Продължава работното посещение на министъра на културата Вежди Рашидов в Москва

Москва. Продължава работното посещение на министъра на културата Вежди Рашидов в Москва, съобщиха от министерството. В 12:30 ч. в сградата на Министерството на културата на Русия министър Вежди Рашидов и министърът на културата на Руската Федерация Александър Авдеев ще подпишат Протокол между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Руската федерация за провеждането на Дни на българската духовна култура в Русия през есента на 2012 г. Организирането на тези Дни е реципрочно на проведените и преминали с голям успех през изминалата година Дни на руската духовна култура в България. Предвижда се участие във Фестивала да вземат театър „Кредо” с постановката „Шинел” по Гогол, както и Камерен оркестър „Софийски солисти”, ще бъдат организирани и Седмица на българското кино. В процес на договаряне са и няколко изложби.
След подписването на Протокола двамата министри ще обсъдят състоянието и перспективите на двустранния културен диалог.
Вечерта в Бялата зала на Дома на киното в Москва в 19:00 ч. министър Вежди Рашидов ще връчи награди на руски кинематографисти, участвали в Седмия световен фестивал на анимационния филм "Варна 2011":
1. Сергей Меринов – Награда за най-добър телевизионен сериал за филма „Зъб, опашка и уши”;
2. Антон Дяков - Специален диплом на журито за филма „Бах”;
3. Александър Шадрин - Диплом на Арт колежа по изкуствата – София, за филма „Брегово предупреждение”.
След награждаването Анри Кулев, който е включен в състава на делегацията на министъра, ще направи презентация на Световния фестивал за анимационни филми.
В 17:30 ч. утре министър Вежди Рашидов ще открие новите помещения на Българския културен институт в Москва, който се премести в сградата на Общоруската държавна библиотека за чуждестранна литература „М. И. Рудомино” на ул. „Николоямская” № 1. След основен ремонт, направен от Министерството на културата на България, помещенията са вече обзаведени и готови за дейност. В същата сграда се помещават офисите на Американския център, на Британския съвет, Холандския образователен център, информационния офис на Съвета на Европа, Френския културен институт, Дома на еврейската книга, отдела на японска култура на “Japan Foundation”. Министър Вежди Рашидов ще пререже лентата на новите помещения на Българския културен институт в Москва съвместно с Екатерина Гениева – директор на Библиотеката за чуждестранна литература. На церемонията министър Рашидов ще връчи Почетния знак на Министерство на културата „Златен век” и Грамота на Е. Гениева за принос в развитието на отношенията в областта на културата между нашите страни. Министър Рашидов ще подари на Библиотеката за чуждестранна литература голям комплект от ценна българска литература, както и каталози и албуми за уникалното българско наследство.
За тържественото откриване на новите помещения на Българския културен институт е подготвена специална програма. Изложба „Посоки” - графики на младите художници Александър Тодоров и Васил Ангелов, ще бъде подредена в Мраморното фоайе на Библиотеката и ще бъде открита от министър Рашидов в 17:00 часа. В Концертната зала ще има изпълнения на етно-джаз формацията „Дива река” към Българско национално радио с ръководител Димитър Христов, на Еделина Кънева, солист на Държавен музикален и балетен център в съпровод на формация „Дива река”, на Ралица Атанасова и Костадин Атанасов, солисти на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”, на Детския състав за народни танци при Центъра на промишлеността на Република България в Москва.

14 март 2012 | 07:59 | Агенция "Фокус"

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ЖЕНИ

Нет нелюбимых

Нет нелюбимых!Каждый в этом мире
Кого-то любит и кого-то ждёт.
Хоть в Африке ты вырос, хоть в Сибири,
А всё равно любовь тебя найдёт.

Нет нелюбимых!Все кого-то любят.
Любой на свете должен быть любим.
И если где-то ствол по корень рубят,
Уже другой ветвится перед ним.

Нет нелюбимых! Умная природа
Не даст тебе остаться одному.
Да будет вечным продолженье рода!
Могущество любви в твоём дому.

Нет нелюбимых! Все мы в этом мире
Кого-то любим и кого-то ждём.
Я верю в это. Глубже всё. И шире.
Всё выше в это верю с каждым днём

Сергей Островой

ВОЕНЕН КЛУБ Русе и НД ”РУСОФИЛИ –КЛОН РУСЕ” канят всички свои приятели и всички Русенци на комедията „Членъ 223”

Една забравена пиеса на Ст.Л.Костов, изтупана от пепелта на времето и отминалите епохи, се връща за нов живот и ярко се вписва в комерсиалното ни съвремие. Стелекостовския умилителен присмех над националните ни недостатъци стига до безжалостен сарказъм над парвенюшките амбиции, породени от същите народопсихологически особености. Комедия на ситуациите, разиграна от Елена Кънева, Веселин Цанев, Грета Неделчева, Петър Петров, Ивана Стоянова, Мартин Властанов и поставена от Ал.Илинденов.

Близо 100 години Ст.Л.Костов е на върха на българската комедиография. Все още никой автор не е успял толкова дълбоко и тънко да проникне в народопсихологията на народа ни и да съвмести смешното и тъжното в характера на българина. Затова навярно той е сред най-обичаните български автори. Първата му комедия „Мъжемразката” излиза през 1914 г. Сред любимите на българина заглавия, които и до днес се играят с успех, са „Вражалец”, „Големанов”, „Женско царство”, „Златната мина” .
И ето че още една, незаслужено забравена пиеса, изтупана от пепелта на времето и отминалите епохи, се връща за нов живот и ярко се вписва в комерсиалното ни съвремие.
„Членъ 223” излиза от печат през 1931 г., но от тогава нещата изобщо не са се променили, дори може би са станали по-провокативни. Ако Ст.Л.Костов беше наш съвременник, тази лека комедия навярно би се превърнала в жестока гротеска.
С характерния Стелекостовски стил, комедията добронамерено се присмива над дребнобуржоазния снобизъм и парвенющината на времето, в което е писана. Съвременните препратки непреднамерено експонират непреходните балкански слабости – мечтите за световна слава, евтините тарикатлъци и стремежът към лесно забогатяване, които ни съпровождат и днес.
http://theatre.art.bg

Гостува Драматичен театър Търговище

Автор: комедия от Ст.Л.Костов
Режисьор: Александър Илинденов
Участват: Елена Кънева, Веселин Цанев, Грета Неделчева, Петър Петров, Ивана Стоянова, Мартин Властанов

Представлението е на 16 март 2012 г. от 18.30 часа във Военен клуб Русе.
За билети тел. 0899970670/ 082 820 234

134 години от Освобождението на България от турско робство

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

-/-/-/-/-/-/-/-/-/-/-/-/-/-/-/-/-/-/

О, здравствуй ти, Русийо мощна,
света трепнa от твоя глас,
скокни, царице полунощна,
зовем те ний, ела при нас!
България сега те вика.
Часът настана:
твой завет и твойта мисия велика
да ги изпълниш в тоя свет!

Поздравяваме всички Българи с Националния празник на Родината ни и каним всички членове и приятели на НД "Русофили" на 03.03.2012г. пред Паметника на Свободата на площад "Свобода" в центъра на Русе за отбелязване на знаменателното събитие, да отдадем почит на Освободителите.

УТРОТО НА 22.02.2012 г.,

Не беше особено мразовито, но беше мъгливо. Дунав влачеше огромни ледени блокове по вечния си път към морето. А клоните на дърветата бяха облечени празнично, посипани в белите кристалчета на февруарския скреж.
На височината над Русе, там където пътят от Разград започва да се спуска към града в ляво на фона на стройни, вечно зелени елхи, на бял пиедестал се възвисява скръбния образ на жена, страдаща за живота на своите достойни чеда, загинали за братството, за славянството, за православието.
Край паметника още в 10 часа и половина дойдоха децата от училищата „Олимпи Панов” и „Тома Кърджиев”. После пристигнаха военни, граждани, офицери от резерва, пенсионери и много други русофили. Дойдоха заместник областният управител и зам. кметът на град Русе.
Точно в 11 часа Областният координатор на Н.Д.”Русофили”- клон Русе, инж. Тодор Радославов откри паметното събрание по случай 125 години от разстрела на офицерите – русофили. С кратко слово той разказа за духовното величие на водачите на бунта Анести Узунов, Олимпи Панов, Тома Кърджиев и др. После представители на Русенската митрополия отслужиха паметна молитва за загиналите. След това децата от училищата „Тома Кърджиев” и „Олимпи Панов „ разказаха за достойнствата на своите патрони. Пред паметника бяха положени венци и много цветя. Журналисти от русенските вестници и телевизия взеха интервюта от някои присъствуващи на събитието.
Членовете на Н.Д.”Русофили”- клон Русе изразяват своята благодарност към всички присъствали на помена. Ние изразяваме своята надежда като граждани, че Общинският съвет ще вземе решение за проектиране и преустройство на територията около Паметника. Ние молим да се осмисли задълбочено Паметника и да се отиде в бъдещите години към изпълнение на входа на града ни на малък Парк на Русофилите, който да включва сложното кръстовище и територия по посока на с. Червена вода.
Делото на героите – русофили заслужава нашето внимание и усилия.!

ПОКАНА

Каним всички Приятели Русофили, Офицери, Патриоти на 22.02.2012г. (сряда) от 11 часа пред паметника на Русофилите за да почетем паметта на тия достойни Българи.

125 години от разстрела на Офицерите Русофили

Уважаеми българи, скъпи приятели Русофили,

На 22.02.2012 г. се навършват 125 години от една паметна дата – 22.02.1887 г. Трагична историческа дата!

В утрото на този ден, на височината над Русе, близо до шосето Русе- Разград, загиват шестима достойни офицери, още толкова подофицери и войници, които дръзнаха да въстанат, за да се защитят правата на народа ни.
„Днешният ден ни е събрал тук, да почетем паметта на едни скъпи жертви, дадени преди 46 години, в едни бурни тогава времена и то в началото на Освобождението ни от петвековното турско робство, жертви, дадени за великата идея – единението на българския народ с Освободителката си, Великата Русия. Историята показа и то много по-рано от колкото можеше да се очаква, че идеята за която сложиха буйните си глави моите другари е била права. Те умряха при пълното съзнание, че изпълниха един отечествен дълг”.
Не, няма грешка в думите които чухте. Това са думи, произнесени при откриването на Паметника, пред който коленичим. Произнася ги кметът на Русе през 1933 г. Васил Кръстев, съратник на героите, за които днес си спомняме, успял да се спаси и както много други емигрира в Русия. Той служи в руската армия, получава добро образование и после се завръща в България. През Балканската война 1912 г. от която тази година се навършват точно 100 години, той е окръжен управител на Шумен. 20 години по-късно е избран за кмет на Русе. Нему се пада честта да открие новопостроения паметник, от близките на разстреляните, на 12 ноември 1933 г. с приветствено слово, част от което цитирах по-горе.
Тези думи, скъпи приятели, произнесени от участника в бунта Васил Кръстев, напълно се покриват с онези слова, които младите офицери: поручик Илия Кръстеняков и подпоручик Константин Кожухарски написаха в своите предсмъртни писма – изповеди: Позволете ми да цитирам части от тях : „ Драги ми тате, мале, братя и всички роднини! На последний час от живота си ида да се опростя с вас и да ви съобщя, че синът Ви, брат Ви и роднината Ви Илия умира от застрелване от братска ръка за правдата, честта и идеята на славянството. Умирам и казвам, че съм бил честен, че съм искал правдата и че съм встъпил в едно с майор Узунов, храбрий защитник на Видин и другу мои другари, да протестирам пред правителството за тез неправди и зли постъпки на силните на деня. Не съм бил нечестен до деня на присъдата, няма да бъда и във време на умъртвяването ми. Работих за общата идея – славното славянство, умирам за него, за България и за Вас”.
А подпоручик Константин Кожухарски, след като се разпорежда с войнишките си вещи пише: „ Огнестрелното ми оръжие предай в полковия склад и кажи, че умирам като честен българин и офицерин. Сбогом, Българийо ! Сбогом, родна моя Македонио и ти славянска мисъл. Винаги съм бил за правдата , за нея и умирам”.
Всички герои на бунта заставят пред дулата на пушките в оная мрачна нощ с дръзкото убеждение, че умират за по-доброто бъдеще на България, за единението на славянските народи. Те са вярвали, че отново Русия ще подкрепи младата държава България за освобождаване и присъединяване на останалите под турско робство Македония и Южни Родопи.

Ние днес, сме тук, уважаеми граждани на Русе, за да напомним на поколението, което днес расте и ни следва, че е имало достойни български офицери и войници, които са отстоявали с живота си любовта и уважението към руския славянски народ. И тяхното нещастие е в това, че точно когато България изживява кризата на съединението си точно тогава и Дворецът в Петербург преживява криза. Твърде много и сложни са били интересите както на Руската империя, така и на Западно европейската дипломация.
Не е времето, когато трябва да съдим загиналите за техния порив. Като достойни наследници на героите, ако споделяме техните чувства към Братска Русия трябва да кажем:
„Българийо, за тебе те умряха!
Една бе ти достойна зарад тях....
И те за теб, достойни, майко бяха.”

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ИМ ПАМЕТ.