"Шахматное творчество - одно из наименее изученных проявлений человеческого духа. Однако здесь, как и в других случаях, потверждается известное правило: чем больше познаешь объект своего исследования, чем глубже проникаешь в его суть, тем больше загадок пред тобой возникает."
Анатолий Евгеневич Карпов е 12-ият световен шампион по шахмат (1975-1985г.) и шампион на ФИДЕ (1993-1998г.). На външен вид - деликатен, спокоен, със скромна усмивка, но под тази маска се таят могъщ талант и желязна сила на волята, поразително хладнокръвие. Изиграл 7 мача за световната корона, в това число 3 безлимитни, за 13 години. След това още 3 мача за званието шампион на ФИДЕ за 6 години.
Влиза в книгата на Гинес със 150-те си победни съревнования.
Карпов е роден на 23 май 1951г. в уралския град Златоуст в семейството на заводския майстор Евгени Карпов. На 5-годишна възраст се увлича по древната игра. Баща му е първият му учител. По това време на Олимпа бил Михаил Тал, а шахматът по популярност в страната превъзхождал футбола и хокея. Заминал за Челябинск за мач със сборния отбор на местния тракторски завод. Именно в Челябинск с материална помощ от страна на своя приятел купил първата си шахматна книга "Избрани партии на Капабланка". Научил ги и ги запомнил наизуст, а това много му помогнало за придобиване на разбиране към шаха. Тренира го Алексей Пак. На 9-годишна възраст имал вече 1-и разряд, а на 10 - спечелил първенството на Златоуст.През 1964г. участва в турнира "Майстори против кандидати" в Ленинград и покрива майсторска норма. Именно по това време се запознава с бъдещите си секунданти - в школата на Ботвиник - с Юрий Балашов и в Ленингард - с Игор Зайцев. На международния турнир в Тршинец, Чехословакия 1966г. уверено заел 1-о място с +9 =4, като оставил на 2т. след себе си 2-ия призьор.
Спечелил европейското първенство за юноши с 5,5/7т. без поражение.Карпов е първият съветския шампион за юноши от 14г. насам (от победата на Спаски през 1955г.). Безспорен победител 2 кръга преди края на турнира, завършил с разгромното 10/11т. без загуба. С тази титла направил голяма крачка в големия шахмат. Покрива гросмайсторска норма на крупния турнир в Каракас 1970г. като дели 4-6 място. Същата година за пръв път участва в шампионата на СССР и дели 5-7 място.
Олимпийският му дебют бил успешен - набира 13/15т. на олимпиадата в Скопие 1972г. През 1973г. е единственият участник на междузоналния турнир в Ленинград, който преминал състезанието без поражение. Същата година получава своя първи "Оскар" след победа в Мадрид. През 1974г. убедително побеждава претендентите Полугаевски, Спаски и Корчной, за да се срещне с Роберт Фишер в мач за световната корона.
Сравнявали го с феникс, заради умението му бързо да се възстановява след загуба. У него поразително се съчетават тънко позиционно чувство с ярки комбинационни озарения, защита и фина техника в ендшпила. Увличал се по безброй неща извън шахмата - книги, театър, музеи, лека музика, марки, билярд, карти.
През 1975г. целият шахматен свят с нетърпение очаквал мача между Боби Фишер и Анатолий Карпов. Толя приел всички условия на шампиона без запазването на титлата при 9:9т. Президентът на ФИДЕ Макс Еве направил и невъзможното, за да спаси мача, но уви... Фишер не се явил и на 3 април 1975г. Еве провъзгласил 23-годишния Карпов за 12-и световен шампион по шахмат. Същата година спечелил 2 международни турнира - в Милан, Италия и мемориал Видмар в Порторож-Любляна. През 1976г. спечелил 4 от 5-те турнира, в които взел участие и за пръв път станал шампион на СССР. През 1977г. спечелил състезанията в Тилбург, Лас Палмас и Бад Лаутерберг. През 1978г. издава 2 книги - "Избрани партии 1969-1977г." и "Девети вертикал". През 1978г. спечелил турнира в Бугойно, но радостта му била помрачена от неочакваната смърт на неговия треньор и приятел Фурман. Същата година в Багио, Филипините, протекъл мачът с Корчной. Това бил първият мач за световната корона, провел се в Азия, и най-продължителен от всички (безлимитен, до 6 победи) в историята на шаха - 93 дни. Карпов се ползвал с благосклонността на съветската федерация и екипът му включвал: пресаташе, психолог, лекар, охрана, готвач... секунданти: Балашов и Зайцев, по-късно присъединилите се Михаил Тал и Евгений Васюков. Делегацията на Корчной била значително по-малка - секундантите Кин и Стин, Яков Мурей и по-късно присъединилият се Оскар Панно. Професор Зухар и йогите от Ананда Марга внесли още напрежение в така или иначе нервния мач. В 34-ата партия Карпов надделял и спечелил с 6:5т., с което запазил титлата си.
През 1979г. вниманието на целия шахматен свят било приковано към Канада, където в Монреал се провел "турнирът на звездите" - един от най-крупните турнири на 70-те години с участието на: Карпов, Тал, Спаски, Портиш, Ларсен, Хюбнер, Любоевич, Тиман и др. Дуетът Карпов-Тал поделил 1-2 място, изпреварвайки на 1,5т. Портиш. Тал: "Секундант на Карпов бил Тал, секундант на Тал - Карпов... Съвършено убеден съм, че Толя ми помага, както съм съвършено убеден, че и аз му помагам. Когато имам отложена партия, Толя я анализира, когато той има отложена партия, аз я анализирам. Гарантирам, че и двамата мислим върху нея еднакво доброжелателно и еднакво внимателно. Уверен съм, че дори да изооставам на 0,5т., Толя пак би ми помогнал, както и аз на него." С такъв дует никоя друга монреалска звезда не би могла да се конкурира. До следващия мач с претендента си Виктор Корчной Карпов взел участие в 11 съревнования, като спечелил 9 от тях. През есента на 1981г. в италианския град Мерано започва вторият мач между Карпов и Корчной. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а на Корчной - Сейраван и Стин. Двубоят започнал с 2 победи за шампиона. След 18-ата партия Карпов отново печели мача с 6:2т. и за пореден път съхранява титлата си.
През 1982-1983г. участвал в 8 турнира и спечелил 6 от тях. За 2-и път печели шампионата на СССР, на юбилейното 50-то първенство на страната в Москва. През 1984г. печели мача с Андерсон с 2,5:1,5т. на първа дъска за СССР в мача срещу сборния отбор на света. Същата година е удостоен с шахматен "Оскар". Излиза книгата му "100 победни партии".
През 1984/1985г. шампионът Анатолий Карпов и най-младият претендент в историята - 21-годишният Гари Каспаров играят безлимитен мач до 6 победи в Москва. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а секунданти на Каспаров - Никитин и Тимошенко. Световният шампион стартирал с 4 победи след 9-ата партия, а след това продължили мача с безпрецендентна серия от 17 ремита! Претендентът се върнал в мача с 3 победи, но след 48-ата партия, при резултат 5:3т. в полза на шампиона, президентът на ФИДЕ Кампоманес прекратил мача, отлагайки го за 1 септември 1985г. при резултат 0:0т. Обяснил действието си с взаимната умора след 159-дневната борба и съгласието на двамата съперници. Това е първият мач за световната корона, останал незавършен! През септември 1985г. започва 2-ият мач между двамата най-велики при болшинство от 24 партии. При 12:12т. Карпов съхранявал званието, в противен случай имал право на мач-реванш. За пръв път в историята били назначени 2 арбитъра - Малчев,А. (България) и Микенас,В. (СССР). Зайцев и Макарчев помагали на Карпов, Никитин и Дорфман - на Каспаров. Преди мача Карпов обърнал повече внимание на теоретическите изследвания, докато Каспаров - на психологическата нагласа и физическа подготовка. Отличителни черти за двубоя станали високото ниво на игра, равенството в силите, неяснотата в изхода на мача да последната партия и подчертаната коректност. Интересно въведение било отделянето на 1% от призовия фонд за бюджета на ФИДЕ при всяко реми, имайки предвид 40-те ремита от предния мач. При резултат 12:11т. в полза на претендента, на Карпов се наложило да играе последната партия до самия край, защото единствено победа му гарантирала запазване на титлата. Играта се наклонила към реми обаче, а това не устройвало Толя и той предпочел да рискува. Каспаров играл акуратно и спечелил и последната партия. Така при резултат 13:11т., Гари Каспаров станал 13-ият световен шампион по шахмат.
През 1986г. се състоял мачът-реванш между Каспаров и Карпов. Това се явявал 5-и в историята мач-реванш след: Ласкер-Щайниц, Еве-Алехин, Смислов-Ботвиник и Тал-Ботвиник. За 3-ти път се провеждал в 2 страни - Англия и СССР. По решение на августовския конгрес в Грац 1985г. двубоят трябвало да започне през февруари, но се състоял междузонален турнир в Монпелие, който определил 4 претендента - Ваганян, Соколов, Юсупов и Тиман. Договорили се в суперфинал между тях и неудачника от двубоя Карпов-Каспаров да се определи следващият претендент. Шампионът и претендентът се разбрали помежду си да започнат двубоя не по-рано от юли-август 1986г., а суперфиналът на претендентите да се проведе през февруари-март 1987г. и следователно следващичт мач за световната корона да се състои в лятото на 1987г. И така първите 12 партии се изиграли в Лондон при награден фонд от 1,8млн. швейцарски франка, а заключителният етап останал за Ленинград при обявен призов фонд от 1млн. швейцарски франка (само че така и останал неплатен). Още преди началото на мача участниците приели решение да отделят целия чуждовалутен фонд в полза на пострадалите от аварията в Чернобил. След 12-те партии в хотел "Парк Лейн" на знаменитата Пикадили резултатът бил 5,5:6,5т. в полза на шампиона. По думите на Мурей - един от секундантите на Корчной - Карпов се постарал да не загуби с твърде много в Лондон и да спечели в Ленинград. Изчаквал момента, когато Каспаров ще започне да греши, понеже и двамата съперници не са роботи или компютри, а хора. И това се случило, но все пак след 22-ата партия резултатът бил 10,5:11,5т. в полза на Каспаров. След 2-те последни ремита Гари Кимович съхранил титлата си. Това, по същество, бил първият мач на 20-и век, в който шампионът съхранява своята титла!
На суперфинала в Линарес през 1987г. Карпов побеждава Соколов с +4 =7. Междувременно пътищата на Карпов и Каспаров се пресекли на международния турнир в Брюксел, където ремизирали 100-ната си партия, с която резултатът станал 49,5:50,5т. в полза на Каспаров. Столицата на Андалусия - Севиля се подготвяла за олимпиада през 1992г. и било пределно ясно, че организиране на мач за световната титла именно там щяло да привлече рекламодатели. Така на 12 октомври 1987г. в огромната зала "Лопе де Вега" на Кралския театър започнала поредната битка между двете "К"-та. Този път и двамата освежили своите екипи - към екипа на Карпов се присъединили Убилава и Подгаец, а към този на Каспаров - Долматов и Азмайпарашвили. В последната партия Карпов бил "без пет минути шампион". Виждал хода, който ремизирал и посегнал да го изиграе, но вероятно за пръв път невъзмутимият Толя изпитвал неувереност и несигурност в себе си, не изиграл хода и загубил партията, а с нея и шанса за титлата. При резултат 12:12т. Каспаров продължил царуването си на Олимпа.
През 1989-1991г. става Народен депутат във Върховния Съвет на СССР. През 1989-1990г. печели претендентските мачове срещу Хиартарсон, Юсупов и Тиман и отново става съперник на Каспаров. През 1990г. в Ню Йорк излиза книгата му "Сестра моя Каисса" на руски език.
През 1990г. в Ню Йорк и Лион (за първи път в историята на 2 континента) се провежда последният 5-и мач между вечните съперници Карпов и Каспаров. След Ню Йорк резултатът бил равен 6:6т., а в Лион Каспаров отново надделял и при резултат 11,5:12,5т. Карпов отново се отдалечил от титлата.
На поредния претендентски цикъл през 1991-1992г. Толя побеждава Ананд, но губи от Шорт и не среща Гари Кимович. През 1992г. печели 1-и приз в Мадрид, Биле и Баден-Баден. През 1993г. печели шампионата на ФИДЕ като побеждава Тиман с +6 -2 =13. Печели турнирите във Вайк Аан Зее, Тилбург, Дортмунд, Дос Ерманес. През 1994г. добива най-големия успех в кариерата си като печели супертурнира в Линарес с 11/13т. (+9 =4) и оставя на 2,5т. след себе си Каспаров. Това бил най-високият перформанс до момента: 3000! През 1995г. в Санги Нагар, Индия печели полуфиналния мач за световното първенство на ФИДЕ срещу Борис Гелфанд с 6:3т. Същата година печели турнира в Монте Карло по ускорен шах като постига рекордно ниво на постижение: 3030. През 1996г. в столицата на Калмикия Елиста побеждава Гата Камски с 10,5:7,5т. във финалния мач за световното първенство на ФИДЕ. През 1997г. в Москва излиза поредната му книга "Моите 300 най-добри партии". През 1998г. в Лозана побеждава Ананд в мач по нокаут системата след 2 допълнителни партии по ускорен шах и с това съхранява титлата си "шампион на ФИДЕ". През 1998г. в Баден-Баден се открива Академия по шахмат "Анатолий Карпов". Същата година печели световната купа по ускорен шахмат във френския град Кап д'Агт. През февруари 2000г. за първи път посещава Китай и побеждава световната шампионка Си Джун и гросмайстор Цзянчуан.
Със съкращения от: http://www.chessbgnet.org/
