180 години от рождението на генерал Александър Александрович Пушкин

На снимката, направена в края на миналия век, виждаме напет офицер с ордени за най-висока титла, опиращ се на великолепна сабя. Това е най-големият син на Пушкин, Александър Александрович - Саша , както го Александър Александрович е роден на 6 юли 1833 година в Санкт - Петербург. Когато Пушкин умира от куршума на Дантес, Саша е само на 4 години.

Майка му - Наталия Николаевна Гончарова прави всичко възможно Александър да получи добро образование. Домашните учители го учат на френски и немски език, преподават му руска история и литература. През 1848 година, когато Александър навършва15 години, по заповед на император Николай I, той постъпва в Пажеския корпус - привилегировано дворянско учебно заведение. Завършва го с отличие и получава званието корнет, с който започва военната си служба в Леб-гвардейския конен полк, чийто командир е неговият втори баща - генерал адютант П.П. Лански.

През 1858г. Александър Александрович се жени за племенницата на своя втори баща - София Ланская. Имат 11 деца. След нейната смърт, той се жени втори път, от който брак има 2 деца.

Почти седем години Александър Александрович посвещава на крепостната реформа, а през 1867 година се завръща в Армията. Отначало служи в 14-и Драгунски полк, а през 1870 година е назначен за командир на 13-и Нарвски кавалерийски полк. Тази войскова част е била формирана по времето на Петър I и е запазила славните бойни традиции. Летописецът на този полк - А.Н. Тихановски пише: "Назначаването на полковник Александър Александрович Пушкин за командир допълни един от най-щастливите периоди в живота на полка. Син на известния поет, с името на когото се гордее Русия, полковник Пушкин, е идеал за командир- джентълмен, оглавяващ най-стария хусарски полк".

Този полк особено се отличава по време на Руско-турската война 1877-1878 година.

На 28 юни полкът спира в румънския град Зимнич. Изправен на своя кон, вместо войнишка клетва, командирът изрича знаменателни слова:

"Кавалеристи, погледнете - пред нас е България, свещена славянска земя! Там гинат наши сестри и братя. Те чакат помощ от нас!"

Същата нощ Тринайсети Нарвски хусарски полк преминава по понтонния мост Дунава и при Свищов стъпва на българска земя. Полковник Пушкин е обкичен с цветя, а войниците му - често спирани от сияещи посрещачи. Без да се бави, полкът се устремява към Търново.

Първото сражение се води край село Павел. Селяните от околността преживяват наравно с войниците първата победа. Александър Пушкин по-късно пише и разказва как „местното население посреща руските воини: мъжете се кланяха, а жените ги кичеха с цветя. По всички кръстопътища се развяваха руски флагове. Навсякъде се чуваха приветствени възгласи и възторжени викове:

„Ура!", „Браво!", „Добре дошли!"

Нарвският хусарски полк участва в много сражения, унищожава голям турски отряд. Прославя се в сраженията край Кесарево, Константин, Ново село. В боевете под командването на полковник Пушкин се сражават и две роти от 43-ти пехотен охотски полк и придадените им 4 оръдия. Кръвопролитни са и боевете край Елена, която турците защитават с упоритостта на фанатици, обречени на поражение.

През януари 1878 г. Щабът на руската армия взема решение да прекъсне пътя на отстъпващата турска армия през Сливен. Тази отговорна бойна задача е възложена на отряда на генерал Столетов, в състава на който освен 13-ти хусарски Нарвски полк са и 7 български опълченски дружини. Последните боеве на Нарвския полк са около Котел.

За лични бойни заслуги и за 35-годишна военна служба полковник Пушкин става кавалер на много руски и три чуждестранни ордени. Тези награди се прибавят към вече получената златна сабя с надпис „За храброст" - награда за победни военни операции още в началото на войната.

През 1890 г. Александър Александрович Пушкин „за отлична служба" е произведен в генерал-майор и зачислен в запаса. Когато на 19 юли 1914 г. Русия влиза във война с Германия, Александър Александрович Пушкин е отчаян, че вече не е способен да воюва. Това душевно състояние и съзнанието за безпомощност го сразяват. В същия ден той умира от сърдечен разрив.

Животът и делата на Александър Александрович Пушкин са белязани с чистота и благородство, достойни за паметта на великия му родител.

http://www.cross.bg/pyshkin-aleksandur-polk-1366703.html#ixzz2YHZEZ2Nj

70 години от битката на Курската дъга (5 юли-23 август 1943 г.)

Курската битка, известна и като битката на Курската дъга (5 юли-23 август 1943 г.) е едно от ключовите сражения от Втората световна и Великата отечествена война, след което Червената армия напълно е преминала в настъпление, а немската войска окончателно е изгубила историческата инициатива.

Заедно със Сталинградската битка се счита за преломен момент по време на Великата отечествена война. Битката на Курската дъга е най-голямото танково сражение в историята: в него са участвали повече от два милиона души, 10 000 танка, повече от 4 хиляди самолета.

„Курската дъга – това е дъга, образувана в центъра на съветско-германския фронт по време на зимното настъпление на Червената армия и контранастъплението на немската войска в Източна Украйна, с издатина до 150 и ширина до 200 километра.

Курската битка обикновено се дели на 3 етапа:

- Курска отбранителна операция (5-23 юли)

- Орловска настъпателна операция (12 юли – 18 август)

- Белгородско-Харковска настъпателна операция (3-23 август)

Съветските войски били командвани от: Георгий Жуков, Николай Ватутин, Иван Конев и Константин Рокосовский. Немските войски били командвани от: Ерих фон Манщайн, Ханс Гюнтер фон Клюге, Валтер Модел и Херман Хот.

Германското командване взело решение да проведе мащабна стратегическа операция на Курската дъга през лятото на 1943 година. Планирано било да се нанесат едновременни удари от районите на градовете Орел (от север) и Белгород (от юг). Ударните групи трябвало да се съединят в района на Курск, обкръжавайки войските на Централния и Воронежкия фронт на Червената армия. Операцията получила условното название „Цитадела”. За провеждането на операция „Цитадела” германското командване съсредоточило 50 дивизии, в това число 16 танкови и моторизирани. Групировката наброявала около 900 000 души, около 2 700 танка и 2000 самолета.

Това съставлявало около 70% танкови, до 30% моторизирани и повече от 20% пехотни дивизии, а така също повече от 65% от всички бойни самолети, действащи на съветско-германския фронт, които били съсредоточени на участък, който представлявал само около 14% от неговата дължина.

Съветската групировка включвала повече от 2 милиона души, повече от 5000 танка и самоходни артилерийски установки, а така също около 3000 самолета. Съветските войски превъзхождали противостоящата им немска армия при Курск около 2 пъти. Битката до Прохоровка

Счита се за най-известният епизод от 50-дневното сражение на Курската дъга. На 12 юли в района на железопътната станция Прохоровка станало най-голямото танково сражение през Втората световна война. От двете страни в него взели участие до 1200 танка и самоходни установки.

Разгръщайки настъплението, съветската сухопътна войска, поддържана от въздуха от ударната сила на 2-а и 17-а армии на ВВС, а така и от авиацията за далечно действие, отблъснали противника на 140-150 км на запад, освободили Орел, Белгород и Харков.

На 23 август със завземането на Харков завършила Белгородско-Харковската настъпателна операция – заключителната част на Курската битка.

По данни на съветски източници, вермахтът е загубил в Курската битка повече от 500 000 войници и офицери, 1500 танка. Загубите на съветската войска били 254 470 души и повече от 5000 единици бронирана техника. Като резултат повече от 100 000 души били наградени с ордени и медали, 231 били удостоени със званието „Герой на Съветския съюз”. 132 обединения и части получили гвардейско звание, 26 са удостоени с почетни названия. 23 август – денят на разгрома на немската армия от съветската войска в Курската битка в съответствие с Федералния закон № 32 от 13 март 1995 година за „Дните на воинската слава (победните дни) на Русия” се отбелязва като Ден на воинската слава на Русия.

">