до село Горни Дъбник почитаме паметта на 866 убити руски войни, дали живота си за България, и още 2266 ранени руснаци.

След третия щурм за освобождението на Плевен, срещу армията на Осман паша, добре укрепена, руското командване е било принудено да прибегне към нова тактика. За да принуди Осман паша да се предаде е било решено да се извърши блокада от всички страни и да се прекъснат комуникациите на турската армия. Руското командване извиква от Петербург прославения защитник на Севастопол, военния инженер генерал Едуард Иванович Тотлебен.

Генерал Едуард Иванович Тотлебен

В разработения план на генерал Тотлебен за блокадата основната задача става да се прекъсне тази комуникация – Плевен - София. Изпълнението на тази задача е поверено на гвардията, под командването на генерал Йосиф Владимирович Гурко, която е била извикана от Русия за окончателния разгром на турските сили. В средата на октомври гвардията се съсредоточава на софийското шосе. Решава се първият удар да бъде нанесен край село Горни Дъбник.

Генерал Йосиф ВладимировичГурко

През нощта на 24 октомври отрядът на генерал Гурко, разделен на три колони, се предвижва към село Горни Дъбник.

На същия ден след 14:00 часа след обяд турското укрепление било обкръжено от всички страни. Към 18:00 часа вечерта в редута се извива огромен пламък. Запалили се били турските боеприпаси и палатки от стрелбата на руските гранати. "Как ли се справят турците с пожара вътре в редута? Там сега има суматоха. Защо сега ние не ударим врага с нов щурм?" – се чували отзвуци на гвардейците.

Изведнъж някой от войниците извикал "УРА", а след това руските орли като по сигнал се хвърлили напред. Вътре в редута, под светлината на кървавочервения пламък на пожара, под грохота на непрекъснатите взривове на гранати и патрони, се разгаря страшен ръкопашен бой, по времето на който руси и финландци нямали равни на себе си. С геройска смърт загинали стотици руски войници и офицери. Гвардията разгромява турския гарнизон. Ахмед Хивзи паша е бил принуден да сепредаде. В този бой загиват 1711 турски войници, 2289 били пленени с четири оръдия и едно бойно знаме.

Най-важната последица от тази скъпо струваща битка е, че Плевенската турска армия губи всякаква връзка с външния свят и единствената си доставка за храна, боеприпаси и жива сила.

На следващия ден руските полкове започват събирането на убитите си другари отбойното поле. Изкопани са гробове за офицери и огромни братски могили за низшите чинове. На 27 октомври 1877 година на бойното поле край село Горни Дъбник всички убити са погребани.

Великият руски актьор, режисьор, сценарист и продуцент Никита Михалков на 69

На днешния 21 октомври преди 69 години в столицата на днешна Русия, тогавашния СССР, – Москва, се ражда един от хората, оставали следа не само в руското, но и в световното кино, а именно – Никита Михалков. Той е роден в семейството на детския писател Сергей Владимирович Михалков и поетесата и преводачка Наталия Петровна Кончаловская. Брат е на режисьора Андрей Кончаловски. По бащина линия произхожда от старинния дворянски род Михалкови, известен още от ХV-ти век.

До четвърти клас Михалков учи в Четвърто специално московско училище. Основното си образование довършва в обикновено училище. От 1956 до 1959 г. учи в музикално училище. За пръв път се снима в киното когато е на 14 години. Участва с неголеми роли във филмите „Туче над борском“ (1960 г.) и „Приключенията на Кроша“ (1961). Първата му значима роля е във филма на Георгий Данелия „Аз крача из Москва“. Тя му донася известност.

През 1963 г. постъпва в актьорския факултет на театралния институт „Борис Щукин“. В 1966 г. се жени за състудентката си, актрисата Анастастия Вертинская. Същата година е изключен от института заради системно нарушаване на дисциплината. Премества се във 2-ри курс на режисьорския факултет във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГИК) в класа на Михаил Ром. Тук преди него учат брат му – Андрей Кончаловски и Андрей Тарковски.

В 1970г. Никита Михалков се разделя с първата сисъпруга .От нея той има син на име Степан.

През 1971 г. завършва ВГИК, дипломирайки се с късометражния филм „Спокоен ден в края на войната“. Той е отличен на VIII – ия фестивал на студентското кино с наградата на журито „Съветски екран“

През 1974 г. е режисьорският му дебют „Свой сред чужди, чужд сред свои“, в който се изявява като актьор и сценарист. Филмът се радва на успех, затвърден от последвалите го „Незавършена пиеса за механично пиано“, „Няколко дни от живота на И. И. Обломов“, „Родня“ и други. През 1984 г. Никита Михалков получава званието „Народен артист на РСФСР“. По това време той се радва и на международно признание.

Към края на 80-те години, режисьорът създава творческото обединение „Три Те“ (Творчество, Товарищество, Труд), съществуващо днес под формата на продуцентска компания. Първият филм изработен в него е „Урга-територия на любовта“ (1991), номиниранза „Оскар“.

Филмът му от 1994 г. „Изпепелени от слънцето“ печели „Златна палма“ от Международният кинофестивал в Кан и „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм“.

През 1998 г Михалков е избран за председател на ръководството на Съюза на кинематографистите в Руската федерация. Същата година снима суперпродукцията „Сибирският бръснар“, чийто бюджет възлиза на 45 милиона долара. На Международния кинофестивал във Венеция през 2007 г. Никита Михалков получава „Златен лъв“ за филма си „12“.

По повод на петдесет и петата годишнина на рускияпрезидент Владимир Путин (7 октомври 2007) режисьорът прави за телевизионния канал „Русия“ документалния филм „55“. Филмът изтъква заслугите на Путин завъзраждането на Русия. Приет е нееднозначно от руската публика.

Филмографията на Никита Михалков като актьор, режисьор, сценарист и продуцент надхвърля 60 филма.

162 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КЛАВДИЙ ЛЕБЕДЕВ

На днешния 16 октомври през 1852 година е роден, изрисувалият иконите на българската църква "Свети Стефан" в Цариград, руски художник Клавдий Лебедев.

По произход Клавдий Лебедев е селянин. Учи в Строгановското училище и Московското училище по живопис, скулптура и архитектура при Василий Перов, Евграф Сорокин и Владимир Маковски. От 1890 препоподава там.

Член е на Обществото на передвижниците от 1891. От 1897 е академик по живопис, а от 1906 — действителен член на Руската академия на изкуствата.

Лебедев е жанров живописец, който рисува в реалистичен стил на теми от руската история между 16 и 17 век. Оставя много исторически платна и рисунки със сцени от „домашния бит“ на болярска Русия.

Освен с живопис Лебедев се занимава с илюстриране на руски приказки, сътрудничи със списанията „Живописно обозрение“, „Всемирна илюстрация“, „Нива“.

Клавдий Лебедев изрисува иконите на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.

Академик Лебедев е създал много илюстрации към двутомно издание на събрани съчинения на Пушкин по случай 100 години от рождението на поета.