Президентът на Русия Дмитрий Медведев подписа в понеделник указ "За Деня на руския език", с който се учредява нов празник в страната.
Според разпространения от пресслужбата на Кремъл текст решението е взето "с цел съхраняване, поддръжката и развиването на руския език като общонационално достояние на народите от Руската федерация, средство за международно общуване и неотменима част от културното и духовно наследство на световната цивилизация".
За Ден на руския език се определя 6 юни, "когато е роден великият руски поет и основоположник на съвременния руски литературен език Александър Сергеевич Пушкин".
Указът на президента влиза в сила незабавно.
''Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.''
(А. С. Пушкин)
http://www.dnevnik.bg/
понеделник, 6 юни 2011 г.
На 6 юни 1779 г. е роден Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин – велик руски поет и писател
Пушкин e роден в Москва в семейство на дворяни, които общо взето не му обръщат достатъчно внимание. Той има брат - Лев и сестра - Олга. Арина Радионовна, нарична Няня, е тяхната дойка. Тя изиграва важна роля в оформянето на характера на Пушкин и е обезсмъртена в неговите творби.
Пушкин публикува първата си поема, когато е на 15 години - „Към приятеля стихотворец“. Когато завършва престижния императорски лицей в Царское село, близо до Санкт Петербург, руската критика признава таланта му. След завършването на училището Пушкин се впуска в кипящия културен живот в столицата Санкт Петербург. Там се сближава с декабристите (дворяни, които са против самодържавието и крепостничеството). Там публикува и първата си дълга поема „Руслан и Людмила“ през 1820 година, като темата и стилът ѝ предизвикват полемика.
Пушкин постепенно започва да се занимава със социалната реформа и се издига като представител на литературните радикали. Това ядосва правителството и води до извеждането му от столицата. Първо отива в Кишинев (1821–1823), а после (след лятна екскурзия до Кавказ и Крим) пише две поеми, които са много добре приети: „Кавказки пленник“ (1822) и "Бахчисарайски фонтан" (1824). През 1823 отива в Одеса, където отново се сблъсква с правителството, което го праща в изгнание в имението на майка му в Северна Русия от 1824 до 1826.
Наталия Николаевна Гончарова-Пушкина, съпруга на Пушкин
Властите разрешават на Пушкин да посети цар Николай I, за да моли за освобождаването си, което успява да получи. Но след като у някои от участниците в Декабристкото въстание през 1825 са открити негови стари политически поеми, той е поставен под строгия контрол на цензурата и му е забранено да пътува или публикува без разрешение. Най-известната му драма, Борис Годунов, написана в имението на майка му, получава разрешение за публикуване едва пет години по-късно.
Болдинската есен на 1830 година е един от най-продуктивните периоди на Пушкин. В Болодино има епидемия от холера и селището е под карантина. Там Пушкин довършва „Евгени Онегин“, пише „Повести на Белкин“ и малките си трагедии „Каменният гост“, „Скъперникът рицар“ и други.
След време Пушкин и съпругата му Наталия Гончарова, за която се жени на 18 февруари 1831 година, стават редовни участници в придворното общество. Когато царят дава на Пушкин най-ниската придворна титла - камер юнкер, последният е разгневен, защото смята, че това е направено не само за да може съпругата му, която има много обожатели, включително самият цар, да може да посещава дворцовите балове, но също и за да го унизят. През 1837 г., затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж Дантес. По време на дуела и двамата са ранени, но Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно. Всъщност Пушкин е улучен смъртоносно по случайност. Поетът се цели дълго време в своя опонент и накрая Дантес изгубва търпение и стреля. Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, той го уцелва в корема, което за жалост се оказва фатална грешка.
Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин, поради което ограничава достъпа до него. Тялото му е пренесено тайно в имението на майка му.
http://bg.wikipedia.org
понеделник, 23 май 2011 г.
ЧЕСТИТ 24 МАЙ
Върви народе възродени,
към светла бъднина върви
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови.
24. май е най-милият, светъл и свят празник за всички българи. Той поставя своето начало в памет на светите братя Кирил и Методий, завещали на потомците си писменост, която дава мощен тласък в развитието на културата и науката и в укрепването на държавността. Славянската култура вписва ярки страници в развитието на световната цивилизация.
Още през 1762 г. светогорският монах Паисий Хилендарски, разказвайки за най-славните моменти от българската история, с особена гордост отделя специално място на св. св. Кирил и Методий в своята „История славеноболгарская", като озаглавява тази глава „За славянските учители".
През втората половина на XIX в. черковният празник в чест на двамата братя е обявен за общонароден празник на народната просвета и славянската писменост. Той става израз на национално съзнание и патриотизъм. На този ден празнуват всички българи - православни и католици, емигрантите в Румъния, заточенците в Диар-Бекир, всички ученици и учители в поробена България.
Особено голяма заслуга за провъзгласяването на празника на Кирил и Методий за училищен и общонароден празник имат братята Найден и Константин Герови. В Прилеп и по други места започват да се появяват училища, носещи имената на славянските просветители. Пловдивските родолюбци преосмислят Кирилометодиевия празник и дават идеята той да започне да се празнува по светски. Геров пише в своите спомени:
„Щом училището се нарече „Св. Кирил и Методий", трябваше и празникът му да се празнува. Училището въведе този празник, който си остана да се празнува и занапред.
През 1863г. вече целият славянски свят чества 1000-годишнината от създаването на славянската писменост и книга, която се превръща в празник на славянското единство и на славянската култура.В Русия,Чехия и Хърватско се издават сборници в чест на Кирил и Методий,появяват се и художествени произведения,посветени на тяхното дело.
Един от първите изразители на тези идеи е поетът-революционер Христо Ботев. На 11 май 1867 г. в двора на Калоферското училище той държи пламенна реч пред учениците и съгражданите си, в която призовава народа да следва примера на Кирил и Методий в борбата за народна свобода и културна независимост. По-късно в Румъния Ботев написва и специална статия по повод на празника и в нея поетът нарежда Кирил и Методий в редицата на гениите на човечеството, като изтъква общославянското им значение .
През 1875 г. Л. Каравелов публикува в Букурещ книжката „Кирил и Методий - български просветители". В унисон с всички български възрожденци и Каравелов „доказва" българския произход на Кирил и Методий, които превеждат книгите на „народен" език. Те дълго време учили първо своите еднородци и тъкмо затова византийският император ги е избрал да ги изпрати сред западните славяни. След като проследява живота на Кирил и Методий, Л. Каравелов свързва тяхното дело със своето настояще.
Най-голяма популярност придобива стихотворението на Ст.Михайловски „Кирил и Методий" (написано в Русе на 15 април, 1892), което се превръща в химн за прослава на славянските първоучители и великото им дело. Музиката е написана 9 години по-късно, в навечерието на празника, от учителя по пеене Панайот Пипков в ловчанското петокласно мъжко училище и то само за четвърт час. Той взима тебешира и написва нотите на музиката на черната дъска. Преди да удари звънецът учениците успяват да изпеят песента за пръв път.
На 3 май 2005 година пред ученици и граждани в Русе детската вокална група "Евроталант" с ръководител Александър Джамбазов изпълнява за първи път химна на българската просвета и култура на всичките 22 езика в Европейския съюз. По този начин песента става достояние на цяла Европа и своеобразна "визитна картичка" на България за присъединяването й към ЕС. Идеята за превода и издаването на химна е на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
На 31 декември 1980 г., първият папа славянин Йоан Павел II обявява двамата солунски братя за съпокровители на Европа, редом със свети Бенедикт. В речта си той казва, че „двамата славянски апостоли се завръщат днес отново при нас, увенчани с нов ореол и натоварени с нова мисия. Те трябва да бдят над Европа, която ги зове като свои патрони".
-- Празникът на Кирил и Методий е обявен за официален с решение на 9-тото Народно събрание на 30 март 1990 г.
Със съкращения от: http://bglog.net/
неделя, 22 май 2011 г.
АНАТОЛИЙ ЕВГЕНИЕВИЧ КАРПОВ 60 години от рождението му
Анатолий Карпов:
"Шахматное творчество - одно из наименее изученных проявлений человеческого духа. Однако здесь, как и в других случаях, потверждается известное правило: чем больше познаешь объект своего исследования, чем глубже проникаешь в его суть, тем больше загадок пред тобой возникает."
Анатолий Евгеневич Карпов е 12-ият световен шампион по шахмат (1975-1985г.) и шампион на ФИДЕ (1993-1998г.). На външен вид - деликатен, спокоен, със скромна усмивка, но под тази маска се таят могъщ талант и желязна сила на волята, поразително хладнокръвие. Изиграл 7 мача за световната корона, в това число 3 безлимитни, за 13 години. След това още 3 мача за званието шампион на ФИДЕ за 6 години.
Влиза в книгата на Гинес със 150-те си победни съревнования.
Карпов е роден на 23 май 1951г. в уралския град Златоуст в семейството на заводския майстор Евгени Карпов. На 5-годишна възраст се увлича по древната игра. Баща му е първият му учител. По това време на Олимпа бил Михаил Тал, а шахматът по популярност в страната превъзхождал футбола и хокея. Заминал за Челябинск за мач със сборния отбор на местния тракторски завод. Именно в Челябинск с материална помощ от страна на своя приятел купил първата си шахматна книга "Избрани партии на Капабланка". Научил ги и ги запомнил наизуст, а това много му помогнало за придобиване на разбиране към шаха. Тренира го Алексей Пак. На 9-годишна възраст имал вече 1-и разряд, а на 10 - спечелил първенството на Златоуст.През 1964г. участва в турнира "Майстори против кандидати" в Ленинград и покрива майсторска норма. Именно по това време се запознава с бъдещите си секунданти - в школата на Ботвиник - с Юрий Балашов и в Ленингард - с Игор Зайцев. На международния турнир в Тршинец, Чехословакия 1966г. уверено заел 1-о място с +9 =4, като оставил на 2т. след себе си 2-ия призьор.
Спечелил европейското първенство за юноши с 5,5/7т. без поражение.Карпов е първият съветския шампион за юноши от 14г. насам (от победата на Спаски през 1955г.). Безспорен победител 2 кръга преди края на турнира, завършил с разгромното 10/11т. без загуба. С тази титла направил голяма крачка в големия шахмат. Покрива гросмайсторска норма на крупния турнир в Каракас 1970г. като дели 4-6 място. Същата година за пръв път участва в шампионата на СССР и дели 5-7 място.
Олимпийският му дебют бил успешен - набира 13/15т. на олимпиадата в Скопие 1972г. През 1973г. е единственият участник на междузоналния турнир в Ленинград, който преминал състезанието без поражение. Същата година получава своя първи "Оскар" след победа в Мадрид. През 1974г. убедително побеждава претендентите Полугаевски, Спаски и Корчной, за да се срещне с Роберт Фишер в мач за световната корона.
Сравнявали го с феникс, заради умението му бързо да се възстановява след загуба. У него поразително се съчетават тънко позиционно чувство с ярки комбинационни озарения, защита и фина техника в ендшпила. Увличал се по безброй неща извън шахмата - книги, театър, музеи, лека музика, марки, билярд, карти.
През 1975г. целият шахматен свят с нетърпение очаквал мача между Боби Фишер и Анатолий Карпов. Толя приел всички условия на шампиона без запазването на титлата при 9:9т. Президентът на ФИДЕ Макс Еве направил и невъзможното, за да спаси мача, но уви... Фишер не се явил и на 3 април 1975г. Еве провъзгласил 23-годишния Карпов за 12-и световен шампион по шахмат. Същата година спечелил 2 международни турнира - в Милан, Италия и мемориал Видмар в Порторож-Любляна. През 1976г. спечелил 4 от 5-те турнира, в които взел участие и за пръв път станал шампион на СССР. През 1977г. спечелил състезанията в Тилбург, Лас Палмас и Бад Лаутерберг. През 1978г. издава 2 книги - "Избрани партии 1969-1977г." и "Девети вертикал". През 1978г. спечелил турнира в Бугойно, но радостта му била помрачена от неочакваната смърт на неговия треньор и приятел Фурман. Същата година в Багио, Филипините, протекъл мачът с Корчной. Това бил първият мач за световната корона, провел се в Азия, и най-продължителен от всички (безлимитен, до 6 победи) в историята на шаха - 93 дни. Карпов се ползвал с благосклонността на съветската федерация и екипът му включвал: пресаташе, психолог, лекар, охрана, готвач... секунданти: Балашов и Зайцев, по-късно присъединилите се Михаил Тал и Евгений Васюков. Делегацията на Корчной била значително по-малка - секундантите Кин и Стин, Яков Мурей и по-късно присъединилият се Оскар Панно. Професор Зухар и йогите от Ананда Марга внесли още напрежение в така или иначе нервния мач. В 34-ата партия Карпов надделял и спечелил с 6:5т., с което запазил титлата си.
През 1979г. вниманието на целия шахматен свят било приковано към Канада, където в Монреал се провел "турнирът на звездите" - един от най-крупните турнири на 70-те години с участието на: Карпов, Тал, Спаски, Портиш, Ларсен, Хюбнер, Любоевич, Тиман и др. Дуетът Карпов-Тал поделил 1-2 място, изпреварвайки на 1,5т. Портиш. Тал: "Секундант на Карпов бил Тал, секундант на Тал - Карпов... Съвършено убеден съм, че Толя ми помага, както съм съвършено убеден, че и аз му помагам. Когато имам отложена партия, Толя я анализира, когато той има отложена партия, аз я анализирам. Гарантирам, че и двамата мислим върху нея еднакво доброжелателно и еднакво внимателно. Уверен съм, че дори да изооставам на 0,5т., Толя пак би ми помогнал, както и аз на него." С такъв дует никоя друга монреалска звезда не би могла да се конкурира. До следващия мач с претендента си Виктор Корчной Карпов взел участие в 11 съревнования, като спечелил 9 от тях. През есента на 1981г. в италианския град Мерано започва вторият мач между Карпов и Корчной. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а на Корчной - Сейраван и Стин. Двубоят започнал с 2 победи за шампиона. След 18-ата партия Карпов отново печели мача с 6:2т. и за пореден път съхранява титлата си.
През 1982-1983г. участвал в 8 турнира и спечелил 6 от тях. За 2-и път печели шампионата на СССР, на юбилейното 50-то първенство на страната в Москва. През 1984г. печели мача с Андерсон с 2,5:1,5т. на първа дъска за СССР в мача срещу сборния отбор на света. Същата година е удостоен с шахматен "Оскар". Излиза книгата му "100 победни партии".
През 1984/1985г. шампионът Анатолий Карпов и най-младият претендент в историята - 21-годишният Гари Каспаров играят безлимитен мач до 6 победи в Москва. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а секунданти на Каспаров - Никитин и Тимошенко. Световният шампион стартирал с 4 победи след 9-ата партия, а след това продължили мача с безпрецендентна серия от 17 ремита! Претендентът се върнал в мача с 3 победи, но след 48-ата партия, при резултат 5:3т. в полза на шампиона, президентът на ФИДЕ Кампоманес прекратил мача, отлагайки го за 1 септември 1985г. при резултат 0:0т. Обяснил действието си с взаимната умора след 159-дневната борба и съгласието на двамата съперници. Това е първият мач за световната корона, останал незавършен! През септември 1985г. започва 2-ият мач между двамата най-велики при болшинство от 24 партии. При 12:12т. Карпов съхранявал званието, в противен случай имал право на мач-реванш. За пръв път в историята били назначени 2 арбитъра - Малчев,А. (България) и Микенас,В. (СССР). Зайцев и Макарчев помагали на Карпов, Никитин и Дорфман - на Каспаров. Преди мача Карпов обърнал повече внимание на теоретическите изследвания, докато Каспаров - на психологическата нагласа и физическа подготовка. Отличителни черти за двубоя станали високото ниво на игра, равенството в силите, неяснотата в изхода на мача да последната партия и подчертаната коректност. Интересно въведение било отделянето на 1% от призовия фонд за бюджета на ФИДЕ при всяко реми, имайки предвид 40-те ремита от предния мач. При резултат 12:11т. в полза на претендента, на Карпов се наложило да играе последната партия до самия край, защото единствено победа му гарантирала запазване на титлата. Играта се наклонила към реми обаче, а това не устройвало Толя и той предпочел да рискува. Каспаров играл акуратно и спечелил и последната партия. Така при резултат 13:11т., Гари Каспаров станал 13-ият световен шампион по шахмат.
През 1986г. се състоял мачът-реванш между Каспаров и Карпов. Това се явявал 5-и в историята мач-реванш след: Ласкер-Щайниц, Еве-Алехин, Смислов-Ботвиник и Тал-Ботвиник. За 3-ти път се провеждал в 2 страни - Англия и СССР. По решение на августовския конгрес в Грац 1985г. двубоят трябвало да започне през февруари, но се състоял междузонален турнир в Монпелие, който определил 4 претендента - Ваганян, Соколов, Юсупов и Тиман. Договорили се в суперфинал между тях и неудачника от двубоя Карпов-Каспаров да се определи следващият претендент. Шампионът и претендентът се разбрали помежду си да започнат двубоя не по-рано от юли-август 1986г., а суперфиналът на претендентите да се проведе през февруари-март 1987г. и следователно следващичт мач за световната корона да се състои в лятото на 1987г. И така първите 12 партии се изиграли в Лондон при награден фонд от 1,8млн. швейцарски франка, а заключителният етап останал за Ленинград при обявен призов фонд от 1млн. швейцарски франка (само че така и останал неплатен). Още преди началото на мача участниците приели решение да отделят целия чуждовалутен фонд в полза на пострадалите от аварията в Чернобил. След 12-те партии в хотел "Парк Лейн" на знаменитата Пикадили резултатът бил 5,5:6,5т. в полза на шампиона. По думите на Мурей - един от секундантите на Корчной - Карпов се постарал да не загуби с твърде много в Лондон и да спечели в Ленинград. Изчаквал момента, когато Каспаров ще започне да греши, понеже и двамата съперници не са роботи или компютри, а хора. И това се случило, но все пак след 22-ата партия резултатът бил 10,5:11,5т. в полза на Каспаров. След 2-те последни ремита Гари Кимович съхранил титлата си. Това, по същество, бил първият мач на 20-и век, в който шампионът съхранява своята титла!
На суперфинала в Линарес през 1987г. Карпов побеждава Соколов с +4 =7. Междувременно пътищата на Карпов и Каспаров се пресекли на международния турнир в Брюксел, където ремизирали 100-ната си партия, с която резултатът станал 49,5:50,5т. в полза на Каспаров. Столицата на Андалусия - Севиля се подготвяла за олимпиада през 1992г. и било пределно ясно, че организиране на мач за световната титла именно там щяло да привлече рекламодатели. Така на 12 октомври 1987г. в огромната зала "Лопе де Вега" на Кралския театър започнала поредната битка между двете "К"-та. Този път и двамата освежили своите екипи - към екипа на Карпов се присъединили Убилава и Подгаец, а към този на Каспаров - Долматов и Азмайпарашвили. В последната партия Карпов бил "без пет минути шампион". Виждал хода, който ремизирал и посегнал да го изиграе, но вероятно за пръв път невъзмутимият Толя изпитвал неувереност и несигурност в себе си, не изиграл хода и загубил партията, а с нея и шанса за титлата. При резултат 12:12т. Каспаров продължил царуването си на Олимпа.
През 1989-1991г. става Народен депутат във Върховния Съвет на СССР. През 1989-1990г. печели претендентските мачове срещу Хиартарсон, Юсупов и Тиман и отново става съперник на Каспаров. През 1990г. в Ню Йорк излиза книгата му "Сестра моя Каисса" на руски език.
През 1990г. в Ню Йорк и Лион (за първи път в историята на 2 континента) се провежда последният 5-и мач между вечните съперници Карпов и Каспаров. След Ню Йорк резултатът бил равен 6:6т., а в Лион Каспаров отново надделял и при резултат 11,5:12,5т. Карпов отново се отдалечил от титлата.
На поредния претендентски цикъл през 1991-1992г. Толя побеждава Ананд, но губи от Шорт и не среща Гари Кимович. През 1992г. печели 1-и приз в Мадрид, Биле и Баден-Баден. През 1993г. печели шампионата на ФИДЕ като побеждава Тиман с +6 -2 =13. Печели турнирите във Вайк Аан Зее, Тилбург, Дортмунд, Дос Ерманес. През 1994г. добива най-големия успех в кариерата си като печели супертурнира в Линарес с 11/13т. (+9 =4) и оставя на 2,5т. след себе си Каспаров. Това бил най-високият перформанс до момента: 3000! През 1995г. в Санги Нагар, Индия печели полуфиналния мач за световното първенство на ФИДЕ срещу Борис Гелфанд с 6:3т. Същата година печели турнира в Монте Карло по ускорен шах като постига рекордно ниво на постижение: 3030. През 1996г. в столицата на Калмикия Елиста побеждава Гата Камски с 10,5:7,5т. във финалния мач за световното първенство на ФИДЕ. През 1997г. в Москва излиза поредната му книга "Моите 300 най-добри партии". През 1998г. в Лозана побеждава Ананд в мач по нокаут системата след 2 допълнителни партии по ускорен шах и с това съхранява титлата си "шампион на ФИДЕ". През 1998г. в Баден-Баден се открива Академия по шахмат "Анатолий Карпов". Същата година печели световната купа по ускорен шахмат във френския град Кап д'Агт. През февруари 2000г. за първи път посещава Китай и побеждава световната шампионка Си Джун и гросмайстор Цзянчуан.
Със съкращения от: http://www.chessbgnet.org/
"Шахматное творчество - одно из наименее изученных проявлений человеческого духа. Однако здесь, как и в других случаях, потверждается известное правило: чем больше познаешь объект своего исследования, чем глубже проникаешь в его суть, тем больше загадок пред тобой возникает."
Анатолий Евгеневич Карпов е 12-ият световен шампион по шахмат (1975-1985г.) и шампион на ФИДЕ (1993-1998г.). На външен вид - деликатен, спокоен, със скромна усмивка, но под тази маска се таят могъщ талант и желязна сила на волята, поразително хладнокръвие. Изиграл 7 мача за световната корона, в това число 3 безлимитни, за 13 години. След това още 3 мача за званието шампион на ФИДЕ за 6 години.
Влиза в книгата на Гинес със 150-те си победни съревнования.
Карпов е роден на 23 май 1951г. в уралския град Златоуст в семейството на заводския майстор Евгени Карпов. На 5-годишна възраст се увлича по древната игра. Баща му е първият му учител. По това време на Олимпа бил Михаил Тал, а шахматът по популярност в страната превъзхождал футбола и хокея. Заминал за Челябинск за мач със сборния отбор на местния тракторски завод. Именно в Челябинск с материална помощ от страна на своя приятел купил първата си шахматна книга "Избрани партии на Капабланка". Научил ги и ги запомнил наизуст, а това много му помогнало за придобиване на разбиране към шаха. Тренира го Алексей Пак. На 9-годишна възраст имал вече 1-и разряд, а на 10 - спечелил първенството на Златоуст.През 1964г. участва в турнира "Майстори против кандидати" в Ленинград и покрива майсторска норма. Именно по това време се запознава с бъдещите си секунданти - в школата на Ботвиник - с Юрий Балашов и в Ленингард - с Игор Зайцев. На международния турнир в Тршинец, Чехословакия 1966г. уверено заел 1-о място с +9 =4, като оставил на 2т. след себе си 2-ия призьор.
Спечелил европейското първенство за юноши с 5,5/7т. без поражение.Карпов е първият съветския шампион за юноши от 14г. насам (от победата на Спаски през 1955г.). Безспорен победител 2 кръга преди края на турнира, завършил с разгромното 10/11т. без загуба. С тази титла направил голяма крачка в големия шахмат. Покрива гросмайсторска норма на крупния турнир в Каракас 1970г. като дели 4-6 място. Същата година за пръв път участва в шампионата на СССР и дели 5-7 място.
Олимпийският му дебют бил успешен - набира 13/15т. на олимпиадата в Скопие 1972г. През 1973г. е единственият участник на междузоналния турнир в Ленинград, който преминал състезанието без поражение. Същата година получава своя първи "Оскар" след победа в Мадрид. През 1974г. убедително побеждава претендентите Полугаевски, Спаски и Корчной, за да се срещне с Роберт Фишер в мач за световната корона.
Сравнявали го с феникс, заради умението му бързо да се възстановява след загуба. У него поразително се съчетават тънко позиционно чувство с ярки комбинационни озарения, защита и фина техника в ендшпила. Увличал се по безброй неща извън шахмата - книги, театър, музеи, лека музика, марки, билярд, карти.
През 1975г. целият шахматен свят с нетърпение очаквал мача между Боби Фишер и Анатолий Карпов. Толя приел всички условия на шампиона без запазването на титлата при 9:9т. Президентът на ФИДЕ Макс Еве направил и невъзможното, за да спаси мача, но уви... Фишер не се явил и на 3 април 1975г. Еве провъзгласил 23-годишния Карпов за 12-и световен шампион по шахмат. Същата година спечелил 2 международни турнира - в Милан, Италия и мемориал Видмар в Порторож-Любляна. През 1976г. спечелил 4 от 5-те турнира, в които взел участие и за пръв път станал шампион на СССР. През 1977г. спечелил състезанията в Тилбург, Лас Палмас и Бад Лаутерберг. През 1978г. издава 2 книги - "Избрани партии 1969-1977г." и "Девети вертикал". През 1978г. спечелил турнира в Бугойно, но радостта му била помрачена от неочакваната смърт на неговия треньор и приятел Фурман. Същата година в Багио, Филипините, протекъл мачът с Корчной. Това бил първият мач за световната корона, провел се в Азия, и най-продължителен от всички (безлимитен, до 6 победи) в историята на шаха - 93 дни. Карпов се ползвал с благосклонността на съветската федерация и екипът му включвал: пресаташе, психолог, лекар, охрана, готвач... секунданти: Балашов и Зайцев, по-късно присъединилите се Михаил Тал и Евгений Васюков. Делегацията на Корчной била значително по-малка - секундантите Кин и Стин, Яков Мурей и по-късно присъединилият се Оскар Панно. Професор Зухар и йогите от Ананда Марга внесли още напрежение в така или иначе нервния мач. В 34-ата партия Карпов надделял и спечелил с 6:5т., с което запазил титлата си.
През 1979г. вниманието на целия шахматен свят било приковано към Канада, където в Монреал се провел "турнирът на звездите" - един от най-крупните турнири на 70-те години с участието на: Карпов, Тал, Спаски, Портиш, Ларсен, Хюбнер, Любоевич, Тиман и др. Дуетът Карпов-Тал поделил 1-2 място, изпреварвайки на 1,5т. Портиш. Тал: "Секундант на Карпов бил Тал, секундант на Тал - Карпов... Съвършено убеден съм, че Толя ми помага, както съм съвършено убеден, че и аз му помагам. Когато имам отложена партия, Толя я анализира, когато той има отложена партия, аз я анализирам. Гарантирам, че и двамата мислим върху нея еднакво доброжелателно и еднакво внимателно. Уверен съм, че дори да изооставам на 0,5т., Толя пак би ми помогнал, както и аз на него." С такъв дует никоя друга монреалска звезда не би могла да се конкурира. До следващия мач с претендента си Виктор Корчной Карпов взел участие в 11 съревнования, като спечелил 9 от тях. През есента на 1981г. в италианския град Мерано започва вторият мач между Карпов и Корчной. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а на Корчной - Сейраван и Стин. Двубоят започнал с 2 победи за шампиона. След 18-ата партия Карпов отново печели мача с 6:2т. и за пореден път съхранява титлата си.
През 1982-1983г. участвал в 8 турнира и спечелил 6 от тях. За 2-и път печели шампионата на СССР, на юбилейното 50-то първенство на страната в Москва. През 1984г. печели мача с Андерсон с 2,5:1,5т. на първа дъска за СССР в мача срещу сборния отбор на света. Същата година е удостоен с шахматен "Оскар". Излиза книгата му "100 победни партии".
През 1984/1985г. шампионът Анатолий Карпов и най-младият претендент в историята - 21-годишният Гари Каспаров играят безлимитен мач до 6 победи в Москва. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а секунданти на Каспаров - Никитин и Тимошенко. Световният шампион стартирал с 4 победи след 9-ата партия, а след това продължили мача с безпрецендентна серия от 17 ремита! Претендентът се върнал в мача с 3 победи, но след 48-ата партия, при резултат 5:3т. в полза на шампиона, президентът на ФИДЕ Кампоманес прекратил мача, отлагайки го за 1 септември 1985г. при резултат 0:0т. Обяснил действието си с взаимната умора след 159-дневната борба и съгласието на двамата съперници. Това е първият мач за световната корона, останал незавършен! През септември 1985г. започва 2-ият мач между двамата най-велики при болшинство от 24 партии. При 12:12т. Карпов съхранявал званието, в противен случай имал право на мач-реванш. За пръв път в историята били назначени 2 арбитъра - Малчев,А. (България) и Микенас,В. (СССР). Зайцев и Макарчев помагали на Карпов, Никитин и Дорфман - на Каспаров. Преди мача Карпов обърнал повече внимание на теоретическите изследвания, докато Каспаров - на психологическата нагласа и физическа подготовка. Отличителни черти за двубоя станали високото ниво на игра, равенството в силите, неяснотата в изхода на мача да последната партия и подчертаната коректност. Интересно въведение било отделянето на 1% от призовия фонд за бюджета на ФИДЕ при всяко реми, имайки предвид 40-те ремита от предния мач. При резултат 12:11т. в полза на претендента, на Карпов се наложило да играе последната партия до самия край, защото единствено победа му гарантирала запазване на титлата. Играта се наклонила към реми обаче, а това не устройвало Толя и той предпочел да рискува. Каспаров играл акуратно и спечелил и последната партия. Така при резултат 13:11т., Гари Каспаров станал 13-ият световен шампион по шахмат.
През 1986г. се състоял мачът-реванш между Каспаров и Карпов. Това се явявал 5-и в историята мач-реванш след: Ласкер-Щайниц, Еве-Алехин, Смислов-Ботвиник и Тал-Ботвиник. За 3-ти път се провеждал в 2 страни - Англия и СССР. По решение на августовския конгрес в Грац 1985г. двубоят трябвало да започне през февруари, но се състоял междузонален турнир в Монпелие, който определил 4 претендента - Ваганян, Соколов, Юсупов и Тиман. Договорили се в суперфинал между тях и неудачника от двубоя Карпов-Каспаров да се определи следващият претендент. Шампионът и претендентът се разбрали помежду си да започнат двубоя не по-рано от юли-август 1986г., а суперфиналът на претендентите да се проведе през февруари-март 1987г. и следователно следващичт мач за световната корона да се състои в лятото на 1987г. И така първите 12 партии се изиграли в Лондон при награден фонд от 1,8млн. швейцарски франка, а заключителният етап останал за Ленинград при обявен призов фонд от 1млн. швейцарски франка (само че така и останал неплатен). Още преди началото на мача участниците приели решение да отделят целия чуждовалутен фонд в полза на пострадалите от аварията в Чернобил. След 12-те партии в хотел "Парк Лейн" на знаменитата Пикадили резултатът бил 5,5:6,5т. в полза на шампиона. По думите на Мурей - един от секундантите на Корчной - Карпов се постарал да не загуби с твърде много в Лондон и да спечели в Ленинград. Изчаквал момента, когато Каспаров ще започне да греши, понеже и двамата съперници не са роботи или компютри, а хора. И това се случило, но все пак след 22-ата партия резултатът бил 10,5:11,5т. в полза на Каспаров. След 2-те последни ремита Гари Кимович съхранил титлата си. Това, по същество, бил първият мач на 20-и век, в който шампионът съхранява своята титла!
На суперфинала в Линарес през 1987г. Карпов побеждава Соколов с +4 =7. Междувременно пътищата на Карпов и Каспаров се пресекли на международния турнир в Брюксел, където ремизирали 100-ната си партия, с която резултатът станал 49,5:50,5т. в полза на Каспаров. Столицата на Андалусия - Севиля се подготвяла за олимпиада през 1992г. и било пределно ясно, че организиране на мач за световната титла именно там щяло да привлече рекламодатели. Така на 12 октомври 1987г. в огромната зала "Лопе де Вега" на Кралския театър започнала поредната битка между двете "К"-та. Този път и двамата освежили своите екипи - към екипа на Карпов се присъединили Убилава и Подгаец, а към този на Каспаров - Долматов и Азмайпарашвили. В последната партия Карпов бил "без пет минути шампион". Виждал хода, който ремизирал и посегнал да го изиграе, но вероятно за пръв път невъзмутимият Толя изпитвал неувереност и несигурност в себе си, не изиграл хода и загубил партията, а с нея и шанса за титлата. При резултат 12:12т. Каспаров продължил царуването си на Олимпа.
През 1989-1991г. става Народен депутат във Върховния Съвет на СССР. През 1989-1990г. печели претендентските мачове срещу Хиартарсон, Юсупов и Тиман и отново става съперник на Каспаров. През 1990г. в Ню Йорк излиза книгата му "Сестра моя Каисса" на руски език.
През 1990г. в Ню Йорк и Лион (за първи път в историята на 2 континента) се провежда последният 5-и мач между вечните съперници Карпов и Каспаров. След Ню Йорк резултатът бил равен 6:6т., а в Лион Каспаров отново надделял и при резултат 11,5:12,5т. Карпов отново се отдалечил от титлата.
На поредния претендентски цикъл през 1991-1992г. Толя побеждава Ананд, но губи от Шорт и не среща Гари Кимович. През 1992г. печели 1-и приз в Мадрид, Биле и Баден-Баден. През 1993г. печели шампионата на ФИДЕ като побеждава Тиман с +6 -2 =13. Печели турнирите във Вайк Аан Зее, Тилбург, Дортмунд, Дос Ерманес. През 1994г. добива най-големия успех в кариерата си като печели супертурнира в Линарес с 11/13т. (+9 =4) и оставя на 2,5т. след себе си Каспаров. Това бил най-високият перформанс до момента: 3000! През 1995г. в Санги Нагар, Индия печели полуфиналния мач за световното първенство на ФИДЕ срещу Борис Гелфанд с 6:3т. Същата година печели турнира в Монте Карло по ускорен шах като постига рекордно ниво на постижение: 3030. През 1996г. в столицата на Калмикия Елиста побеждава Гата Камски с 10,5:7,5т. във финалния мач за световното първенство на ФИДЕ. През 1997г. в Москва излиза поредната му книга "Моите 300 най-добри партии". През 1998г. в Лозана побеждава Ананд в мач по нокаут системата след 2 допълнителни партии по ускорен шах и с това съхранява титлата си "шампион на ФИДЕ". През 1998г. в Баден-Баден се открива Академия по шахмат "Анатолий Карпов". Същата година печели световната купа по ускорен шахмат във френския град Кап д'Агт. През февруари 2000г. за първи път посещава Китай и побеждава световната шампионка Си Джун и гросмайстор Цзянчуан.
Със съкращения от: http://www.chessbgnet.org/
понеделник, 16 май 2011 г.
МИХАИЛ АФАНАСИЕВИЧ БУЛГАКОВ 120 години от рождението му
Михаил Булгаков е роден на 3 май (15 май нов стил) 1891 г. в Киев, Украйна. Родителите му са руснаци, като баща му Афанасий Булгаков е преподавател в Киевската духовна академия, а двамата му дядовци са православни свещеници. През 1909 г. Булгаков завършва Първа киевска гимназия, където започва да проявява интерес към литературата. След гимназията започва да учи в Медицинския факултет на Киевския университет. През 1913 г. се жени за Татяна Лупа. След започването на Първата световна война се записва като доброволец в Червения кръст. През 1916 г. се дипломира.
По време на Руската гражданска война Михаил Булгаков служи в армията на Украйна и в други антикомунистически формирования. След края на войната братята му емигрират във Франция, но той остава в Русия. За година и половина е лекар в село Николско, Смоленска губерния, но през 1919 г. решава да се откаже от медицината и да се заеме изцяло с литературна дейност.
През 1920 г. живее във Владикавказ, където работи в подотдела за изкуство. Там пише за местния театър първите си пиеси. През 1921 г. се премества в Москва. Малко по-късно се развежда и през 1924 г. се жени за Любов Белозерская.
Пише статии и фейлетони за вестници и списания, сборникът му „Дяволиада“ (1925) привлича погледите на критиката. Пиесите му, поставяни на сцените на МХАТ, Театър „Вахтангов“ и Московския камерен театър, предизвикват множество критики и спорове. В края на 1920-те год. все по-често е критикуван за антисъветско съдържание на произведенията му, като след 1929 г. цензурата практически преустановява нови публикации на негови работи.
През 1930 г. е приет на работа в Московския художествен театър като асистент-режисьор, където остава да работи до 1932 г. През 1931 г. Булгаков се жени за за Елена Шиловска.
През 1932 - 1936 г. работи като асистент-режисьор в МХАТ, епизодично участва и в роли. През 1936 г. МХАТ поставя пиесата му „Молиер“, на която той е отново асистент-режисьор. През същата година Театърът на сатирата в Москва подготвя пиесата му „Иван Василиевич“, която обаче е свалена след генералната репетиция. Свалена е от сцената и пиесата му „Молиер“. Това кара писателя да подаде оставката си от МХАТ. Приет е на работа в Държавния академичен Болшой театър на длъжност либретист и консултант.
През остатъка от живота си той работи върху романа „Майстора и Маргарита“, пише пиеси, критика и прави няколко превода и драматизации на романи, които остават неиздадени.
Булгаков умира в Москва от нефросклероза на 10 март 1940 г.
Още приживе е превеждан на френски, английски, немски, италиански, шведски и чешки език.
Произведения 1917 — Записки юного врача (Записки на младия лекар)
1924 — Роковые яйца (Фаталните яйца)
1924 — Белая гвардия (Бялата гвардия)
1925 — Дьяволиада (Дяволиада)
1925 — Собачье сердце (Кучешко сърце ISBN 978-954-597-152-5)
1926 — Дни Турбиных (Дните на Турбини), пиеса
1926 — Зойкина квартира (Квартирата на Зойка), комедия
1928 — Пурпурный остров (Пурпурният остров), пиеса
1928 — Бег (Бяг)
1929 — Кабала святош (Мольер)
1929 — Театральный роман (Театрален роман ISBN 978-954-597-205-8)
1934 — Иван Васильевич (Иван Василевич)
1935 — Последние дни (Пушкин)
1937 — Жизнь господина Де Мольера (Животът на господин Дьо Молиер[3]
1940 — Мастер и Маргарита (Майстора и Маргарита ISBN 978-954-597-181-5)
(http://bg.wikipedia.org)
неделя, 8 май 2011 г.
Честит 9 май, Рожденият ден на Европа
България ще посрещне Деня на Европа 9 май, който за пети път чества като пълноправен член на ЕС. В Русе са организирани следните тържества:
На 9 май в Деня на Европа от 18,00 ч. пред магазин „Кауфланд” Община Русе и Общински младежки дом организират концерт. В концерта ще участват фолклорен танцов състав „Зора”, студио за модерен балет „Импулс”, певиците от Студио „Икономов”. Ще има и много хумор с актьора Любо Фърков.
На 9 май от 19,30 ч. в Пленарна зала на Община Русе ще бъде представен празничния концерт посветен на Празника на Русе и Деня на Европа. Концерта се организира от Общински младежки дом Русе и в него ще участват фолклорен танцов състав „Зора”, студио за модерен балет „Импулс”, певиците от Студио „Икономов”, бийтбоксърите от „Beat 4 fun”. Ревю на дамски облекла ще представят техникума по облекло, а на абитуриентски прически е подготвила Даниела Йолова. По време на концерта ще бъдат обявени и наградени победителите в пролетните конкурси на младежки дом Русе. Входът е свободен.
С изложба за Деня на Европа Регионална библиотека „Любен Каравелов” отбелязва една от най-значимите дати в съвременната история.
Мотото на Деня на Европа през 2011 година е: “Запознайте се с правата си! Възползвайте се от правата си!”.
Показани са книги, списания и други официални публикации от фонда на библиотеката, свързани с процесите на европейската интеграция, общите политики на Европейския съюз, полезна информация за гражданите на Европа.
Основен акцент в експозицията е темата за България след присъединяването и към Европейския съюз.
Изложбата е експонирана във фоайето на библиотеката и може да се види до 13 май.
На 9 май в Деня на Европа от 18,00 ч. пред магазин „Кауфланд” Община Русе и Общински младежки дом организират концерт. В концерта ще участват фолклорен танцов състав „Зора”, студио за модерен балет „Импулс”, певиците от Студио „Икономов”. Ще има и много хумор с актьора Любо Фърков.
На 9 май от 19,30 ч. в Пленарна зала на Община Русе ще бъде представен празничния концерт посветен на Празника на Русе и Деня на Европа. Концерта се организира от Общински младежки дом Русе и в него ще участват фолклорен танцов състав „Зора”, студио за модерен балет „Импулс”, певиците от Студио „Икономов”, бийтбоксърите от „Beat 4 fun”. Ревю на дамски облекла ще представят техникума по облекло, а на абитуриентски прически е подготвила Даниела Йолова. По време на концерта ще бъдат обявени и наградени победителите в пролетните конкурси на младежки дом Русе. Входът е свободен.
С изложба за Деня на Европа Регионална библиотека „Любен Каравелов” отбелязва една от най-значимите дати в съвременната история.
Мотото на Деня на Европа през 2011 година е: “Запознайте се с правата си! Възползвайте се от правата си!”.
Показани са книги, списания и други официални публикации от фонда на библиотеката, свързани с процесите на европейската интеграция, общите политики на Европейския съюз, полезна информация за гражданите на Европа.
Основен акцент в експозицията е темата за България след присъединяването и към Европейския съюз.
Изложбата е експонирана във фоайето на библиотеката и може да се види до 13 май.
Честит 9 май, ДЕНЬ ПОБЕДЬI
Нека всички, които не сме забравили подвига на Съветската армия по време на Втората световна война, довел до разгромяването на фашистка Германия, да преклоним глава в памет на милионите, дали живота си за да спрат черната чума, плъпнала из света.
По случай 66 годишнината от Победата над Хитлерофашизма тържествата в гр. Русе ще започнат в 11 часа на 9 май с поднасяне на венци и цветя на паметника на Альоша, тържествен митинг и художествена програма. Следва шествие от паметника на Альоша до гробището на загиналите съветски войни на което също ше бъдат поднесени цветя и ще бъде извършена панахида.
По случай 66 годишнината от Победата над Хитлерофашизма тържествата в гр. Русе ще започнат в 11 часа на 9 май с поднасяне на венци и цветя на паметника на Альоша, тържествен митинг и художествена програма. Следва шествие от паметника на Альоша до гробището на загиналите съветски войни на което също ше бъдат поднесени цветя и ще бъде извършена панахида.
Абонамент за:
Публикации (Atom)