За покойния Владимир Висоцки се използват много определения - от "най-известният руски бард" и "гласът на нацията" в СССР до "руският Джон Ленън, примесен с Джеймс Дийн, но звучащ като Боб Дилън" на запад. Французите дори са по-конкретни - наричат го "Вселената Висоцки".
Владимир Семьонович Висоцки е роден на 25 януари 1938 г. и на днешната дата щеше да отбележи своята 75-а годишнина. Никой обаче не може да си го представи остарял.
Почитан от всички социални кръгове в Русия, той е гласът на дисидентите без сам той да бъде дисидент. Властите в Съюза го признават за голям актьор, но не зачитат качествата му като музикант и поет. За първите той е един от най-силните и всепризнати актьори, оставил в културната памет величествени роли. За песните - мерило е народът, който се смее или плаче с глас, докато го слуша.
"Той бе просто син на родината си, беше много руски. Изигра много политическа роля, тъй като в песните си се изправяше срещу силите на злото, срещу грозната система, под която бе роден", казва за него Михаил Чемякин, емигрирал актьор и близък приятел на Висоцки.
Във въпросник от юни 1970 г., публикуван в официален сайт на Висоцки, малко преди премиера на "Хамлет" с негово участие, на въпроса дали иска да бъде велик човек, той отговаря, че не само иска, но и ще бъде такъв. И познава.
На големия екран той става популярен с роли във филми като "Вертикал" на приятеля му Станислав Говорухин (1966 г.), където прозвучават и първите му "планински" песни: "Здесь вам не равнина / здесь климат иной...". Получава и роли в заглавия като "Кратки срещи" на Кира Муратова, "Служили двама другари", "Интервенция" и "Мястото на срещата да не се променя".
Неговият истински дом като актьор въпреки това е Театърът на "Таганка", където оставя величествени роли в "Хамлет", "Животът на Галилей", "Живи и мъртви", "Десет дни, които разтърсиха света" и други спектакли, които вероятно ще останат завинаги в спомените на онези, които са го гледали.
Най-голямата му сила обаче остава онази, която владее, когато "разказва" песни с китара в ръка. Стиховете му се леят винаги с огромна лекота. Едни ги ценят заради искреността им. Други - заради силата и смелостта да преборят страха и да казват онова, което мнозина мислят, но не смеят да изрекат.
Преди повече от 30 години именно в България е и първото задгранично турне на театъра на "Таганка", а "Балкантон" издават дългосвирещата плоча "Автопортрет". За първи път тук излиза и превод на негово стихотворение - "Братските могили".
Любовният живот на поета с китара също е цветен, див и бурен. Има множество връзки, две деца и три брака. Дори само последният - с известната френска актриса Марина Влади, е достоен за цял един отделен роман. Такъв всъщност излиза под формата на книгата на Влади за връзката с Висоцки "Владимир или прекъснатият полет".
Официалната версия за смъртта на Висоцки (на 25 юли 1980 г.) е сърдечен удар. Печалната дата на смъртта му съвпада с провеждането на бойкотираните по това време летни олимпийски игри в Москва. Съветската преса не съобщава за смъртта му. Прави го единствено в. "Вечерна Москва" и то три дни по-късно, но въпреки това новината обикаля Русия и света светкавично.
Въпреки информационното затъмнение хиляди хора се струпват пред дома му на ул. "Малая Грузинская", а властите, макар и да пращат подсилени милиционерски отряди, не се осмеляват да разпръснат тълпата.
Пред театър "Таганка" се стичат огромни тълпи от хора, качват се по покривите на съседните сгради.
"Гласът на Америка" пуска негови песни, По-късно други руски бардове пишат книга за него. На негово име е кръстен астероид. Шест години след смъртта му официално му е дадена титлата "заслужил артист", а през 1987 за него излизат документален и игрален филм.
През 2011 г. излиза и филмът "Висоцки. Благодаря, че съм жив" на сина му Никита от неговия първи брак. Той казва, че той "разбира се, е художествена творба, а не документалистика. Понякога обаче изкуството е по-истинско от фактите".
Лентата, която миналата година гостува и на "София Филм Фест", е по-скоро спиращ дъха екшън в холивудски стил, който обаче показва не само бохема - герой Висоцки, но и сложността на неговата личност и странната култура на времето.
Предвид ситуацията в Русия към днешна дата, човек би си помислил, че песните на Висоцки остават актуални, текстовете му - на дневен ред, а гласът му ще прозвучи наново в страната. Поне така предположи Economist преди две години и май не сгреши.
И до днес стотици се стичат пред паметника му в центъра на Москва, за да положат цветя в негова памет.
http://www.dnevnik.bg
