На днешната дата през 1943 година е пробита от Червената армия Блокадата на Ленинград

Блокадата продължава 872 дни.

Войските на Вермахта, под командването на фелдмаршал Лееб, блокират Ленинград.

Блокирани са всички шосета и железопътни линии с изключение на тайния „Път на живота“, минаващ през замръзналото Ладожско езеро.

Повече от 900 дни жителите на града търпят огромни лишения. Гладът и силните студове убиват цели фамилии. Но въпреки това Ленинград не се предава.

Въпреки блокадата на 5 март 1942 година е премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович!

На 14 януари Ленинградският и Волховският фронт преминават в настъпление. Целта е да се пробие обръчът и да се обкръжи блокиращата Ленинград германска армия между Красно село и Ропши, което става на 18-ти януари 1943 година. Германските части са принудени да отпуснат примката от града и на 27 януари 1943 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.

През септември 1941 г. в града се намират 2 милиона 887 хиляди жители. По време на евакуацията на Ленинград 1941-1943 година се евакуират до 1 млн. души. По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и заводи. Смята се, че смъртните случаи от глад и атаки 800 000 - 1 500 000 души.

Дневникът на Таня Савичева

Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 година. Всеки ден Женя става сутрин когато е още тъмно навън. Тя върви седем километра пеша до централата, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Отслабналото ѝ тяло не понася изпитанията. Тя почива в завода, където работи. След нея умира баба Евдокия Григориевна. След това брат ѝ Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама. През август 1942 г. тя е едно от 125-те деца, които са спасени от Ленинград и доведени първо в село Шатки, а след това в село Красен бор. Децата са физически изтощени, но само 5 от тях се оказват инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и има контакт само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня. Анастасия Карпова, учител в сиропиталището на Красен бор, изпраща писмо до брата на Таня, Михаил, който по случайност се намира извън Ленинград през 1941 г. Тя пише: „Таня засега е жива, но не изглежда здрава, лекарят, който я посети наскоро, казва, че е много болна. Тя се нуждае от почивка, специални грижи, добра храна, по-добър климат и най-вече майчинска грижа.“ През май 1944 г. Таня е изпратена в болницата в Шатки, където умира месец по-късно, на 1 юли от чревна туберкулоза.

Изложба за възрожденеца Тодор Минков бе открита в Русе

Изложба „Възрожденецът Тодор Минков“ беше открита в Регионална библиотека „Любен Каравелов“. Тя е посветена на 180-годишнината от рождението на просветния и обществен деятел Тодор Минков, роден на 2 януари 1833 г. в гр. Русе.

Съорганизатори на инициативата са Регионална библиотека „Любен Каравелов“ и Национално движение „Русофили“ – клон Русе.

Експозицията откри директорът на библиотеката г-жа Теодора Евтимова. Специален гост на събитието беше консулът на Руската федерация в Русе г-н Василий Колясев, който поздрави организаторите, за това, че тачат паметта на именитите си съграждани.

На откриването присъства и г-н Анатоли Паришков – председател на общинския съвет на Национално движение „Русофили“ – клон Русе, който разказа любопитни факти, свързани с откриването на гроба на нашия велик съгражданин в гр. Дрогичин, Беларус. Заслугата за това е на беларуските журналисти Вячислав Бондаренко и Екатерина Честнова.

В своето слово г-н Паришков отбеляза: „Благодаря на всички медии, които уважиха това събитие и се надявам с тяхната помощ да направим необходимото прахът на този велик българин да бъде погребан на родна земя, където са погребани и любимите му ученици.”. В изложбата са показани книги, статии и снимки от фонда на библиотеката, свързани с живота и обществената дейност на Тодор Минков. Най-старият документ, който може да се види в експозицията, е от 1870 г. и е публикуван във вестник „Свобода“. Това е кратка дописка, която описва добрите условия в Южнославянския пансион, създаден от Минков през 1867 г. в гр. Николев, Русия. В изложбата са показани и спомени на възпитаници на пансиона - Петър Оджаков, Петър Абрашев, Михаил Греков, Добри Ганчев.

Интерес представлява книгата на Спиридон Тодоров, озаглавена „Тодор Николаевич Минков. Живот, дейност, заслуги“, единственото пълно биографично изследване за живота на големия възрожденец, посветил живота си на отглеждането и възпитанието на стотици български младежи, които след Освобождението формират българския национален елит. /РБ "Л. Каравелов"/

http://www.ruseinfo.net