…Високо над селото, в пещера, живее Змеят. Всички бягат от него и се страхуват. Само Марта Билкарката не се бои...
Общинският съвет на НД“Русофили“ гр. Русе кани всички свои членове и симпатизанти на 24 ноември (четвъртък) от 17 или 19 часа на постановката на театър „Любомир Кабакчиев“ гр. Казанлък „Змейова сватба“. Пиесата ще се играе на сцената на Военен клуб Русе (ДНА).
Може да закупите билети при секретаря на Движението, или да заявите на тел. 0899 970 670. Цената им е по 4;6 и 8 лв. Билетите са ограничени.
http://youtu.be/SV8bxBhVm_g
вторник, 15 ноември 2011 г.
понеделник, 7 ноември 2011 г.
ГОВОРЕШЕ НИ СТАЛИН
С. М. АЙЗЕНЩАЙН
(спомени на кинорежисьора – превод Л. Иванов)
Дните на октомври 1941г.
Те бяха особено напрегнати в киностудията.
През нощта хората се спускаха под земята. Спяха в скривалищата. На сутринта отиваха в ателието.
Злобно стиснали зъби, те снимаха боеви кино сборници.
Всеки биеше по лицето на врага с това оръжие, с което той беше силен. Снаряди. Гранати. Кинокартини.
* * *
Този ден беше особено труден.
Дните, които се задаваха, щяха да бъдат още по-трудни.
Едва привечер довършваше кипежът на деня.
И изведнъж – край: «Повече няма да има продължение»
«Утре няма да бъдем в киностудията».
«В шест часа сутринта нашият ешелон отпътува за Средна Азия».
«Кинопромишлеността се евакуира».
Слисано стоиш пред вратата на кинокомитета.
Нима ще заминем?
Мисълта за възможно отпътуване от Москва рядко ни минаваше през ума.
Но не се допускаше в съзнанието.
Не таяхме това в душите си.
Обратното, отхвърляхме го.
И заедно с това преди няколко дена изхвърчаха всичките стъкла на киностудията.
Беше разрушено помощното предприятие. През нощта е забранено да се снима.
Нощта принадлежи не на кинопрожекторите, а на прожекторите от противосамолетните заграждения. И все пак – да заминем от Москва?
* * *
Нещо пъхаш в куфара.
Гледаш към библиотеката.
Не вземаш нито една от книгите.
Библиотеката – това е цял организъм.
Библиотеката – това е цяло здание.
На кого ще му дойде наум в главата да вземе колона или камък, оставащи зад теб?
Библиотеката остава недокосната.
Слагаш в джоба си две – три книжки четиво за из път и ние заминаваме за известно време.
Ние ще се върнем.
* * *
Като в сън е – напускаме Москва от Казанската
Багаж. Вързопи. Куфари. Хора.
Всички нюанси, на човешки преживявания.
Мъка. Решимост. Нерви и сълзи. Спокойна деловитост.
И съзнанието: ние отпътуваме – значи, ние сме нужни.
Фронтът не е само там, на запад. Фронтът е във всеки от нас.
Ние сме войници от изкуството. Отиваме да заемем посочените позиции.
* * *
Иска ти се да пишеш.
Влакът лети в неизвестността. В далечната, непознатата Средна Азия. Странно наименование на крайната гара - Алма Ата.
Но определението за влака е неточно: той не лети.
Той внимателно се промъква през зоната на вероятния обстрел.
Само едно попадение на бомба в един вагон – и край на съветския режисьор.
Почти всички ние, работещи вече двадесет години рамо до рамо, сега сме един до друг в един и същ вагон.
Пътуваме по линия само с един коловоз.
Още една бомба – и край на половината съветска наука: до нас пътуват историци, академици, филолози – цялата Академия на науките.
Друга бомба - и няма да ги има нашите прекрасни певци и танцьори – до Куйбишев заедно с нас пътува Большой театр.
Нашият влак има основание внимателно да опипва пътя.
Той вози товар, който вече две десетилетия Съветската страна бе събирала и учила с любов и внимание, с грижи и поощрения, възпитавала бе в тези хора ентусиазъм и вдъхновение.
* * *
Все по-далеко и по далеко от Москва.
Отмина времето на първото събуждане след отпътуването.
Премина суматохата на качването и настаняването.
Болните, бащите и майките са устроени. Вагонът утихва.
От суматохата и суетнята се натрапва само една мисъл: всеки миг ни отнася все по-далече и по-далече от Москва.
Вагонът мълчи.
Хората мислят...
След това ще се разприказват.
Жадно ще слушат откъсите от радиопредаванията по гарите.
Ще тичат с чайниците. И всичко това като през сън.
С една неумолима мисъл: Москва. С една грижа: Москва.
С едно чувство: Москва.
* * *
Влакът не лети.
Той пълзи.
Той пълзи дванадесет дълги дни.
* * *
Сменят се хора. Пейзажи. Градове. Области. Републики.
Ето преминахме Волга.
Минахме Узбекистан.
Навлязохме в Казахстан...
* * *
А мислите са все същите.
Една едничка мисъл – Москва.
И колкото по-далече – толкова по-настойчиво, по остро.
Съобщенията са все по кратки.
Разстоянието - все по – голямо.
* * *
След това навлизаме в Алма – Ата. Същата суетня.
Пак такова полуавтоматично настаняване.
Някакви стаи. Хотели. Къщи.
Нови хора. Нова обстановка.
Ослепително бели планини, сякаш изрязани като за декор, подпрян чак до небето. Друг народ на братска република.
Непозната реч.
* * *
И отново мисълта за същото,
Какво става с Москва?
Какво става на фронта?
Накъде отива войната?
Като че ли гърдите ти ще се пръснат от въпроси.
От необходимостта да разбереш какво става. Какво се прави. Да разбереш и почувстваш себе си и страната в тези тревожни, неясни дни.
Особено тревожни и особено объркани, защото питащият е откъснат от туптенето на пулса на Москва, защото 5000 километра релси лежат между нас и сърцето на страната.
* * *
И ето - ясен и равен глас. Понякога ироничен, когато говори за лъва и котето! Понякога строг, когато призовава към издръжливост.
Понякога скръбен, когато говори за загубите и жертвите.
Глас пълен с увереност, когато говори за бъдещата Победа.
Глас гневен, когато зове своя народ към унищожение на ненавистния враг.
Гласът на Сталин.
И както винаги : яснота, увереност, вътрешно осъзнаване на целите и пътищата за тяхното постигане се разгръщат в съзнанието на всеки, който слуша, след като към него се е обърнал на Сталин. Звучен глас. Издалеч
Но близък и познат.
От къде ли говори?
Ние го слушахме в отворилата врати за първи път грамадната опера на Алма Ата.
Но откъде се чува той?
По отражението на ехото, по резонанса, ние се опитвахме да познаем залата, от която се разнася този глас.
Сцената на Большой театр?
Не е.
По еченето, като че ли има сводове.
Значи, някъде е под земята…
Но къде е ?
Догадките потъват във вихъра, в който постепенно те въвличат сталинските слова.
Думи за подвига.
Думи за издръжливостта.
Думи за победата.
Думи ободряващи. Думи призоваващи. Думи повдигащи духа.
И след думите - радостта от чувството:
Сталин и Москва са с нас!
Стопиха се хилядите километри.
Ние сме съвсем наблизо, ние сме заедно.
И както сега е преодоляно пространството, също така ще бъде преодоляно и времето. Тежкото време на тежки страдания и война.
И същия този глас ще ни поведе отново през годините, както сега той ни води през месеците на трудности.
* * *
Войната – това е трудно дело.
Не само в боя.
Не само в тила.
Но още на една позиция – най- -трудната.
Позиция еднакво уязвима и на фронта, и в тила. Това е позицията на съзнанието. Позиция, която трябва да бъде още по - непристъпна, отколкото ДОТ-а, още по – здрава, отколкото крепостта, още по добре защитена, отколкото укреплението.
Защото врагът, промъкващ се към нея, е най - страшният: този враг парализира деятелността. Сковава с мраз гърдите.
Спира ударите на сърцето.
Уплаха, съмнение, неувереност.
Да не се допуска този враг в твърдината на нашия дух, да не се допуска до великото народно съзнание.Непреклонната вяра в победата на нашето справедливо дело – ето светилника на тази убеденост, най – верният залог за победата, който ще ни доведе до нея. И на този път блестят незабравимите думи на Сталин.
* * *
Много тежко беше и след паметните дни на октомври – ноември миналата година.
Много дни на обърканост.
Много дни на неясност.
Много дни на съжаление.
И като огнен лъч през тях сияят думите на Сталин.
Като изясняване към целта.
Яснота за пътищата към нейното постигане.
Като убеденост в това, че целта ще бъде достигната.
Много дни на изпитания има още напред.
Много ще се иска от фронта.
Много ще е нужно от тила.
Още повече ще е нужно от непоколебимостта на народното съзнание.
Отново и отново, като факел към вярната посока за достигане на победата ще светят словата на Сталин, казани от него в незабравимия ден 6 ноември 1941 година.
(спомени на кинорежисьора – превод Л. Иванов)
Дните на октомври 1941г.
Те бяха особено напрегнати в киностудията.
През нощта хората се спускаха под земята. Спяха в скривалищата. На сутринта отиваха в ателието.
Злобно стиснали зъби, те снимаха боеви кино сборници.
Всеки биеше по лицето на врага с това оръжие, с което той беше силен. Снаряди. Гранати. Кинокартини.
* * *
Този ден беше особено труден.
Дните, които се задаваха, щяха да бъдат още по-трудни.
Едва привечер довършваше кипежът на деня.
И изведнъж – край: «Повече няма да има продължение»
«Утре няма да бъдем в киностудията».
«В шест часа сутринта нашият ешелон отпътува за Средна Азия».
«Кинопромишлеността се евакуира».
Слисано стоиш пред вратата на кинокомитета.
Нима ще заминем?
Мисълта за възможно отпътуване от Москва рядко ни минаваше през ума.
Но не се допускаше в съзнанието.
Не таяхме това в душите си.
Обратното, отхвърляхме го.
И заедно с това преди няколко дена изхвърчаха всичките стъкла на киностудията.
Беше разрушено помощното предприятие. През нощта е забранено да се снима.
Нощта принадлежи не на кинопрожекторите, а на прожекторите от противосамолетните заграждения. И все пак – да заминем от Москва?
* * *
Нещо пъхаш в куфара.
Гледаш към библиотеката.
Не вземаш нито една от книгите.
Библиотеката – това е цял организъм.
Библиотеката – това е цяло здание.
На кого ще му дойде наум в главата да вземе колона или камък, оставащи зад теб?
Библиотеката остава недокосната.
Слагаш в джоба си две – три книжки четиво за из път и ние заминаваме за известно време.
Ние ще се върнем.
* * *
Като в сън е – напускаме Москва от Казанската
Багаж. Вързопи. Куфари. Хора.
Всички нюанси, на човешки преживявания.
Мъка. Решимост. Нерви и сълзи. Спокойна деловитост.
И съзнанието: ние отпътуваме – значи, ние сме нужни.
Фронтът не е само там, на запад. Фронтът е във всеки от нас.
Ние сме войници от изкуството. Отиваме да заемем посочените позиции.
* * *
Иска ти се да пишеш.
Влакът лети в неизвестността. В далечната, непознатата Средна Азия. Странно наименование на крайната гара - Алма Ата.
Но определението за влака е неточно: той не лети.
Той внимателно се промъква през зоната на вероятния обстрел.
Само едно попадение на бомба в един вагон – и край на съветския режисьор.
Почти всички ние, работещи вече двадесет години рамо до рамо, сега сме един до друг в един и същ вагон.
Пътуваме по линия само с един коловоз.
Още една бомба – и край на половината съветска наука: до нас пътуват историци, академици, филолози – цялата Академия на науките.
Друга бомба - и няма да ги има нашите прекрасни певци и танцьори – до Куйбишев заедно с нас пътува Большой театр.
Нашият влак има основание внимателно да опипва пътя.
Той вози товар, който вече две десетилетия Съветската страна бе събирала и учила с любов и внимание, с грижи и поощрения, възпитавала бе в тези хора ентусиазъм и вдъхновение.
* * *
Все по-далеко и по далеко от Москва.
Отмина времето на първото събуждане след отпътуването.
Премина суматохата на качването и настаняването.
Болните, бащите и майките са устроени. Вагонът утихва.
От суматохата и суетнята се натрапва само една мисъл: всеки миг ни отнася все по-далече и по-далече от Москва.
Вагонът мълчи.
Хората мислят...
След това ще се разприказват.
Жадно ще слушат откъсите от радиопредаванията по гарите.
Ще тичат с чайниците. И всичко това като през сън.
С една неумолима мисъл: Москва. С една грижа: Москва.
С едно чувство: Москва.
* * *
Влакът не лети.
Той пълзи.
Той пълзи дванадесет дълги дни.
* * *
Сменят се хора. Пейзажи. Градове. Области. Републики.
Ето преминахме Волга.
Минахме Узбекистан.
Навлязохме в Казахстан...
* * *
А мислите са все същите.
Една едничка мисъл – Москва.
И колкото по-далече – толкова по-настойчиво, по остро.
Съобщенията са все по кратки.
Разстоянието - все по – голямо.
* * *
След това навлизаме в Алма – Ата. Същата суетня.
Пак такова полуавтоматично настаняване.
Някакви стаи. Хотели. Къщи.
Нови хора. Нова обстановка.
Ослепително бели планини, сякаш изрязани като за декор, подпрян чак до небето. Друг народ на братска република.
Непозната реч.
* * *
И отново мисълта за същото,
Какво става с Москва?
Какво става на фронта?
Накъде отива войната?
Като че ли гърдите ти ще се пръснат от въпроси.
От необходимостта да разбереш какво става. Какво се прави. Да разбереш и почувстваш себе си и страната в тези тревожни, неясни дни.
Особено тревожни и особено объркани, защото питащият е откъснат от туптенето на пулса на Москва, защото 5000 километра релси лежат между нас и сърцето на страната.
* * *
И ето - ясен и равен глас. Понякога ироничен, когато говори за лъва и котето! Понякога строг, когато призовава към издръжливост.
Понякога скръбен, когато говори за загубите и жертвите.
Глас пълен с увереност, когато говори за бъдещата Победа.
Глас гневен, когато зове своя народ към унищожение на ненавистния враг.
Гласът на Сталин.
И както винаги : яснота, увереност, вътрешно осъзнаване на целите и пътищата за тяхното постигане се разгръщат в съзнанието на всеки, който слуша, след като към него се е обърнал на Сталин. Звучен глас. Издалеч
Но близък и познат.
От къде ли говори?
Ние го слушахме в отворилата врати за първи път грамадната опера на Алма Ата.
Но откъде се чува той?
По отражението на ехото, по резонанса, ние се опитвахме да познаем залата, от която се разнася този глас.
Сцената на Большой театр?
Не е.
По еченето, като че ли има сводове.
Значи, някъде е под земята…
Но къде е ?
Догадките потъват във вихъра, в който постепенно те въвличат сталинските слова.
Думи за подвига.
Думи за издръжливостта.
Думи за победата.
Думи ободряващи. Думи призоваващи. Думи повдигащи духа.
И след думите - радостта от чувството:
Сталин и Москва са с нас!
Стопиха се хилядите километри.
Ние сме съвсем наблизо, ние сме заедно.
И както сега е преодоляно пространството, също така ще бъде преодоляно и времето. Тежкото време на тежки страдания и война.
И същия този глас ще ни поведе отново през годините, както сега той ни води през месеците на трудности.
* * *
Войната – това е трудно дело.
Не само в боя.
Не само в тила.
Но още на една позиция – най- -трудната.
Позиция еднакво уязвима и на фронта, и в тила. Това е позицията на съзнанието. Позиция, която трябва да бъде още по - непристъпна, отколкото ДОТ-а, още по – здрава, отколкото крепостта, още по добре защитена, отколкото укреплението.
Защото врагът, промъкващ се към нея, е най - страшният: този враг парализира деятелността. Сковава с мраз гърдите.
Спира ударите на сърцето.
Уплаха, съмнение, неувереност.
Да не се допуска този враг в твърдината на нашия дух, да не се допуска до великото народно съзнание.Непреклонната вяра в победата на нашето справедливо дело – ето светилника на тази убеденост, най – верният залог за победата, който ще ни доведе до нея. И на този път блестят незабравимите думи на Сталин.
* * *
Много тежко беше и след паметните дни на октомври – ноември миналата година.
Много дни на обърканост.
Много дни на неясност.
Много дни на съжаление.
И като огнен лъч през тях сияят думите на Сталин.
Като изясняване към целта.
Яснота за пътищата към нейното постигане.
Като убеденост в това, че целта ще бъде достигната.
Много дни на изпитания има още напред.
Много ще се иска от фронта.
Много ще е нужно от тила.
Още повече ще е нужно от непоколебимостта на народното съзнание.
Отново и отново, като факел към вярната посока за достигане на победата ще светят словата на Сталин, казани от него в незабравимия ден 6 ноември 1941 година.
70 години от Легендарният парад на Червения площад през 1941 година
На 7 ноември 1941 година в обсадена от хитлеристките войски Москва, въпреки че линията на фронта минаваше на няколко километра от столицата, се състоя парад на Червената Армия. Направо от онзи парад войниците заминаваха за отбранителните граници.. Преминават в тържествен марш самите защитници на Москва. Парадът е командван от генерал Павел Артемиев, командващ войските на Московския военен окръг и приет от легендарния герой от Гражданската война маршал Семьон Будьони. Реч произнася СТАЛИН. Оттам, сменили маршовата стъпка с походна, войските се отправят направо за фронтова линия – врагът е на подстъпите към Москва. Вестта за това обикаля мълниеносно цял свят. Няма честен човек по света, който да не е ликувал по този повод.
Днес, в чест на 70-годишнината на това станало легендарно събитие, на Червения площад се състоя тържествен парад-реконструкция
В него участваха военни на московския гарнизон по военна униформа от 1941 година. Пред трибуните, където се събраха ветерани на Втората световна война, с параден марш минаха и членове на военно-патриотични клубове и възпитаници на кадетски училища. Общо в парада участваха над 5500 души, а също военна техника от времената на войната – танкове Т-34, Т-37, Т-60, залпови миномети „Катюша” и аеростати.
На фона на кинокадри от времето на войната, прожектирани на голям екран, зрителите видяха възстановка на тогавашните събития - от отбраната на Москва през 1941 и до 1945 г., до превземането на Райхстага и парада на победата. След участниците в легендарния парад от 1941 г., качени на военни джипове, по Червения площад минаха с маршова стъпка хиляди военнослужещи, облечени в униформи от 40-те години, кавалеристи, членове на детско-юношески патриотични организации.
За военната техника, събрана и реставрирана в Музея на техниката, разказва сътрудникът на този музей Марина Яуре:
- Идеята за реконструкция на историческия парад възникна още през януари. За 10 месеца беше възстановена историческата техника, сражавала се в битката за Москва. Нашият музей на техниката подготви за парада леки танкове, в това число Т-37 – плаващ разузнавателен танк. Една много необикновена и своеобразна машина. Освен това, музеят демонстрира мотоциклети М-72, джипове Газ-67, бронираната кола Б-64-Б. За първи път след 1941 година на Червения площад минаха леки танкове Т-60. Такива машини в целия свят са останали само шест, а танковете Т-37 са още по-малко.
След тържествения марш техниката от времената на Втората световна война остана да стои на Червения площад, за да може всеки желаещ да огледа уникалните машини и да си представи по-добре, какъв беше онзи легендарен парад в тревожната военна Москва през 1941 година.
петък, 4 ноември 2011 г.
ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ НА РУСКАТА ГИМНАЗИЯ
Днес 04.11.2011 г. се честват 50 години от основаването на СОУЕЕ "Св. Константин-Кирил философ" Русе (бившата Руска гимназия).
Ето кратка справка за развитието на гимназията през годините:
СОУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ е създадено през 1961 г.
• 1961/ 1962 г. — Създадено като Руска езикова гимназия;
• 1962/ 1963 г. — първата извън столицата политехническа гимназия с преподаване на руски език;
• 1965 г. Гимназията приема името на Максим Горки.
• 1981 / 1982 г. — преобразувано в ЕСПУ с преподаване на руски език;
• 1987 г. — наградено с орден „Кирил и Методий“ — II степен;
• 1991 г. — променя своя статут и става СОУ за Европейски Езици „Св. Константин-Кирил Философ“
• 1995 г. — асоциирано към ЮНЕСКО;
• 2001 г. — успешна работа по проекта България на Балканите и Обединена Европа съвместно с гимназия „Шьорер Кестнер“ — Тан, Франция
В СОУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ се изучават
• от 1-ви клас — английски, немски, френски или руски език;
• от 5-и клас — руски език, задължителен за всички ученици;
• от 9-и клас — трети чужд език по избор: английски, немски, френски, руски и испански.
Дълги години успешно директор на училището е Екатерина Трифонова, а в момента Езиковата гимназия е поверена на директор Добромира Николова.
wikipedia.org
50 години за едно училище означават и творческа зрелост, и творческа младост.Те са белег за зрелост, за натрупан опит. Но могат да бъдат и само начало на дълъг път, на трайно присъствие в обществения живот.
четвъртък, 13 октомври 2011 г.
ТОВА СЕ СЛУЧИ ТОЧНО ПРЕДИ 200г.
На 07.03.1811г. Император АЛЕКСАНДЪР І подписва рескрипт за назначение на Ген. КУТУЗОВ като командващ Дунавските армии.
На 15.03.1811г. Ген. КУТУЗОВ напуска Вилнюс и отпътува за БУКУРЕЩ, където е Главната квартира на Молдовската ( Дунавска) армия. Пътува 2 седмици. Руската армия държи крепостите НИКОПОЛ,РУСЕ и СИЛИСТРА.
Ген. КУТУЗОВ започнал да планира войната срещу Турция. Разставил сили в БУКУРЕЩ , ГЮРГЕВО и РУСЕ (РУСЧУК). ТУРЦИЯ събирала своите войски в СОФИЯ и ШУМЕН, готвейки се за настъпление срещу Руската армия.
МАЙ 1811г. За командващ Шуменската крепост е назначен АХМЕТ Паша- стар познат на КУТУЗОВ. Възниква активна дипломатическа кореспонденция между ШУМЕН и БУКУРЕЩ (между АХМЕТ Паша и Ген. КУТУЗОВ ). Ген. КУТУЗОВ се стреми да забави битката: изпраща подаръци в ШУМЕН. Снабдяването на руската армия е поставено под строг контрол. Обучението на войниците – по суворовски.
01-04.06.1811г. АХМЕТ Паша решил да удари РУСЕ. Извел армията си от ШУМЕН и достигнал РАЗГРАД. Установил се на лагер до с. ПИСАНЕЦ.
На 05.06.1811г. Ген. КУТУЗОВ пристигнал в ГЮРГЕВО.
Една срещу друга застанали две армии:
- Турска - 60000 пешаци плюс 4000 кавалерия
- Руска - 15000 пешаци и кавалерия плюс 1140 оръдия.
На 22.06.1811г. Сутринта турците предприемат настъпление. Към обяд, с умели прегрупирания ,Ген. КУТУЗОВ УСПЯЛ ДА СПРЕ, а по-късно да прогони нападателите на изходните им позиции. Ген. КУТУЗОВ отказал да преследва турските войски към ШУМЕН - имал много по –дълбоки стратегически цели.
ЧЕТИРИ дни Ген. КУТУЗОВ чакал турците да се върнат в РУСЕ!
На 24.06.1811г. Ген. КУТУЗОВ получил тревожно съобщение : От СОФИЯ Измаил Паша с 20 000 войника поел към ВИДИН с цел първо да завладее МАЛКА ВЛАХИЯ (Южна РУМЪНИЯ), а след това и БУКУРЕЩ.
На 25.06.1811г. през нощта Ген. КУТУЗОВ взел решение да изостави РУСЕ и да прехвърли своята армия на левия бряг. Заповядал да се разрушат стените и съоръженията на русенската крепост. 5 дни военна игра на дипломатически и военни надлъгвания. Генералът заповядал да върнат в Молдавската армия ДЕВЕТА и ПЕТНАДЕСЕТА дивизии, разположени до тогава в ЯШ и ХОТИН.
На 22.07.1811г. ИЗМАИЛ Паша се прехвърлил през ДУНАВ при ВИДИН и се укрепил на тясна ивица, обкръжена от блата. Но руска армия под командването на ген. ЗАСС блокирали турските части в блатата.
На 27/28.081811г. турските части започнали да преминават р. ДУНАВ от РУСЕ към ГЮРГЕВО. На 4 версти западно от РУСЕ казашки подвижни постове открили няколко стотин кържалии, плуващи на лодки към РУМЪНИЯ. Към мястото на прехвърлянето се отправил батальон от гр. АРХАНГЕЛСК, начело с Ген. СИБАНЕЕВ. Кърджалиите били пометени и отхвърлени в ДУНАВ.
В това време на 8 версти по течението (гр. МАРТЕН) спокойно се прехвърляли на салове и лодки главните сили на АХМЕД Паша.
Руските предни постове „ проспали” прехвърлянето !
И когато на румънския бряг се струпали по-вече от 2 000 човека с 4 оръдия, тогава най- после казаците вдигнали тревога.
След като на румънския бряг се прехвърлил и самият главнокомандващ АХМЕД Паша, в МОЛДОВСКАТА АРМИЯ всички, офицери и войници, престанали да разбират действията на своя КОМАНДИР.
Турските войски, веднага след стъпването на румънска земя, започвали да се окопават. Това била тяхна типична войнишка практика. Никой не казвал дума , че те постъпват неправилно.
Ген. БУЛАТОВ побързал с 5 батальона към переправата, но въпреки трите атаки не успял да отхвърли врага: пречел силният огън на турската артилерия, разположена удачно по височините на десния бряг. Ген. КУТУЗОВ забранил да се контра атакува.
На четвъртия ден от началото на прехвърлянето Ген. КУТУЗОВ заповядал да строят редути. Редутите стигали до брега на ДУНАВ , така че турската конница да не може да мине в тила на руснаците. Общата дължина на редутите била 8.5 версти.
Турските войници започнали да търпят лишения. Храна , фураж, снаряжения – всичко се получавало от РУСЕ, през ДУНАВ.
Ген. КУТУЗОВ забранил на войниците си да влизат в сериозни сражения.
На 29.09.1811г. вечерта седем хилядният корпус на Ген. МАРКОВ с 38 оръдия излязъл от лагера и поел по брега на запад към переправата, избрана на 18 версти от ГЮРГЕВО. За да заблуди турците, Ген. МАРКОВ оставил палатките на войските си край ГЮРГЕВО.
На 01.10.1811г. целият корпус на МАРКОВ, без да бъде засечен от турците, благополучно се прехвърлил през р. ДУНАВ и останал да нощува на 5 версти от русенския лагер на турците. През нощта КУТУЗОВ не спал, боял се турците да не открият руските войски на своя бряг.
Ген. МАРКОВ, с войска една трета по брой от турските войници в русенския лагер, заел лагера и насочил оръдията на север, през Дунав.
Артилеристите на МАРКОВ веднага открили огън с турските оръдия по турците, укрепили се на левия бряг.
ГЕН. КУТУЗОВ заповядал на ген. МАРКОВ да не пипа РУСЕ, а да превземе всички превозни и плавателни средства на брега на р. ДУНАВ. Обкръжените турци не могли да бягат.
Вечерта ген. МАРКОВ изпратил на Ген. КУТУЗОВ трофеи: 22 турски знамена, булава на еничерския командир и първата част пленени войници.
В турския лагер намерили много амуниции и барут , складове с брашно, зърно, кафе, файтони, камили и др. Турците загубили 1 500 убити, а руснаците 10 убити и 50 ранени.
Турският командващ, АЛИ Паша, ВЕЛИК ВЕЗИР на Османската империя , се намирал в блатата на ГЮРГЕВО, обкръжен, под обстрела на турските оръдия от Русенския бряг. В това си положение той не би могъл да води преговори.
Но от племенника си, пленен при РУСЕ и после върнат на русите, Ген. КУТУЗОВ узнал, че везирът избягал с лодка от северния бряг в РУСЕ. Това напълно съвпадало със стратегическия план на Ген. КУТУЗОВ.
Турската войска на северния бряг загубила всякакво снабдяване само вода. Обкръжени изцяло, на север с новопостроени редути, на юг, широката река, а над нея височините на РУСЧУК, от които стрелят руснаци на турски оръдия ! Турските войници яли корени, яли конете, умиращи без фураж. Ядели без сол, сурово конско месо. Нямало дърва, за да го изпекат или сварят. Към глада се добавил студ. Завалели студени есенни дъждове, паднал сняг. Всеки ден турската армия губела по 50 души. Погребвали ги плитко и това още по-вече утежнявало живота на живите. Много турски войници се предавали в плен.
От русенския бряг Великият везир предложил на Ген. КУТУЗОВ мир. След 2 дни везирът бил готов да отстъпи ХОТИН . След 4 дни се съгласил да отстъпи цялата територия до река ПРУТ. След още 1 ден везирът предложил граница по река СЕРЕТ. Молел също да се спрат военните действия и да започнат преговори. Молел Ген. КУТУЗОВ да окаже помощ на обсадените.
Ген. КУТУЗОВ се съгласил да започне преговори и заповядал да се отпускат на обградения турски лагер провизии.
На 19.10.1811г. В ГЮРГЕВО започнали преговори, но се водели много бавно. НАПОЛЕОН бил вбесен от победата на Ген. КУТУЗОВ над турците и с всички сили се стремил да попречи на РУСИЯ да сключи мир с ТУРЦИЯ.
Ген. КУТУЗОВ от своя страна не пропускал да напомни на Великия везир АХМЕД Паша, че ФРАНЦИЯ Е ЛОШ И НЕНАДЕЖДЕН СЪЮЗНИК на Турция. Турската армия на румънския бряг се топяла. От 36 000 човека , прехвърлили се на левия бряг оцелели не по-вече от 1/3 (13 000). АКО УМРАТ и ТЕ, няма да остане причина за сключване на мир.
Преместили преговорите в БУКУРЕЩ.
Ген. КУТУЗОВ ИЗМИСЛИЛ НЕБИВАЛ ВЪВ ВОЕННАТА ИСТОРИЯ ИЗХОД: предложил да вземе турската армия „ на съхранение”.
БУКУРЕЩ ТЪРЖЕСТВЕНО ПОСРЕЩНАЛ Ген. КУТУЗОВ като
Победител над турците.
29.10.1811г.Цар АЛЕКСАНДЪР І НАГРАДИЛ Ген. КУТУЗОВ за победа над турците с графска титла, което не зарадвало особено Генерала.
За унищожаването на най – добрата турска армия всички приятели на КУТУЗОВ СМЯТЯЛИ, че ТОЙ ще получи фелдмаршалски жезъл.
Навършил 66 години, КУТУЗОВ желаел да се прибере при семейството си.
По вина на турците преговорите се влачили 5 месеца!
На 09.04.1812г. Цар. АЛЕКСАНЪР І отпътувал за ВИЛНЮС.
На 05.05.1812г.в БУКУРЕЩ били подписани предварителните мирни условия.
На 06.05.1812г.в Главната Квартира в БУКУРЕЩ пристигнал адмирал Павел Чичагов
На 16.05.Турсксият султан ратифицирал договора.
ГЕН. КУТУЗОВ се сбогувал с ДУНАВСКАТА АРМИЯ с гордото чувство за добре изпълнен дълг.
НА БРЕГА НА ДУНАВ, в гр. РУСЕ, ген. КУТУЗОВ СПЕЧЕЛИЛ ПЪРВОТО МНОГО ВАЖНО СРАЖЕНИЕ В ЗАЩИТА НА МОСКВА И РУСИЯ ОТ НАПОЛЕОН !
Съставил: инж. Тодор Радославов
вторник, 27 септември 2011 г.
Руски рок разтресе центъра на Русе
„ПОЛУНОЩ”- интригуващо име за рок-състав от най-красивия град на Русия - Санкт Петербург, разположен на река Нева. Mомчетата от Midnight дойдоха в най-красивия град на България-Русе, разположен на река Дунав, по покана на Национално Движение РУСОФИЛИ и с помощта на инж. ПЛАМЕН ЦВЕТКОВ, кандидат за кмет на община Русе. Концертът на пл. „Свобода” пред общината събра почитатели на рока, много граждани и симпатизанти. Инж. Тодор Радославов – председател на Общинския съвет на Национално Движение РУСОФИЛИ – Русе откри концерта като още веднъж подчерта колко неоходима и свята е дружбата между двата братски народа – Българскя и Руския. Инж. Пламен Цветков пожела на русенци забавна и незабравима вечер, да живее рокенролът, понеже рокът е всичко останало - свобода, любов, бунт, хармония, танц, забавление, неостаряваща младост, но не и политика. Нито дума повече... Момчетата от Midnight припомниха на събралите се русенци какво е рок концерт на живо. Гвоздеят бе изпълнението на Подмосковные Вечера. Стана купон в Русе, шумът на фонтаните потъна в рокенрол…
…Площад Свобода в полунощ беше загадъчен и притихнал, далеч от политическата интрига на предизборната надпревара. Просто един притихнал площад на един вечно млад български град- Русе.
Абонамент за:
Публикации (Atom)