Изобретателят на радиото Александър Степанович Попов е роден на 16 март 1859 г. в селището Турински Рудници, на Уралския край. Бащата на бъдещия учен е бил свещеник, а за своето обучение малкият Александър е изпратен в духовно учебно заведение, в което от децата на свещениците не се изисква такса за обучението. Семейството, в което има седем деца, е живеело много скромно. Така 10-годишното момче е изпратено в Далматовското духовно училище, отдалечено на 400 километра от родната стряха. Особен интерес за него представлява започналата своето бурно развитие в тези години електротехника. Той активно се занимава с практически опити, което несъмнено спомага за разширяването на неговите знания. В 1882 година Попов завършва университета. Неговата работа е посветена на обобщаване на принципите на магнито и динамоелектрическите машини за постоянен ток. Тя получава много висока оценка. На випускника е присъдена кандидатска степен и му е предложено място в университета за подготовка на професура. Но Попов решава да постъпи като преподавател по физика и електротехника в Минния офицерски клас в Кронщат. Там му предлагат много по - добре оборудван кабинет по физика. По думите на Н. Н. Георгиевски това е най – доброто в Русия за тези времена място по разнообразие и точност на приборите. В университета Попов не е имал подобни условия за собствени научни изследвания.
Връх на научните изследвания на Попов става създаването на първия в света радиоприемник. На 7 май (25 април) 1895 г. на заседание на физическото отделение на Руското физико-химическо дружество Александър Степанович Попов изнася доклад на тема: «За отношението на металните прахове спрямо електрическите колебания» и демонстрира изобретения от него прибор, регистратор - индикатор на електрически разряди в атмосферата. Това е приемна радиостанция, използвана отначало за регистрация на гръмотевични разряди. Трябва да се каже, че по време на своя доклад на заседанието на дружеството, Попов е бил доста сдържан в оценката на своето откритие и заявява: «В заключение аз бих изразил надежда, че моят прибор при едно следващо усъвършенстване може да бъде употребен за предаване на сигнали на разстояние при помощта на бързи електрически колебания, веднага щом се намери източник на такива колебания, притежаващ достатъчно енергия». При това той ни най – малко не се съмнява в действителната важност на своето изобретение: «… Ние сме направили откритие, чието значение като цяло едва ли някой веднага ще разбере. Тези няколко седмици, в които ние се занимавахме с регистратора индикатора на мълнии, повярвайте ми, се явяват най – важното време в целия наш живот» - тези пророчески думи на забележителния учен е запомнил Пьотр Николаевич Рибкин. С решение на Совнаркома на СССР от 1945 г. 7 май започва да се отбелязва в нашата страна като държавен празник – Денят на радиото. На 24 април (12 март) 1896 г. Попов отново изнася доклад в Руското физико – химическо дружество. В този ден с помощта на приемника на Попов е била получена първата в света радиограма. Тя е разшифрована от професор Ф. Ф. Петрушевски, който използвайки ключа от азбуката на Морз, написва с тебешир върху черната дъска буква по буква «Хенрихъ Херцъ». От 1897 г. Попов провежда опити по радио телеграфиране с корабите от Балтийския флот. На 10 юни 1899 г. е направено открие от помощника на Попов, Рибкин, заедно с капитан Д. С. Троицки радиосигналите да се приемат на слух. Намиращият се в задгранична командировка Попов е информиран незабавно и той веднага решава да се върне в Кронштат. След необходимите опити той разработва схемата на телефонен радиоприемник и го патентова. Изобретенията на Попов много скоро демонстрират навременността на своята поява – през януари 1900 г. радиотелеграфа за първи път е бил използван на практика. В края на 1899 г. край остров Хогланд засяда броненосецът «Генерал – адмирал Апраскин». За оказване помощ на кораба е било решено да се установи връзка между острова и материка. Но когато радиостанцията на Хогланд е построена и тя е вече готова да предаде първите сигнали, неочаквано в ефира се намесва самия Попов. Той се обръща с молба към капитана на кораба «Ермак» незабавно да се помогне в спасяването на бедстващи рибари, отнесени в морето върху голям леден къс. Преодолявайки ледовете, «Ермак» скоро оказва нужната помощ. При такива обстоятелства никой не може да бъде равнодушен към радиотелеграфа: «От името на всички моряци на Кронщат сърдечно Ви приветстваме с блестящия успех на Вашето изобретение. Установяването на безжична телеграфна връзка на разстояние 43 версти от Кутсало до Хогланд е огромна научна победа» - се казва в телеграмата на командира на Главното Кронщатско пристанище адмирал С. О. Макаров до А. С. Попов. Попов продължава работите в областта на безжичната телеграфия и по-късно. Интересно е да се отбележи, че той се занимава също така с изучаването на рентгеновите лъчи и първите снимки на предмети и части от човешкото тяло - човешки крайници - в Русия са направени именно от него. Изобретеният от Попов приемник получава «Големия златен медал» на Световното изложение в Париж в 1900 г. В 1901 г. А. С. Попов е избран за професор по физика в Електротехническия институт, а в 1905 г. малко преди своята кончина, той става и негов директор.
Автор: Олга ГАРБУЗ Превод: Любомир ИВАНОВ
