петък, 24 октомври 2014 г.

Руско-турската война (1877 – 1878 година): След битката при село Горни Дъбник, завършила на 24 октомври 1877 година, Плевен е напълно обсаден от руската армия

Битката при село Горни Дъбник, състояла се в периода 12-24 октомври 1877 година е първата и решаващата операция от действията на Западния руски отряд за прекъсване на комуникационната линия на Плевенския османски гарнизон и затваряне на блокадния пръстен около него по време войната, дала свобода на България. При битката, провела се на мястото на днешния Лавров парк до село Горни Дъбник почитаме паметта на 866 убити руски войни, дали живота си за България, и още 2266 ранени руснаци.
След третия щурм за освобождението на Плевен, срещу армията на Осман паша, добре укрепена, руското командване е било принудено да прибегне към нова тактика. За да принуди Осман паша да се предаде е било решено да се извърши блокада от всички страни и да се прекъснат комуникациите на турската армия. Руското командване извиква от Петербург прославения защитник на Севастопол, военния инженер генерал Едуард Иванович Тотлебен.
Генерал Едуард Иванович Тотлебен
В разработения план на генерал Тотлебен за блокадата основната задача става да се прекъсне тази комуникация – Плевен - София. Изпълнението на тази задача е поверено на гвардията, под командването на генерал Йосиф Владимирович Гурко, която е била извикана от Русия за окончателния разгром на турските сили. В средата на октомври гвардията се съсредоточава на софийското шосе. Решава се първият удар да бъде нанесен край село Горни Дъбник.
Генерал Йосиф ВладимировичГурко
През нощта на 24 октомври отрядът на генерал Гурко, разделен на три колони, се предвижва към село Горни Дъбник.
На същия ден след 14:00 часа след обяд турското укрепление било обкръжено от всички страни. Към 18:00 часа вечерта в редута се извива огромен пламък. Запалили се били турските боеприпаси и палатки от стрелбата на руските гранати. "Как ли се справят турците с пожара вътре в редута? Там сега има суматоха. Защо сега ние не ударим врага с нов щурм?" – се чували отзвуци на гвардейците.
Изведнъж някой от войниците извикал "УРА", а след това руските орли като по сигнал се хвърлили напред. Вътре в редута, под светлината на кървавочервения пламък на пожара, под грохота на непрекъснатите взривове на гранати и патрони, се разгаря страшен ръкопашен бой, по времето на който руси и финландци нямали равни на себе си. С геройска смърт загинали стотици руски войници и офицери. Гвардията разгромява турския гарнизон. Ахмед Хивзи паша е бил принуден да сепредаде. В този бой загиват 1711 турски войници, 2289 били пленени с четири оръдия и едно бойно знаме.
Най-важната последица от тази скъпо струваща битка е, че Плевенската турска армия губи всякаква връзка с външния свят и единствената си доставка за храна, боеприпаси и жива сила.
На следващия ден руските полкове започват събирането на убитите си другари отбойното поле. Изкопани са гробове за офицери и огромни братски могили за низшите чинове. На 27 октомври 1877 година на бойното поле край село Горни Дъбник всички убити са погребани.