вторник, 21 юни 2011 г.
22 ЮНИ.......
Беше събота, срещу неделя.
В 4 часа влюбените момчета и девойки заспиват унесени от мечти, потънали в обятията на своите любими.
Беше събота, срещу неделя.
Славеите в горичките на двата бряга на граничната река между Полша и Белорусия се надпяват, очаквайки светлината на утрото.
Беше събота, срещу неделя !
Трудолюбивите белоруси, руснаци, украинци се пробуждат и кроят планове за утрешния ден.
Беше събота, срещу неделя 22 юни 1941 година.
От тъмните все още летища на Германия и Полша излитат натъпкани с бомби първите бомбардировачи с пречупените кръстове на крилете и поемат на изток, срещу светлината и утрото.
Беше събота, срещу неделя, но започна най-кървавата и унищожителна война в историята на човечеството, войната на хитлеристка Германия срещу социализма, срещу Съветския съюз, война срещу славянството и източното православие.
Но се роди песента „Ставай, страна огромная, ставай, на смертный бой...”
Беше събота, срещу неделя, точно преди 70 години.... А след 4 години имаше и 9 май. С цената на Тридесет милиона жертви само от страна на СССР и сълзите от очите на живите, които са загубили своите близки през войната !!!!...
Ние - русофилите от Русе не искаме това да се повтори ! Не искаме да има плачещи очи, независимо чии са - от Чечня, Ирак, Либия, Авганистан, Сърбия или Русия са !
Ние трябва да помним трагичните дати и да правим всичко, за да не се повторят !
Общинският съвет на Национално движение „Русофили” – Русе кани всички русенци, за които са скъпи мирът и благоденствието на народа ни да дойдат на 22.06.2011 година в 10.00 часа пред паметника на Альоша. Нека със стръкче цвете и сведена глава почетем преживяната трагедия.
понеделник, 20 юни 2011 г.
Заседание на Общинския съвет
Общинският съвет на Национално движение “Русофили” – Русе кани членовете си на редовно заседание на 23.06.2011 г. от 18.00 часа в читалище „Христо Ботев” на ул.”Плиска”
На заседанието ще бъдат обсъдени следните въпроси:
1.Преглед на резултатите от ученическия конкурс „Не се гаси туй що не гасне”
Докладва : Маша Станчева
2.Преглед изпълнението на задачите по Основната програма за 2011 г. и Отвореното приложение към основната програма.
Докладва : Тодор Радославов;
Анатоли Паришков и конкретните отговорници
3.Подготовка за посрещането на ансамбъл „Душа” (предв. дата 20.07.2011 г.)
4.Въпроси, предложения и мнения от членовете на Общинският съвет.
Председател: инж.Тодор Радославов
На заседанието ще бъдат обсъдени следните въпроси:
1.Преглед на резултатите от ученическия конкурс „Не се гаси туй що не гасне”
Докладва : Маша Станчева
2.Преглед изпълнението на задачите по Основната програма за 2011 г. и Отвореното приложение към основната програма.
Докладва : Тодор Радославов;
Анатоли Паришков и конкретните отговорници
3.Подготовка за посрещането на ансамбъл „Душа” (предв. дата 20.07.2011 г.)
4.Въпроси, предложения и мнения от членовете на Общинският съвет.
Председател: инж.Тодор Радославов
четвъртък, 9 юни 2011 г.
Приключи Националния ученически конкурс „Не се гаси туй, що не гасне”
Общинският съвет на Н. Д. „Русофили” Русе СЪОБЩАВА на всички заинтересовани от резултатите от Националния ученически конкурс „Не се гаси туй, що не гасне”, че обработката на ученическите работи в София е приключена. Протоколът от работата на централната комисия публикуваме по-долу.
За да облекчим търсещите името си в списъка на наградените с нескрита горчивина отбелязваме, че единствената поощрителна награда е на Георги Георгиев, ученик в XI клас на АГ „Гео Милев” – участвал с есе.
За по – конкретна информация по темата търсете г-жа Маша Станчева – председател на Общинската комисия оценяваща работата на русенските ученици - Тел: 0885/ 80 40 65
Резултатите от конкурса трябва да ни накарат добре да помислим как и колко се работи с нашите деца, за да израснат достойни граждани на България, достойни БЪЛГАРИ.
По темата очаквайте допълнителна информация.
Председател: на общ. организация на НД"Русофили" инж.Т.Радославов
За да облекчим търсещите името си в списъка на наградените с нескрита горчивина отбелязваме, че единствената поощрителна награда е на Георги Георгиев, ученик в XI клас на АГ „Гео Милев” – участвал с есе.
За по – конкретна информация по темата търсете г-жа Маша Станчева – председател на Общинската комисия оценяваща работата на русенските ученици - Тел: 0885/ 80 40 65
Резултатите от конкурса трябва да ни накарат добре да помислим как и колко се работи с нашите деца, за да израснат достойни граждани на България, достойни БЪЛГАРИ.
По темата очаквайте допълнителна информация.
Председател: на общ. организация на НД"Русофили" инж.Т.Радославов
понеделник, 6 юни 2011 г.
Ден на руския език
Президентът на Русия Дмитрий Медведев подписа в понеделник указ "За Деня на руския език", с който се учредява нов празник в страната.
Според разпространения от пресслужбата на Кремъл текст решението е взето "с цел съхраняване, поддръжката и развиването на руския език като общонационално достояние на народите от Руската федерация, средство за международно общуване и неотменима част от културното и духовно наследство на световната цивилизация".
За Ден на руския език се определя 6 юни, "когато е роден великият руски поет и основоположник на съвременния руски литературен език Александър Сергеевич Пушкин".
Указът на президента влиза в сила незабавно.
''Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.''
(А. С. Пушкин)
http://www.dnevnik.bg/
Според разпространения от пресслужбата на Кремъл текст решението е взето "с цел съхраняване, поддръжката и развиването на руския език като общонационално достояние на народите от Руската федерация, средство за международно общуване и неотменима част от културното и духовно наследство на световната цивилизация".
За Ден на руския език се определя 6 юни, "когато е роден великият руски поет и основоположник на съвременния руски литературен език Александър Сергеевич Пушкин".
Указът на президента влиза в сила незабавно.
''Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.''
(А. С. Пушкин)
http://www.dnevnik.bg/
На 6 юни 1779 г. е роден Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин – велик руски поет и писател
Пушкин e роден в Москва в семейство на дворяни, които общо взето не му обръщат достатъчно внимание. Той има брат - Лев и сестра - Олга. Арина Радионовна, нарична Няня, е тяхната дойка. Тя изиграва важна роля в оформянето на характера на Пушкин и е обезсмъртена в неговите творби.
Пушкин публикува първата си поема, когато е на 15 години - „Към приятеля стихотворец“. Когато завършва престижния императорски лицей в Царское село, близо до Санкт Петербург, руската критика признава таланта му. След завършването на училището Пушкин се впуска в кипящия културен живот в столицата Санкт Петербург. Там се сближава с декабристите (дворяни, които са против самодържавието и крепостничеството). Там публикува и първата си дълга поема „Руслан и Людмила“ през 1820 година, като темата и стилът ѝ предизвикват полемика.
Пушкин постепенно започва да се занимава със социалната реформа и се издига като представител на литературните радикали. Това ядосва правителството и води до извеждането му от столицата. Първо отива в Кишинев (1821–1823), а после (след лятна екскурзия до Кавказ и Крим) пише две поеми, които са много добре приети: „Кавказки пленник“ (1822) и "Бахчисарайски фонтан" (1824). През 1823 отива в Одеса, където отново се сблъсква с правителството, което го праща в изгнание в имението на майка му в Северна Русия от 1824 до 1826.
Наталия Николаевна Гончарова-Пушкина, съпруга на Пушкин
Властите разрешават на Пушкин да посети цар Николай I, за да моли за освобождаването си, което успява да получи. Но след като у някои от участниците в Декабристкото въстание през 1825 са открити негови стари политически поеми, той е поставен под строгия контрол на цензурата и му е забранено да пътува или публикува без разрешение. Най-известната му драма, Борис Годунов, написана в имението на майка му, получава разрешение за публикуване едва пет години по-късно.
Болдинската есен на 1830 година е един от най-продуктивните периоди на Пушкин. В Болодино има епидемия от холера и селището е под карантина. Там Пушкин довършва „Евгени Онегин“, пише „Повести на Белкин“ и малките си трагедии „Каменният гост“, „Скъперникът рицар“ и други.
След време Пушкин и съпругата му Наталия Гончарова, за която се жени на 18 февруари 1831 година, стават редовни участници в придворното общество. Когато царят дава на Пушкин най-ниската придворна титла - камер юнкер, последният е разгневен, защото смята, че това е направено не само за да може съпругата му, която има много обожатели, включително самият цар, да може да посещава дворцовите балове, но също и за да го унизят. През 1837 г., затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж Дантес. По време на дуела и двамата са ранени, но Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно. Всъщност Пушкин е улучен смъртоносно по случайност. Поетът се цели дълго време в своя опонент и накрая Дантес изгубва търпение и стреля. Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, той го уцелва в корема, което за жалост се оказва фатална грешка.
Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин, поради което ограничава достъпа до него. Тялото му е пренесено тайно в имението на майка му.
http://bg.wikipedia.org
понеделник, 23 май 2011 г.
ЧЕСТИТ 24 МАЙ
Върви народе възродени,
към светла бъднина върви
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови.
24. май е най-милият, светъл и свят празник за всички българи. Той поставя своето начало в памет на светите братя Кирил и Методий, завещали на потомците си писменост, която дава мощен тласък в развитието на културата и науката и в укрепването на държавността. Славянската култура вписва ярки страници в развитието на световната цивилизация.
Още през 1762 г. светогорският монах Паисий Хилендарски, разказвайки за най-славните моменти от българската история, с особена гордост отделя специално място на св. св. Кирил и Методий в своята „История славеноболгарская", като озаглавява тази глава „За славянските учители".
През втората половина на XIX в. черковният празник в чест на двамата братя е обявен за общонароден празник на народната просвета и славянската писменост. Той става израз на национално съзнание и патриотизъм. На този ден празнуват всички българи - православни и католици, емигрантите в Румъния, заточенците в Диар-Бекир, всички ученици и учители в поробена България.
Особено голяма заслуга за провъзгласяването на празника на Кирил и Методий за училищен и общонароден празник имат братята Найден и Константин Герови. В Прилеп и по други места започват да се появяват училища, носещи имената на славянските просветители. Пловдивските родолюбци преосмислят Кирилометодиевия празник и дават идеята той да започне да се празнува по светски. Геров пише в своите спомени:
„Щом училището се нарече „Св. Кирил и Методий", трябваше и празникът му да се празнува. Училището въведе този празник, който си остана да се празнува и занапред.
През 1863г. вече целият славянски свят чества 1000-годишнината от създаването на славянската писменост и книга, която се превръща в празник на славянското единство и на славянската култура.В Русия,Чехия и Хърватско се издават сборници в чест на Кирил и Методий,появяват се и художествени произведения,посветени на тяхното дело.
Един от първите изразители на тези идеи е поетът-революционер Христо Ботев. На 11 май 1867 г. в двора на Калоферското училище той държи пламенна реч пред учениците и съгражданите си, в която призовава народа да следва примера на Кирил и Методий в борбата за народна свобода и културна независимост. По-късно в Румъния Ботев написва и специална статия по повод на празника и в нея поетът нарежда Кирил и Методий в редицата на гениите на човечеството, като изтъква общославянското им значение .
През 1875 г. Л. Каравелов публикува в Букурещ книжката „Кирил и Методий - български просветители". В унисон с всички български възрожденци и Каравелов „доказва" българския произход на Кирил и Методий, които превеждат книгите на „народен" език. Те дълго време учили първо своите еднородци и тъкмо затова византийският император ги е избрал да ги изпрати сред западните славяни. След като проследява живота на Кирил и Методий, Л. Каравелов свързва тяхното дело със своето настояще.
Най-голяма популярност придобива стихотворението на Ст.Михайловски „Кирил и Методий" (написано в Русе на 15 април, 1892), което се превръща в химн за прослава на славянските първоучители и великото им дело. Музиката е написана 9 години по-късно, в навечерието на празника, от учителя по пеене Панайот Пипков в ловчанското петокласно мъжко училище и то само за четвърт час. Той взима тебешира и написва нотите на музиката на черната дъска. Преди да удари звънецът учениците успяват да изпеят песента за пръв път.
На 3 май 2005 година пред ученици и граждани в Русе детската вокална група "Евроталант" с ръководител Александър Джамбазов изпълнява за първи път химна на българската просвета и култура на всичките 22 езика в Европейския съюз. По този начин песента става достояние на цяла Европа и своеобразна "визитна картичка" на България за присъединяването й към ЕС. Идеята за превода и издаването на химна е на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
На 31 декември 1980 г., първият папа славянин Йоан Павел II обявява двамата солунски братя за съпокровители на Европа, редом със свети Бенедикт. В речта си той казва, че „двамата славянски апостоли се завръщат днес отново при нас, увенчани с нов ореол и натоварени с нова мисия. Те трябва да бдят над Европа, която ги зове като свои патрони".
-- Празникът на Кирил и Методий е обявен за официален с решение на 9-тото Народно събрание на 30 март 1990 г.
Със съкращения от: http://bglog.net/
неделя, 22 май 2011 г.
АНАТОЛИЙ ЕВГЕНИЕВИЧ КАРПОВ 60 години от рождението му
Анатолий Карпов:
"Шахматное творчество - одно из наименее изученных проявлений человеческого духа. Однако здесь, как и в других случаях, потверждается известное правило: чем больше познаешь объект своего исследования, чем глубже проникаешь в его суть, тем больше загадок пред тобой возникает."
Анатолий Евгеневич Карпов е 12-ият световен шампион по шахмат (1975-1985г.) и шампион на ФИДЕ (1993-1998г.). На външен вид - деликатен, спокоен, със скромна усмивка, но под тази маска се таят могъщ талант и желязна сила на волята, поразително хладнокръвие. Изиграл 7 мача за световната корона, в това число 3 безлимитни, за 13 години. След това още 3 мача за званието шампион на ФИДЕ за 6 години.
Влиза в книгата на Гинес със 150-те си победни съревнования.
Карпов е роден на 23 май 1951г. в уралския град Златоуст в семейството на заводския майстор Евгени Карпов. На 5-годишна възраст се увлича по древната игра. Баща му е първият му учител. По това време на Олимпа бил Михаил Тал, а шахматът по популярност в страната превъзхождал футбола и хокея. Заминал за Челябинск за мач със сборния отбор на местния тракторски завод. Именно в Челябинск с материална помощ от страна на своя приятел купил първата си шахматна книга "Избрани партии на Капабланка". Научил ги и ги запомнил наизуст, а това много му помогнало за придобиване на разбиране към шаха. Тренира го Алексей Пак. На 9-годишна възраст имал вече 1-и разряд, а на 10 - спечелил първенството на Златоуст.През 1964г. участва в турнира "Майстори против кандидати" в Ленинград и покрива майсторска норма. Именно по това време се запознава с бъдещите си секунданти - в школата на Ботвиник - с Юрий Балашов и в Ленингард - с Игор Зайцев. На международния турнир в Тршинец, Чехословакия 1966г. уверено заел 1-о място с +9 =4, като оставил на 2т. след себе си 2-ия призьор.
Спечелил европейското първенство за юноши с 5,5/7т. без поражение.Карпов е първият съветския шампион за юноши от 14г. насам (от победата на Спаски през 1955г.). Безспорен победител 2 кръга преди края на турнира, завършил с разгромното 10/11т. без загуба. С тази титла направил голяма крачка в големия шахмат. Покрива гросмайсторска норма на крупния турнир в Каракас 1970г. като дели 4-6 място. Същата година за пръв път участва в шампионата на СССР и дели 5-7 място.
Олимпийският му дебют бил успешен - набира 13/15т. на олимпиадата в Скопие 1972г. През 1973г. е единственият участник на междузоналния турнир в Ленинград, който преминал състезанието без поражение. Същата година получава своя първи "Оскар" след победа в Мадрид. През 1974г. убедително побеждава претендентите Полугаевски, Спаски и Корчной, за да се срещне с Роберт Фишер в мач за световната корона.
Сравнявали го с феникс, заради умението му бързо да се възстановява след загуба. У него поразително се съчетават тънко позиционно чувство с ярки комбинационни озарения, защита и фина техника в ендшпила. Увличал се по безброй неща извън шахмата - книги, театър, музеи, лека музика, марки, билярд, карти.
През 1975г. целият шахматен свят с нетърпение очаквал мача между Боби Фишер и Анатолий Карпов. Толя приел всички условия на шампиона без запазването на титлата при 9:9т. Президентът на ФИДЕ Макс Еве направил и невъзможното, за да спаси мача, но уви... Фишер не се явил и на 3 април 1975г. Еве провъзгласил 23-годишния Карпов за 12-и световен шампион по шахмат. Същата година спечелил 2 международни турнира - в Милан, Италия и мемориал Видмар в Порторож-Любляна. През 1976г. спечелил 4 от 5-те турнира, в които взел участие и за пръв път станал шампион на СССР. През 1977г. спечелил състезанията в Тилбург, Лас Палмас и Бад Лаутерберг. През 1978г. издава 2 книги - "Избрани партии 1969-1977г." и "Девети вертикал". През 1978г. спечелил турнира в Бугойно, но радостта му била помрачена от неочакваната смърт на неговия треньор и приятел Фурман. Същата година в Багио, Филипините, протекъл мачът с Корчной. Това бил първият мач за световната корона, провел се в Азия, и най-продължителен от всички (безлимитен, до 6 победи) в историята на шаха - 93 дни. Карпов се ползвал с благосклонността на съветската федерация и екипът му включвал: пресаташе, психолог, лекар, охрана, готвач... секунданти: Балашов и Зайцев, по-късно присъединилите се Михаил Тал и Евгений Васюков. Делегацията на Корчной била значително по-малка - секундантите Кин и Стин, Яков Мурей и по-късно присъединилият се Оскар Панно. Професор Зухар и йогите от Ананда Марга внесли още напрежение в така или иначе нервния мач. В 34-ата партия Карпов надделял и спечелил с 6:5т., с което запазил титлата си.
През 1979г. вниманието на целия шахматен свят било приковано към Канада, където в Монреал се провел "турнирът на звездите" - един от най-крупните турнири на 70-те години с участието на: Карпов, Тал, Спаски, Портиш, Ларсен, Хюбнер, Любоевич, Тиман и др. Дуетът Карпов-Тал поделил 1-2 място, изпреварвайки на 1,5т. Портиш. Тал: "Секундант на Карпов бил Тал, секундант на Тал - Карпов... Съвършено убеден съм, че Толя ми помага, както съм съвършено убеден, че и аз му помагам. Когато имам отложена партия, Толя я анализира, когато той има отложена партия, аз я анализирам. Гарантирам, че и двамата мислим върху нея еднакво доброжелателно и еднакво внимателно. Уверен съм, че дори да изооставам на 0,5т., Толя пак би ми помогнал, както и аз на него." С такъв дует никоя друга монреалска звезда не би могла да се конкурира. До следващия мач с претендента си Виктор Корчной Карпов взел участие в 11 съревнования, като спечелил 9 от тях. През есента на 1981г. в италианския град Мерано започва вторият мач между Карпов и Корчной. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а на Корчной - Сейраван и Стин. Двубоят започнал с 2 победи за шампиона. След 18-ата партия Карпов отново печели мача с 6:2т. и за пореден път съхранява титлата си.
През 1982-1983г. участвал в 8 турнира и спечелил 6 от тях. За 2-и път печели шампионата на СССР, на юбилейното 50-то първенство на страната в Москва. През 1984г. печели мача с Андерсон с 2,5:1,5т. на първа дъска за СССР в мача срещу сборния отбор на света. Същата година е удостоен с шахматен "Оскар". Излиза книгата му "100 победни партии".
През 1984/1985г. шампионът Анатолий Карпов и най-младият претендент в историята - 21-годишният Гари Каспаров играят безлимитен мач до 6 победи в Москва. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а секунданти на Каспаров - Никитин и Тимошенко. Световният шампион стартирал с 4 победи след 9-ата партия, а след това продължили мача с безпрецендентна серия от 17 ремита! Претендентът се върнал в мача с 3 победи, но след 48-ата партия, при резултат 5:3т. в полза на шампиона, президентът на ФИДЕ Кампоманес прекратил мача, отлагайки го за 1 септември 1985г. при резултат 0:0т. Обяснил действието си с взаимната умора след 159-дневната борба и съгласието на двамата съперници. Това е първият мач за световната корона, останал незавършен! През септември 1985г. започва 2-ият мач между двамата най-велики при болшинство от 24 партии. При 12:12т. Карпов съхранявал званието, в противен случай имал право на мач-реванш. За пръв път в историята били назначени 2 арбитъра - Малчев,А. (България) и Микенас,В. (СССР). Зайцев и Макарчев помагали на Карпов, Никитин и Дорфман - на Каспаров. Преди мача Карпов обърнал повече внимание на теоретическите изследвания, докато Каспаров - на психологическата нагласа и физическа подготовка. Отличителни черти за двубоя станали високото ниво на игра, равенството в силите, неяснотата в изхода на мача да последната партия и подчертаната коректност. Интересно въведение било отделянето на 1% от призовия фонд за бюджета на ФИДЕ при всяко реми, имайки предвид 40-те ремита от предния мач. При резултат 12:11т. в полза на претендента, на Карпов се наложило да играе последната партия до самия край, защото единствено победа му гарантирала запазване на титлата. Играта се наклонила към реми обаче, а това не устройвало Толя и той предпочел да рискува. Каспаров играл акуратно и спечелил и последната партия. Така при резултат 13:11т., Гари Каспаров станал 13-ият световен шампион по шахмат.
През 1986г. се състоял мачът-реванш между Каспаров и Карпов. Това се явявал 5-и в историята мач-реванш след: Ласкер-Щайниц, Еве-Алехин, Смислов-Ботвиник и Тал-Ботвиник. За 3-ти път се провеждал в 2 страни - Англия и СССР. По решение на августовския конгрес в Грац 1985г. двубоят трябвало да започне през февруари, но се състоял междузонален турнир в Монпелие, който определил 4 претендента - Ваганян, Соколов, Юсупов и Тиман. Договорили се в суперфинал между тях и неудачника от двубоя Карпов-Каспаров да се определи следващият претендент. Шампионът и претендентът се разбрали помежду си да започнат двубоя не по-рано от юли-август 1986г., а суперфиналът на претендентите да се проведе през февруари-март 1987г. и следователно следващичт мач за световната корона да се състои в лятото на 1987г. И така първите 12 партии се изиграли в Лондон при награден фонд от 1,8млн. швейцарски франка, а заключителният етап останал за Ленинград при обявен призов фонд от 1млн. швейцарски франка (само че така и останал неплатен). Още преди началото на мача участниците приели решение да отделят целия чуждовалутен фонд в полза на пострадалите от аварията в Чернобил. След 12-те партии в хотел "Парк Лейн" на знаменитата Пикадили резултатът бил 5,5:6,5т. в полза на шампиона. По думите на Мурей - един от секундантите на Корчной - Карпов се постарал да не загуби с твърде много в Лондон и да спечели в Ленинград. Изчаквал момента, когато Каспаров ще започне да греши, понеже и двамата съперници не са роботи или компютри, а хора. И това се случило, но все пак след 22-ата партия резултатът бил 10,5:11,5т. в полза на Каспаров. След 2-те последни ремита Гари Кимович съхранил титлата си. Това, по същество, бил първият мач на 20-и век, в който шампионът съхранява своята титла!
На суперфинала в Линарес през 1987г. Карпов побеждава Соколов с +4 =7. Междувременно пътищата на Карпов и Каспаров се пресекли на международния турнир в Брюксел, където ремизирали 100-ната си партия, с която резултатът станал 49,5:50,5т. в полза на Каспаров. Столицата на Андалусия - Севиля се подготвяла за олимпиада през 1992г. и било пределно ясно, че организиране на мач за световната титла именно там щяло да привлече рекламодатели. Така на 12 октомври 1987г. в огромната зала "Лопе де Вега" на Кралския театър започнала поредната битка между двете "К"-та. Този път и двамата освежили своите екипи - към екипа на Карпов се присъединили Убилава и Подгаец, а към този на Каспаров - Долматов и Азмайпарашвили. В последната партия Карпов бил "без пет минути шампион". Виждал хода, който ремизирал и посегнал да го изиграе, но вероятно за пръв път невъзмутимият Толя изпитвал неувереност и несигурност в себе си, не изиграл хода и загубил партията, а с нея и шанса за титлата. При резултат 12:12т. Каспаров продължил царуването си на Олимпа.
През 1989-1991г. става Народен депутат във Върховния Съвет на СССР. През 1989-1990г. печели претендентските мачове срещу Хиартарсон, Юсупов и Тиман и отново става съперник на Каспаров. През 1990г. в Ню Йорк излиза книгата му "Сестра моя Каисса" на руски език.
През 1990г. в Ню Йорк и Лион (за първи път в историята на 2 континента) се провежда последният 5-и мач между вечните съперници Карпов и Каспаров. След Ню Йорк резултатът бил равен 6:6т., а в Лион Каспаров отново надделял и при резултат 11,5:12,5т. Карпов отново се отдалечил от титлата.
На поредния претендентски цикъл през 1991-1992г. Толя побеждава Ананд, но губи от Шорт и не среща Гари Кимович. През 1992г. печели 1-и приз в Мадрид, Биле и Баден-Баден. През 1993г. печели шампионата на ФИДЕ като побеждава Тиман с +6 -2 =13. Печели турнирите във Вайк Аан Зее, Тилбург, Дортмунд, Дос Ерманес. През 1994г. добива най-големия успех в кариерата си като печели супертурнира в Линарес с 11/13т. (+9 =4) и оставя на 2,5т. след себе си Каспаров. Това бил най-високият перформанс до момента: 3000! През 1995г. в Санги Нагар, Индия печели полуфиналния мач за световното първенство на ФИДЕ срещу Борис Гелфанд с 6:3т. Същата година печели турнира в Монте Карло по ускорен шах като постига рекордно ниво на постижение: 3030. През 1996г. в столицата на Калмикия Елиста побеждава Гата Камски с 10,5:7,5т. във финалния мач за световното първенство на ФИДЕ. През 1997г. в Москва излиза поредната му книга "Моите 300 най-добри партии". През 1998г. в Лозана побеждава Ананд в мач по нокаут системата след 2 допълнителни партии по ускорен шах и с това съхранява титлата си "шампион на ФИДЕ". През 1998г. в Баден-Баден се открива Академия по шахмат "Анатолий Карпов". Същата година печели световната купа по ускорен шахмат във френския град Кап д'Агт. През февруари 2000г. за първи път посещава Китай и побеждава световната шампионка Си Джун и гросмайстор Цзянчуан.
Със съкращения от: http://www.chessbgnet.org/
"Шахматное творчество - одно из наименее изученных проявлений человеческого духа. Однако здесь, как и в других случаях, потверждается известное правило: чем больше познаешь объект своего исследования, чем глубже проникаешь в его суть, тем больше загадок пред тобой возникает."
Анатолий Евгеневич Карпов е 12-ият световен шампион по шахмат (1975-1985г.) и шампион на ФИДЕ (1993-1998г.). На външен вид - деликатен, спокоен, със скромна усмивка, но под тази маска се таят могъщ талант и желязна сила на волята, поразително хладнокръвие. Изиграл 7 мача за световната корона, в това число 3 безлимитни, за 13 години. След това още 3 мача за званието шампион на ФИДЕ за 6 години.
Влиза в книгата на Гинес със 150-те си победни съревнования.
Карпов е роден на 23 май 1951г. в уралския град Златоуст в семейството на заводския майстор Евгени Карпов. На 5-годишна възраст се увлича по древната игра. Баща му е първият му учител. По това време на Олимпа бил Михаил Тал, а шахматът по популярност в страната превъзхождал футбола и хокея. Заминал за Челябинск за мач със сборния отбор на местния тракторски завод. Именно в Челябинск с материална помощ от страна на своя приятел купил първата си шахматна книга "Избрани партии на Капабланка". Научил ги и ги запомнил наизуст, а това много му помогнало за придобиване на разбиране към шаха. Тренира го Алексей Пак. На 9-годишна възраст имал вече 1-и разряд, а на 10 - спечелил първенството на Златоуст.През 1964г. участва в турнира "Майстори против кандидати" в Ленинград и покрива майсторска норма. Именно по това време се запознава с бъдещите си секунданти - в школата на Ботвиник - с Юрий Балашов и в Ленингард - с Игор Зайцев. На международния турнир в Тршинец, Чехословакия 1966г. уверено заел 1-о място с +9 =4, като оставил на 2т. след себе си 2-ия призьор.
Спечелил европейското първенство за юноши с 5,5/7т. без поражение.Карпов е първият съветския шампион за юноши от 14г. насам (от победата на Спаски през 1955г.). Безспорен победител 2 кръга преди края на турнира, завършил с разгромното 10/11т. без загуба. С тази титла направил голяма крачка в големия шахмат. Покрива гросмайсторска норма на крупния турнир в Каракас 1970г. като дели 4-6 място. Същата година за пръв път участва в шампионата на СССР и дели 5-7 място.
Олимпийският му дебют бил успешен - набира 13/15т. на олимпиадата в Скопие 1972г. През 1973г. е единственият участник на междузоналния турнир в Ленинград, който преминал състезанието без поражение. Същата година получава своя първи "Оскар" след победа в Мадрид. През 1974г. убедително побеждава претендентите Полугаевски, Спаски и Корчной, за да се срещне с Роберт Фишер в мач за световната корона.
Сравнявали го с феникс, заради умението му бързо да се възстановява след загуба. У него поразително се съчетават тънко позиционно чувство с ярки комбинационни озарения, защита и фина техника в ендшпила. Увличал се по безброй неща извън шахмата - книги, театър, музеи, лека музика, марки, билярд, карти.
През 1975г. целият шахматен свят с нетърпение очаквал мача между Боби Фишер и Анатолий Карпов. Толя приел всички условия на шампиона без запазването на титлата при 9:9т. Президентът на ФИДЕ Макс Еве направил и невъзможното, за да спаси мача, но уви... Фишер не се явил и на 3 април 1975г. Еве провъзгласил 23-годишния Карпов за 12-и световен шампион по шахмат. Същата година спечелил 2 международни турнира - в Милан, Италия и мемориал Видмар в Порторож-Любляна. През 1976г. спечелил 4 от 5-те турнира, в които взел участие и за пръв път станал шампион на СССР. През 1977г. спечелил състезанията в Тилбург, Лас Палмас и Бад Лаутерберг. През 1978г. издава 2 книги - "Избрани партии 1969-1977г." и "Девети вертикал". През 1978г. спечелил турнира в Бугойно, но радостта му била помрачена от неочакваната смърт на неговия треньор и приятел Фурман. Същата година в Багио, Филипините, протекъл мачът с Корчной. Това бил първият мач за световната корона, провел се в Азия, и най-продължителен от всички (безлимитен, до 6 победи) в историята на шаха - 93 дни. Карпов се ползвал с благосклонността на съветската федерация и екипът му включвал: пресаташе, психолог, лекар, охрана, готвач... секунданти: Балашов и Зайцев, по-късно присъединилите се Михаил Тал и Евгений Васюков. Делегацията на Корчной била значително по-малка - секундантите Кин и Стин, Яков Мурей и по-късно присъединилият се Оскар Панно. Професор Зухар и йогите от Ананда Марга внесли още напрежение в така или иначе нервния мач. В 34-ата партия Карпов надделял и спечелил с 6:5т., с което запазил титлата си.
През 1979г. вниманието на целия шахматен свят било приковано към Канада, където в Монреал се провел "турнирът на звездите" - един от най-крупните турнири на 70-те години с участието на: Карпов, Тал, Спаски, Портиш, Ларсен, Хюбнер, Любоевич, Тиман и др. Дуетът Карпов-Тал поделил 1-2 място, изпреварвайки на 1,5т. Портиш. Тал: "Секундант на Карпов бил Тал, секундант на Тал - Карпов... Съвършено убеден съм, че Толя ми помага, както съм съвършено убеден, че и аз му помагам. Когато имам отложена партия, Толя я анализира, когато той има отложена партия, аз я анализирам. Гарантирам, че и двамата мислим върху нея еднакво доброжелателно и еднакво внимателно. Уверен съм, че дори да изооставам на 0,5т., Толя пак би ми помогнал, както и аз на него." С такъв дует никоя друга монреалска звезда не би могла да се конкурира. До следващия мач с претендента си Виктор Корчной Карпов взел участие в 11 съревнования, като спечелил 9 от тях. През есента на 1981г. в италианския град Мерано започва вторият мач между Карпов и Корчной. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а на Корчной - Сейраван и Стин. Двубоят започнал с 2 победи за шампиона. След 18-ата партия Карпов отново печели мача с 6:2т. и за пореден път съхранява титлата си.
През 1982-1983г. участвал в 8 турнира и спечелил 6 от тях. За 2-и път печели шампионата на СССР, на юбилейното 50-то първенство на страната в Москва. През 1984г. печели мача с Андерсон с 2,5:1,5т. на първа дъска за СССР в мача срещу сборния отбор на света. Същата година е удостоен с шахматен "Оскар". Излиза книгата му "100 победни партии".
През 1984/1985г. шампионът Анатолий Карпов и най-младият претендент в историята - 21-годишният Гари Каспаров играят безлимитен мач до 6 победи в Москва. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а секунданти на Каспаров - Никитин и Тимошенко. Световният шампион стартирал с 4 победи след 9-ата партия, а след това продължили мача с безпрецендентна серия от 17 ремита! Претендентът се върнал в мача с 3 победи, но след 48-ата партия, при резултат 5:3т. в полза на шампиона, президентът на ФИДЕ Кампоманес прекратил мача, отлагайки го за 1 септември 1985г. при резултат 0:0т. Обяснил действието си с взаимната умора след 159-дневната борба и съгласието на двамата съперници. Това е първият мач за световната корона, останал незавършен! През септември 1985г. започва 2-ият мач между двамата най-велики при болшинство от 24 партии. При 12:12т. Карпов съхранявал званието, в противен случай имал право на мач-реванш. За пръв път в историята били назначени 2 арбитъра - Малчев,А. (България) и Микенас,В. (СССР). Зайцев и Макарчев помагали на Карпов, Никитин и Дорфман - на Каспаров. Преди мача Карпов обърнал повече внимание на теоретическите изследвания, докато Каспаров - на психологическата нагласа и физическа подготовка. Отличителни черти за двубоя станали високото ниво на игра, равенството в силите, неяснотата в изхода на мача да последната партия и подчертаната коректност. Интересно въведение било отделянето на 1% от призовия фонд за бюджета на ФИДЕ при всяко реми, имайки предвид 40-те ремита от предния мач. При резултат 12:11т. в полза на претендента, на Карпов се наложило да играе последната партия до самия край, защото единствено победа му гарантирала запазване на титлата. Играта се наклонила към реми обаче, а това не устройвало Толя и той предпочел да рискува. Каспаров играл акуратно и спечелил и последната партия. Така при резултат 13:11т., Гари Каспаров станал 13-ият световен шампион по шахмат.
През 1986г. се състоял мачът-реванш между Каспаров и Карпов. Това се явявал 5-и в историята мач-реванш след: Ласкер-Щайниц, Еве-Алехин, Смислов-Ботвиник и Тал-Ботвиник. За 3-ти път се провеждал в 2 страни - Англия и СССР. По решение на августовския конгрес в Грац 1985г. двубоят трябвало да започне през февруари, но се състоял междузонален турнир в Монпелие, който определил 4 претендента - Ваганян, Соколов, Юсупов и Тиман. Договорили се в суперфинал между тях и неудачника от двубоя Карпов-Каспаров да се определи следващият претендент. Шампионът и претендентът се разбрали помежду си да започнат двубоя не по-рано от юли-август 1986г., а суперфиналът на претендентите да се проведе през февруари-март 1987г. и следователно следващичт мач за световната корона да се състои в лятото на 1987г. И така първите 12 партии се изиграли в Лондон при награден фонд от 1,8млн. швейцарски франка, а заключителният етап останал за Ленинград при обявен призов фонд от 1млн. швейцарски франка (само че така и останал неплатен). Още преди началото на мача участниците приели решение да отделят целия чуждовалутен фонд в полза на пострадалите от аварията в Чернобил. След 12-те партии в хотел "Парк Лейн" на знаменитата Пикадили резултатът бил 5,5:6,5т. в полза на шампиона. По думите на Мурей - един от секундантите на Корчной - Карпов се постарал да не загуби с твърде много в Лондон и да спечели в Ленинград. Изчаквал момента, когато Каспаров ще започне да греши, понеже и двамата съперници не са роботи или компютри, а хора. И това се случило, но все пак след 22-ата партия резултатът бил 10,5:11,5т. в полза на Каспаров. След 2-те последни ремита Гари Кимович съхранил титлата си. Това, по същество, бил първият мач на 20-и век, в който шампионът съхранява своята титла!
На суперфинала в Линарес през 1987г. Карпов побеждава Соколов с +4 =7. Междувременно пътищата на Карпов и Каспаров се пресекли на международния турнир в Брюксел, където ремизирали 100-ната си партия, с която резултатът станал 49,5:50,5т. в полза на Каспаров. Столицата на Андалусия - Севиля се подготвяла за олимпиада през 1992г. и било пределно ясно, че организиране на мач за световната титла именно там щяло да привлече рекламодатели. Така на 12 октомври 1987г. в огромната зала "Лопе де Вега" на Кралския театър започнала поредната битка между двете "К"-та. Този път и двамата освежили своите екипи - към екипа на Карпов се присъединили Убилава и Подгаец, а към този на Каспаров - Долматов и Азмайпарашвили. В последната партия Карпов бил "без пет минути шампион". Виждал хода, който ремизирал и посегнал да го изиграе, но вероятно за пръв път невъзмутимият Толя изпитвал неувереност и несигурност в себе си, не изиграл хода и загубил партията, а с нея и шанса за титлата. При резултат 12:12т. Каспаров продължил царуването си на Олимпа.
През 1989-1991г. става Народен депутат във Върховния Съвет на СССР. През 1989-1990г. печели претендентските мачове срещу Хиартарсон, Юсупов и Тиман и отново става съперник на Каспаров. През 1990г. в Ню Йорк излиза книгата му "Сестра моя Каисса" на руски език.
През 1990г. в Ню Йорк и Лион (за първи път в историята на 2 континента) се провежда последният 5-и мач между вечните съперници Карпов и Каспаров. След Ню Йорк резултатът бил равен 6:6т., а в Лион Каспаров отново надделял и при резултат 11,5:12,5т. Карпов отново се отдалечил от титлата.
На поредния претендентски цикъл през 1991-1992г. Толя побеждава Ананд, но губи от Шорт и не среща Гари Кимович. През 1992г. печели 1-и приз в Мадрид, Биле и Баден-Баден. През 1993г. печели шампионата на ФИДЕ като побеждава Тиман с +6 -2 =13. Печели турнирите във Вайк Аан Зее, Тилбург, Дортмунд, Дос Ерманес. През 1994г. добива най-големия успех в кариерата си като печели супертурнира в Линарес с 11/13т. (+9 =4) и оставя на 2,5т. след себе си Каспаров. Това бил най-високият перформанс до момента: 3000! През 1995г. в Санги Нагар, Индия печели полуфиналния мач за световното първенство на ФИДЕ срещу Борис Гелфанд с 6:3т. Същата година печели турнира в Монте Карло по ускорен шах като постига рекордно ниво на постижение: 3030. През 1996г. в столицата на Калмикия Елиста побеждава Гата Камски с 10,5:7,5т. във финалния мач за световното първенство на ФИДЕ. През 1997г. в Москва излиза поредната му книга "Моите 300 най-добри партии". През 1998г. в Лозана побеждава Ананд в мач по нокаут системата след 2 допълнителни партии по ускорен шах и с това съхранява титлата си "шампион на ФИДЕ". През 1998г. в Баден-Баден се открива Академия по шахмат "Анатолий Карпов". Същата година печели световната купа по ускорен шахмат във френския град Кап д'Агт. През февруари 2000г. за първи път посещава Китай и побеждава световната шампионка Си Джун и гросмайстор Цзянчуан.
Със съкращения от: http://www.chessbgnet.org/
Абонамент за:
Публикации (Atom)