понеделник, 26 декември 2011 г.

„Руският свят” в центъра на София






В Столичната библиотека на София на площад „Славейков” се откри Руски център. Тук читателите могат да се запознаят в оригинал с творби на Пушкин, Чехов, Толстой, Бунин, съвременни руски писатели, пък и изобщо да се потопят в света на руската култура и руския език.
Ето какво разказва съветникът на посолството на Руската Федерация в България Сергей Фошкин:

- Това е вече третият Руски център в България. Аналогични центрове работят в Пловдивския и Варненския университет. Желаещите да овладяват или повишават своите знания по руски език могат да го правят и в специални кабинети към Университета за национално и световно стопанство, този български „Харвард”, Руския лицей, Великотърновския университет. А като цяло в 50 български учебни заведения може да се овладява руският език. Създадена е система от училища с негово задълбочено изучаване, има и курсове за повишаване на квалификацията. В министерството на образованието на България има специален департамент, който се занимава с целия комплекс от тези проблеми. Скоро в Софийския университет „Климент Охридски”, който се смята за флагман на висшето образование в България, ще се чества паметната дата: 100 години преподаване на руски език. Откъде ли у българите има такъв интерес към него? Разбира се, тук играе роля факторът на историческата, културната близост на нашите народи. Но днес се добавя и прагматичният интерес. Младежите виждат своето бъдеще в бизнеса, свързан с недвижимите имоти (огромно количество руснаци купуват имоти в България), желаят да следват и работят в Руската Федерация. Руският език може да потрябва и за работа в най-голямото предприятие в страната – нефтопреработвателния завод „Нефтохим Бургас”, наричан тук още „руски”, защото целия контролен пакет акции принадлежи на ЛУКОЙЛ. С една дума, за значителна част от българската младеж владеенето на руския език е добре дошло за кариерата!

А какви възможности предоставя на своите посетители Руският център в залите на Столичната библиотека в София? На този въпрос отговори по телефона неговият директор Мариана Георгиева:


Столичната библиотека не случайно стана площадка за Руския център. Особена „руска” атмосфера създава директорът на библиотеката, изтъкнат български учен, академик, преводач и изпълнител на руски бардови песни Михаил Белчев. На церемонията по откриване на центъра той произнесе реч за ренесанса на руската култура в България, култура, която винаги е била обединяващ фактор на руския и българския народ.


http://bulgarian.ruvr.ru/2011/12/15/62251981.html

петък, 23 декември 2011 г.

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА



Уходит старый год,
Шуршит его последняя страница.
Пусть лучшее, что было, не уйдет,
А худшее - не сможет повториться.

вторник, 20 декември 2011 г.

Нов филм за Национално Движение Русофили

По време на Осмия национален събор на Национално Движение Русофили сред гостите беше делегация от Руския институт за стратегически изследвания, придружавана от снимачен екип, воден от Михаил Ширяев. По време гостуването си в България те заснеха документален филм, който представя на руската общественост паметни за нашите народи места и събития.
Филмът може да бъде гледан на:


http://www.youtube.com/watch?v=7RhyJnQzbn4&list=UUESOW79rhpT10mJ_1dHWC8w&index=1&feature=plcp

събота, 10 декември 2011 г.

ОБЯВЯВАНЕТО НА БЯЛА ЗА ГРАД

ОБЯВЯВАНЕТО НА БЯЛА ЗА ГРАД
През 19 век Бяла е най-голямото селище между Русе и Търново, Свищов и Попово. Още тогава неофициално е считано за градец. В своите спомени Константин Иречек пише :”гъсто струпания градец Бяла”. Според преброяването на населението от 1880г. Бяла има 3 733 жители, а през 1893г. – 678 къщи, 5 125 жители, от които 4 389 българи, 623 турци, 110 цигани, 3 евреи. Заема територия от 1 038кв.м..
След въвеждането на Закона за административното деление на България през 1880г..Бяла става Околийски център в Русенски окръг. Създават се необходимите правителствени учреждения : болница, аптека, читалище, училища, благотворителни дружества, съд, оформят се бюрата на двете основни политически партии – консерватори и либерали.
За Бяла се откриват години на икономически и културен напредък.
На 7 септември 1891г. на извънредно заседание на Беленския селски общински съвет кметът Ангел Крушков внася предложение беленската селска община да стане градска. На заседанието присъстват :помощник кмета Трифон Патев и членове, Георги Цветков,Тодор Кара Иванов, Венко Мангов, Ангел Чешмеджиев, Тодор Джонов, Иван Цанков, Махмуд Шебеков, Алиман Алиев, Мустафа Чобанов, отсъства Деню Маринов.
На заседанието се обсъждат редица въпроси свързани с необходимостта от по-големи приходи след преименуването. По численост според чл. 43 от Закона за градските общини попада в категорията с население до 7 хиляди жители. Персонала на служителите трябва да се разшири с 3 нови служители : инженер, архитект и бирник, като така ще се подобри съдържанието на дейността на Общината. Средствата за заплати на новите служители, както и незначителното повишаване заплатите на кмета и заместника му /които са били съответно 1 200 и 1 000 лева/ могат да бъдат набавени по няколко начина : Като се присъедини с.Стърмен към Беленската община /което до тогава принадлежи към с.Брестовица, но е на по-голямо разстояние от колкото до Бяла/. И като се прокара шосето Русе – Търново през Бяла и се въведе бариерно право за всички натоварени коли, които влизат в града.
Предложението на кмета е прието единодушно от съветниците. Съставения Протокол № 11 е предоставен на Русенския окръжен управител с молба да предвижи решението към по-горна инстанция.
На 11 декември 1891г. на заседание на Шестото обикновено Народно събрание с протокол № 36 Беленската селска община става градска.
С Указ № 664 от 23 декември 1891г. се утвърждава приетото от Народното събрание решение. До края на годината е обнародвано в „Държавен вестник”.
Сега Община Бяла заема територия от 341кв. км., с население от 13 467 жители и 11 населени места /с.Стърмен, с.Ботров, с.Босилковци, с.Пейчиново, с.П.Косово, с.П.Кладенци, с.Бистренци, с.Дряновец, с.Копривец, с.Лом Черковна/. Населението на град Бяла е 9 702 жители. Това го прави второто по големина населено място в областта. До 1960г. е околийски център.
Т.Йорданова
уредник в музей „Освободителна война”Бяла

вторник, 6 декември 2011 г.

ЧЕСТИТ СВЕТИ НИКОЛА

Честит Никулден!
Честито на именниците!
Честито на рибарите!
Честито на банкерите!

На всички празнуващи - здраве, късмет, любов и много радости!






Никулден е голям зимен празник, честван сред всички българи на 6 декември. Според народохристиянския мит за подялбата на света, на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони, както и на морските ветрове. Според митовете, свети Никола разлюлява и спира морските ветрове, ходи по моретата, и ако има някакъв кораб в беда, го спасява. Легендарното и реалното се преплитат, когато се говори за Свeти Никола Чудотворец. Знае се, че Никола Мираликийски, първобраз на светеца, е роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, (днешна Турция). Още като младеж Никола Мираликийски става известен с благочестието и добротата си, защото раздава наследеното си богатство на бедните.
Една легенда разказва как по време на страшна буря той спасил с молитви моряците на кораба, когато пътувал към Божи гроб, друга легенда твърди, че спасил моряците, като запушил пробойна в корпуса на кораба с шаран.
Светецът е покровител на моряците и рибарите. Празникът е в чест на морската стихия, на моретата, реките и езерата. В жертва се принася риба, най-често шаран, който се смята за слуга на светеца.
Рибникът - шаран в тесто, се счита за традиционното ястие на този празник. Рибникът се пече в пещ, заедно с обредните хлябове - по два за всеки дом.Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба.Както костите на гергьовското агне, така и костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича "кръхче",възрастните жени пришивали на капиците на децата да ги пази от злисили и уроки.В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

петък, 2 декември 2011 г.

ДО ВСИЧКИ ДЕЦА, ДО ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ!

ДО ВСИЧКИ ДЕЦА, ДО ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ!


    Уважаеми приятели на www.rusofili.eu, 

 

От 01.12.2011 до 25.12.2011 година

ОЧАКВАМЕ РИСУНКИТЕ НА ДЕЦАТА ЗА ВТОРИЯ КРЪГ НА КОНКУРСА !

·       В КОНКУРСА МОГАТ ДА СЕ ВКЛЮЧАТ ВСИЧКИ ЖЕЛАЕЩИ ДЕЦА ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И ВСИЧКИ ДРУГИ СТРАНИ,

·       ВСЯКО ДЕТЕ МОЖЕ ДА СЕ ВКЛЮЧИ В КОНКУРСА ПРЕЗ ЦЯЛОТО ОСТАНАЛО ВРЕМЕ НА НЕГОВОТО ПРОВЕЖДАНЕ – ОТ 01.12.2011 г. ДО 25.05.2012 г., БЕЗ ТОВА ДА ВЛИЯЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА КЛАСИРАНЕТО МУ, ТЪЙ КАТО ВСЕКИ КРЪГ Е АВТОНОМЕН САМ ЗА СЕБЕ СИ, 

·       ВСЯКА ИЗПРАТЕНА РИСУНКА, НЕЗАВИСИМО ОТ НЕЙНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА СТОЙНОСТ, СЕ ПУБЛИКУВА НА СТРАНИЦИТЕ НА САЙТА, 

·       ВСЯКО ДЕТЕ МОЖЕ ДА УЧАСТВА С РАЗЛИЧНА РИСУНКА В ЕДИН, В НЯКОЛКО, ИЛИ ВЪВ ВСИЧКИТЕ СЕДЕМ КРЪГА НА КОНКУРСА, БЕЗ ТОВА ДА ВЛИЯЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА КЛАСИРАНЕТО МУ, ТЪЙ КАТО ВСЕКИ КРЪГ Е АВТОНОМЕН САМ ЗА СЕБЕ СИ, 

·       ВСИЧКИ МЛАДИ ХУДОЖНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В КОНКУРСА, ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ, РОДИТЕЛИ, РЪКОВОДИТЕЛИ НА ИНСТИТУЦИИ И Т.Н., СЪДЕЙСТВАЛИ ЗА УЧАСТИЕТО НА ДЕЦАТА, ПОЛУЧАВАТ НАГРАДИ, НЕЗАВИСИМО ОТ КЛАСИРАНЕТО. НАГРАЖДАВАНЕТО НА МЛАДИТЕ ХУДОЖНИЦИ ПЪРВЕНЦИ В ПЪРВИЯ И ВТОРИЯ МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ДЕТСКА РИСУНКА МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ

o       http://vbox7.com/play:da577d54    и

o       http://www.youtube.com/watch?v=3VTa0jSJT-w    

·       ВСЯКО ДЕТЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ КЛАСИРАНЕТО МУ В КОНКУРСА, МОЖЕ ДА СТАНЕ ЧЛЕН НА РАЗКРИТАТА НА СТРАНИЦИТЕ НА САЙТА ГАЛЕРИЯ   


ОЧАКВАМЕ РИСУНКИТЕ НА ВСИЧКИ ЖЕЛАЕЩИ ДА УЧАСТВАТ В КОНКУРСА ДЕЦА, А НЕ САМО НА ТЕЗИ, КОИТО РИСУВАТ НАЙ-ДОБРЕ!

 

РЕДАКЦИОННО – ИЗДАТЕЛСКИ СЪВЕТ НАОФИЦИАЛНИЯ САЙТ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ – www.rusofili.eu

сряда, 30 ноември 2011 г.

130 години от смъртта на проф. д-р Николай Иванович Пирогов


Преди 134 години е началото на Руско – турската война, която за изстрадалия български народ се превръща в Освободителна.
На 20 юли 1877г. в Бяла е настанена Главната руска квартира начело с Руският император Александър II. По време на войната в страната ни са проф. Боткин – личен лекар на императора и създател на вътрешната медицина в Русия, проф. Склифасовски - световно известен хирург, проф. Ерисман – създател на руската медицинска хигиенна наука. Като милосърдна сестра към тези болници работи и баронеса Юлия Вревская.
Няколко дни след това от с.Павел /Търновско/ е преместена и 56-а военновременна болница, настанена на левия бряг на река Янтра. Тя се помества в 30 юрти, 16 големи и 10 малки палатки. Още на 25 юли болницата приема 67 ранени. По-късно пристигат 164 души, а на 1 август ранените и болните достигат 400 души. Известно време 56 болница играе роля на етапен пункт, в който болните и ранените остават само за известно време и след това са транспортирани.
За инспектиране на тези болници през ноември 1877г. пристига в Бяла проф. д-р Н.И.Пирогов.
По същото време в Бяла функционира и 48-а военновременна болница. Тя се помещава в бараки, направени набързо от плет, измазан отвътре и отвън с глина, примесена със слама. Пирогов се отнася критично към тези постройки.

„Беше зима – съобщава големият руски хирург – болните лежаха в по-голямата си част на пода и бяха под добър надзор. Това помещение принадлежеше на 48-ма военновременна болница. В една къща беше настанен склад на Обществото на Червения кръст. Там беше и помещението на сестрите, грижещи се за болните и снабдяващи ги с чай, вино, мляко и др. Макар нашето посещение в Бяла да беше вече през ноември, помещенията още не бяха снабдени с прозорци, печки, врати и други принадлежности...”
Пирогов дава висока оценка на работата на 56-та болница. Тя”...заменя почти 14 такива болници... Аз искам с това да изразя напрежението на силите в работата на персонала...” – казва той.
Кой е проф. д-р Н.И.Пирогов? Едва ли има човек, който не знае, но да напомним накратко.
Роден е на 13 ноември 1810 г. в Москва. Завършва медицина в Москва, след специализация в Германия и Франция защитава професура. Знаменитите професори на Западна Европа признават младия руски лекар за учен с гениална научна фантазия. 14 години Н. И. Пирогов е бил професор в прочутата Медико-хирургична академия на Санкт Петербург. Той създава хирургичната школа на Русия и първата в света научна школа по модерна хирургия. Автор е на най-рационални оперативни техники, прилагани и до днес. Създал е оригинални хирургични инструменти. Бил е главен консултант по оперативна хирургия на седемте големи петербургски болници, оперирал е във всички раздели: коремна, гръдна, травматология, УНГ, очна, костно-пластична хирургия. Той е написал прочутата „Книга за лекарските грешки”, с която иска да предпази колегите си от евентуални пропуски в диагностиката и лечението.
В онази епоха, когато ставали великите открития в медицината и другите хуманитарни науки, Пирогов е бил пионер. Неговото име са свързва много пъти с термина „Първи”:
- Той създава първия в света Анатомичен институт с главна специалност хирургична анатомия;
- За пръв път прилага метода за дисекция върху замразен труп;
- За пръв път в световната хирургична школа въвежда стерилизацията /чрез изваряване/ на хирургичните инструменти и болничните халати за операция;
- Първи в света извършил присаждане на кост;
- Пръв създател на военно-полевата хирургия. Неговият знаменит труд "Основни положения на моята полева хирургия" е вечно актуален;
- През 1847 г. за пръв път в света въвежда гипсовата имобилизация на счупените крайници;
- Пръв прилага наркозата във военнополевата хирургия /1847 г./;
- Пръв прилага идеята за медицинската сортировка – разпределение на ранените според тежестта на травмата;
- Пръв създава групи от милосърдни сестри, които да помагат на лекаря на фронта. Един от аргументите му за това е, че женската ласка към болния и ранения не може да бъде заменена с нищо!

Считан е за един от "бащите" на военната хирургия, участва на фронта по време на три войни: Кримската война (1853-1856), Френско-пруската война (1870-1871) и Руско-турската война (1877-1878).
Въпреки че е на преклонна възраст, руският император Александър II моли Николай Иванович по време на Руско-турската война да дойде на фронта. 67-годишния Пирогов приема при условие, че му бъдат предоставени неограничени права на действие. Неговото желание е удовлетворено и на 10 октомври 1877 г. Пирогов пристига в България и отива във военно-полева болница в село Горна Студена (Плевенско), където е главната квартира на руското командване.
По време на освободителната война за българите осъществява мащабна дейност, обследвайки, организирайки и проверявайки ефективността на лечението, като осигурява интендантското осигуряване с войнишко облекло, храненето, презимуването на ранени и болни във военно-временните болници в Свищов, Згалево, Българене, Горна Студена, Търново, Бохот, Бяла, Плевен. От 10 октомври до 17 декември 1877 г. Пирогов изминава с бричка и шейна около 700 км при 12 000 кв. км заета от русите площ между реките Вит и Янтра. Посещава общо 11 руски военно-временни болници, 10 дивизионни лазарета, 3 аптечни склада, разположени в 22 населени места. През този период лекува и оперира много българи.
През декември 1877г. Пирогов се завръща във Вишня.
Почива в кабинета си на 23-ти ноември /5 декември/ 1881г. от злокачествени язви на лигавицата на небцето. На четвъртия ден след смъртта му пристига лекар от Санкт Петербург с цел балсамиране на тялото. Тогава започва изграждането на църква, носеща името на Св. Никола, която е завършена през 1885. Ковчегът с тялото на Пирогов е поставен в криптата на църквата. Облечен е в дрехи на съветник с кръст на гърдите.
Признателният български народ издига в негова чест 26 обелиска, 3 ротонди и паметник в Скобелевия парк в Плевен. В село Бохот, Плевенско, на мястото на руската военно-временна болница, е изграден Парк-музей "Николай Иванович Пирогов". Най-значимото лечебно заведение за спешна медицинска помощ в България носи името на Николай Пирогов.
ПАМЕТНИК НА НИКОЛАЙ ПИРОГОВ В БЯЛА
Издигнат е в памет на големия руски хирург, посетил Бяла през ноември 1877 година. Паметникът е невисок четиристенен пирамидален. Намира се в началото на улица „Васил Левски" в близост до Горско стопанство. Открит е през 1977 година.

Музей "Освободителна война" Бяла и НЧ"Трудолюбие 1884" Бяла организират отбелязване на 130 г. от смъртта на академик Николай Пирогов и поднасяне на цветя пред паметника в гр. Бяла на 05.12.2011г. от 11.30ч.

АВТОР: Филип Дянков