Преди 134 години е началото на Руско – турската война, която за изстрадалия български народ се превръща в Освободителна.
На 20 юли 1877г. в Бяла е настанена Главната руска квартира начело с Руският император Александър II. По време на войната в страната ни са проф. Боткин – личен лекар на императора и създател на вътрешната медицина в Русия, проф. Склифасовски - световно известен хирург, проф. Ерисман – създател на руската медицинска хигиенна наука. Като милосърдна сестра към тези болници работи и баронеса Юлия Вревская.
Няколко дни след това от с.Павел /Търновско/ е преместена и 56-а военновременна болница, настанена на левия бряг на река Янтра. Тя се помества в 30 юрти, 16 големи и 10 малки палатки. Още на 25 юли болницата приема 67 ранени. По-късно пристигат 164 души, а на 1 август ранените и болните достигат 400 души. Известно време 56 болница играе роля на етапен пункт, в който болните и ранените остават само за известно време и след това са транспортирани.
За инспектиране на тези болници през ноември 1877г. пристига в Бяла проф. д-р Н.И.Пирогов.
По същото време в Бяла функционира и 48-а военновременна болница. Тя се помещава в бараки, направени набързо от плет, измазан отвътре и отвън с глина, примесена със слама. Пирогов се отнася критично към тези постройки.
„Беше зима – съобщава големият руски хирург – болните лежаха в по-голямата си част на пода и бяха под добър надзор. Това помещение принадлежеше на 48-ма военновременна болница. В една къща беше настанен склад на Обществото на Червения кръст. Там беше и помещението на сестрите, грижещи се за болните и снабдяващи ги с чай, вино, мляко и др. Макар нашето посещение в Бяла да беше вече през ноември, помещенията още не бяха снабдени с прозорци, печки, врати и други принадлежности...”
Пирогов дава висока оценка на работата на 56-та болница. Тя”...заменя почти 14 такива болници... Аз искам с това да изразя напрежението на силите в работата на персонала...” – казва той.
Кой е проф. д-р Н.И.Пирогов? Едва ли има човек, който не знае, но да напомним накратко.
Роден е на 13 ноември 1810 г. в Москва. Завършва медицина в Москва, след специализация в Германия и Франция защитава професура. Знаменитите професори на Западна Европа признават младия руски лекар за учен с гениална научна фантазия. 14 години Н. И. Пирогов е бил професор в прочутата Медико-хирургична академия на Санкт Петербург. Той създава хирургичната школа на Русия и първата в света научна школа по модерна хирургия. Автор е на най-рационални оперативни техники, прилагани и до днес. Създал е оригинални хирургични инструменти. Бил е главен консултант по оперативна хирургия на седемте големи петербургски болници, оперирал е във всички раздели: коремна, гръдна, травматология, УНГ, очна, костно-пластична хирургия. Той е написал прочутата „Книга за лекарските грешки”, с която иска да предпази колегите си от евентуални пропуски в диагностиката и лечението.
В онази епоха, когато ставали великите открития в медицината и другите хуманитарни науки, Пирогов е бил пионер. Неговото име са свързва много пъти с термина „Първи”:
- Той създава първия в света Анатомичен институт с главна специалност хирургична анатомия;
- За пръв път прилага метода за дисекция върху замразен труп;
- За пръв път в световната хирургична школа въвежда стерилизацията /чрез изваряване/ на хирургичните инструменти и болничните халати за операция;
- Първи в света извършил присаждане на кост;
- Пръв създател на военно-полевата хирургия. Неговият знаменит труд "Основни положения на моята полева хирургия" е вечно актуален;
- През 1847 г. за пръв път в света въвежда гипсовата имобилизация на счупените крайници;
- Пръв прилага наркозата във военнополевата хирургия /1847 г./;
- Пръв прилага идеята за медицинската сортировка – разпределение на ранените според тежестта на травмата;
- Пръв създава групи от милосърдни сестри, които да помагат на лекаря на фронта. Един от аргументите му за това е, че женската ласка към болния и ранения не може да бъде заменена с нищо!
Считан е за един от "бащите" на военната хирургия, участва на фронта по време на три войни: Кримската война (1853-1856), Френско-пруската война (1870-1871) и Руско-турската война (1877-1878).
Въпреки че е на преклонна възраст, руският император Александър II моли Николай Иванович по време на Руско-турската война да дойде на фронта. 67-годишния Пирогов приема при условие, че му бъдат предоставени неограничени права на действие. Неговото желание е удовлетворено и на 10 октомври 1877 г. Пирогов пристига в България и отива във военно-полева болница в село Горна Студена (Плевенско), където е главната квартира на руското командване.
По време на освободителната война за българите осъществява мащабна дейност, обследвайки, организирайки и проверявайки ефективността на лечението, като осигурява интендантското осигуряване с войнишко облекло, храненето, презимуването на ранени и болни във военно-временните болници в Свищов, Згалево, Българене, Горна Студена, Търново, Бохот, Бяла, Плевен. От 10 октомври до 17 декември 1877 г. Пирогов изминава с бричка и шейна около 700 км при 12 000 кв. км заета от русите площ между реките Вит и Янтра. Посещава общо 11 руски военно-временни болници, 10 дивизионни лазарета, 3 аптечни склада, разположени в 22 населени места. През този период лекува и оперира много българи.
През декември 1877г. Пирогов се завръща във Вишня.
Почива в кабинета си на 23-ти ноември /5 декември/ 1881г. от злокачествени язви на лигавицата на небцето. На четвъртия ден след смъртта му пристига лекар от Санкт Петербург с цел балсамиране на тялото. Тогава започва изграждането на църква, носеща името на Св. Никола, която е завършена през 1885. Ковчегът с тялото на Пирогов е поставен в криптата на църквата. Облечен е в дрехи на съветник с кръст на гърдите.
Признателният български народ издига в негова чест 26 обелиска, 3 ротонди и паметник в Скобелевия парк в Плевен. В село Бохот, Плевенско, на мястото на руската военно-временна болница, е изграден Парк-музей "Николай Иванович Пирогов". Най-значимото лечебно заведение за спешна медицинска помощ в България носи името на Николай Пирогов.
ПАМЕТНИК НА НИКОЛАЙ ПИРОГОВ В БЯЛА
Издигнат е в памет на големия руски хирург, посетил Бяла през ноември 1877 година. Паметникът е невисок четиристенен пирамидален. Намира се в началото на улица „Васил Левски" в близост до Горско стопанство. Открит е през 1977 година.
Музей "Освободителна война" Бяла и НЧ"Трудолюбие 1884" Бяла организират отбелязване на 130 г. от смъртта на академик Николай Пирогов и поднасяне на цветя пред паметника в гр. Бяла на 05.12.2011г. от 11.30ч.
АВТОР: Филип Дянков
