понеделник, 25 ноември 2013 г.

Среща - разговор

На 24.11.2013 година Русе бе домакин на дискусия на тема :”Висшето образование у нас” организирана от президента на България за периода 2002 – 2012 година Георги Първанов.
На събитието присъстваха и представители на „Движение Русофили– клон Русе”.
След дискусията председателят на Движението г-н Анатоли Паришков и областния координатор г-н Тодор Радославов проведоха среща – разговор с г-н Първанов като съпредседател на Руско-български обществен форум и г-жа Светлана Шаренкова - председател на Форума „България - Русия”, на която разискваха проблемите и възможностите за развитие на Движението и предстоящи съвместни проекти.
Срещата завърши с обещания от двете страни за бъдещо добро сътрудничество в полза на развитие на отношенията между България и Русия.

80 ГОДИНИ ОТ ПОСТРОЯВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА РУСОФИЛИТЕ – СИМВОЛ НА БЕЗСМЪРТИЕ

Вдясно от главния път за Варна, на изхода на град Русе се издига каменен монумент на плачеща жена – паметник – символ на благодарността и признателността на русенци към подвига на русофилите.
Паметникът на офицерите - русофили е символ не само на конкретното историческо събитие, но и на великата идея за дружбата между България и Русия.
Историята на паметника и признанието на русенци започва през 1887 година, когато майор Атанас Узунов и другарите му Олимпи Панов, Тома Кърджиев, капитан Зеленогоров, подпоручиците Кожухарски, Енчев, Тръмбашки, Кръстеняков и Александър Цветков са разстреляни. Идеята за издигане на паметен знак на лобното им място е на Ана Стомонякова, сестра на разстреляния в бунта Александър Цветков. На кораб тя случайно среща големия руски писател Глеб Иванович Успенски, с когото споделя мечтата си за изграждане на параклис на гроба на загиналите.
„- Вашата цел е свята, а ако я осъществите, ще Ви бъдат благодарни и историята и потомството.” – насърчава я Успенски. Идеята на Стомонякова се приема не само от близките на загиналите, но и от русенската общественост. Многократно местни вестници подемат инициативата за събиране на средства за изграждане на паметника, което се проточва дълги години.
През 1930 година излизат спомените на Ана Стомонякова, а през месец ноември 1933 година е открит паметника.
Планът за архитектурната част е подготвен от известния русенски скулптор Владимир Владимиров, но поради внезапната му смърт неговата съпруга – сестра на поета Гео Милев и Ана Стомонякова молят Атанас Дудулов, преподавател в Художествената академия, да направи паметника.
Паметникът става оригинален. Изграден от бучарда (смес от цимент и мозайка), като всяка една от единадесетте му колони е символ на един от ръководителите на бунта. Скулптурната фигура – плачеща жена с погребална урна е обърната на североизток към Русия.
В пресата от онова време определят русенския паметник като една от най- хубавите творби от този вид издигнати на българска земя. Веднага срещу неговото построяване се появяват и открити протести ( като призиви за хвърляне камъни върху паметника и неговото премахване) от противници на русофилите.
Замисълът за разрушаване на паметника е осъществен през 1940 година. На 22 срещу 23 март той е взривен. Възстановяването му става възможно едва през 1957 година.
Издирен е авторът на паметника проф. Атанас Дудулов, който въпреки напредналата си възраст с готовност приема да помогне. Моделът на паметника, който проф. Дудулов е запазил, намерените на мястото на взривяването части от фигурата, както и снимката му помагат за точното възстановяване на мономента.
Паметникът е изграден от врачански камък и русенски варовик и е открит на 3 март 1967 година.
Този внушителен паметник е един от вечните символи на народното преклонение към всеотдайността и идеалите на загиналите русофили. Той е израз на великата идея за вековечната българо-руска дружба, която те завещаха на поколенията.
Анатоли Паришков – председател „Движение Русофили – клон Русе”

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

25 ГОДИНИ ОТ СТАРТА НА «ЭНЕРГИЯ – БУРАН»

На 15 ноември се навършват 25 години от първия полет на ракето – космическата система «Энергия» с орбиталния кораб «Буран». След трите обиколки около Земята, той безупречно се приземи в безпилотен режим на специалния аеродрум «Юбилейный». Всички, които бяха там, бурно аплодираха космическия пътешественик, който плавно докосна земята и спря точно на разчетеното място върху бетонната полоса. Приземяването, показано по всички телевизионни канали, бе сензация дори и за специалистите, работещи в областта на автоматичните системи за управление на космическите апарати. «Энергия – Буран» бяха създадени като перспективно средство за задоволяване на все повече нарастващия обем от космически товари към орбиталната станция «Мир», първообраз на бъдещите космически поселения. Не може да се отмине и факта, че тези летателни апарати се създаваха в обстановка на приготовления за космически сражения, последна надежда на САЩ за успех в международната политика. Това не можеше да не намери отражение в проекта на системата. В отговор на американските мечти, орбиталният кораб можеше да вземе в своя товарен отсек при необходимост и устройство с безпилотни орбитални ракетоплани, - (БОР), върху които също успешно се работеше. Това правеше идеята за «Звездните войни» напълно безсмислена. На пръв поглед съветската система много приличаше на американската, но това бе само привидно, защото най – мощната създавана до сега ракета - носител бе отделен елемент в общия комплекс. Тя спокойно позволяваше да бъдат прикрепени към нейния исполински корпус и други големогабаритни космически обекти, което я правеше универсална, докато конструкцията на американската система не позволяваше това. И още нещо твърде съществено – за разлика от задокеанския проект, «Энергия» и «Буран» бяха създадени с предимство към нуждите на мирния космос. Ще бъде уместно, ако посочим, че Х – 37, първият американски «безпилотник», изпитан 12 години по - късно, е само с военно предназначение. Да се говори подробно за тази съветска космическа система, за нейното създаване и трагичен край в обема на тази публикация е невъзможно, за това ще се спра само на най – важния въпрос: накъде вървят нещата…
Загубила временно някои позиции и темпо в изследването на космоса, Русия съвсем не губи самообладание и продължава да държи главния ключ към околоземното пространство – пилотираните полети. След прекратяването на полетите на американските «совалки», изпращането на нови екипажи до Международната космическа станция (МКС), стана възможно единствено от космодрума Байконур, който е, можем да речем, нещо като «географски роднина» на г. Русе (географската ширина на Русе е много близка до тази на Байконур и ако ние тръгнем по въображаема пътека успоредна на географския паралел в източно направление, то нашето пътешествие ще достигне до мястото на това най – голямо космическо пристанище). Оказа се също така, че създадената преди повече от 40 г. система (ракета – космически кораб) «Союз» имат още големи резерви за усъвършенстване в своята конструкция. Нейната надеждност, проверена и повишена в дългите годините експлоатация я прави изключително конкурентно способна. Не напразно специалистите от ЕКА избраха имено «Союз» да бъде носителят, който да извежда в орбита КА от космодрума Куру във Френска Гвиана, за което на руските специалисти бе поръчано да построят там специална площадка и наземни съоръжения. Строи се и нов космодрум в Амурския край на Русия, който ще направи страната напълно независима в изстрелването на КА за военни цели. Свидетели сме в последно време и на внедряване на нова технология за скачване към МКС само за броени часове след старта от Байконур. Накрая ще предложа на уважаемите посетители на сайта няколко снимки, които любезно ми предостави моя добър приятел Сергей Иванович ГРАЧЁВ от Киев. Като офицер в разчета по управлението на полета на «Энергия» – «Буран», той е един от първите посрещачи, забелязали на екрана на радиолокатора отметката от приближаващия се космически обект към родната земя.
На една от снимките е неговата съпруга пред самолета - носител Ан – 225 «Мария», доставил орбиталния кораб на Байконур.
Снимката - плакат на самия «Буран» е изпратена от Вадим Лукашевич, който в съавторство с Игорь Афанасьев издаде книгата «Космические крылья», доставена дори в библиотеката на МКС . Смея да твърдя, че написаното и издаденото по адрес на «Энергия» – «Буран» все още е непълно, недокрай изследвано и очаква бъдещите историографи на космическите изследвания да посветят много от своите творчески планове на тази епопея от съветската епоха.
Любомир ИВАНОВ