Нели ПИГУЛЕВА
Двама млади
журналисти от Беларус, Катерина Честнова и Вячеслав Бондаренко, са открили
гроба на един именит русенец - Тодор Минков. 38-годишният Вячеслав, който е
телевизионен водещ и автор на 18 книги, и неговата съпруга Катерина, автор на
книгата "100 велики руски емигранти", пътешествали през лятото из
белоруското Полесие и в градчето Дрогичин вниманието им било привлечено от
повален паметник от черен мрамор в старинното гробище. Когато разчели надписа:
"Фьодор Николаевич Минков", Катерина и Вячеслав решили да проверят
дали не става дума за Тодор Минков, известен български просветител и педагог от
19 век.
Двамата
журналисти се залавят да научат повече за открития от тях гроб на Тодор Минков.
Попадат на Паметната книга на Гродненска губерния от 1893 година и установяват,
че Фьодор Минков е именно Тодор Минков, роден на 2 януари 1833 г. в Русчук. От
1863 г. живее в град Николаев, Херсонска губерния. Там основава частен пансион
през 1867 г., който съществува до 1892 г. и е известен като уникално учебно
заведение, наричано българския лицей. Сред възпитаниците на Южнославянския
пансион са революционерът Панайот Волов, писателят Алеко Константинов,
премиер-министърът Александър Малинов, генерал Симеон Ванков, майор Атанас
Узунов, писателят Георги Стаматов, профсъюзният деец Георги Кирков. От 1893
година пансионът е бил преместен в имението на Минков в селцето Ровини, близо
до Дрогичин. Там български младежи са се готвели за постъпване в руските
кадетски корпуси.
В Белорус
Тодор Минков е живял 14 години, като през цялото време е бил почетен мирови
съдия, хората са го тачели като извънредно справедлив и напълно безкористен
човек, разказва Бондаренко. Умира в Ровини на 15 март 1906 г. и е погребан с
подобаващи почести.
Гробът му беше
в такова състояние, че ние направо се ужасихме, разказва Катерина. Мраморната
плоча бе повалена на земята, трева до кръста скриваше гроба, всичко показваше,
че човекът, погребан тук, отдавна е забравен, обяснява журналистката. Двамата с
Вячеслав се опитали да пооправят щетите, нанесени от времето и забравата.
А
като се върнали в Минск, отишли в посолството на България и съобщили за своята
находка. Временно изпълняващият длъжността посланик Ивайло Иванов благодарил на
Честнова и Бондаренко и пръв отворил дума за това тленните останки на Минков да
се върнат в родината и да намерят покой в Пантеона на възрожденците в Русе,
родния град на просветителя.
Катерина и
Вячеслав се зарадвали на идеята на дипломата Иванов и написали писма до
дома-музей на Панайот Волов в Шумен, до Историческия музей в Русе, до областния
управител на Русенска област Стефко Бурджиев, кмета на Русе Пламен Стоилов и до
русенската структура на движение "Русофили".
Междувременно
Катерина Честнова и Вячеслав Бондаренко започнали кампания в беларуските медии,
като разпространили новината за открития паметник. Националният тв канал на
Беларус ОНТ заснел филм за съдбата на Тодор Минков и неговата могила. Заедно с
това местните власти в Дрогичин започнали благоустройство на гроба на Минков.
На 17 ноември в Дрогичин пристигнали кадети от кадетския корпус в град Слоним,
които изправили и укрепили паметника, след което отдали воински почести в памет
на Тодор Минков.
Всичко гореизложено е започнало, уважаеми приятели - русофили, благодарение наличието на сайта ни на който Екатерина и Вячеслав Бондаренко са открили линията, по която вече четири месеца тече изключително ценната информация за нашия велик съгражданин.
С най-искренно уважение към труда на тези прекрасни млади журналисти - Бългрофили от гр. Минск, столица на Беларусия.
Тодор Радославов - областен координатор на НД "Русофили" гр. Русе.
