ВЕЧЕР С ПЕСНИТЕ НА ВИСОЦКИ

●ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ – КЛОН РУСЕ●

И

РЕСТОРАНТ ●ЕКАТЕРИНОДАР●

Ви канят на

ВЕЧЕР ПОСВЕТЕНА НА 75 ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

26 януари 2013 г., СЪБОТА, 19часа

РЕСТОРАНТ ●ЕКАТЕРИНОДАР●

"Вселената Висоцки", която днес щеше да навърши 75 години

За покойния Владимир Висоцки се използват много определения - от "най-известният руски бард" и "гласът на нацията" в СССР до "руският Джон Ленън, примесен с Джеймс Дийн, но звучащ като Боб Дилън" на запад. Французите дори са по-конкретни - наричат го "Вселената Висоцки".

Владимир Семьонович Висоцки е роден на 25 януари 1938 г. и на днешната дата щеше да отбележи своята 75-а годишнина. Никой обаче не може да си го представи остарял.

Почитан от всички социални кръгове в Русия, той е гласът на дисидентите без сам той да бъде дисидент. Властите в Съюза го признават за голям актьор, но не зачитат качествата му като музикант и поет. За първите той е един от най-силните и всепризнати актьори, оставил в културната памет величествени роли. За песните - мерило е народът, който се смее или плаче с глас, докато го слуша.

"Той бе просто син на родината си, беше много руски. Изигра много политическа роля, тъй като в песните си се изправяше срещу силите на злото, срещу грозната система, под която бе роден", казва за него Михаил Чемякин, емигрирал актьор и близък приятел на Висоцки.

Във въпросник от юни 1970 г., публикуван в официален сайт на Висоцки, малко преди премиера на "Хамлет" с негово участие, на въпроса дали иска да бъде велик човек, той отговаря, че не само иска, но и ще бъде такъв. И познава.

На големия екран той става популярен с роли във филми като "Вертикал" на приятеля му Станислав Говорухин (1966 г.), където прозвучават и първите му "планински" песни: "Здесь вам не равнина / здесь климат иной...". Получава и роли в заглавия като "Кратки срещи" на Кира Муратова, "Служили двама другари", "Интервенция" и "Мястото на срещата да не се променя".

Неговият истински дом като актьор въпреки това е Театърът на "Таганка", където оставя величествени роли в "Хамлет", "Животът на Галилей", "Живи и мъртви", "Десет дни, които разтърсиха света" и други спектакли, които вероятно ще останат завинаги в спомените на онези, които са го гледали. Най-голямата му сила обаче остава онази, която владее, когато "разказва" песни с китара в ръка. Стиховете му се леят винаги с огромна лекота. Едни ги ценят заради искреността им. Други - заради силата и смелостта да преборят страха и да казват онова, което мнозина мислят, но не смеят да изрекат.

Преди повече от 30 години именно в България е и първото задгранично турне на театъра на "Таганка", а "Балкантон" издават дългосвирещата плоча "Автопортрет". За първи път тук излиза и превод на негово стихотворение - "Братските могили".

Любовният живот на поета с китара също е цветен, див и бурен. Има множество връзки, две деца и три брака. Дори само последният - с известната френска актриса Марина Влади, е достоен за цял един отделен роман. Такъв всъщност излиза под формата на книгата на Влади за връзката с Висоцки "Владимир или прекъснатият полет".

Официалната версия за смъртта на Висоцки (на 25 юли 1980 г.) е сърдечен удар. Печалната дата на смъртта му съвпада с провеждането на бойкотираните по това време летни олимпийски игри в Москва. Съветската преса не съобщава за смъртта му. Прави го единствено в. "Вечерна Москва" и то три дни по-късно, но въпреки това новината обикаля Русия и света светкавично.

Въпреки информационното затъмнение хиляди хора се струпват пред дома му на ул. "Малая Грузинская", а властите, макар и да пращат подсилени милиционерски отряди, не се осмеляват да разпръснат тълпата.

Пред театър "Таганка" се стичат огромни тълпи от хора, качват се по покривите на съседните сгради.

"Гласът на Америка" пуска негови песни, По-късно други руски бардове пишат книга за него. На негово име е кръстен астероид. Шест години след смъртта му официално му е дадена титлата "заслужил артист", а през 1987 за него излизат документален и игрален филм.

През 2011 г. излиза и филмът "Висоцки. Благодаря, че съм жив" на сина му Никита от неговия първи брак. Той казва, че той "разбира се, е художествена творба, а не документалистика. Понякога обаче изкуството е по-истинско от фактите".

Лентата, която миналата година гостува и на "София Филм Фест", е по-скоро спиращ дъха екшън в холивудски стил, който обаче показва не само бохема - герой Висоцки, но и сложността на неговата личност и странната култура на времето.

Предвид ситуацията в Русия към днешна дата, човек би си помислил, че песните на Висоцки остават актуални, текстовете му - на дневен ред, а гласът му ще прозвучи наново в страната. Поне така предположи Economist преди две години и май не сгреши.

И до днес стотици се стичат пред паметника му в центъра на Москва, за да положат цветя в негова памет.

http://www.dnevnik.bg

Днес известният цигулар и диригент, почетния гражданин на Русе, Юрий Башмет празнува своята 60 годишнина.

Юри Башмет става първият артист в историята доказал възможностите на виолата като солов инструмент. Той е създател на камерен ансамбъл "Московски солисти" и оглавява Симфоничния оркестър "Нова Русия". Искрен патриот, винаги облечен в черно Башмет намира време да участва в конкурси , фестивали и турнета по целия свят и намира себе си за един щастлив човек. Успява да прави абсолютно всичко: дирижира знаменити оркестри, преподава в собствената си катедра в консерваторията, провежда конкурси и фестивали, гастролира по целия свят.

Башмет не се разделя с виолата си повече от 40 години. Този инструмент от XVIII век, произведен от италианеца Тесторе може да се каже, че е брат на една от цигулките на Моцарт.

Маестрото е влюбен в гр. Русе, където гостува всяка година на Мартенските музикални дни. Почетен гражданин на Русе от 2005 година

. В чест на годишнината си маестрото ще събере в Концертна зала Чайковски приятели: музиканти и актьори. Звездният състав: цигуларят Максим Венгеров и пианистът Денис Мацуев, актьорите Евгений Миронов и Чулпан Хаматова биг бенда на Игор Бутман и други (включително, разбира се героя на деня и двама от неговия оркестър).

Този голям гала-концерт може да се види по Первий канал на 24 януари в 23:40 часа московско време.

ЗА АЕЦ БЕЛЕНЕ

На 21. януари, 2013 г. - понеделник, от 18.00 ч. в "Пленарна зала" в сградата на Община Русе ще се проведе среща на представители на Инициативния комитет на граждани, инициирал Национален Референдум на 27.01.2013 г., народните представители Петър Корумбашев и Добрин Данев с граждани на Русе на тема "Бъдещето на ядрената енергетика в България".

На днешната дата през 1943 година е пробита от Червената армия Блокадата на Ленинград

Блокадата продължава 872 дни.

Войските на Вермахта, под командването на фелдмаршал Лееб, блокират Ленинград.

Блокирани са всички шосета и железопътни линии с изключение на тайния „Път на живота“, минаващ през замръзналото Ладожско езеро.

Повече от 900 дни жителите на града търпят огромни лишения. Гладът и силните студове убиват цели фамилии. Но въпреки това Ленинград не се предава.

Въпреки блокадата на 5 март 1942 година е премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович!

На 14 януари Ленинградският и Волховският фронт преминават в настъпление. Целта е да се пробие обръчът и да се обкръжи блокиращата Ленинград германска армия между Красно село и Ропши, което става на 18-ти януари 1943 година. Германските части са принудени да отпуснат примката от града и на 27 януари 1943 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.

През септември 1941 г. в града се намират 2 милиона 887 хиляди жители. По време на евакуацията на Ленинград 1941-1943 година се евакуират до 1 млн. души. По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и заводи. Смята се, че смъртните случаи от глад и атаки 800 000 - 1 500 000 души.

Дневникът на Таня Савичева

Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 година. Всеки ден Женя става сутрин когато е още тъмно навън. Тя върви седем километра пеша до централата, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Отслабналото ѝ тяло не понася изпитанията. Тя почива в завода, където работи. След нея умира баба Евдокия Григориевна. След това брат ѝ Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама. През август 1942 г. тя е едно от 125-те деца, които са спасени от Ленинград и доведени първо в село Шатки, а след това в село Красен бор. Децата са физически изтощени, но само 5 от тях се оказват инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и има контакт само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня. Анастасия Карпова, учител в сиропиталището на Красен бор, изпраща писмо до брата на Таня, Михаил, който по случайност се намира извън Ленинград през 1941 г. Тя пише: „Таня засега е жива, но не изглежда здрава, лекарят, който я посети наскоро, казва, че е много болна. Тя се нуждае от почивка, специални грижи, добра храна, по-добър климат и най-вече майчинска грижа.“ През май 1944 г. Таня е изпратена в болницата в Шатки, където умира месец по-късно, на 1 юли от чревна туберкулоза.

Изложба за възрожденеца Тодор Минков бе открита в Русе

Изложба „Възрожденецът Тодор Минков“ беше открита в Регионална библиотека „Любен Каравелов“. Тя е посветена на 180-годишнината от рождението на просветния и обществен деятел Тодор Минков, роден на 2 януари 1833 г. в гр. Русе.

Съорганизатори на инициативата са Регионална библиотека „Любен Каравелов“ и Национално движение „Русофили“ – клон Русе.

Експозицията откри директорът на библиотеката г-жа Теодора Евтимова. Специален гост на събитието беше консулът на Руската федерация в Русе г-н Василий Колясев, който поздрави организаторите, за това, че тачат паметта на именитите си съграждани.

На откриването присъства и г-н Анатоли Паришков – председател на общинския съвет на Национално движение „Русофили“ – клон Русе, който разказа любопитни факти, свързани с откриването на гроба на нашия велик съгражданин в гр. Дрогичин, Беларус. Заслугата за това е на беларуските журналисти Вячислав Бондаренко и Екатерина Честнова.

В своето слово г-н Паришков отбеляза: „Благодаря на всички медии, които уважиха това събитие и се надявам с тяхната помощ да направим необходимото прахът на този велик българин да бъде погребан на родна земя, където са погребани и любимите му ученици.”. В изложбата са показани книги, статии и снимки от фонда на библиотеката, свързани с живота и обществената дейност на Тодор Минков. Най-старият документ, който може да се види в експозицията, е от 1870 г. и е публикуван във вестник „Свобода“. Това е кратка дописка, която описва добрите условия в Южнославянския пансион, създаден от Минков през 1867 г. в гр. Николев, Русия. В изложбата са показани и спомени на възпитаници на пансиона - Петър Оджаков, Петър Абрашев, Михаил Греков, Добри Ганчев.

Интерес представлява книгата на Спиридон Тодоров, озаглавена „Тодор Николаевич Минков. Живот, дейност, заслуги“, единственото пълно биографично изследване за живота на големия възрожденец, посветил живота си на отглеждането и възпитанието на стотици български младежи, които след Освобождението формират българския национален елит. /РБ "Л. Каравелов"/

http://www.ruseinfo.net

ПОКАНА

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА ●ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ●

●ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ – КЛОН РУСЕ●

Ви канят на изложбата

ВЪЗРОЖДЕНЕЦЪТ ТОДОР МИНКОВ

15 януари 2013г., вторник, 11 часа

ФОАЙЕ, РБ ●ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ●