НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС НА ТЕМА „Не се гаси туй, що не гасне”

РЕГЛАМЕНТ

за организиране на

НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС

НА ТЕМА

„Не се гаси туй, що не гасне”


Организатори на конкурса: Национално Движение Русофили форум „България.- Русия“.
С подкрепата на Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Синдиката на българските учители, Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, Националния военно-исторически музей, Славянското дружество, Съюза на офицерите и сержантите от запаса.

Цел на конкурса: Чрез проучвания на важни моменти в историята и съвремието на българския и руския народи младите хора да се запознаят с миналото, настоящето и бъдещето на българо – руските отношения. Разработката на очерци, репортажи, пътеписи, интервюта, реферати, есета, мултимедийни проекти , стихове, разкази, рисунки, по предлаганата тематика да подпомогне по-задълбоченото изучаване на темата „Русия” в учебния материал по история, литература, география, по руски език за разширяване познанията на учащите се.

Основни положения: В тематиката на конкурса ежегодно се предлагат следните основни направления:
Връзки България – Русия в духовната сфера
- православие – връзките на българските и руски духовници и на двете църкви през вековете и съвремието;
- литература - български и руски писатели и поети, писали за отношенията между двата народа;
- изкуство – български и руски художници, композитори, театрални и кино дейци, посветили творби на българо – руските отношения.
Връзки в материалната сфера
- съвместни обекти – участие на български и руски специалисти и работници в обекти в Коми, Бухара, Козлодуй, АЕЦ „Белене” и др. местни обекти в Русия и България;
- туризъм и отдих – маршрути, исторически забележителности, места за отдих, посещавани от българи и руси в България и Русия;
- космически изследвания – съвместни полети в космоса, принос на български учени в космически програми.

Условия за участие: В конкурса участват ученици от училищата в страната само индивидуално в две възрастови групи: V – VІІІ клас и ІХ – ХІІ клас.

Форми на участие в конкурса:

През учебната 2011/2012 г. В конкурса за първи път се въвежда ново направление. Участие в конкурса на руски език - реферати, есета, очерци, репортажи, пътеписи, интервюта, разкази, стихове се пишат на руски език и се защитават на руски език пред жури на училищно, общинско и национално равнище.

1. Очерци, репортажи, пътеписи, интервюта.
Специфични изисквания – разработките да не надвишават 5 страници.
Критерии за оценка:
1.1. да се отнасят за действителни случки, събития, маршрути /за очерците, репортажите и пътеписите/;
1.2. интервютата да се взимат от участници в събитията и в изграждането на обекти и т.н., посочени в тематиката;
1.3. умение за излагане на фактите, анализи /очерци, репортажи, пътеписи/;
1.4. езикова и стилистична култура.

2. Реферати и есета.
Специфични изисквания – рефератите и есетата да бъдат с не повече от 5 страници.
Критерии за оценка:
2.1. ясно и точно формулирана теза;
2.2. умение за излагане на фактите /за реферати/;
2.3. удачно подбрани аргументи;
2.4. личностна позиция /за есе/;
2.5. елементи на изследователска дейност /за реферат/;
2.6. оригиналност и творчески подход към темата;
2.7. езикова и стилистична култура;
2.8. използване на различни източници и коректност в тяхното посочване /за реферат/.
3. Стихотворения, разкази, рисунки.
Специфични изисквания – разказите да бъдат не повече от четири листа; рисунките да бъдат на лист А 3 със свободно избрана техника: акварел, темперни бои, пастели, графика, флумастер, молив, колаж. Работите не се връщат и не бива да се паспортират.
Критерии за оценка:
3.1. творбите да отговарят на темите от примерния въпросник;
3.2. да имат определена художествена стойност;
3.3. езикова и стилистична култура, ясен книжовен език /за разкази и стихотворения/;
3.4. изразяване на личностна позиция;
3.5. оригиналност и творчески подход.
4. Мултимедийни проекти, клипове.
Специфични изисквания – участието е само индивидуално
- мултимедийни проекти и клипове да се изработват по темите от примерния въпросник и библиография;
- в конкурса може да се участва с мултимедийни проекти за уроци по история, литература, география, руски език, отнасящи се до Русия и руски автори, като те се изготвят, за да бъдат и в помощ на учебния процес;
- всеки участник, отговарящ на условията, може да участва с повече от един проект;
- участниците с мултимедийни проекти следва да посочат всички източници, които са ползвали при разработването на проекта;
- мултимедийните проекти да бъдат разработвани на лицензиран или свободноразпространяем софтуер, работещ под операционна система Windows;
- няма ограничения в сложността и в съдържанието, в използвания формат и обем;
- проектите могат да бъдат представени и като обикновено слайдшоу в Power Point или като мултимедия с флаш приложение, вградено видео, макромедия и др.;
- мултимедийните проекти да имат времетраене до 10 мин., а клиповете – до 1 мин.
Критерии за оценяване:
4.1. осмисляне, аргументираност и достоверност на темата;
4.2. умение за излагане на фактите;
4.3. елементи на изследователска дейност;
4.4. оригиналност и творчески подход към темата;
4.5. представяне на проекта чрез интегриране на ИКТ;
4.6. използване на различни източници и коректност в тяхното посочване;
4.7. езикова и стилистична култура;
4.8. естетическо изпълнение;
4.9. спазване на посочените специфични изисквания.
5. Организиране на викторини.
Препоръчваме в рамките на конкурса да се организират викторини за запознаване на по-голям брой учащи се с темите, разработвани в него. За определяне на въпросите за викторините може да се използват примерният въпросник и библиографията за конкурса „Не се гаси туй, що не гасне”. Викторините могат да се провеждат на училищно и общинско равнища. В учебните заведения препоръчваме да участват отбори на отделни класове за излъчване на отбор – училищен първенец. Първенците на отделните училища могат да участват във викторината на общинско равнище. Предлагаме общинските ръководства на Национално Движение Русофили с помощта на Регионалните инспекторати и Общинските координационни съвети на Съюза на българските учители да организират викторините в общините – комисии за оценка, награди, отразяване в местните медии и т.н
Важен приоритет при отчитане и награждаване на учители – научни ръководители ще бъде организирането от тях на училищни и общински викторини.

Етапи за отчитане на конкурса: Конкурсът се отчита до 20-ти април на общинско и областно и до 20-ти май на национално равнище.
Разработките се оценяват от общински и национална комисии.
Общинските комисии номинират първенците за национално равнище.

Награди за научни ръководители и участници:
1. екскурзии до Русия;
2. предметни награди: лаптопи, DVD плейъри, фотоапарати, GSM-и,
МР 3, МР 4 и др.;
3. грамоти за всички участници.

Награди не се присъждат на групи, а само на индивидуални участници в конкурса.
Отделни награди са предвидени за участниците в конкурса с разработки на руски език.

Готовите разработки да се изпращат за общинско равнище на адреси, които ще се уточняват за всяка община от структурите на Национално Движение Русофили, а на национално – в офиса на Национално Движение Русофили – София – 1000, ул. „Г.С. Раковски” № 108. Авторите точно да посочват трите си имена, училище, адрес, телефон, e-mail /ако имат/.
Примерни теми и библиография на сайта: www.rusofili.eu, папка „Конкурси”.


ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ

“Змейова сватба”

…Високо над селото, в пещера, живее Змеят. Всички бягат от него и се страхуват. Само Марта Билкарката не се бои...
Общинският съвет на НД“Русофили“ гр. Русе кани всички свои членове и симпатизанти на 25 януари (сряда) от 18,30 часа на отложената през декември постановка на театър „Любомир Кабакчиев“ гр. Казанлък „Змейова сватба“. Пиесата ще се играе на сцената на Военен клуб Русе (ДНА).
Може да закупите билети при секретаря на Движението, или да заявите на тел. 0899 970 670. Цената им е по 4;6 и 8 лв. Билетите са ограничени.
http://youtu.be/SV8bxBhVm_g

„Руският свят” в центъра на София

В Столичната библиотека на София на площад „Славейков” се откри Руски център. Тук читателите могат да се запознаят в оригинал с творби на Пушкин, Чехов, Толстой, Бунин, съвременни руски писатели, пък и изобщо да се потопят в света на руската култура и руския език.
Ето какво разказва съветникът на посолството на Руската Федерация в България Сергей Фошкин:

- Това е вече третият Руски център в България. Аналогични центрове работят в Пловдивския и Варненския университет. Желаещите да овладяват или повишават своите знания по руски език могат да го правят и в специални кабинети към Университета за национално и световно стопанство, този български „Харвард”, Руския лицей, Великотърновския университет. А като цяло в 50 български учебни заведения може да се овладява руският език. Създадена е система от училища с негово задълбочено изучаване, има и курсове за повишаване на квалификацията. В министерството на образованието на България има специален департамент, който се занимава с целия комплекс от тези проблеми. Скоро в Софийския университет „Климент Охридски”, който се смята за флагман на висшето образование в България, ще се чества паметната дата: 100 години преподаване на руски език. Откъде ли у българите има такъв интерес към него? Разбира се, тук играе роля факторът на историческата, културната близост на нашите народи. Но днес се добавя и прагматичният интерес. Младежите виждат своето бъдеще в бизнеса, свързан с недвижимите имоти (огромно количество руснаци купуват имоти в България), желаят да следват и работят в Руската Федерация. Руският език може да потрябва и за работа в най-голямото предприятие в страната – нефтопреработвателния завод „Нефтохим Бургас”, наричан тук още „руски”, защото целия контролен пакет акции принадлежи на ЛУКОЙЛ. С една дума, за значителна част от българската младеж владеенето на руския език е добре дошло за кариерата!

А какви възможности предоставя на своите посетители Руският център в залите на Столичната библиотека в София? На този въпрос отговори по телефона неговият директор Мариана Георгиева:


Столичната библиотека не случайно стана площадка за Руския център. Особена „руска” атмосфера създава директорът на библиотеката, изтъкнат български учен, академик, преводач и изпълнител на руски бардови песни Михаил Белчев. На церемонията по откриване на центъра той произнесе реч за ренесанса на руската култура в България, култура, която винаги е била обединяващ фактор на руския и българския народ.


http://bulgarian.ruvr.ru/2011/12/15/62251981.html

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА

Уходит старый год,
Шуршит его последняя страница.
Пусть лучшее, что было, не уйдет,
А худшее - не сможет повториться.

Нов филм за Национално Движение Русофили

По време на Осмия национален събор на Национално Движение Русофили сред гостите беше делегация от Руския институт за стратегически изследвания, придружавана от снимачен екип, воден от Михаил Ширяев. По време гостуването си в България те заснеха документален филм, който представя на руската общественост паметни за нашите народи места и събития.
Филмът може да бъде гледан на:


http://www.youtube.com/watch?v=7RhyJnQzbn4&list=UUESOW79rhpT10mJ_1dHWC8w&index=1&feature=plcp

ОБЯВЯВАНЕТО НА БЯЛА ЗА ГРАД

ОБЯВЯВАНЕТО НА БЯЛА ЗА ГРАД
През 19 век Бяла е най-голямото селище между Русе и Търново, Свищов и Попово. Още тогава неофициално е считано за градец. В своите спомени Константин Иречек пише :”гъсто струпания градец Бяла”. Според преброяването на населението от 1880г. Бяла има 3 733 жители, а през 1893г. – 678 къщи, 5 125 жители, от които 4 389 българи, 623 турци, 110 цигани, 3 евреи. Заема територия от 1 038кв.м..
След въвеждането на Закона за административното деление на България през 1880г..Бяла става Околийски център в Русенски окръг. Създават се необходимите правителствени учреждения : болница, аптека, читалище, училища, благотворителни дружества, съд, оформят се бюрата на двете основни политически партии – консерватори и либерали.
За Бяла се откриват години на икономически и културен напредък.
На 7 септември 1891г. на извънредно заседание на Беленския селски общински съвет кметът Ангел Крушков внася предложение беленската селска община да стане градска. На заседанието присъстват :помощник кмета Трифон Патев и членове, Георги Цветков,Тодор Кара Иванов, Венко Мангов, Ангел Чешмеджиев, Тодор Джонов, Иван Цанков, Махмуд Шебеков, Алиман Алиев, Мустафа Чобанов, отсъства Деню Маринов.
На заседанието се обсъждат редица въпроси свързани с необходимостта от по-големи приходи след преименуването. По численост според чл. 43 от Закона за градските общини попада в категорията с население до 7 хиляди жители. Персонала на служителите трябва да се разшири с 3 нови служители : инженер, архитект и бирник, като така ще се подобри съдържанието на дейността на Общината. Средствата за заплати на новите служители, както и незначителното повишаване заплатите на кмета и заместника му /които са били съответно 1 200 и 1 000 лева/ могат да бъдат набавени по няколко начина : Като се присъедини с.Стърмен към Беленската община /което до тогава принадлежи към с.Брестовица, но е на по-голямо разстояние от колкото до Бяла/. И като се прокара шосето Русе – Търново през Бяла и се въведе бариерно право за всички натоварени коли, които влизат в града.
Предложението на кмета е прието единодушно от съветниците. Съставения Протокол № 11 е предоставен на Русенския окръжен управител с молба да предвижи решението към по-горна инстанция.
На 11 декември 1891г. на заседание на Шестото обикновено Народно събрание с протокол № 36 Беленската селска община става градска.
С Указ № 664 от 23 декември 1891г. се утвърждава приетото от Народното събрание решение. До края на годината е обнародвано в „Държавен вестник”.
Сега Община Бяла заема територия от 341кв. км., с население от 13 467 жители и 11 населени места /с.Стърмен, с.Ботров, с.Босилковци, с.Пейчиново, с.П.Косово, с.П.Кладенци, с.Бистренци, с.Дряновец, с.Копривец, с.Лом Черковна/. Населението на град Бяла е 9 702 жители. Това го прави второто по големина населено място в областта. До 1960г. е околийски център.
Т.Йорданова
уредник в музей „Освободителна война”Бяла

ЧЕСТИТ СВЕТИ НИКОЛА

Честит Никулден!
Честито на именниците!
Честито на рибарите!
Честито на банкерите!

На всички празнуващи - здраве, късмет, любов и много радости!

Никулден е голям зимен празник, честван сред всички българи на 6 декември. Според народохристиянския мит за подялбата на света, на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони, както и на морските ветрове. Според митовете, свети Никола разлюлява и спира морските ветрове, ходи по моретата, и ако има някакъв кораб в беда, го спасява. Легендарното и реалното се преплитат, когато се говори за Свeти Никола Чудотворец. Знае се, че Никола Мираликийски, първобраз на светеца, е роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, (днешна Турция). Още като младеж Никола Мираликийски става известен с благочестието и добротата си, защото раздава наследеното си богатство на бедните.
Една легенда разказва как по време на страшна буря той спасил с молитви моряците на кораба, когато пътувал към Божи гроб, друга легенда твърди, че спасил моряците, като запушил пробойна в корпуса на кораба с шаран.
Светецът е покровител на моряците и рибарите. Празникът е в чест на морската стихия, на моретата, реките и езерата. В жертва се принася риба, най-често шаран, който се смята за слуга на светеца.
Рибникът - шаран в тесто, се счита за традиционното ястие на този празник. Рибникът се пече в пещ, заедно с обредните хлябове - по два за всеки дом.Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба.Както костите на гергьовското агне, така и костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича "кръхче",възрастните жени пришивали на капиците на децата да ги пази от злисили и уроки.В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.