ЧЕСТИТ ИВАНОВДЕН

Българската православна църква почита днес паметта на св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден. Св. Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Св. Йоан е проповядвал, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване, Йоан кръщавал покаялите се с вода. Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и именниците. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до една година. Обредното къпане включва и размяната на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле. На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено "царя" на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване. Имен ден празнуват днес Иван, Иванкa, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна. http://www.bnews.bg

Честито рожество Христово на всички наши православни братя, които празнуват днес!

"> Православните християни в Русия, Украйна, Сърбия и Грузия днес празнуват Рождество Христово. Църквите на тези четири държави отбелязват празника според Юлианския календар. Към същата традиция се придържа и Ерусалимската православна църква, манастирите в Атон и някои протестанти, живеещи по юлианския календар, уточнява БТА. Тържествено богослужение снощи, посветено на рождество Христово се състоя във Витлеем, на Западния бряг, където е роден Спасителят. В Русия най-тържествената церемония беше проведена в катедралния храм на Руската православна църква "Христос Спасител". Издигнатата през 1812 г. по повод победата над Наполеон катедрала, беше взривена по заповед на Сталин през 1931 г. и възстановена за началото на третото хилядолетие. Днес по пладне камбаните на храма ще отбележат със звън и 200-годишнината от победата на Руската империя над Наполеон, информира ИТАР ТАСС. Композицията от камбанен звън ще обедини мотиви от френския "Марш на великата армия" и руския химн "Боже, царя ни пази".

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ИМЕНИЦИ

Днес е Йордановден (Богоявление) .

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Среща - беседа за живота и дейността на Тодор Минков

На 4 януари 2013 г. от 18 часа в салона на ресторант "ЕКАТЕРИНОДАР" се събраха около 40 членове на "Движение Русофили-клон Русе", гости, съмишленици, представители на русенски медии за да се запознаят с живота и дейността на великия русенец, педагог-възпитател, основател и ръководител на Южнославянския пансион (Българския лицей) в гр. Николаев - южна Украйна ТОДОР НИКОЛАЕВ МИНКОВ.
На чаша чай дошлите изслушаха обстоятелствен материал, получен от Беларуските журналисти Вячислав Бондаренко и Екатерина Честнова, поднесен от главния областен координатор на НД"Русофили" инж. Тодор Радославов.
Представители на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" изнесоха библиографска справка за наличните материали, свързани с живота и делото на големия наш възрожденец.
Председателят на общинския съвет на "Движение Русофили-клон Русе" Анатоли Паришков прочете поздравителен адрес от кмета на Община Русе г-н Пламен Стоилов.

Вечерта продължи в разговори за делото на Тодор Миков, а така също и за възможностите за разгръщане структурата на "Движение Русофили-клон Русе", за създаване на младежки групи и др.
Всички присъстващи си тръгнаха доволни от срещата и с чувството на изпълнен патриотичен дълг.

На 4 януари 1878 година град София е освободен от турско робство

На 4 януари 1878  година град София  е освободен от турско робство.
След падането на Плевен през декември 1877 година,  Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина.

Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в село Бурнейко /Русия /. Той се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877-1878). Командва Предния отряд на руската армия на Балканите, който в първите дни на войната установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд /командир генерал-майор Валериан Дерожински /. Превзема Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления – корпуса на Сюлейман паша, Йосиф Гурко отстъпва през  Шипченския проход в Стара планина. През октомври 1877 г. е назначен за командващ кавалерията. Превзема Телиш и Велико Търново и участва активно в прекъсването на снабдителните линии на обсадения Плевен. Командва превземането на Горни Дъбник и Враца, а в средата на ноември и на стратегически важния град Орхание (днес Ботевград).
След падането на Плевен през декември Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. Той превзема София, нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема Одрин, с което на практика е сложен край на войната.

  Думите на Генерал Гурко са: „Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват партина през преспите и чудовищния студ“.
Годишнината винаги се отбелязва  тържествено от Столична община, граждански сдружения, представители на българското духовенство, руски институции и граждани.
Отслужва  се  благодарствен молебен  в храма „Света Неделя" в памет на жертвите в Руско-турската освободителна война, както и за освобождението на град София. Провежда се литийно шествие от църквата до паметника на Цар Освободител.  Шествието винаги е съпроводено с празнично биене на камбаните на централните софийски храмове, а пред Паметника  на българския опълченец се организира празнична програма. Паметникът на опълченеца се намира зад Военния клуб – там, където някога са били турските казарми и в тях е бил държан Апостолът на свободата Васил Левски, а след Освобождението се настаняват първите воини на новосъздадената българска армия – Опълченците на Шипка и героите от Шейново.

Уникална фотография от деня на Освобождението на София от турско робство. 1877-1878 г. Снимката е предоставена от Руския държавен архив.

ПОКАНА

Скъпи приятели,

Имаме удоволствието да Ви поканим на среща на Русофилите от гр. Русе, посветена на 180 годишнината от рождението на видния наш съгражданин, патриот и възрожденец, учител и възпитател на плеяда възрожденски деятели Тодор Минков.

Срещата ще се проведе на 04.01.2013 год. От 18 часа в новооткрития Българо-Руски ресторант „Екатеринодар”

Журналисти от Минск откриха забравения гроб на големия просветител Тодор Минков

Нели ПИГУЛЕВА

Двама млади журналисти от Беларус, Катерина Честнова и Вячеслав Бондаренко, са открили гроба на един именит русенец - Тодор Минков. 38-годишният Вячеслав, който е телевизионен водещ и автор на 18 книги, и неговата съпруга Катерина, автор на книгата "100 велики руски емигранти", пътешествали през лятото из белоруското Полесие и в градчето Дрогичин вниманието им било привлечено от повален паметник от черен мрамор в старинното гробище. Когато разчели надписа: "Фьодор Николаевич Минков", Катерина и Вячеслав решили да проверят дали не става дума за Тодор Минков, известен български просветител и педагог от 19 век.

Двамата журналисти се залавят да научат повече за открития от тях гроб на Тодор Минков. Попадат на Паметната книга на Гродненска губерния от 1893 година и установяват, че Фьодор Минков е именно Тодор Минков, роден на 2 януари 1833 г. в Русчук. От 1863 г. живее в град Николаев, Херсонска губерния. Там основава частен пансион през 1867 г., който съществува до 1892 г. и е известен като уникално учебно заведение, наричано българския лицей. Сред възпитаниците на Южнославянския пансион са революционерът Панайот Волов, писателят Алеко Константинов, премиер-министърът Александър Малинов, генерал Симеон Ванков, майор Атанас Узунов, писателят Георги Стаматов, профсъюзният деец Георги Кирков. От 1893 година пансионът е бил преместен в имението на Минков в селцето Ровини, близо до Дрогичин. Там български младежи са се готвели за постъпване в руските кадетски корпуси.

В Белорус Тодор Минков е живял 14 години, като през цялото време е бил почетен мирови съдия, хората са го тачели като извънредно справедлив и напълно безкористен човек, разказва Бондаренко. Умира в Ровини на 15 март 1906 г. и е погребан с подобаващи почести. 

Гробът му беше в такова състояние, че ние направо се ужасихме, разказва Катерина. Мраморната плоча бе повалена на земята, трева до кръста скриваше гроба, всичко показваше, че човекът, погребан тук, отдавна е забравен, обяснява журналистката. Двамата с Вячеслав се опитали да пооправят щетите, нанесени от времето и забравата.

 А като се върнали в Минск, отишли в посолството на България и съобщили за своята находка. Временно изпълняващият длъжността посланик Ивайло Иванов благодарил на Честнова и Бондаренко и пръв отворил дума за това тленните останки на Минков да се върнат в родината и да намерят покой в Пантеона на възрожденците в Русе, родния град на просветителя.

Катерина и Вячеслав се зарадвали на идеята на дипломата Иванов и написали писма до дома-музей на Панайот Волов в Шумен, до Историческия музей в Русе, до областния управител на Русенска област Стефко Бурджиев, кмета на Русе Пламен Стоилов и до русенската структура на движение "Русофили".

Междувременно Катерина Честнова и Вячеслав Бондаренко започнали кампания в беларуските медии, като разпространили новината за открития паметник. Националният тв канал на Беларус ОНТ заснел филм за съдбата на Тодор Минков и неговата могила. Заедно с това местните власти в Дрогичин започнали благоустройство на гроба на Минков. На 17 ноември в Дрогичин пристигнали кадети от кадетския корпус в град Слоним, които изправили и укрепили паметника, след което отдали воински почести в памет на Тодор Минков.

Всичко гореизложено е започнало, уважаеми приятели - русофили, благодарение наличието на сайта ни на който Екатерина и Вячеслав Бондаренко са открили линията, по която вече четири месеца тече изключително ценната информация за нашия велик съгражданин.
С най-искренно уважение към труда на тези прекрасни млади журналисти - Бългрофили от гр. Минск, столица на Беларусия.
Тодор Радославов - областен координатор на НД "Русофили" гр. Русе.