През 19 век Бяла е най-голямото селище между Русе и Търново, Свищов и Попово. Още тогава неофициално е считано за градец. В своите спомени Константин Иречек пише :”гъсто струпания градец Бяла”. Според преброяването на населението от 1880г. Бяла има 3 733 жители, а през 1893г. – 678 къщи, 5 125 жители, от които 4 389 българи, 623 турци, 110 цигани, 3 евреи. Заема територия от 1 038кв.м..
След въвеждането на Закона за административното деление на България през 1880г..Бяла става Околийски център в Русенски окръг. Създават се необходимите правителствени учреждения : болница, аптека, читалище, училища, благотворителни дружества, съд, оформят се бюрата на двете основни политически партии – консерватори и либерали.
За Бяла се откриват години на икономически и културен напредък.
На 7 септември 1891г. на извънредно заседание на Беленския селски общински съвет кметът Ангел Крушков внася предложение беленската селска община да стане градска. На заседанието присъстват :помощник кмета Трифон Патев и членове, Георги Цветков,Тодор Кара Иванов, Венко Мангов, Ангел Чешмеджиев, Тодор Джонов, Иван Цанков, Махмуд Шебеков, Алиман Алиев, Мустафа Чобанов, отсъства Деню Маринов.
На заседанието се обсъждат редица въпроси свързани с необходимостта от по-големи приходи след преименуването. По численост според чл. 43 от Закона за градските общини попада в категорията с население до 7 хиляди жители. Персонала на служителите трябва да се разшири с 3 нови служители : инженер, архитект и бирник, като така ще се подобри съдържанието на дейността на Общината. Средствата за заплати на новите служители, както и незначителното повишаване заплатите на кмета и заместника му /които са били съответно 1 200 и 1 000 лева/ могат да бъдат набавени по няколко начина : Като се присъедини с.Стърмен към Беленската община /което до тогава принадлежи към с.Брестовица, но е на по-голямо разстояние от колкото до Бяла/. И като се прокара шосето Русе – Търново през Бяла и се въведе бариерно право за всички натоварени коли, които влизат в града.
Предложението на кмета е прието единодушно от съветниците. Съставения Протокол № 11 е предоставен на Русенския окръжен управител с молба да предвижи решението към по-горна инстанция.
На 11 декември 1891г. на заседание на Шестото обикновено Народно събрание с протокол № 36 Беленската селска община става градска.
С Указ № 664 от 23 декември 1891г. се утвърждава приетото от Народното събрание решение. До края на годината е обнародвано в „Държавен вестник”.
Сега Община Бяла заема територия от 341кв. км., с население от 13 467 жители и 11 населени места /с.Стърмен, с.Ботров, с.Босилковци, с.Пейчиново, с.П.Косово, с.П.Кладенци, с.Бистренци, с.Дряновец, с.Копривец, с.Лом Черковна/. Населението на град Бяла е 9 702 жители. Това го прави второто по големина населено място в областта. До 1960г. е околийски център.
Т.Йорданова
уредник в музей „Освободителна война”Бяла
