понеделник, 29 август 2011 г.
ОСМИ НАЦИОНАЛЕН СЪБОР на ПРИЯТЕЛИТЕ на РУСИЯ
Скъпи приятели, един ден в годината язовир Копринка ( в самият център на България) се превръща в място,на което всеки попаднал би решил , че е в Русия.
Вече за осми път у нас се провежда този събор .
Идеята за първият събор се е зародила с цел да се съберат и спомнят младежките години предимно бивши работници в република Коми, но постепенно структурата се разраства през годините до днешното НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ - движение уникално по рода си, защото такова не е имало и няма и до днес нито в бившите републики на Съветският съюз, нито в страните от източна Европа, някога съставлявали социалистическият лагер. Русофили- това са приятели на Русия, тези, които обичат Русия и руската култура, независимо от политически възгледи, социално положение и образование.
Първият събор се провежда в София в района на "Кремиковци", но на следващата година
за място на събора се избира язовир "Копринка", като приоритет за това решени са географското положение (почти в средата на България), непосредствена близост до град Казанлък и връх Шипка - тясно свързани в исторически план с Русия, както и живописната местност, предлагаща достатъчно пространство за изява на всички желаещи да се повеселят и срещнат с бивши състуденти, колеги или просто приятели и съмишленици. Сутринта на избраният ден още преди началото на събора на паметника Шипка се събират всички желаещи да отдадат заслужената почит и уважение към подвига на руските войници и българските опълченци и да положат цветя на Паметника на свободата.
В България има 430 паметника на герои от руско - турската война(1877-1878)и над сто на съветския войн и поддръжката им е само една част от задачите на русофилите от цяла България.
Общинският съвет на Национално движение "Русофили" - Русе Ви кани да станете част от празника и с присъствието си да допринесем за развитието на отношенията между България и Русия.
НЕКА ЗАЕДНО СЪХРАНИМ И ПРОДЪЛЖИМ ИСТОРИЧЕСКИТЕ, ДУХОВНИ, ИКОНОМИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ВРЪЗНИ С БРАТСКА РУСИЯ !
Председател на НД " Русофили" - Русе: /инж.Тодор Радославов/
Секретар на НД "Русофили" - Русе: /Анатоли Паришков/
понеделник, 8 август 2011 г.
VІІІ Национален събор на приятелите на Русия на яз. „Копринка” 2011
Общинският съвет на НД "Русофили" Русе уведомява всички свои членове и симпатизанти,че Изпълнителното бюро взе решение по организацията на VІІІ Национален събор на приятелите на Русия. Съгласно решението Съборът ще се проведе на 10 септември /събота/ на яз. „Копринка” край Казанлък при следната програма:
- 10:00 – 10:40 часа – заупокоен молебен и поднасяне на цветя на връх „Шипка”
- до 11:00 часа – пристигане на областните и общински групи
- 12:00 часа – официални приветствия от трибуната на Събора
- 10:00 – 17:00 часа – музикално – развлекателна програма с участието на руски състави, български изпълнители и самодейни групи от страната
- 16:30 – 17:30 часа – отпътуване на групите.
Заради недоброто финансово положение на фирмите - спонсори се налага желаещите да посетят събора да си заплатят транспорта, който е 17 лв на човек за отиване и връщане.
Поради големия интерес на част от нашите привърженици предлагаме и варианта преспиване на събора и пътуване за Русе на 11 септември.
Всички желаещи да се свържат до 30 август с Анатоли Паришков - секретар на НД"Русофили" Русе на тел. 082 820 234/ 0899 970 670.
- 10:00 – 10:40 часа – заупокоен молебен и поднасяне на цветя на връх „Шипка”
- до 11:00 часа – пристигане на областните и общински групи
- 12:00 часа – официални приветствия от трибуната на Събора
- 10:00 – 17:00 часа – музикално – развлекателна програма с участието на руски състави, български изпълнители и самодейни групи от страната
- 16:30 – 17:30 часа – отпътуване на групите.
Заради недоброто финансово положение на фирмите - спонсори се налага желаещите да посетят събора да си заплатят транспорта, който е 17 лв на човек за отиване и връщане.
Поради големия интерес на част от нашите привърженици предлагаме и варианта преспиване на събора и пътуване за Русе на 11 септември.
Всички желаещи да се свържат до 30 август с Анатоли Паришков - секретар на НД"Русофили" Русе на тел. 082 820 234/ 0899 970 670.
сряда, 6 юли 2011 г.
КОНЦЕРТ НА ГРУПА " ДУША"
В продължение на наложилата се практика на Движение Русофили да организира некомерсиални концерти на руски групи и състави, в периода 17 – 27 юли т.г. организираме турне на група „Душа” от Лотошински район, Московска област.
Групата е в състав от 7 души със солистка з.а. на РФ Валентина Готовцева. Групата изпълнява популярни руски песни и вече седма година гостуват в България при голям зрителски интерес.
Жителите на гр. Русе ще имат удоволствието да се насладят на изпълненията на група "Душа" на 20 юли - сряда от 19,30 часа в лятната градина на хотел "Дунав Плаза".
ВХОД СВОБОДЕН
Групата е в състав от 7 души със солистка з.а. на РФ Валентина Готовцева. Групата изпълнява популярни руски песни и вече седма година гостуват в България при голям зрителски интерес.
Жителите на гр. Русе ще имат удоволствието да се насладят на изпълненията на група "Душа" на 20 юли - сряда от 19,30 часа в лятната градина на хотел "Дунав Плаза".
ВХОД СВОБОДЕН
понеделник, 4 юли 2011 г.
Нов клуб на Н.Д. „Русофили”- община Русе
На 30.06.2011 г. в с.Бръшлян, община Сливо поле се състоя събрание на русофилите на което беше официално учреден Клуб на Н.Д. ”Русофили”.
Инициатори на учредяването бяха тридесет местни патриоти, които хранят топли чувства към Великия руски народ и искат да участват в активизиране на културни, масови, икономически процеси между двата народа.
Събранието беше свикано в една от залите на читалището. Спазена беше старата българска традиция читалищата да бъдат центрове на благодатно развитие на прогресивни идеи.
Гости на събранието бяха инж. Тодор Радославов- главен координатор на НД”Русофили” за област Русе, Анатоли Паришков – секретар на Областния съвет на Н.Д. „Русофили”- Русе и Иван Паришков – най-младия русофил в Русе.
Събранието избра Съвет на дружество „Русофили” в състав от 5 души, а от тях бяха избрани за председател г-н Васил Йорданов и секретар г-жа Марийка Йорданова.
Учредителното събрание протече емоционално и беше закрито с популярна руска песен, изпята от всички присъстващи учредители и гости.
Сигурни сме, че примерът на хората от с. Бръшлян ще бъде последван и от други села и общински центрове.
Инициатори на учредяването бяха тридесет местни патриоти, които хранят топли чувства към Великия руски народ и искат да участват в активизиране на културни, масови, икономически процеси между двата народа.
Събранието беше свикано в една от залите на читалището. Спазена беше старата българска традиция читалищата да бъдат центрове на благодатно развитие на прогресивни идеи.
Гости на събранието бяха инж. Тодор Радославов- главен координатор на НД”Русофили” за област Русе, Анатоли Паришков – секретар на Областния съвет на Н.Д. „Русофили”- Русе и Иван Паришков – най-младия русофил в Русе.
Събранието избра Съвет на дружество „Русофили” в състав от 5 души, а от тях бяха избрани за председател г-н Васил Йорданов и секретар г-жа Марийка Йорданова.
Учредителното събрание протече емоционално и беше закрито с популярна руска песен, изпята от всички присъстващи учредители и гости.
Сигурни сме, че примерът на хората от с. Бръшлян ще бъде последван и от други села и общински центрове.
понеделник, 27 юни 2011 г.
Годишнина от началото на Руско-турската освободителна война
На 27 юни 1877 г. (15 юни ст. ст.) руски войски, командвани от генерал Михаил Драгомиров, построяват мост през Дунав при Свищов и започват пресичането на реката. В района няма значителни османски сили и централното командване нарежда на ръководена от Осман паша 15 хилядна част да се отправи натам и да се укрепи в близкия Никопол. Руското командване разделя частите, прехвърлени при Свищов, на Западен (35 000 души) и Източен отряд (45 000 души), като по-малка част от 12 000 души, командвана от фелдмаршал Йосиф Гурко и включваща българското Опълчение, е изпратена напред към проходите в Стара планина, важни за маневрирането на двете армии.
На 7 юли части от предния отряд влизат в Търново и на 14 юли преминават Балкана през Хаинбоаз. На 19 юли е установен контрол над Шипченския проход, особено важен за връзките между Северна и Южна България. Гурко завзема прохода, след като османските войски там се изтеглят, въпреки че са отблъснали няколко атаки. Там е сформиран нов Южен отряд, който първоначално наброява около 20 000 души, а през август достига до 45 000. С това пътят за настъпление към Цариград е открит и Гурко дори превзема Стара Загора, но наличието на значителни османски сили в Северна България не позволява такава офанзива. На 16 юли Западният отряд успява да превземе Никопол, което принуждава придвижващият се натам Осман паша да се отправи към Плевен. По-малко от 24 часа след пристигането му там първите руски сили нападат града. Осман паша организира успешно защитата и отблъсква две руски атаки с огромни жертви от руска страна (20 и 30 юли).
Руско-турската война от 1877-1878 г. е десета между двете империи - Руската и Османската. Руският император Александър II подписва манифест на 24 април 1877 г. в Кишинев.
Военните действия завършват на 31 януари 1878 г. (19 януари ст. ст.), когато в Одрин е подписан протокол за приемане на "Предварителни основания на мира" между Русия и Турция.
На 3 март 1878 г. (19 февруари ст. ст.) в с. Йешилкьой (Сан Стефано), на 12 км от Цариград е подписан мирният договор между Русия и Турция, известен като Санстефански мирен договор.
Публикувано от http://calendar.dir.bg
сряда, 22 юни 2011 г.
Лъжата, която закопа 50 млн. души
Едно от най-бруталните масови унищожения започва с лъжа. При това не особено находчива: лъжата, че Хитлер бил нападнат от Сталин, така че Германия трябвало да се отбранява, пише "Дойче веле" Днес Русия почита жертвите след инвазията на Нацистка Германия на руска територия на 22 юни 1941 г.
Още през 1933 г. националсоциалистите в Германия започват да подготвят атаката срещу СССР.
Осем години по-късно тя вече е факт - на 22 юни 1941 г. или преди 70 години, вермахтът нахлува в Източна Европа, за да започне една от най-бруталните войни на новото време.
"Върховното командване на Вермахта съобщава: с цел защита от голямата опасност от Изток, на 22 юни в три часа сутринта Вермахтът се вряза в настъпващите вражески линии. Самолетите на Луфтвафе вече нападат съветския враг."
Източната офанзива на Хитлер започва с тази лъжа.
Нападението над СССР не е превантивна мярка на Третия Райх, а истинска, добре планирана и дълго подготвяна офанзива срещу една напълно неподготвена и неочакваща атаката страна, която в следващите години е подложена на окупация, унищожение и геноцид.
още по темата
Много са истините за Втората световна война
Две години по-рано Берлин и Москва сключват споразумение за ненападение, което в нощта на 22 юни продължава да е в сила.
Легендата за самозащита
И въпреки това три милиона германски войници настъпват на Изток, въоръжени с най-доброто, което националсоциалистическото правителство е успяло да произведе за военни цели - танкове, самолети, оръжие.
Легендата, според която Хитлер просто се противопоставил на плана на Сталин да нахлуе на германска земя, се се оказва твърде жилава и оцелява години наред, въпреки че е лишена от всякакво историческо основание:
"Целта на Източната офанзива е била да се завземе СССР, да се унищожи населението му и на цялата територия да бъдат заселени германци. Такава е мечтата на Хитлер за Райх, простиращ се от Атлантическия океан до Урал", казва историкът Волфрам Вете.
С други думи избиването на източноевропейските евреи, на военноплениците и на цивилното население, всичко това е било премислено.
То не е следствие от военното опиянение от последвалите победи на германците. Тъкмо обратното: това опиянение е налице още преди войната и тя е негов продукт.
Въпреки масираната пропаганда, германското население не реагира според очакванията на властите при новината за атаката срещу СССР.
Задава се световна война
Страхът от разрастване на военните действия е силно разпространен, макар никой по онова време да не е подозирал, че жертвите от страна на Вермахта ще се измерват с милиони.
Наред с германците, в Източната офанзива участват и войски от вече завзетите или съюзнически страни - финландци, италианци, румънци. Задава се истинска световна война.
Във Великобритания премиерът Уинстън Чърчил се обръща към гражданите с реч по радиото, в която нарича Хитлер "чудовище на злото, ненаситно в потребността си да граби и убива".
Балтийските страни, Беларус и Украйна просто са прегазени под веригите на германските танкове. Хитлер и генералите му са убедени в бързата победа, в скоростното достигане до съветската столица и нейното завземане. Но те се лъжат.
Няколко месеца след офанзивата германските отряди затъват в московската зима без да са завзели града. Тогава още никой не знае, но от този момент нататък започва краха на Третия райх, дошъл окончателно през 1945 г.
Три милиона германски войници не се завръщат от Източния фронт.
Историкът Волфрам Вете пише: "Падналите руснаци обаче са десет пъти повече. Около десет милиона са само червеноармейците, над три милиона са руските военнопленници в германски лагери, три милиона руски евреи са системно изтребени, а цивилните граждани, намерили смъртта си, наброяват повече от 6 милиона."
Премълчаваните истини
В продължение на години в германското общество темата за масовите убийства на Изток е табу. В спомените доминира ужаса от собствените страдания.
Вермахтът е наричан "чист" и "невинен", а цялата отговорност е прехвърлена върху националсоциалистическото ръководство и специалните части като СС.
Всичко товазапочна да се променя много бавно и трудно и то благодарение на смели и критично настроени историци, които подхващат тази тема, започват да се организират тематични изложби, които по радикален начин конфронтират съзнанието на германския гражданин с мрачната истина.
Днес, 70 години след Източния поход на Вермахта, известен под името операция "Барбароса", темата присъства в множество текстове, коментари и публицистични статии и отдавна вече не е табу.
На някои места в Германия се организират редовно възпоменания за жертвите, причинени от германското нападение над СССР. Най-голямото последно възпоменание бе организирано в Берлин. Берлинската филхармония изпълни "Ленинградската симфония" на Дмитрий Шостакович
/www.vesti.bg
Още през 1933 г. националсоциалистите в Германия започват да подготвят атаката срещу СССР.
Осем години по-късно тя вече е факт - на 22 юни 1941 г. или преди 70 години, вермахтът нахлува в Източна Европа, за да започне една от най-бруталните войни на новото време.
"Върховното командване на Вермахта съобщава: с цел защита от голямата опасност от Изток, на 22 юни в три часа сутринта Вермахтът се вряза в настъпващите вражески линии. Самолетите на Луфтвафе вече нападат съветския враг."
Източната офанзива на Хитлер започва с тази лъжа.
Нападението над СССР не е превантивна мярка на Третия Райх, а истинска, добре планирана и дълго подготвяна офанзива срещу една напълно неподготвена и неочакваща атаката страна, която в следващите години е подложена на окупация, унищожение и геноцид.
още по темата
Много са истините за Втората световна война
Две години по-рано Берлин и Москва сключват споразумение за ненападение, което в нощта на 22 юни продължава да е в сила.
Легендата за самозащита
И въпреки това три милиона германски войници настъпват на Изток, въоръжени с най-доброто, което националсоциалистическото правителство е успяло да произведе за военни цели - танкове, самолети, оръжие.
Легендата, според която Хитлер просто се противопоставил на плана на Сталин да нахлуе на германска земя, се се оказва твърде жилава и оцелява години наред, въпреки че е лишена от всякакво историческо основание:
"Целта на Източната офанзива е била да се завземе СССР, да се унищожи населението му и на цялата територия да бъдат заселени германци. Такава е мечтата на Хитлер за Райх, простиращ се от Атлантическия океан до Урал", казва историкът Волфрам Вете.
С други думи избиването на източноевропейските евреи, на военноплениците и на цивилното население, всичко това е било премислено.
То не е следствие от военното опиянение от последвалите победи на германците. Тъкмо обратното: това опиянение е налице още преди войната и тя е негов продукт.
Въпреки масираната пропаганда, германското население не реагира според очакванията на властите при новината за атаката срещу СССР.
Задава се световна война
Страхът от разрастване на военните действия е силно разпространен, макар никой по онова време да не е подозирал, че жертвите от страна на Вермахта ще се измерват с милиони.
Наред с германците, в Източната офанзива участват и войски от вече завзетите или съюзнически страни - финландци, италианци, румънци. Задава се истинска световна война.
Във Великобритания премиерът Уинстън Чърчил се обръща към гражданите с реч по радиото, в която нарича Хитлер "чудовище на злото, ненаситно в потребността си да граби и убива".
Балтийските страни, Беларус и Украйна просто са прегазени под веригите на германските танкове. Хитлер и генералите му са убедени в бързата победа, в скоростното достигане до съветската столица и нейното завземане. Но те се лъжат.
Няколко месеца след офанзивата германските отряди затъват в московската зима без да са завзели града. Тогава още никой не знае, но от този момент нататък започва краха на Третия райх, дошъл окончателно през 1945 г.
Три милиона германски войници не се завръщат от Източния фронт.
Историкът Волфрам Вете пише: "Падналите руснаци обаче са десет пъти повече. Около десет милиона са само червеноармейците, над три милиона са руските военнопленници в германски лагери, три милиона руски евреи са системно изтребени, а цивилните граждани, намерили смъртта си, наброяват повече от 6 милиона."
Премълчаваните истини
В продължение на години в германското общество темата за масовите убийства на Изток е табу. В спомените доминира ужаса от собствените страдания.
Вермахтът е наричан "чист" и "невинен", а цялата отговорност е прехвърлена върху националсоциалистическото ръководство и специалните части като СС.
Всичко товазапочна да се променя много бавно и трудно и то благодарение на смели и критично настроени историци, които подхващат тази тема, започват да се организират тематични изложби, които по радикален начин конфронтират съзнанието на германския гражданин с мрачната истина.
Днес, 70 години след Източния поход на Вермахта, известен под името операция "Барбароса", темата присъства в множество текстове, коментари и публицистични статии и отдавна вече не е табу.
На някои места в Германия се организират редовно възпоменания за жертвите, причинени от германското нападение над СССР. Най-голямото последно възпоменание бе организирано в Берлин. Берлинската филхармония изпълни "Ленинградската симфония" на Дмитрий Шостакович
/www.vesti.bg
вторник, 21 юни 2011 г.
22 ЮНИ.......
Беше събота, срещу неделя.
В 4 часа влюбените момчета и девойки заспиват унесени от мечти, потънали в обятията на своите любими.
Беше събота, срещу неделя.
Славеите в горичките на двата бряга на граничната река между Полша и Белорусия се надпяват, очаквайки светлината на утрото.
Беше събота, срещу неделя !
Трудолюбивите белоруси, руснаци, украинци се пробуждат и кроят планове за утрешния ден.
Беше събота, срещу неделя 22 юни 1941 година.
От тъмните все още летища на Германия и Полша излитат натъпкани с бомби първите бомбардировачи с пречупените кръстове на крилете и поемат на изток, срещу светлината и утрото.
Беше събота, срещу неделя, но започна най-кървавата и унищожителна война в историята на човечеството, войната на хитлеристка Германия срещу социализма, срещу Съветския съюз, война срещу славянството и източното православие.
Но се роди песента „Ставай, страна огромная, ставай, на смертный бой...”
Беше събота, срещу неделя, точно преди 70 години.... А след 4 години имаше и 9 май. С цената на Тридесет милиона жертви само от страна на СССР и сълзите от очите на живите, които са загубили своите близки през войната !!!!...
Ние - русофилите от Русе не искаме това да се повтори ! Не искаме да има плачещи очи, независимо чии са - от Чечня, Ирак, Либия, Авганистан, Сърбия или Русия са !
Ние трябва да помним трагичните дати и да правим всичко, за да не се повторят !
Общинският съвет на Национално движение „Русофили” – Русе кани всички русенци, за които са скъпи мирът и благоденствието на народа ни да дойдат на 22.06.2011 година в 10.00 часа пред паметника на Альоша. Нека със стръкче цвете и сведена глава почетем преживяната трагедия.
Абонамент за:
Публикации (Atom)