Лъжата, която закопа 50 млн. души

Едно от най-бруталните масови унищожения започва с лъжа. При това не особено находчива: лъжата, че Хитлер бил нападнат от Сталин, така че Германия трябвало да се отбранява, пише "Дойче веле" Днес Русия почита жертвите след инвазията на Нацистка Германия на руска територия на 22 юни 1941 г.
Още през 1933 г. националсоциалистите в Германия започват да подготвят атаката срещу СССР.

Осем години по-късно тя вече е факт - на 22 юни 1941 г. или преди 70 години, вермахтът нахлува в Източна Европа, за да започне една от най-бруталните войни на новото време.

"Върховното командване на Вермахта съобщава: с цел защита от голямата опасност от Изток, на 22 юни в три часа сутринта Вермахтът се вряза в настъпващите вражески линии. Самолетите на Луфтвафе вече нападат съветския враг."

Източната офанзива на Хитлер започва с тази лъжа.

Нападението над СССР не е превантивна мярка на Третия Райх, а истинска, добре планирана и дълго подготвяна офанзива срещу една напълно неподготвена и неочакваща атаката страна, която в следващите години е подложена на окупация, унищожение и геноцид.

още по темата

Много са истините за Втората световна война
Две години по-рано Берлин и Москва сключват споразумение за ненападение, което в нощта на 22 юни продължава да е в сила.

Легендата за самозащита

И въпреки това три милиона германски войници настъпват на Изток, въоръжени с най-доброто, което националсоциалистическото правителство е успяло да произведе за военни цели - танкове, самолети, оръжие.

Легендата, според която Хитлер просто се противопоставил на плана на Сталин да нахлуе на германска земя, се се оказва твърде жилава и оцелява години наред, въпреки че е лишена от всякакво историческо основание:

"Целта на Източната офанзива е била да се завземе СССР, да се унищожи населението му и на цялата територия да бъдат заселени германци. Такава е мечтата на Хитлер за Райх, простиращ се от Атлантическия океан до Урал", казва историкът Волфрам Вете.

С други думи избиването на източноевропейските евреи, на военноплениците и на цивилното население, всичко това е било премислено.

То не е следствие от военното опиянение от последвалите победи на германците. Тъкмо обратното: това опиянение е налице още преди войната и тя е негов продукт.

Въпреки масираната пропаганда, германското население не реагира според очакванията на властите при новината за атаката срещу СССР.

Задава се световна война

Страхът от разрастване на военните действия е силно разпространен, макар никой по онова време да не е подозирал, че жертвите от страна на Вермахта ще се измерват с милиони.

Наред с германците, в Източната офанзива участват и войски от вече завзетите или съюзнически страни - финландци, италианци, румънци. Задава се истинска световна война.

Във Великобритания премиерът Уинстън Чърчил се обръща към гражданите с реч по радиото, в която нарича Хитлер "чудовище на злото, ненаситно в потребността си да граби и убива".

Балтийските страни, Беларус и Украйна просто са прегазени под веригите на германските танкове. Хитлер и генералите му са убедени в бързата победа, в скоростното достигане до съветската столица и нейното завземане. Но те се лъжат.

Няколко месеца след офанзивата германските отряди затъват в московската зима без да са завзели града. Тогава още никой не знае, но от този момент нататък започва краха на Третия райх, дошъл окончателно през 1945 г.

Три милиона германски войници не се завръщат от Източния фронт.

Историкът Волфрам Вете пише: "Падналите руснаци обаче са десет пъти повече. Около десет милиона са само червеноармейците, над три милиона са руските военнопленници в германски лагери, три милиона руски евреи са системно изтребени, а цивилните граждани, намерили смъртта си, наброяват повече от 6 милиона."

Премълчаваните истини

В продължение на години в германското общество темата за масовите убийства на Изток е табу. В спомените доминира ужаса от собствените страдания.

Вермахтът е наричан "чист" и "невинен", а цялата отговорност е прехвърлена върху националсоциалистическото ръководство и специалните части като СС.

Всичко товазапочна да се променя много бавно и трудно и то благодарение на смели и критично настроени историци, които подхващат тази тема, започват да се организират тематични изложби, които по радикален начин конфронтират съзнанието на германския гражданин с мрачната истина.

Днес, 70 години след Източния поход на Вермахта, известен под името операция "Барбароса", темата присъства в множество текстове, коментари и публицистични статии и отдавна вече не е табу.

На някои места в Германия се организират редовно възпоменания за жертвите, причинени от германското нападение над СССР. Най-голямото последно възпоменание бе организирано в Берлин. Берлинската филхармония изпълни "Ленинградската симфония" на Дмитрий Шостакович

/www.vesti.bg

22 ЮНИ.......

Беше събота, срещу неделя.
В 4 часа влюбените момчета и девойки заспиват унесени от мечти, потънали в обятията на своите любими.
Беше събота, срещу неделя.
Славеите в горичките на двата бряга на граничната река между Полша и Белорусия се надпяват, очаквайки светлината на утрото.
Беше събота, срещу неделя !
Трудолюбивите белоруси, руснаци, украинци се пробуждат и кроят планове за утрешния ден.
Беше събота, срещу неделя 22 юни 1941 година.
От тъмните все още летища на Германия и Полша излитат натъпкани с бомби първите бомбардировачи с пречупените кръстове на крилете и поемат на изток, срещу светлината и утрото.
Беше събота, срещу неделя, но започна най-кървавата и унищожителна война в историята на човечеството, войната на хитлеристка Германия срещу социализма, срещу Съветския съюз, война срещу славянството и източното православие.
Но се роди песента „Ставай, страна огромная, ставай, на смертный бой...”
Беше събота, срещу неделя, точно преди 70 години.... А след 4 години имаше и 9 май. С цената на Тридесет милиона жертви само от страна на СССР и сълзите от очите на живите, които са загубили своите близки през войната !!!!...

Ние - русофилите от Русе не искаме това да се повтори ! Не искаме да има плачещи очи, независимо чии са - от Чечня, Ирак, Либия, Авганистан, Сърбия или Русия са !
Ние трябва да помним трагичните дати и да правим всичко, за да не се повторят !

Общинският съвет на Национално движение „Русофили” – Русе кани всички русенци, за които са скъпи мирът и благоденствието на народа ни да дойдат на 22.06.2011 година в 10.00 часа пред паметника на Альоша. Нека със стръкче цвете и сведена глава почетем преживяната трагедия.

Заседание на Общинския съвет

Общинският съвет на Национално движение “Русофили” – Русе кани членовете си на редовно заседание на 23.06.2011 г. от 18.00 часа в читалище „Христо Ботев” на ул.”Плиска”


На заседанието ще бъдат обсъдени следните въпроси:

1.Преглед на резултатите от ученическия конкурс „Не се гаси туй що не гасне”
Докладва : Маша Станчева

2.Преглед изпълнението на задачите по Основната програма за 2011 г. и Отвореното приложение към основната програма.
Докладва : Тодор Радославов;
Анатоли Паришков и конкретните отговорници

3.Подготовка за посрещането на ансамбъл „Душа” (предв. дата 20.07.2011 г.)

4.Въпроси, предложения и мнения от членовете на Общинският съвет.





Председател: инж.Тодор Радославов

Приключи Националния ученически конкурс „Не се гаси туй, що не гасне”

Общинският съвет на Н. Д. „Русофили” Русе СЪОБЩАВА на всички заинтересовани от резултатите от Националния ученически конкурс „Не се гаси туй, що не гасне”, че обработката на ученическите работи в София е приключена. Протоколът от работата на централната комисия публикуваме по-долу.
За да облекчим търсещите името си в списъка на наградените с нескрита горчивина отбелязваме, че единствената поощрителна награда е на Георги Георгиев, ученик в XI клас на АГ „Гео Милев” – участвал с есе.
За по – конкретна информация по темата търсете г-жа Маша Станчева – председател на Общинската комисия оценяваща работата на русенските ученици - Тел: 0885/ 80 40 65
Резултатите от конкурса трябва да ни накарат добре да помислим как и колко се работи с нашите деца, за да израснат достойни граждани на България, достойни БЪЛГАРИ.

По темата очаквайте допълнителна информация.
Председател: на общ. организация на НД"Русофили" инж.Т.Радославов

Ден на руския език

Президентът на Русия Дмитрий Медведев подписа в понеделник указ "За Деня на руския език", с който се учредява нов празник в страната.

Според разпространения от пресслужбата на Кремъл текст решението е взето "с цел съхраняване, поддръжката и развиването на руския език като общонационално достояние на народите от Руската федерация, средство за международно общуване и неотменима част от културното и духовно наследство на световната цивилизация".

За Ден на руския език се определя 6 юни, "когато е роден великият руски поет и основоположник на съвременния руски литературен език Александър Сергеевич Пушкин".

Указът на президента влиза в сила незабавно.


''Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.''
(А. С. Пушкин)

http://www.dnevnik.bg/

На 6 юни 1779 г. е роден Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин – велик руски поет и писател

Пушкин e роден в Москва в семейство на дворяни, които общо взето не му обръщат достатъчно внимание. Той има брат - Лев и сестра - Олга. Арина Радионовна, нарична Няня, е тяхната дойка. Тя изиграва важна роля в оформянето на характера на Пушкин и е обезсмъртена в неговите творби.
Пушкин публикува първата си поема, когато е на 15 години - „Към приятеля стихотворец“. Когато завършва престижния императорски лицей в Царское село, близо до Санкт Петербург, руската критика признава таланта му. След завършването на училището Пушкин се впуска в кипящия културен живот в столицата Санкт Петербург. Там се сближава с декабристите (дворяни, които са против самодържавието и крепостничеството). Там публикува и първата си дълга поема „Руслан и Людмила“ през 1820 година, като темата и стилът ѝ предизвикват полемика.
Пушкин постепенно започва да се занимава със социалната реформа и се издига като представител на литературните радикали. Това ядосва правителството и води до извеждането му от столицата. Първо отива в Кишинев (1821–1823), а после (след лятна екскурзия до Кавказ и Крим) пише две поеми, които са много добре приети: „Кавказки пленник“ (1822) и "Бахчисарайски фонтан" (1824). През 1823 отива в Одеса, където отново се сблъсква с правителството, което го праща в изгнание в имението на майка му в Северна Русия от 1824 до 1826.

Наталия Николаевна Гончарова-Пушкина, съпруга на Пушкин
Властите разрешават на Пушкин да посети цар Николай I, за да моли за освобождаването си, което успява да получи. Но след като у някои от участниците в Декабристкото въстание през 1825 са открити негови стари политически поеми, той е поставен под строгия контрол на цензурата и му е забранено да пътува или публикува без разрешение. Най-известната му драма, Борис Годунов, написана в имението на майка му, получава разрешение за публикуване едва пет години по-късно.
Болдинската есен на 1830 година е един от най-продуктивните периоди на Пушкин. В Болодино има епидемия от холера и селището е под карантина. Там Пушкин довършва „Евгени Онегин“, пише „Повести на Белкин“ и малките си трагедии „Каменният гост“, „Скъперникът рицар“ и други.
След време Пушкин и съпругата му Наталия Гончарова, за която се жени на 18 февруари 1831 година, стават редовни участници в придворното общество. Когато царят дава на Пушкин най-ниската придворна титла - камер юнкер, последният е разгневен, защото смята, че това е направено не само за да може съпругата му, която има много обожатели, включително самият цар, да може да посещава дворцовите балове, но също и за да го унизят. През 1837 г., затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж Дантес. По време на дуела и двамата са ранени, но Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно. Всъщност Пушкин е улучен смъртоносно по случайност. Поетът се цели дълго време в своя опонент и накрая Дантес изгубва търпение и стреля. Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, той го уцелва в корема, което за жалост се оказва фатална грешка.
Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин, поради което ограничава достъпа до него. Тялото му е пренесено тайно в имението на майка му.

http://bg.wikipedia.org

ЧЕСТИТ 24 МАЙ

Върви народе възродени,
към светла бъднина върви
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови.

24. май е най-милият, светъл и свят празник за всички българи. Той поставя своето начало в памет на светите братя Кирил и Методий, завещали на потомците си писменост, която дава мощен тласък в развитието на културата и науката и в укрепването на държавността. Славянската култура вписва ярки страници в развитието на световната цивилизация.
Още през 1762 г. светогорският монах Паисий Хилендарски, разказвайки за най-славните моменти от българската история, с особена гордост отделя специално място на св. св. Кирил и Методий в своята „История славеноболгарская", като озаглавява тази глава „За славянските учители".
През втората половина на XIX в. черковният празник в чест на двамата братя е обявен за общонароден празник на народната просвета и славянската писменост. Той става израз на национално съзнание и патриотизъм. На този ден празнуват всички българи - православни и католици, емигрантите в Румъния, заточенците в Диар-Бекир, всички ученици и учители в поробена България.
Особено голяма заслуга за провъзгласяването на празника на Кирил и Методий за училищен и общонароден празник имат братята Найден и Константин Герови. В Прилеп и по други места започват да се появяват училища, носещи имената на славянските просветители. Пловдивските родолюбци преосмислят Кирилометодиевия празник и дават идеята той да започне да се празнува по светски. Геров пише в своите спомени:
„Щом училището се нарече „Св. Кирил и Методий", трябваше и празникът му да се празнува. Училището въведе този празник, който си остана да се празнува и занапред.
През 1863г. вече целият славянски свят чества 1000-годишнината от създаването на славянската писменост и книга, която се превръща в празник на славянското единство и на славянската култура.В Русия,Чехия и Хърватско се издават сборници в чест на Кирил и Методий,появяват се и художествени произведения,посветени на тяхното дело.
Един от първите изразители на тези идеи е поетът-революционер Христо Ботев. На 11 май 1867 г. в двора на Калоферското училище той държи пламенна реч пред учениците и съгражданите си, в която призовава народа да следва примера на Кирил и Методий в борбата за народна свобода и културна независимост. По-късно в Румъния Ботев написва и специална статия по повод на празника и в нея поетът нарежда Кирил и Методий в редицата на гениите на човечеството, като изтъква общославянското им значение .
През 1875 г. Л. Каравелов публикува в Букурещ книжката „Кирил и Методий - български просветители". В унисон с всички български възрожденци и Каравелов „доказва" българския произход на Кирил и Методий, които превеждат книгите на „народен" език. Те дълго време учили първо своите еднородци и тъкмо затова византийският император ги е избрал да ги изпрати сред западните славяни. След като проследява живота на Кирил и Методий, Л. Каравелов свързва тяхното дело със своето настояще.
Най-голяма популярност придобива стихотворението на Ст.Михайловски „Кирил и Методий" (написано в Русе на 15 април, 1892), което се превръща в химн за прослава на славянските първоучители и великото им дело. Музиката е написана 9 години по-късно, в навечерието на празника, от учителя по пеене Панайот Пипков в ловчанското петокласно мъжко училище и то само за четвърт час. Той взима тебешира и написва нотите на музиката на черната дъска. Преди да удари звънецът учениците успяват да изпеят песента за пръв път.
На 3 май 2005 година пред ученици и граждани в Русе детската вокална група "Евроталант" с ръководител Александър Джамбазов изпълнява за първи път химна на българската просвета и култура на всичките 22 езика в Европейския съюз. По този начин песента става достояние на цяла Европа и своеобразна "визитна картичка" на България за присъединяването й към ЕС. Идеята за превода и издаването на химна е на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
На 31 декември 1980 г., първият папа славянин Йоан Павел II обявява двамата солунски братя за съпокровители на Европа, редом със свети Бенедикт. В речта си той казва, че „двамата славянски апостоли се завръщат днес отново при нас, увенчани с нов ореол и натоварени с нова мисия. Те трябва да бдят над Европа, която ги зове като свои патрони".
-- Празникът на Кирил и Методий е обявен за официален с решение на 9-тото Народно събрание на 30 март 1990 г.
Със съкращения от: http://bglog.net/