ЗА АЕЦ БЕЛЕНЕ

На 21. януари, 2013 г. - понеделник, от 18.00 ч. в "Пленарна зала" в сградата на Община Русе ще се проведе среща на представители на Инициативния комитет на граждани, инициирал Национален Референдум на 27.01.2013 г., народните представители Петър Корумбашев и Добрин Данев с граждани на Русе на тема "Бъдещето на ядрената енергетика в България".

На днешната дата през 1943 година е пробита от Червената армия Блокадата на Ленинград

Блокадата продължава 872 дни.

Войските на Вермахта, под командването на фелдмаршал Лееб, блокират Ленинград.

Блокирани са всички шосета и железопътни линии с изключение на тайния „Път на живота“, минаващ през замръзналото Ладожско езеро.

Повече от 900 дни жителите на града търпят огромни лишения. Гладът и силните студове убиват цели фамилии. Но въпреки това Ленинград не се предава.

Въпреки блокадата на 5 март 1942 година е премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович!

На 14 януари Ленинградският и Волховският фронт преминават в настъпление. Целта е да се пробие обръчът и да се обкръжи блокиращата Ленинград германска армия между Красно село и Ропши, което става на 18-ти януари 1943 година. Германските части са принудени да отпуснат примката от града и на 27 януари 1943 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.

През септември 1941 г. в града се намират 2 милиона 887 хиляди жители. По време на евакуацията на Ленинград 1941-1943 година се евакуират до 1 млн. души. По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и заводи. Смята се, че смъртните случаи от глад и атаки 800 000 - 1 500 000 души.

Дневникът на Таня Савичева

Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 година. Всеки ден Женя става сутрин когато е още тъмно навън. Тя върви седем километра пеша до централата, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Отслабналото ѝ тяло не понася изпитанията. Тя почива в завода, където работи. След нея умира баба Евдокия Григориевна. След това брат ѝ Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама. През август 1942 г. тя е едно от 125-те деца, които са спасени от Ленинград и доведени първо в село Шатки, а след това в село Красен бор. Децата са физически изтощени, но само 5 от тях се оказват инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и има контакт само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня. Анастасия Карпова, учител в сиропиталището на Красен бор, изпраща писмо до брата на Таня, Михаил, който по случайност се намира извън Ленинград през 1941 г. Тя пише: „Таня засега е жива, но не изглежда здрава, лекарят, който я посети наскоро, казва, че е много болна. Тя се нуждае от почивка, специални грижи, добра храна, по-добър климат и най-вече майчинска грижа.“ През май 1944 г. Таня е изпратена в болницата в Шатки, където умира месец по-късно, на 1 юли от чревна туберкулоза.

Изложба за възрожденеца Тодор Минков бе открита в Русе

Изложба „Възрожденецът Тодор Минков“ беше открита в Регионална библиотека „Любен Каравелов“. Тя е посветена на 180-годишнината от рождението на просветния и обществен деятел Тодор Минков, роден на 2 януари 1833 г. в гр. Русе.

Съорганизатори на инициативата са Регионална библиотека „Любен Каравелов“ и Национално движение „Русофили“ – клон Русе.

Експозицията откри директорът на библиотеката г-жа Теодора Евтимова. Специален гост на събитието беше консулът на Руската федерация в Русе г-н Василий Колясев, който поздрави организаторите, за това, че тачат паметта на именитите си съграждани.

На откриването присъства и г-н Анатоли Паришков – председател на общинския съвет на Национално движение „Русофили“ – клон Русе, който разказа любопитни факти, свързани с откриването на гроба на нашия велик съгражданин в гр. Дрогичин, Беларус. Заслугата за това е на беларуските журналисти Вячислав Бондаренко и Екатерина Честнова.

В своето слово г-н Паришков отбеляза: „Благодаря на всички медии, които уважиха това събитие и се надявам с тяхната помощ да направим необходимото прахът на този велик българин да бъде погребан на родна земя, където са погребани и любимите му ученици.”. В изложбата са показани книги, статии и снимки от фонда на библиотеката, свързани с живота и обществената дейност на Тодор Минков. Най-старият документ, който може да се види в експозицията, е от 1870 г. и е публикуван във вестник „Свобода“. Това е кратка дописка, която описва добрите условия в Южнославянския пансион, създаден от Минков през 1867 г. в гр. Николев, Русия. В изложбата са показани и спомени на възпитаници на пансиона - Петър Оджаков, Петър Абрашев, Михаил Греков, Добри Ганчев.

Интерес представлява книгата на Спиридон Тодоров, озаглавена „Тодор Николаевич Минков. Живот, дейност, заслуги“, единственото пълно биографично изследване за живота на големия възрожденец, посветил живота си на отглеждането и възпитанието на стотици български младежи, които след Освобождението формират българския национален елит. /РБ "Л. Каравелов"/

http://www.ruseinfo.net

ПОКАНА

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА ●ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ●

●ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ – КЛОН РУСЕ●

Ви канят на изложбата

ВЪЗРОЖДЕНЕЦЪТ ТОДОР МИНКОВ

15 януари 2013г., вторник, 11 часа

ФОАЙЕ, РБ ●ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ●

C Русским Новым Годом!

150 години от рождението на Алеко Константинов

На 13 януари, се навършват 150 години от рождението на Алеко Константинов – може би най-чистият български писател.

„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!”, написа в знаменития си фейлетон „Страст” авторът на „Бай Ганьо” през октомври 1895 г.

Алеко Иваницов Константинов е роден на 13.01.1863 г. (01.01.1863 стар стил) г. в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия (Габрово). Завършва средно образование в гр. Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Двукратно уволняван по политически причини. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет. Посещава международните изложения в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество "Славянска беседа", на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.

Инициатор и радетел на организирания туризъм у нас.

Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит по политически причини на 11.05.1897 г. край с. Радилово, Пловдивско.

Започва писателската си дейност с поезия. Първият му запомнящ се текст е пътеписът "До Чикаго и назад" (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите. Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга "Бай Ганьо", в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер.

Алеко Константинов е автор на пътеписи за красивата българска природа, на разкази, както и на множество фейлетони. "Пази, боже, сляпо да прогледа", "Разни хора, разни идеали", "Страст", "Честита Нова година!" са емблематични за Алековия граждански патос и за тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония, които го правят четен и до днес. Превежда от руски и френски език.

"Включи се и ти"

Източник: referendumbelene.com

Национално движение "Русофили" започва насърчителна кампания за участие в Референдума. На 9 януари 2013 г. се проведе пресконференция по повод предстоящия референдум на 27 януари 2013 г. за ядрената енергетика на България. Водещ – Иво Атанасов, говорител на Национално Движение Русофили

Участие в брифинга: Николай Малинов- председател на НД „Русофили”, проф. Андрей Пантев, Иван Гранитски, Мария Мутафчиева от „Мери бойс бенд и други приятели на НД „Русофили”.

Слоган на кампанията: ВКЛЮЧИ СЕ!

Национално движение „Русофили“ започва насърчителна кампания в цялата страна за мотивиране на повече хора да дадат гласа си в първия национален референдум след промените през 89 година. Единственият призив е „Включи се и ти!“, възползвай се от възможността да решаваш. Участниците в кампанията се водят от разбирането, че правото на гражданите да решават съдбата на България е национално обединителна кауза, която би следвало да обедини всички свободни и мислещи хора в страната.

Кампанията няма за цел да влияе на избора „ЗА“ или „ПРОТИВ“ поставения въпрос „Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа?“.

В рамките на кампанията ще бъдат организирани концерти в пет града в страната - на 10 януари в Шумен, 11 януари в Бургас, 15 януари в Пловдив, 22 януари във Видин и на 25 януари в София с участието на групата "Мери Бойс Бенд"

"20 години в различни политически програми на нас ни се говори, че България трябва да стане Швейцария на Балканите. Сега пред нас има такава реална възможност - това не е референдум за цената на доматите, каквито се правят в Швейцария, а определя стратегическа политика", коментира Малинов.

Според професор Андрей Пантев най-важното е обществото да изрази своето мнение. «Без да съм ядрен физик или да имам бизнес с Русия, аз имам отношение по този въпрос, а такива като мен има много, затова трябва да се включат».

«Трябва да се гласува на този референдум, за да имаме първи опит да бъдем гражданско общество и да се чуе нашето мнение, а не само на политическите партии» - отбеляза издателят Иван Гранитски

Говорителят на Национално движение "Русофили" Иво Атанасов допълни, че за пръв път българите имат възможност да проверят доколко са били искрени политиците, които 20 години са казвали, че искат да чуят гласа на хората.