понеделник, 23 май 2011 г.

ЧЕСТИТ 24 МАЙ

Върви народе възродени,
към светла бъднина върви
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови.



24. май е най-милият, светъл и свят празник за всички българи. Той поставя своето начало в памет на светите братя Кирил и Методий, завещали на потомците си писменост, която дава мощен тласък в развитието на културата и науката и в укрепването на държавността. Славянската култура вписва ярки страници в развитието на световната цивилизация.
Още през 1762 г. светогорският монах Паисий Хилендарски, разказвайки за най-славните моменти от българската история, с особена гордост отделя специално място на св. св. Кирил и Методий в своята „История славеноболгарская", като озаглавява тази глава „За славянските учители".
През втората половина на XIX в. черковният празник в чест на двамата братя е обявен за общонароден празник на народната просвета и славянската писменост. Той става израз на национално съзнание и патриотизъм. На този ден празнуват всички българи - православни и католици, емигрантите в Румъния, заточенците в Диар-Бекир, всички ученици и учители в поробена България.
Особено голяма заслуга за провъзгласяването на празника на Кирил и Методий за училищен и общонароден празник имат братята Найден и Константин Герови. В Прилеп и по други места започват да се появяват училища, носещи имената на славянските просветители. Пловдивските родолюбци преосмислят Кирилометодиевия празник и дават идеята той да започне да се празнува по светски. Геров пише в своите спомени:
„Щом училището се нарече „Св. Кирил и Методий", трябваше и празникът му да се празнува. Училището въведе този празник, който си остана да се празнува и занапред.
През 1863г. вече целият славянски свят чества 1000-годишнината от създаването на славянската писменост и книга, която се превръща в празник на славянското единство и на славянската култура.В Русия,Чехия и Хърватско се издават сборници в чест на Кирил и Методий,появяват се и художествени произведения,посветени на тяхното дело.
Един от първите изразители на тези идеи е поетът-революционер Христо Ботев. На 11 май 1867 г. в двора на Калоферското училище той държи пламенна реч пред учениците и съгражданите си, в която призовава народа да следва примера на Кирил и Методий в борбата за народна свобода и културна независимост. По-късно в Румъния Ботев написва и специална статия по повод на празника и в нея поетът нарежда Кирил и Методий в редицата на гениите на човечеството, като изтъква общославянското им значение .
През 1875 г. Л. Каравелов публикува в Букурещ книжката „Кирил и Методий - български просветители". В унисон с всички български възрожденци и Каравелов „доказва" българския произход на Кирил и Методий, които превеждат книгите на „народен" език. Те дълго време учили първо своите еднородци и тъкмо затова византийският император ги е избрал да ги изпрати сред западните славяни. След като проследява живота на Кирил и Методий, Л. Каравелов свързва тяхното дело със своето настояще.
Най-голяма популярност придобива стихотворението на Ст.Михайловски „Кирил и Методий" (написано в Русе на 15 април, 1892), което се превръща в химн за прослава на славянските първоучители и великото им дело. Музиката е написана 9 години по-късно, в навечерието на празника, от учителя по пеене Панайот Пипков в ловчанското петокласно мъжко училище и то само за четвърт час. Той взима тебешира и написва нотите на музиката на черната дъска. Преди да удари звънецът учениците успяват да изпеят песента за пръв път.
На 3 май 2005 година пред ученици и граждани в Русе детската вокална група "Евроталант" с ръководител Александър Джамбазов изпълнява за първи път химна на българската просвета и култура на всичките 22 езика в Европейския съюз. По този начин песента става достояние на цяла Европа и своеобразна "визитна картичка" на България за присъединяването й към ЕС. Идеята за превода и издаването на химна е на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
На 31 декември 1980 г., първият папа славянин Йоан Павел II обявява двамата солунски братя за съпокровители на Европа, редом със свети Бенедикт. В речта си той казва, че „двамата славянски апостоли се завръщат днес отново при нас, увенчани с нов ореол и натоварени с нова мисия. Те трябва да бдят над Европа, която ги зове като свои патрони".
-- Празникът на Кирил и Методий е обявен за официален с решение на 9-тото Народно събрание на 30 март 1990 г.
Със съкращения от: http://bglog.net/