Блокадата продължава 872 дни.
Войските на Вермахта, под командването на фелдмаршал Лееб, блокират Ленинград.
Блокирани са всички шосета и железопътни линии с изключение на тайния „Път на живота“, минаващ през замръзналото Ладожско езеро.
Повече от 900 дни жителите на града търпят огромни лишения. Гладът и силните студове убиват цели фамилии. Но въпреки това Ленинград не се предава.
Въпреки блокадата на 5 март 1942 година е премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович!
На 14 януари Ленинградският и Волховският фронт преминават в настъпление. Целта е да се пробие обръчът и да се обкръжи блокиращата Ленинград германска армия между Красно село и Ропши, което става на 18-ти януари 1943 година. Германските части са принудени да отпуснат примката от града и на 27 януари 1943 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.
През септември 1941 г. в града се намират 2 милиона 887 хиляди жители. По време на евакуацията на Ленинград 1941-1943 година се евакуират до 1 млн. души. По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и заводи. Смята се, че смъртните случаи от глад и атаки 800 000 - 1 500 000 души.
Дневникът на Таня Савичева
Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 година. Всеки ден Женя става сутрин когато е още тъмно навън. Тя върви седем километра пеша до централата, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Отслабналото ѝ тяло не понася изпитанията. Тя почива в завода, където работи. След нея умира баба Евдокия Григориевна. След това брат ѝ Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама.
През август 1942 г. тя е едно от 125-те деца, които са спасени от Ленинград и доведени първо в село Шатки, а след това в село Красен бор. Децата са физически изтощени, но само 5 от тях се оказват инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и има контакт само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня. Анастасия Карпова, учител в сиропиталището на Красен бор, изпраща писмо до брата на Таня, Михаил, който по случайност се намира извън Ленинград през 1941 г. Тя пише: „Таня засега е жива, но не изглежда здрава, лекарят, който я посети наскоро, казва, че е много болна. Тя се нуждае от почивка, специални грижи, добра храна, по-добър климат и най-вече майчинска грижа.“ През май 1944 г. Таня е изпратена в болницата в Шатки, където умира месец по-късно, на 1 юли от чревна туберкулоза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар