На 15 ноември се навършват 25 години от първия полет на ракето – космическата система «Энергия» с орбиталния кораб «Буран». След трите обиколки около Земята, той безупречно се приземи в безпилотен режим на специалния аеродрум «Юбилейный». Всички, които бяха там, бурно аплодираха космическия пътешественик, който плавно докосна земята и спря точно на разчетеното място върху бетонната полоса. Приземяването, показано по всички телевизионни канали, бе сензация дори и за специалистите, работещи в областта на автоматичните системи за управление на космическите апарати. «Энергия – Буран» бяха създадени като перспективно средство за задоволяване на все повече нарастващия обем от космически товари към орбиталната станция «Мир», първообраз на бъдещите космически поселения. Не може да се отмине и факта, че тези летателни апарати се създаваха в обстановка на приготовления за космически сражения, последна надежда на САЩ за успех в международната политика. Това не можеше да не намери отражение в проекта на системата. В отговор на американските мечти, орбиталният кораб можеше да вземе в своя товарен отсек при необходимост и устройство с безпилотни орбитални ракетоплани, - (БОР), върху които също успешно се работеше. Това правеше идеята за «Звездните войни» напълно безсмислена. На пръв поглед съветската система много приличаше на американската, но това бе само привидно, защото най – мощната създавана до сега ракета - носител бе отделен елемент в общия комплекс. Тя спокойно позволяваше да бъдат прикрепени към нейния исполински корпус и други големогабаритни космически обекти, което я правеше универсална, докато конструкцията на американската система не позволяваше това. И още нещо твърде съществено – за разлика от задокеанския проект, «Энергия» и «Буран» бяха създадени с предимство към нуждите на мирния космос. Ще бъде уместно, ако посочим, че Х – 37, първият американски «безпилотник», изпитан 12 години по - късно, е само с военно предназначение. Да се говори подробно за тази съветска космическа система, за нейното създаване и трагичен край в обема на тази публикация е невъзможно, за това ще се спра само на най – важния въпрос: накъде вървят нещата…
Загубила временно някои позиции и темпо в изследването на космоса, Русия съвсем не губи самообладание и продължава да държи главния ключ към околоземното пространство – пилотираните полети. След прекратяването на полетите на американските «совалки», изпращането на нови екипажи до Международната космическа станция (МКС), стана възможно единствено от космодрума Байконур, който е, можем да речем, нещо като «географски роднина» на г. Русе (географската ширина на Русе е много близка до тази на Байконур и ако ние тръгнем по въображаема пътека успоредна на географския паралел в източно направление, то нашето пътешествие ще достигне до мястото на това най – голямо космическо пристанище). Оказа се също така, че създадената преди повече от 40 г. система (ракета – космически кораб) «Союз» имат още големи резерви за усъвършенстване в своята конструкция. Нейната надеждност, проверена и повишена в дългите годините експлоатация я прави изключително конкурентно способна. Не напразно специалистите от ЕКА избраха имено «Союз» да бъде носителят, който да извежда в орбита КА от космодрума Куру във Френска Гвиана, за което на руските специалисти бе поръчано да построят там специална площадка и наземни съоръжения. Строи се и нов космодрум в Амурския край на Русия, който ще направи страната напълно независима в изстрелването на КА за военни цели. Свидетели сме в последно време и на внедряване на нова технология за скачване към МКС само за броени часове след старта от Байконур. Накрая ще предложа на уважаемите посетители на сайта няколко снимки, които любезно ми предостави моя добър приятел Сергей Иванович ГРАЧЁВ от Киев. Като офицер в разчета по управлението на полета на «Энергия» – «Буран», той е един от първите посрещачи, забелязали на екрана на радиолокатора отметката от приближаващия се космически обект към родната земя.
На една от снимките е неговата съпруга пред самолета - носител Ан – 225 «Мария», доставил орбиталния кораб на Байконур.
Снимката - плакат на самия «Буран» е изпратена от Вадим Лукашевич, който в съавторство с Игорь Афанасьев издаде книгата «Космические крылья», доставена дори в библиотеката на МКС . Смея да твърдя, че написаното и издаденото по адрес на «Энергия» – «Буран» все още е непълно, недокрай изследвано и очаква бъдещите историографи на космическите изследвания да посветят много от своите творчески планове на тази епопея от съветската епоха.
Любомир ИВАНОВ
