5 декември с право се смята за Ден на войнската слава на Русия. Именно в този ден през 1941 година започна контранастъплението на съветските войски срещу германско-фашистките войски в битката край Москва.
Разгромът на фашистките войски край Москва стана начало на коренния прелом в хода на Великата Отечествена война. Окончателно беше погребан хитлеристкия план „блицкриг”. Именно край Москва беше развенчан митът за непобедимостта на германската армия, каза завеждащият отдела на Военно-историческата експозиция на Централния музей на Великата отечествена война на Поклонния хълм Николай Якуба:
- Московската битка стана онзи преломен момент на войната, който показа цялата илюзорност на плановете на германското командване. Те искаха да завладеят нашата страна буквално за месеци, както това стана в Западна Европа. Но ожесточената съпротива на съветските войски край границите и в другите сражения — в Белорусия, Украйна — провали тези планове. А когато започна германското настъпление край Москва на 30 септември, врагът се надяваше да завземе нашата столица. И това би означавало тяхната победа.
Нацистите подготвяха настъплението на московското направление като решаващо. Те съсредоточиха край столицата 77 дивизии, повече от 14 хиляди оръдия и минохвъргачки, 1 700 танкове. Подкрепа на сухопътните войски осъществяваха от въздуха 950 бойни самолети. Германското командване планираше да завземе Москва с два удара — от север и от юг. Ожесточени боеве се разгърнаха в района на Волокололамск, Истра, Яхрома, разказва историкът. На юг жестоки сражения се водеха в района на град Тула. Най-близката точка до столицата, където врагът можеше да се приближи, стана Красная поляна — 27 км. Изглеждаше, че при такива условия беше невъзможно да се мисли за настъпление. Хитлеристите и не очакваха това. Но съветското командване реши по друг начин.
В средата на октомври новосформираната 26-та армия с легендарните танкове Т-34 нанася мощен контраудар по фланговете на настъпващата 2-ра танкова група в района на Мценск и спира настъплението на германците на река Зуша. Това позволява на 3-та и 13-та армия да се измъкнат от вражеското обкръжение и да заемат позиции на Можайската отбранителна линия. Въпреки героичната съпротива хитлеристките танкови колони пробиват на няколко места съветската отбрана и на 18 октомври превземат Можайск – последния голям град пред Москва. Дори маршал Жуков признава, че пътят към столицата е открит.
На 19 октомври в Москва е обявено обсадно положение. Създават се 3 дивизии на народното опълчение от всички граждани, годни да носят оръжие. Немобилизираните жители изграждат хиляди километри укрепления, противотанкови ровове, телени заграждения, окопи и огневи точки. Евакуират се държавни учреждения, промишлени предприятия и граждани. Главнокомандващият Сталин остава в града, за да поддържа високия боен дух на защитниците. Вражеската авиация извършва 5 въздушни нападения над Москва, в които участват общо 2 018 самолета, от които 273 са свалени. Изтребителната авиация и противовъздушната отбрана водят напрегната денонощна борба и опазват столицата от големи разрушения. В средата на ноември, след прегрупиране и попълване на загубите, германците подновяват атаките си. 3-та и 4-та танкова група от север и 2-ра танкова група от юг трябва да пробият отбраната и да обкръжат Москва, срещайки се при град Ногинск източно от столицата. На север хитлеристите превземат Калинин (Твер), Солнечногорск и Красная поляна на по-малко от 26 км от Москва, овладяват Яхрома на 27-28 ноември, форсират от движение канала Москва-Волга и заемат стратегически плацдарм на Перемиловските височини на източния бряг на канала. На юг поради яростната съпротива 2-ра танкова група не успява да превземе Тула и заобикаля града от изток, достигайки главната магистрала за Москва при Кашира на 26 ноември.
Хитлеристките войски вече са крайно изтощени от двумесечните ожесточени сражения, не разполагат с никакви резерви и изпитват остър недостиг на горива и боеприпаси. Само от 16 ноември до 5 декември Вермахтът губи 155 хиляди войници, 800 танка, 300 оръдия и 1 500 самолета. Напредването на зимата и мощното партизанско движение в тила затрудняват още повече тяхното снабдяване и попълване с резерви. Едва двадесетина германски влака дневно достигат фронта, докато всеки ден в Москва пристигат между 100 и 126 влака с подкрепления, боеприпаси и въоръжение. Съветското командване прехвърля от Сибир и Далечния изток свежи сили, добре екипирани за зимни условия и подготвя мощно контранастъпление срещу врага.
След неуспеха да обкръжи Москва от юг и север, Вермахтът предприема фронтална атака на 1 декември в района на Наро-Фоминск, която е отразена от Червената армия, а на 4 декември настъплението на германците спира напълно по всички фронтове.
И на 5 декември започна контранастъпление на Червената армия.
Това беше първата операция, която се планираше именно за разгромяването на противника. Войските на Калининския фронт на север от Москва преминават в контранастъпление, последвани на 6-и декември от Западния и Юго-западния фронт южно от столицата. Въпреки суровите зимни условия още в първите дни Червената армия пробива отбраната на противника южно от Калинин и северозападно от Москва и освобождава редица населени места, а на 8 декември Хитлер издава заповед за преминаване в отбрана на целия източен фронт. За да не позволи на врага да прехвърли резерви от други участъци на фронта, съветската армия започва контранастъпление в Донбас и при Ленинград. На 12 декември е освободен Солнечногорск, на 16 декември Калинин, на 26 декември Наро-Фоминск, в началото на януари — Можайск. Освободени са напълно Московска, Тулска и Рязанска и отчасти Калининска, Смоленска и Орловска област. Унищожени са повече от 400 000 души, 1 500 танка, 2 500 оръдия и повече от 2 000 самолета на врага.Източно от Москва се намираха резерви, пристигнали от Урал, Сибир и Средна Азия. И когато на 5 декември започна контранастъплението, именно тези войски разгромиха и започнаха да преследват противника. По време на нашето контранастъпление врагът беше отхвърлен на 80-250 км на различни участъци на фронта. В тези боеве германците загубиха повече от 500 хиляди души, повече от 1 300 танкове бяха унищожени. И до април, докато се развиваше това настъпление, ние успяхме да освободим територията на Московска област и да се придвижим на още по-предни позиции.
Победата при Москва има огромно политическо и военно-стратегическо значение – за първи път в хода на Втората световна война Червената армия спира настъпателния устрем на хитлеристките танкови армии, развенчава мита за тяхната непобедимост и им нанася голямо поражение. Тя бележи и окончателния провал на плана „Барбароса”, падение на военния престиж на Вермахта и Германския Райх. Крахът на Хитлеровата доктрина на Блицкрига поставя нацистка Германия пред перспективата на тежка и продължителна война, за каквато тя не е готова, нито има необходимите ресурси. Московската битка предизвестява преминаването на стратегическата инициатива в ръцете на анти-хитлеристката коалиция.
За доблест и мъжество, проявени в боевете край Москва, 40 съединения и части бяха наградени с гвардейски звания, 36 хиляди войници и офицери наградени с ордени и медали. Битката край Москва стана началото на коренния прелом във Великата отечествена война. „Резултатите от тази битка промениха още и военно-политическата обстановка в света, укрепиха вярата на нашите съюзници в мощта на Червената армия и спряха онези, които планираха да нападнат на нашата родина” подчерта историкът Николай Якуба.
През 1995 година в Русия беше приет закона „За дните на войнската слава на Русия”. И 5 декември, когато започна контранастъплението на съветските войски край Москва, влезе сред тези знаменателни дати.
http://bulgarian.ruvr.ru
Няма коментари:
Публикуване на коментар