70 години от битката на Курската дъга (5 юли-23 август 1943 г.)

Курската битка, известна и като битката на Курската дъга (5 юли-23 август 1943 г.) е едно от ключовите сражения от Втората световна и Великата отечествена война, след което Червената армия напълно е преминала в настъпление, а немската войска окончателно е изгубила историческата инициатива.

Заедно със Сталинградската битка се счита за преломен момент по време на Великата отечествена война. Битката на Курската дъга е най-голямото танково сражение в историята: в него са участвали повече от два милиона души, 10 000 танка, повече от 4 хиляди самолета.

„Курската дъга – това е дъга, образувана в центъра на съветско-германския фронт по време на зимното настъпление на Червената армия и контранастъплението на немската войска в Източна Украйна, с издатина до 150 и ширина до 200 километра.

Курската битка обикновено се дели на 3 етапа:

- Курска отбранителна операция (5-23 юли)

- Орловска настъпателна операция (12 юли – 18 август)

- Белгородско-Харковска настъпателна операция (3-23 август)

Съветските войски били командвани от: Георгий Жуков, Николай Ватутин, Иван Конев и Константин Рокосовский. Немските войски били командвани от: Ерих фон Манщайн, Ханс Гюнтер фон Клюге, Валтер Модел и Херман Хот.

Германското командване взело решение да проведе мащабна стратегическа операция на Курската дъга през лятото на 1943 година. Планирано било да се нанесат едновременни удари от районите на градовете Орел (от север) и Белгород (от юг). Ударните групи трябвало да се съединят в района на Курск, обкръжавайки войските на Централния и Воронежкия фронт на Червената армия. Операцията получила условното название „Цитадела”. За провеждането на операция „Цитадела” германското командване съсредоточило 50 дивизии, в това число 16 танкови и моторизирани. Групировката наброявала около 900 000 души, около 2 700 танка и 2000 самолета.

Това съставлявало около 70% танкови, до 30% моторизирани и повече от 20% пехотни дивизии, а така също повече от 65% от всички бойни самолети, действащи на съветско-германския фронт, които били съсредоточени на участък, който представлявал само около 14% от неговата дължина.

Съветската групировка включвала повече от 2 милиона души, повече от 5000 танка и самоходни артилерийски установки, а така също около 3000 самолета. Съветските войски превъзхождали противостоящата им немска армия при Курск около 2 пъти. Битката до Прохоровка

Счита се за най-известният епизод от 50-дневното сражение на Курската дъга. На 12 юли в района на железопътната станция Прохоровка станало най-голямото танково сражение през Втората световна война. От двете страни в него взели участие до 1200 танка и самоходни установки.

Разгръщайки настъплението, съветската сухопътна войска, поддържана от въздуха от ударната сила на 2-а и 17-а армии на ВВС, а така и от авиацията за далечно действие, отблъснали противника на 140-150 км на запад, освободили Орел, Белгород и Харков.

На 23 август със завземането на Харков завършила Белгородско-Харковската настъпателна операция – заключителната част на Курската битка.

По данни на съветски източници, вермахтът е загубил в Курската битка повече от 500 000 войници и офицери, 1500 танка. Загубите на съветската войска били 254 470 души и повече от 5000 единици бронирана техника. Като резултат повече от 100 000 души били наградени с ордени и медали, 231 били удостоени със званието „Герой на Съветския съюз”. 132 обединения и части получили гвардейско звание, 26 са удостоени с почетни названия. 23 август – денят на разгрома на немската армия от съветската войска в Курската битка в съответствие с Федералния закон № 32 от 13 март 1995 година за „Дните на воинската слава (победните дни) на Русия” се отбелязва като Ден на воинската слава на Русия.

">