На снимката, направена в края на миналия век, виждаме напет офицер с ордени за най-висока титла, опиращ се на великолепна сабя. Това е най-големият син на Пушкин, Александър Александрович - Саша , както го Александър Александрович е роден на 6 юли 1833 година в Санкт - Петербург. Когато Пушкин умира от куршума на Дантес, Саша е само на 4 години.
Майка му - Наталия Николаевна Гончарова прави всичко възможно Александър да получи добро образование. Домашните учители го учат на френски и немски език, преподават му руска история и литература. През 1848 година, когато Александър навършва15 години, по заповед на император Николай I, той постъпва в Пажеския корпус - привилегировано дворянско учебно заведение. Завършва го с отличие и получава званието корнет, с който започва военната си служба в Леб-гвардейския конен полк, чийто командир е неговият втори баща - генерал адютант П.П. Лански.
През 1858г. Александър Александрович се жени за племенницата на своя втори баща - София Ланская. Имат 11 деца. След нейната смърт, той се жени втори път, от който брак има 2 деца.
Почти седем години Александър Александрович посвещава на крепостната реформа, а през 1867 година се завръща в Армията. Отначало служи в 14-и Драгунски полк, а през 1870 година е назначен за командир на 13-и Нарвски кавалерийски полк. Тази войскова част е била формирана по времето на Петър I и е запазила славните бойни традиции. Летописецът на този полк - А.Н. Тихановски пише: "Назначаването на полковник Александър Александрович Пушкин за командир допълни един от най-щастливите периоди в живота на полка. Син на известния поет, с името на когото се гордее Русия, полковник Пушкин, е идеал за командир- джентълмен, оглавяващ най-стария хусарски полк".
Този полк особено се отличава по време на Руско-турската война 1877-1878 година.
На 28 юни полкът спира в румънския град Зимнич. Изправен на своя кон, вместо войнишка клетва, командирът изрича знаменателни слова:
"Кавалеристи, погледнете - пред нас е България, свещена славянска земя! Там гинат наши сестри и братя. Те чакат помощ от нас!"
Същата нощ Тринайсети Нарвски хусарски полк преминава по понтонния мост Дунава и при Свищов стъпва на българска земя. Полковник Пушкин е обкичен с цветя, а войниците му - често спирани от сияещи посрещачи. Без да се бави, полкът се устремява към Търново.
Първото сражение се води край село Павел. Селяните от околността преживяват наравно с войниците първата победа. Александър Пушкин по-късно пише и разказва как „местното население посреща руските воини: мъжете се кланяха, а жените ги кичеха с цветя. По всички кръстопътища се развяваха руски флагове. Навсякъде се чуваха приветствени възгласи и възторжени викове:
„Ура!", „Браво!", „Добре дошли!"
Нарвският хусарски полк участва в много сражения, унищожава голям турски отряд. Прославя се в сраженията край Кесарево, Константин, Ново село. В боевете под командването на полковник Пушкин се сражават и две роти от 43-ти пехотен охотски полк и придадените им 4 оръдия. Кръвопролитни са и боевете край Елена, която турците защитават с упоритостта на фанатици, обречени на поражение.
През януари 1878 г. Щабът на руската армия взема решение да прекъсне пътя на отстъпващата турска армия през Сливен. Тази отговорна бойна задача е възложена на отряда на генерал Столетов, в състава на който освен 13-ти хусарски Нарвски полк са и 7 български опълченски дружини. Последните боеве на Нарвския полк са около Котел.
За лични бойни заслуги и за 35-годишна военна служба полковник Пушкин става кавалер на много руски и три чуждестранни ордени. Тези награди се прибавят към вече получената златна сабя с надпис „За храброст" - награда за победни военни операции още в началото на войната.
През 1890 г. Александър Александрович Пушкин „за отлична служба" е произведен в генерал-майор и зачислен в запаса.
Когато на 19 юли 1914 г. Русия влиза във война с Германия, Александър Александрович Пушкин е отчаян, че вече не е способен да воюва. Това душевно състояние и съзнанието за безпомощност го сразяват. В същия ден той умира от сърдечен разрив.
Животът и делата на Александър Александрович Пушкин са белязани с чистота и благородство, достойни за паметта на великия му родител.
http://www.cross.bg/pyshkin-aleksandur-polk-1366703.html#ixzz2YHZEZ2Nj
Няма коментари:
Публикуване на коментар