Изложбата „Из дипломатическия архив на Руското консулство в Русе” отвори врати за посетители

Вчера в Регионалния исторически музей в присъствието на русенския митрополит Неофит и много обществени фигури бе открита изложбата „Из дипломатическия архив на Руското консулство в Русе”. Експозицията ще бъде отворена до 4 март, а посетителите ще могат да видят уникални снимки и документи, отразяващи интересни моменти от дейността на руското консулството в Русе, както и фотоси от руско-турската война. Организатори на изложбата са Генералното консулство на Руската федерация в Русе, Държавен архив – Русе и Регионален исторически музей – Русе, а инициативата е вдъхновена и посветена на общо три събития - 145 години от създаването на Генералното консулство на Русия в Русе, 135 години от руско-турската война и Деня на дипломатическия работник на Русия – 10 февруари.

Първото събитие е свързано със 145 години от решението на руският цар Александър !! за учредяването на първото Генерално руско консулство, открито в старопрестолната столица Велико Търново през 1867 година. В последствие то бива прехвърлено в град Русе. И за да се разбере по-точно хронологията на годините през които то е функционирало, специалист по история към РИМ г-жа Мариана Димитрова, уточни следните факти.

След десет годишно прекъсване на дипломатическите отношения от 1886 година, те са възстановени, когато Руският император става кръстник на българския престолонаследник Цар Борис !!!. С този акт се възстановяват руско-българските дипломатически отношения, след като и цар Фердинанд е признат от Руският император. По време и след Първата световна война дипломатическите ни отношения с Русия отново са прекъснати, защото България влиза в Тройната коалиция и съответно прекъсва съществуването на Руско консулство в Русе. Възобновяването на дипломатическите отношения става отново в 1934 г. и това трае до 5.септември 1944 година. Тогава, Червената армия навлиза на българска територия и ни обявява война. На следващата 1945 година, отново се възобновяват руско-българските дипломатически отношения и имаме вече Генерално съветско консулство. Има един период от 1954 до 1985 година, през който в Русе отново няма Руско консулство. От 1985 година в Русе се възстановява Генералното консулство на Русия , като му се предоставя и нова сграда.

Второто важно събитие, причина за тази изложба е 135 години от освобождението на България и Русчук,а третото е отбелязването на 10 февруари, като ден на дипломатическият работник на Руската федерация. Най- раните писмени сведения за дипломатическа дейност в Русия са постановени още от цар Иван Грозни през 1549 година.

„-Руското консулство в Русчук е изиграло важна роля преди освобождението, по време на освобождението и след освобождението, както и всичко извършено по време на Руско-турската освободителна война“- отбеляза г-н Борисов. Той благодари за съпричастността от страна на руския дипломат, който съдейства пред Руската федерация за предоставянето на тези важни документи,свързани с нашата история.

Ценното в днешната изложба са представените документи от дипломатическия архив на Генералното руско консулство в Русе, чиито оригинали ще бъдат предоставени на културните институции в града. Показани са още пълната колекция от пощенски картички от Освободителната война на известния русенки фотограф М. Х. Камерман.

Сред гостите, уважили събитието бяха Н. В. ПР. русенски митрополит Неофит, заместник областния управител на Русе Веско Маринов, председателя на Общински съвет - Русе проф. Васил Пенчев, зам.-кмета към община Русе Иван Григоров, кметовете на общините Борово, Ценово, Иваново и Две могили, бившият кмет на Русе Божидар Йотов, ректорът на РУ „Ангел Кънчев” проф. Христо Белоев и др. Приветствие към гостите отправи и г-н Маринов като благодари на организаторите на инициативата и поздрави дипломатическата мисия на Русия в Русе по повод празника на дипломатическия работник на Русия, който се чества на 10-ти февруари. Заместник областният управител подчерта традиционно добрите и ползотворни взаимоотношения между Русия и България и изрази своето убеждение, че и занапред активният политически диалог ще съпровожда двустранните контакти. /RuseInfo/

Декларация на Националния младежки клуб на Русофили

Ние, членовете на Национален младежки клуб на Национално движение Русофили, изразяваме дълбокото си възмущение от поредното оскверняването на Паметника на Съветската армия в центъра на София!

Ние, членовете на Национален младежки клуб на Национално движение Русофили, изразяваме дълбокото си възмущение от поредното оскверняването на Паметника на Съветската армия в центъра на София!

Ако предишните опити бяха окачествени като „свежо оскверняване” на паметта на загиналите войни, които защитиха и избавиха човечеството от безумието на фашизма, то оцветяването на паметника с цветовете на Трибагреника е недопустима хулиганска постъпка и подигравка с националния символ.

Над 27 милиона съветски граждани загинаха от Москва до Берлин, но никой, никъде не си е позволил да се подиграва с тяхната памет.

Национален младежки клуб на Русофили няма да позволи да се осквернява паметта на героите, дали живота си за Победата над фашизма! Призоваваме прокуратурата да се самосезира за подигравката и използването на Националния трибагреник за хулигански цели!

РУСКИ ДЕТСКИ ФИЛМИ

Над 120 русенски деца и техните родители се събраха в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ - Русе, за да гледат руския игрален филм „Приказка за цар Салтан“. Интересът беше повече от голям и се наложи да се организират две прожекции едновременно – в Детски отдел и във фоайето на библиотеката. Малки и големи изгледаха с огромно удоволствие филма по класическото произведение на гениалния Александър Пушкин.

Съорганизатори на инициативата са “Движение Русофили – клон Русе” и Русенската библиотека. Идеята на организаторите е да популяризират сред най-младите хора руския език и руската култура.

Всяка събота от 11.00 ч. малките русенчета ще имат възможност да гледат някои от любимите на поколения деца руски филми: „Ну погоди!“, „Огън, вода и медни тръби“, „Снежната кралица”, „Финист - ясния сокол”, „Руслан и Людмила”, „Чебурашка”, „Маша и Мечока” и много други незабравими филми.

Поради големия интерес към инициативата на 16 февруари от 11.00 ч. ще се организират две прожекции - най-малките русенчета ще могат да гледат анимационния филм „Чебурашка“, а за по-големите – игралния „Иля Муромец“.

Безплатни прожекции на руски детски филми

От 9 февруари 2013 г. Регионална библиотека „Любен Каравелов“ и “Движение Русофили – клон Русе” стартират нова инициатива - прожекции на руски филми за деца.

Прожекциите ще бъдат всяка събота от 11.00 в Детския отдел на Русенската библиотека.

Малките русенчета ще имат възможност да видят някои от любимите на поколения деца руски филми: „Ну погоди!“, „Огън, вода и ...медните тръби:, „Иля Муромец”, „Русалочка”, „Снежната кралица”, „Финист ясния сокол”, „Руслан и Людмила” , „Чебурашка”, „Маша и мечока” и много други незабравими филми.

Първият филм, който любителите на руското кино ще могат да видят на 9 февруари от 11.00 ч., е „ Приказка за цар Салтан”

Заповядайте малки и големи. Вход свободен!

ВЕЧЕР ПОСВЕТЕНА НА 75 ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

На 26 януари 2013 г. от 19 часа в салона на ресторант "ЕКАТЕРИНОДАР" се събраха около 40 членове на "Движение Русофили-клон Русе", почитатели на творчеството на Големия артист, поет, музикант, певец...барда Владимир Висоцки. Областният координатор на НД „Русофили” инж. Тодор Радославов изнесе кратко слово за живота и творчеството на Висоцки и изрецитира негови стихотворения на руски и български. Вечерта продължи с песните на твореца и с изпълненията на живо от специално поканен за вечерта музикант.

ВЕЧЕР С ПЕСНИТЕ НА ВИСОЦКИ

●ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ – КЛОН РУСЕ●

И

РЕСТОРАНТ ●ЕКАТЕРИНОДАР●

Ви канят на

ВЕЧЕР ПОСВЕТЕНА НА 75 ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

26 януари 2013 г., СЪБОТА, 19часа

РЕСТОРАНТ ●ЕКАТЕРИНОДАР●

"Вселената Висоцки", която днес щеше да навърши 75 години

За покойния Владимир Висоцки се използват много определения - от "най-известният руски бард" и "гласът на нацията" в СССР до "руският Джон Ленън, примесен с Джеймс Дийн, но звучащ като Боб Дилън" на запад. Французите дори са по-конкретни - наричат го "Вселената Висоцки".

Владимир Семьонович Висоцки е роден на 25 януари 1938 г. и на днешната дата щеше да отбележи своята 75-а годишнина. Никой обаче не може да си го представи остарял.

Почитан от всички социални кръгове в Русия, той е гласът на дисидентите без сам той да бъде дисидент. Властите в Съюза го признават за голям актьор, но не зачитат качествата му като музикант и поет. За първите той е един от най-силните и всепризнати актьори, оставил в културната памет величествени роли. За песните - мерило е народът, който се смее или плаче с глас, докато го слуша.

"Той бе просто син на родината си, беше много руски. Изигра много политическа роля, тъй като в песните си се изправяше срещу силите на злото, срещу грозната система, под която бе роден", казва за него Михаил Чемякин, емигрирал актьор и близък приятел на Висоцки.

Във въпросник от юни 1970 г., публикуван в официален сайт на Висоцки, малко преди премиера на "Хамлет" с негово участие, на въпроса дали иска да бъде велик човек, той отговаря, че не само иска, но и ще бъде такъв. И познава.

На големия екран той става популярен с роли във филми като "Вертикал" на приятеля му Станислав Говорухин (1966 г.), където прозвучават и първите му "планински" песни: "Здесь вам не равнина / здесь климат иной...". Получава и роли в заглавия като "Кратки срещи" на Кира Муратова, "Служили двама другари", "Интервенция" и "Мястото на срещата да не се променя".

Неговият истински дом като актьор въпреки това е Театърът на "Таганка", където оставя величествени роли в "Хамлет", "Животът на Галилей", "Живи и мъртви", "Десет дни, които разтърсиха света" и други спектакли, които вероятно ще останат завинаги в спомените на онези, които са го гледали. Най-голямата му сила обаче остава онази, която владее, когато "разказва" песни с китара в ръка. Стиховете му се леят винаги с огромна лекота. Едни ги ценят заради искреността им. Други - заради силата и смелостта да преборят страха и да казват онова, което мнозина мислят, но не смеят да изрекат.

Преди повече от 30 години именно в България е и първото задгранично турне на театъра на "Таганка", а "Балкантон" издават дългосвирещата плоча "Автопортрет". За първи път тук излиза и превод на негово стихотворение - "Братските могили".

Любовният живот на поета с китара също е цветен, див и бурен. Има множество връзки, две деца и три брака. Дори само последният - с известната френска актриса Марина Влади, е достоен за цял един отделен роман. Такъв всъщност излиза под формата на книгата на Влади за връзката с Висоцки "Владимир или прекъснатият полет".

Официалната версия за смъртта на Висоцки (на 25 юли 1980 г.) е сърдечен удар. Печалната дата на смъртта му съвпада с провеждането на бойкотираните по това време летни олимпийски игри в Москва. Съветската преса не съобщава за смъртта му. Прави го единствено в. "Вечерна Москва" и то три дни по-късно, но въпреки това новината обикаля Русия и света светкавично.

Въпреки информационното затъмнение хиляди хора се струпват пред дома му на ул. "Малая Грузинская", а властите, макар и да пращат подсилени милиционерски отряди, не се осмеляват да разпръснат тълпата.

Пред театър "Таганка" се стичат огромни тълпи от хора, качват се по покривите на съседните сгради.

"Гласът на Америка" пуска негови песни, По-късно други руски бардове пишат книга за него. На негово име е кръстен астероид. Шест години след смъртта му официално му е дадена титлата "заслужил артист", а през 1987 за него излизат документален и игрален филм.

През 2011 г. излиза и филмът "Висоцки. Благодаря, че съм жив" на сина му Никита от неговия първи брак. Той казва, че той "разбира се, е художествена творба, а не документалистика. Понякога обаче изкуството е по-истинско от фактите".

Лентата, която миналата година гостува и на "София Филм Фест", е по-скоро спиращ дъха екшън в холивудски стил, който обаче показва не само бохема - герой Висоцки, но и сложността на неговата личност и странната култура на времето.

Предвид ситуацията в Русия към днешна дата, човек би си помислил, че песните на Висоцки остават актуални, текстовете му - на дневен ред, а гласът му ще прозвучи наново в страната. Поне така предположи Economist преди две години и май не сгреши.

И до днес стотици се стичат пред паметника му в центъра на Москва, за да положат цветя в негова памет.

http://www.dnevnik.bg