петък, 13 януари 2012 г.

ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС „НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ”

НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ

ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС
„НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ”.

1. Българската и руската духовност в сътрудничеството между
българската и руската православни църкви.
1.1. Ролята на българската църква и български духовници за
създаване на руската православна църква – 9 в. - 11 в. Пренасяне на значителна старобългарска религиозна литература. В Киевска Рус богослужението се води на старобългарски. Първи митрополит след покръстването – българинът Михаил.
1.2. Втора вълна на българско влияние над руската църква –
14 в. – 15 в. Ролята на българите – руски митрополити Киприян и Григорий Цамблак за израстване на църквата и укрепване на светската власт в Московското княжество.
1.3. Съвременната православна руска църква начело с
патриарх Кирил – важен фактор в духовния и светски живот на Руската федерация.
Връзки с българската църква.
2. Руско-българските духовни връзки, изразени чрез
войните, които Русия води с Турция през 18 и 19 век, които осигуряват религиозни свободи на българите и подобряват тяхното политическо и социално положение преди освобождението от турско робство.
3. Дейността на Московския славянски комитет, работата на
неговите членове Достоевски, Тургенев и др. – израз на руската духовност, преди руско – турската война – 1977/78 г.

4. Формирането на българското опълчение, връчването на
Самарското знаме – израз на взаимната обща духовна връзка между българския и руския народи преди Освобождението.
5. Живот и дела на видни българи участници в руския
културен и обществен живот преди освобождението – Найден Геров, Марин Дринов, Василий Каразин, Иван Каразин, Тодор Минков, Атанас Узунов и др.
6. Видни българи работили и учили в Русия допринесли за
взаимно проникване на българската и руската духовност преди, по време на Освобождението и след него – Васил Априлов, Атанас Бондарев, д-р Тота Венкова, Радко Димитриев, Станислав Доспевски, Васил Друмев – Екзарх Антим І, Стоян Заимов, кап. Георги Мамарчев, кап. Райчо Николов, Олимпи Панов, Райна Княгиня и др.
7. Живот и дело на руски граждани със значим принос в държавния, обществен и културен живот в България преди, по време и след Освободителната война – Аксаков И.С., Алабин П.В., Венелин Ю.И., Верешчагин В.В., Вревская Ю.П., Державин Н.С., Дондуков – Корсаков Александр, Захарчук Ю.П., Игнатиев Н.П., Немирович – Данченко В.Н., Паренсов Л.Д., Пирогов Н.Й., Скобелева О.Н.
7.1. Пътят на Л. Н. Толстой към България – живот и
творчество. Известно е, че той се е готвил да посети страната ни точно преди смъртта си.
7.2. Тургенев и България – българинът Инсаров – образец на
нравствен идеал на руското общество.
8. Паметници, посветени на подвига на руските воини
по време на Освободителната война в моя роден край, в страната.
9. Какви чувства поражда в мен подвига на руските
воини по време на Освободителната руско – турска война 1977/78 г.
10. Братската солидарност, човешкият дълг на
обикновения руски войник по време на войната.
11. Чувствата, вълнуващи българските опълченци при
отбраната на Шипченския проход.
12. Подвигът на руския войник, на руски военачалници
по време на Освободителната война – ген. Скобелев, ген. Гурко – освободителят на София, полк. Калитин и др.
13. Помощта на българското население по време на
Освободителната война 1977/78 г. – разузнаване, помощ при пренасяне на оръдия, боеприпаси, грижи за ранени.
Руската държава е финансирала изхранването на армията от
българското население.

14. Отношението на българите към Русия в творчеството на
Ив. Вазов, Пенчо Славейков и др.
15. Руско – турската война (1977/78 г.) в творчеството
на руски и български художници.
16. Създаване на българската държавност с помощта на
руската администрация след Освобождението от турско робство.
17. Написване и приемане на Търновската конституция,
създаване на българска армия и полиция, образователни и здравни системи, пожарна, поща с помощта на руски чиновници.
18. Българи и руси активни участници в задълбочаване и
разширяване връзките между българския и руския народи след освобождението (1977/78 г.) ген. Иван Винаров, ген. Захари Захариев, ген. Петър Панчевски, Кръстю Раковски, Николай Масалитинов, Лихачов Д.С.
19. Втората световна война – героичния подвиг на руските
воини за победата над фашизма.
20. Посрещане на Съветската армия в България.
21. Участие на България във войната. Боевете в Сърбия,
Македония и Унгария.
22. Героизмът на българските воини във войната. Мои близки
участвали във Втората световна война (интервюта, очерци, есета).
23. Добро и доброта – има ли място за морал по време на
война?
24. Съдът на историята и моето мнение за Втората световна
война.
25. Втората световна война в произведенията на изкуството.
26. Съвременните българо - руски отношения.
26.1. Русия в живота на моето семейство – интервюта, очерци
за работили или учили в Русия роднини или приятели на семейството.
26.2. Отношението към Русия в творчеството на Смирненски,
Гео Милев, Н. Вапцаров.
26.3. Отношението към Русия в творчеството на съвременни
поети Л. Левчев, Г. Константинов и др.
26.4. Как днес България мисли за „Туй име свято, родно,
мило....?” (по Иван Вазов).
26.5. „Негостолюбиво село” ли е България за Русия” (по Вазов).
26.6. Кой е Инсаров в европейска България? (по Тургенев).


26.7. Безполезна ли е, от днешна гледна точка, мисията на
Русия по време на Освободителната „Руско – турска война и освобождението на България”? (по Достоевски).
26.8. А днес, какво е Русия за съвременна България?
26.9. „За туй зовеш се ти Света.....и чакаме те кат Месия” –
какво мислят по този въпрос отделните поколения днес в България? (по Вазов)
27. Теми за съвместни обекти, строени от български и руски
строители в България и Русия – реферати, есета, очерци, интервюта.
27.1. АЕЦ „Козлодуй”, МК „Кремиковци”, Нефтохимически
комбинат. Обекти в моя роден край.
27.2. Лесодобивът в АР Коми; строителни обекти в Бухара; на
Курската магнитна аномалия, в Архнгелск и други обекти в Русия, строени от български строители ( по разкази на близки, роднини).
27.3. Моето отношение към строежа на АЕЦ „Белене”,
тръбопроводите „Бургас – Александропулис”, „Южен поток”.
28. Теми, свързани с туризма и отдиха - български
черноморски курорти, Плевен, Банско, Пампорово, посещавани от руски туристи, интервюта с руски туристи. Туристически обекти в Русия, посещавани от българи – пътеписи, презентации, очерци, есета и др.
29. Участие на България в космически изследвания, в
руските космически програми.
29.1. Полетът на Ю. Гагарин – първият човек в космоса.
29.2. Полетът на българският космонавт Георги Иванов и
руския Николай Рукавишников.
29.3. Полетът на българския космонавт Александър
Александров.

НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС НА ТЕМА „Не се гаси туй, що не гасне”


РЕГЛАМЕНТ

за организиране на

НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС

НА ТЕМА

„Не се гаси туй, що не гасне”


Организатори на конкурса: Национално Движение Русофили форум „България.- Русия“.
С подкрепата на Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Синдиката на българските учители, Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, Националния военно-исторически музей, Славянското дружество, Съюза на офицерите и сержантите от запаса.

Цел на конкурса: Чрез проучвания на важни моменти в историята и съвремието на българския и руския народи младите хора да се запознаят с миналото, настоящето и бъдещето на българо – руските отношения. Разработката на очерци, репортажи, пътеписи, интервюта, реферати, есета, мултимедийни проекти , стихове, разкази, рисунки, по предлаганата тематика да подпомогне по-задълбоченото изучаване на темата „Русия” в учебния материал по история, литература, география, по руски език за разширяване познанията на учащите се.

Основни положения: В тематиката на конкурса ежегодно се предлагат следните основни направления:
Връзки България – Русия в духовната сфера
- православие – връзките на българските и руски духовници и на двете църкви през вековете и съвремието;
- литература - български и руски писатели и поети, писали за отношенията между двата народа;
- изкуство – български и руски художници, композитори, театрални и кино дейци, посветили творби на българо – руските отношения.
Връзки в материалната сфера
- съвместни обекти – участие на български и руски специалисти и работници в обекти в Коми, Бухара, Козлодуй, АЕЦ „Белене” и др. местни обекти в Русия и България;
- туризъм и отдих – маршрути, исторически забележителности, места за отдих, посещавани от българи и руси в България и Русия;
- космически изследвания – съвместни полети в космоса, принос на български учени в космически програми.

Условия за участие: В конкурса участват ученици от училищата в страната само индивидуално в две възрастови групи: V – VІІІ клас и ІХ – ХІІ клас.

Форми на участие в конкурса:

През учебната 2011/2012 г. В конкурса за първи път се въвежда ново направление. Участие в конкурса на руски език - реферати, есета, очерци, репортажи, пътеписи, интервюта, разкази, стихове се пишат на руски език и се защитават на руски език пред жури на училищно, общинско и национално равнище.

1. Очерци, репортажи, пътеписи, интервюта.
Специфични изисквания – разработките да не надвишават 5 страници.
Критерии за оценка:
1.1. да се отнасят за действителни случки, събития, маршрути /за очерците, репортажите и пътеписите/;
1.2. интервютата да се взимат от участници в събитията и в изграждането на обекти и т.н., посочени в тематиката;
1.3. умение за излагане на фактите, анализи /очерци, репортажи, пътеписи/;
1.4. езикова и стилистична култура.

2. Реферати и есета.
Специфични изисквания – рефератите и есетата да бъдат с не повече от 5 страници.
Критерии за оценка:
2.1. ясно и точно формулирана теза;
2.2. умение за излагане на фактите /за реферати/;
2.3. удачно подбрани аргументи;
2.4. личностна позиция /за есе/;
2.5. елементи на изследователска дейност /за реферат/;
2.6. оригиналност и творчески подход към темата;
2.7. езикова и стилистична култура;
2.8. използване на различни източници и коректност в тяхното посочване /за реферат/.
3. Стихотворения, разкази, рисунки.
Специфични изисквания – разказите да бъдат не повече от четири листа; рисунките да бъдат на лист А 3 със свободно избрана техника: акварел, темперни бои, пастели, графика, флумастер, молив, колаж. Работите не се връщат и не бива да се паспортират.
Критерии за оценка:
3.1. творбите да отговарят на темите от примерния въпросник;
3.2. да имат определена художествена стойност;
3.3. езикова и стилистична култура, ясен книжовен език /за разкази и стихотворения/;
3.4. изразяване на личностна позиция;
3.5. оригиналност и творчески подход.
4. Мултимедийни проекти, клипове.
Специфични изисквания – участието е само индивидуално
- мултимедийни проекти и клипове да се изработват по темите от примерния въпросник и библиография;
- в конкурса може да се участва с мултимедийни проекти за уроци по история, литература, география, руски език, отнасящи се до Русия и руски автори, като те се изготвят, за да бъдат и в помощ на учебния процес;
- всеки участник, отговарящ на условията, може да участва с повече от един проект;
- участниците с мултимедийни проекти следва да посочат всички източници, които са ползвали при разработването на проекта;
- мултимедийните проекти да бъдат разработвани на лицензиран или свободноразпространяем софтуер, работещ под операционна система Windows;
- няма ограничения в сложността и в съдържанието, в използвания формат и обем;
- проектите могат да бъдат представени и като обикновено слайдшоу в Power Point или като мултимедия с флаш приложение, вградено видео, макромедия и др.;
- мултимедийните проекти да имат времетраене до 10 мин., а клиповете – до 1 мин.
Критерии за оценяване:
4.1. осмисляне, аргументираност и достоверност на темата;
4.2. умение за излагане на фактите;
4.3. елементи на изследователска дейност;
4.4. оригиналност и творчески подход към темата;
4.5. представяне на проекта чрез интегриране на ИКТ;
4.6. използване на различни източници и коректност в тяхното посочване;
4.7. езикова и стилистична култура;
4.8. естетическо изпълнение;
4.9. спазване на посочените специфични изисквания.
5. Организиране на викторини.
Препоръчваме в рамките на конкурса да се организират викторини за запознаване на по-голям брой учащи се с темите, разработвани в него. За определяне на въпросите за викторините може да се използват примерният въпросник и библиографията за конкурса „Не се гаси туй, що не гасне”. Викторините могат да се провеждат на училищно и общинско равнища. В учебните заведения препоръчваме да участват отбори на отделни класове за излъчване на отбор – училищен първенец. Първенците на отделните училища могат да участват във викторината на общинско равнище. Предлагаме общинските ръководства на Национално Движение Русофили с помощта на Регионалните инспекторати и Общинските координационни съвети на Съюза на българските учители да организират викторините в общините – комисии за оценка, награди, отразяване в местните медии и т.н
Важен приоритет при отчитане и награждаване на учители – научни ръководители ще бъде организирането от тях на училищни и общински викторини.

Етапи за отчитане на конкурса: Конкурсът се отчита до 20-ти април на общинско и областно и до 20-ти май на национално равнище.
Разработките се оценяват от общински и национална комисии.
Общинските комисии номинират първенците за национално равнище.

Награди за научни ръководители и участници:
1. екскурзии до Русия;
2. предметни награди: лаптопи, DVD плейъри, фотоапарати, GSM-и,
МР 3, МР 4 и др.;
3. грамоти за всички участници.

Награди не се присъждат на групи, а само на индивидуални участници в конкурса.
Отделни награди са предвидени за участниците в конкурса с разработки на руски език.

Готовите разработки да се изпращат за общинско равнище на адреси, които ще се уточняват за всяка община от структурите на Национално Движение Русофили, а на национално – в офиса на Национално Движение Русофили – София – 1000, ул. „Г.С. Раковски” № 108. Авторите точно да посочват трите си имена, училище, адрес, телефон, e-mail /ако имат/.
Примерни теми и библиография на сайта: www.rusofili.eu, папка „Конкурси”.


ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ