УТРОТО НА 22.02.2012 г.,

Не беше особено мразовито, но беше мъгливо. Дунав влачеше огромни ледени блокове по вечния си път към морето. А клоните на дърветата бяха облечени празнично, посипани в белите кристалчета на февруарския скреж.
На височината над Русе, там където пътят от Разград започва да се спуска към града в ляво на фона на стройни, вечно зелени елхи, на бял пиедестал се възвисява скръбния образ на жена, страдаща за живота на своите достойни чеда, загинали за братството, за славянството, за православието.
Край паметника още в 10 часа и половина дойдоха децата от училищата „Олимпи Панов” и „Тома Кърджиев”. После пристигнаха военни, граждани, офицери от резерва, пенсионери и много други русофили. Дойдоха заместник областният управител и зам. кметът на град Русе.
Точно в 11 часа Областният координатор на Н.Д.”Русофили”- клон Русе, инж. Тодор Радославов откри паметното събрание по случай 125 години от разстрела на офицерите – русофили. С кратко слово той разказа за духовното величие на водачите на бунта Анести Узунов, Олимпи Панов, Тома Кърджиев и др. После представители на Русенската митрополия отслужиха паметна молитва за загиналите. След това децата от училищата „Тома Кърджиев” и „Олимпи Панов „ разказаха за достойнствата на своите патрони. Пред паметника бяха положени венци и много цветя. Журналисти от русенските вестници и телевизия взеха интервюта от някои присъствуващи на събитието.
Членовете на Н.Д.”Русофили”- клон Русе изразяват своята благодарност към всички присъствали на помена. Ние изразяваме своята надежда като граждани, че Общинският съвет ще вземе решение за проектиране и преустройство на територията около Паметника. Ние молим да се осмисли задълбочено Паметника и да се отиде в бъдещите години към изпълнение на входа на града ни на малък Парк на Русофилите, който да включва сложното кръстовище и територия по посока на с. Червена вода.
Делото на героите – русофили заслужава нашето внимание и усилия.!

ПОКАНА

Каним всички Приятели Русофили, Офицери, Патриоти на 22.02.2012г. (сряда) от 11 часа пред паметника на Русофилите за да почетем паметта на тия достойни Българи.

125 години от разстрела на Офицерите Русофили

Уважаеми българи, скъпи приятели Русофили,

На 22.02.2012 г. се навършват 125 години от една паметна дата – 22.02.1887 г. Трагична историческа дата!

В утрото на този ден, на височината над Русе, близо до шосето Русе- Разград, загиват шестима достойни офицери, още толкова подофицери и войници, които дръзнаха да въстанат, за да се защитят правата на народа ни.
„Днешният ден ни е събрал тук, да почетем паметта на едни скъпи жертви, дадени преди 46 години, в едни бурни тогава времена и то в началото на Освобождението ни от петвековното турско робство, жертви, дадени за великата идея – единението на българския народ с Освободителката си, Великата Русия. Историята показа и то много по-рано от колкото можеше да се очаква, че идеята за която сложиха буйните си глави моите другари е била права. Те умряха при пълното съзнание, че изпълниха един отечествен дълг”.
Не, няма грешка в думите които чухте. Това са думи, произнесени при откриването на Паметника, пред който коленичим. Произнася ги кметът на Русе през 1933 г. Васил Кръстев, съратник на героите, за които днес си спомняме, успял да се спаси и както много други емигрира в Русия. Той служи в руската армия, получава добро образование и после се завръща в България. През Балканската война 1912 г. от която тази година се навършват точно 100 години, той е окръжен управител на Шумен. 20 години по-късно е избран за кмет на Русе. Нему се пада честта да открие новопостроения паметник, от близките на разстреляните, на 12 ноември 1933 г. с приветствено слово, част от което цитирах по-горе.
Тези думи, скъпи приятели, произнесени от участника в бунта Васил Кръстев, напълно се покриват с онези слова, които младите офицери: поручик Илия Кръстеняков и подпоручик Константин Кожухарски написаха в своите предсмъртни писма – изповеди: Позволете ми да цитирам части от тях : „ Драги ми тате, мале, братя и всички роднини! На последний час от живота си ида да се опростя с вас и да ви съобщя, че синът Ви, брат Ви и роднината Ви Илия умира от застрелване от братска ръка за правдата, честта и идеята на славянството. Умирам и казвам, че съм бил честен, че съм искал правдата и че съм встъпил в едно с майор Узунов, храбрий защитник на Видин и другу мои другари, да протестирам пред правителството за тез неправди и зли постъпки на силните на деня. Не съм бил нечестен до деня на присъдата, няма да бъда и във време на умъртвяването ми. Работих за общата идея – славното славянство, умирам за него, за България и за Вас”.
А подпоручик Константин Кожухарски, след като се разпорежда с войнишките си вещи пише: „ Огнестрелното ми оръжие предай в полковия склад и кажи, че умирам като честен българин и офицерин. Сбогом, Българийо ! Сбогом, родна моя Македонио и ти славянска мисъл. Винаги съм бил за правдата , за нея и умирам”.
Всички герои на бунта заставят пред дулата на пушките в оная мрачна нощ с дръзкото убеждение, че умират за по-доброто бъдеще на България, за единението на славянските народи. Те са вярвали, че отново Русия ще подкрепи младата държава България за освобождаване и присъединяване на останалите под турско робство Македония и Южни Родопи.

Ние днес, сме тук, уважаеми граждани на Русе, за да напомним на поколението, което днес расте и ни следва, че е имало достойни български офицери и войници, които са отстоявали с живота си любовта и уважението към руския славянски народ. И тяхното нещастие е в това, че точно когато България изживява кризата на съединението си точно тогава и Дворецът в Петербург преживява криза. Твърде много и сложни са били интересите както на Руската империя, така и на Западно европейската дипломация.
Не е времето, когато трябва да съдим загиналите за техния порив. Като достойни наследници на героите, ако споделяме техните чувства към Братска Русия трябва да кажем:
„Българийо, за тебе те умряха!
Една бе ти достойна зарад тях....
И те за теб, достойни, майко бяха.”

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ИМ ПАМЕТ.

ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС „НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ”

НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ

ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС
„НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ”.

1. Българската и руската духовност в сътрудничеството между
българската и руската православни църкви.
1.1. Ролята на българската църква и български духовници за
създаване на руската православна църква – 9 в. - 11 в. Пренасяне на значителна старобългарска религиозна литература. В Киевска Рус богослужението се води на старобългарски. Първи митрополит след покръстването – българинът Михаил.
1.2. Втора вълна на българско влияние над руската църква –
14 в. – 15 в. Ролята на българите – руски митрополити Киприян и Григорий Цамблак за израстване на църквата и укрепване на светската власт в Московското княжество.
1.3. Съвременната православна руска църква начело с
патриарх Кирил – важен фактор в духовния и светски живот на Руската федерация.
Връзки с българската църква.
2. Руско-българските духовни връзки, изразени чрез
войните, които Русия води с Турция през 18 и 19 век, които осигуряват религиозни свободи на българите и подобряват тяхното политическо и социално положение преди освобождението от турско робство.
3. Дейността на Московския славянски комитет, работата на
неговите членове Достоевски, Тургенев и др. – израз на руската духовност, преди руско – турската война – 1977/78 г.

4. Формирането на българското опълчение, връчването на
Самарското знаме – израз на взаимната обща духовна връзка между българския и руския народи преди Освобождението.
5. Живот и дела на видни българи участници в руския
културен и обществен живот преди освобождението – Найден Геров, Марин Дринов, Василий Каразин, Иван Каразин, Тодор Минков, Атанас Узунов и др.
6. Видни българи работили и учили в Русия допринесли за
взаимно проникване на българската и руската духовност преди, по време на Освобождението и след него – Васил Априлов, Атанас Бондарев, д-р Тота Венкова, Радко Димитриев, Станислав Доспевски, Васил Друмев – Екзарх Антим І, Стоян Заимов, кап. Георги Мамарчев, кап. Райчо Николов, Олимпи Панов, Райна Княгиня и др.
7. Живот и дело на руски граждани със значим принос в държавния, обществен и културен живот в България преди, по време и след Освободителната война – Аксаков И.С., Алабин П.В., Венелин Ю.И., Верешчагин В.В., Вревская Ю.П., Державин Н.С., Дондуков – Корсаков Александр, Захарчук Ю.П., Игнатиев Н.П., Немирович – Данченко В.Н., Паренсов Л.Д., Пирогов Н.Й., Скобелева О.Н.
7.1. Пътят на Л. Н. Толстой към България – живот и
творчество. Известно е, че той се е готвил да посети страната ни точно преди смъртта си.
7.2. Тургенев и България – българинът Инсаров – образец на
нравствен идеал на руското общество.
8. Паметници, посветени на подвига на руските воини
по време на Освободителната война в моя роден край, в страната.
9. Какви чувства поражда в мен подвига на руските
воини по време на Освободителната руско – турска война 1977/78 г.
10. Братската солидарност, човешкият дълг на
обикновения руски войник по време на войната.
11. Чувствата, вълнуващи българските опълченци при
отбраната на Шипченския проход.
12. Подвигът на руския войник, на руски военачалници
по време на Освободителната война – ген. Скобелев, ген. Гурко – освободителят на София, полк. Калитин и др.
13. Помощта на българското население по време на
Освободителната война 1977/78 г. – разузнаване, помощ при пренасяне на оръдия, боеприпаси, грижи за ранени.
Руската държава е финансирала изхранването на армията от
българското население.

14. Отношението на българите към Русия в творчеството на
Ив. Вазов, Пенчо Славейков и др.
15. Руско – турската война (1977/78 г.) в творчеството
на руски и български художници.
16. Създаване на българската държавност с помощта на
руската администрация след Освобождението от турско робство.
17. Написване и приемане на Търновската конституция,
създаване на българска армия и полиция, образователни и здравни системи, пожарна, поща с помощта на руски чиновници.
18. Българи и руси активни участници в задълбочаване и
разширяване връзките между българския и руския народи след освобождението (1977/78 г.) ген. Иван Винаров, ген. Захари Захариев, ген. Петър Панчевски, Кръстю Раковски, Николай Масалитинов, Лихачов Д.С.
19. Втората световна война – героичния подвиг на руските
воини за победата над фашизма.
20. Посрещане на Съветската армия в България.
21. Участие на България във войната. Боевете в Сърбия,
Македония и Унгария.
22. Героизмът на българските воини във войната. Мои близки
участвали във Втората световна война (интервюта, очерци, есета).
23. Добро и доброта – има ли място за морал по време на
война?
24. Съдът на историята и моето мнение за Втората световна
война.
25. Втората световна война в произведенията на изкуството.
26. Съвременните българо - руски отношения.
26.1. Русия в живота на моето семейство – интервюта, очерци
за работили или учили в Русия роднини или приятели на семейството.
26.2. Отношението към Русия в творчеството на Смирненски,
Гео Милев, Н. Вапцаров.
26.3. Отношението към Русия в творчеството на съвременни
поети Л. Левчев, Г. Константинов и др.
26.4. Как днес България мисли за „Туй име свято, родно,
мило....?” (по Иван Вазов).
26.5. „Негостолюбиво село” ли е България за Русия” (по Вазов).
26.6. Кой е Инсаров в европейска България? (по Тургенев).


26.7. Безполезна ли е, от днешна гледна точка, мисията на
Русия по време на Освободителната „Руско – турска война и освобождението на България”? (по Достоевски).
26.8. А днес, какво е Русия за съвременна България?
26.9. „За туй зовеш се ти Света.....и чакаме те кат Месия” –
какво мислят по този въпрос отделните поколения днес в България? (по Вазов)
27. Теми за съвместни обекти, строени от български и руски
строители в България и Русия – реферати, есета, очерци, интервюта.
27.1. АЕЦ „Козлодуй”, МК „Кремиковци”, Нефтохимически
комбинат. Обекти в моя роден край.
27.2. Лесодобивът в АР Коми; строителни обекти в Бухара; на
Курската магнитна аномалия, в Архнгелск и други обекти в Русия, строени от български строители ( по разкази на близки, роднини).
27.3. Моето отношение към строежа на АЕЦ „Белене”,
тръбопроводите „Бургас – Александропулис”, „Южен поток”.
28. Теми, свързани с туризма и отдиха - български
черноморски курорти, Плевен, Банско, Пампорово, посещавани от руски туристи, интервюта с руски туристи. Туристически обекти в Русия, посещавани от българи – пътеписи, презентации, очерци, есета и др.
29. Участие на България в космически изследвания, в
руските космически програми.
29.1. Полетът на Ю. Гагарин – първият човек в космоса.
29.2. Полетът на българският космонавт Георги Иванов и
руския Николай Рукавишников.
29.3. Полетът на българския космонавт Александър
Александров.

НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС НА ТЕМА „Не се гаси туй, що не гасне”

РЕГЛАМЕНТ

за организиране на

НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС

НА ТЕМА

„Не се гаси туй, що не гасне”


Организатори на конкурса: Национално Движение Русофили форум „България.- Русия“.
С подкрепата на Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Синдиката на българските учители, Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, Националния военно-исторически музей, Славянското дружество, Съюза на офицерите и сержантите от запаса.

Цел на конкурса: Чрез проучвания на важни моменти в историята и съвремието на българския и руския народи младите хора да се запознаят с миналото, настоящето и бъдещето на българо – руските отношения. Разработката на очерци, репортажи, пътеписи, интервюта, реферати, есета, мултимедийни проекти , стихове, разкази, рисунки, по предлаганата тематика да подпомогне по-задълбоченото изучаване на темата „Русия” в учебния материал по история, литература, география, по руски език за разширяване познанията на учащите се.

Основни положения: В тематиката на конкурса ежегодно се предлагат следните основни направления:
Връзки България – Русия в духовната сфера
- православие – връзките на българските и руски духовници и на двете църкви през вековете и съвремието;
- литература - български и руски писатели и поети, писали за отношенията между двата народа;
- изкуство – български и руски художници, композитори, театрални и кино дейци, посветили творби на българо – руските отношения.
Връзки в материалната сфера
- съвместни обекти – участие на български и руски специалисти и работници в обекти в Коми, Бухара, Козлодуй, АЕЦ „Белене” и др. местни обекти в Русия и България;
- туризъм и отдих – маршрути, исторически забележителности, места за отдих, посещавани от българи и руси в България и Русия;
- космически изследвания – съвместни полети в космоса, принос на български учени в космически програми.

Условия за участие: В конкурса участват ученици от училищата в страната само индивидуално в две възрастови групи: V – VІІІ клас и ІХ – ХІІ клас.

Форми на участие в конкурса:

През учебната 2011/2012 г. В конкурса за първи път се въвежда ново направление. Участие в конкурса на руски език - реферати, есета, очерци, репортажи, пътеписи, интервюта, разкази, стихове се пишат на руски език и се защитават на руски език пред жури на училищно, общинско и национално равнище.

1. Очерци, репортажи, пътеписи, интервюта.
Специфични изисквания – разработките да не надвишават 5 страници.
Критерии за оценка:
1.1. да се отнасят за действителни случки, събития, маршрути /за очерците, репортажите и пътеписите/;
1.2. интервютата да се взимат от участници в събитията и в изграждането на обекти и т.н., посочени в тематиката;
1.3. умение за излагане на фактите, анализи /очерци, репортажи, пътеписи/;
1.4. езикова и стилистична култура.

2. Реферати и есета.
Специфични изисквания – рефератите и есетата да бъдат с не повече от 5 страници.
Критерии за оценка:
2.1. ясно и точно формулирана теза;
2.2. умение за излагане на фактите /за реферати/;
2.3. удачно подбрани аргументи;
2.4. личностна позиция /за есе/;
2.5. елементи на изследователска дейност /за реферат/;
2.6. оригиналност и творчески подход към темата;
2.7. езикова и стилистична култура;
2.8. използване на различни източници и коректност в тяхното посочване /за реферат/.
3. Стихотворения, разкази, рисунки.
Специфични изисквания – разказите да бъдат не повече от четири листа; рисунките да бъдат на лист А 3 със свободно избрана техника: акварел, темперни бои, пастели, графика, флумастер, молив, колаж. Работите не се връщат и не бива да се паспортират.
Критерии за оценка:
3.1. творбите да отговарят на темите от примерния въпросник;
3.2. да имат определена художествена стойност;
3.3. езикова и стилистична култура, ясен книжовен език /за разкази и стихотворения/;
3.4. изразяване на личностна позиция;
3.5. оригиналност и творчески подход.
4. Мултимедийни проекти, клипове.
Специфични изисквания – участието е само индивидуално
- мултимедийни проекти и клипове да се изработват по темите от примерния въпросник и библиография;
- в конкурса може да се участва с мултимедийни проекти за уроци по история, литература, география, руски език, отнасящи се до Русия и руски автори, като те се изготвят, за да бъдат и в помощ на учебния процес;
- всеки участник, отговарящ на условията, може да участва с повече от един проект;
- участниците с мултимедийни проекти следва да посочат всички източници, които са ползвали при разработването на проекта;
- мултимедийните проекти да бъдат разработвани на лицензиран или свободноразпространяем софтуер, работещ под операционна система Windows;
- няма ограничения в сложността и в съдържанието, в използвания формат и обем;
- проектите могат да бъдат представени и като обикновено слайдшоу в Power Point или като мултимедия с флаш приложение, вградено видео, макромедия и др.;
- мултимедийните проекти да имат времетраене до 10 мин., а клиповете – до 1 мин.
Критерии за оценяване:
4.1. осмисляне, аргументираност и достоверност на темата;
4.2. умение за излагане на фактите;
4.3. елементи на изследователска дейност;
4.4. оригиналност и творчески подход към темата;
4.5. представяне на проекта чрез интегриране на ИКТ;
4.6. използване на различни източници и коректност в тяхното посочване;
4.7. езикова и стилистична култура;
4.8. естетическо изпълнение;
4.9. спазване на посочените специфични изисквания.
5. Организиране на викторини.
Препоръчваме в рамките на конкурса да се организират викторини за запознаване на по-голям брой учащи се с темите, разработвани в него. За определяне на въпросите за викторините може да се използват примерният въпросник и библиографията за конкурса „Не се гаси туй, що не гасне”. Викторините могат да се провеждат на училищно и общинско равнища. В учебните заведения препоръчваме да участват отбори на отделни класове за излъчване на отбор – училищен първенец. Първенците на отделните училища могат да участват във викторината на общинско равнище. Предлагаме общинските ръководства на Национално Движение Русофили с помощта на Регионалните инспекторати и Общинските координационни съвети на Съюза на българските учители да организират викторините в общините – комисии за оценка, награди, отразяване в местните медии и т.н
Важен приоритет при отчитане и награждаване на учители – научни ръководители ще бъде организирането от тях на училищни и общински викторини.

Етапи за отчитане на конкурса: Конкурсът се отчита до 20-ти април на общинско и областно и до 20-ти май на национално равнище.
Разработките се оценяват от общински и национална комисии.
Общинските комисии номинират първенците за национално равнище.

Награди за научни ръководители и участници:
1. екскурзии до Русия;
2. предметни награди: лаптопи, DVD плейъри, фотоапарати, GSM-и,
МР 3, МР 4 и др.;
3. грамоти за всички участници.

Награди не се присъждат на групи, а само на индивидуални участници в конкурса.
Отделни награди са предвидени за участниците в конкурса с разработки на руски език.

Готовите разработки да се изпращат за общинско равнище на адреси, които ще се уточняват за всяка община от структурите на Национално Движение Русофили, а на национално – в офиса на Национално Движение Русофили – София – 1000, ул. „Г.С. Раковски” № 108. Авторите точно да посочват трите си имена, училище, адрес, телефон, e-mail /ако имат/.
Примерни теми и библиография на сайта: www.rusofili.eu, папка „Конкурси”.


ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ

“Змейова сватба”

…Високо над селото, в пещера, живее Змеят. Всички бягат от него и се страхуват. Само Марта Билкарката не се бои...
Общинският съвет на НД“Русофили“ гр. Русе кани всички свои членове и симпатизанти на 25 януари (сряда) от 18,30 часа на отложената през декември постановка на театър „Любомир Кабакчиев“ гр. Казанлък „Змейова сватба“. Пиесата ще се играе на сцената на Военен клуб Русе (ДНА).
Може да закупите билети при секретаря на Движението, или да заявите на тел. 0899 970 670. Цената им е по 4;6 и 8 лв. Билетите са ограничени.
http://youtu.be/SV8bxBhVm_g

„Руският свят” в центъра на София

В Столичната библиотека на София на площад „Славейков” се откри Руски център. Тук читателите могат да се запознаят в оригинал с творби на Пушкин, Чехов, Толстой, Бунин, съвременни руски писатели, пък и изобщо да се потопят в света на руската култура и руския език.
Ето какво разказва съветникът на посолството на Руската Федерация в България Сергей Фошкин:

- Това е вече третият Руски център в България. Аналогични центрове работят в Пловдивския и Варненския университет. Желаещите да овладяват или повишават своите знания по руски език могат да го правят и в специални кабинети към Университета за национално и световно стопанство, този български „Харвард”, Руския лицей, Великотърновския университет. А като цяло в 50 български учебни заведения може да се овладява руският език. Създадена е система от училища с негово задълбочено изучаване, има и курсове за повишаване на квалификацията. В министерството на образованието на България има специален департамент, който се занимава с целия комплекс от тези проблеми. Скоро в Софийския университет „Климент Охридски”, който се смята за флагман на висшето образование в България, ще се чества паметната дата: 100 години преподаване на руски език. Откъде ли у българите има такъв интерес към него? Разбира се, тук играе роля факторът на историческата, културната близост на нашите народи. Но днес се добавя и прагматичният интерес. Младежите виждат своето бъдеще в бизнеса, свързан с недвижимите имоти (огромно количество руснаци купуват имоти в България), желаят да следват и работят в Руската Федерация. Руският език може да потрябва и за работа в най-голямото предприятие в страната – нефтопреработвателния завод „Нефтохим Бургас”, наричан тук още „руски”, защото целия контролен пакет акции принадлежи на ЛУКОЙЛ. С една дума, за значителна част от българската младеж владеенето на руския език е добре дошло за кариерата!

А какви възможности предоставя на своите посетители Руският център в залите на Столичната библиотека в София? На този въпрос отговори по телефона неговият директор Мариана Георгиева:


Столичната библиотека не случайно стана площадка за Руския център. Особена „руска” атмосфера създава директорът на библиотеката, изтъкнат български учен, академик, преводач и изпълнител на руски бардови песни Михаил Белчев. На церемонията по откриване на центъра той произнесе реч за ренесанса на руската култура в България, култура, която винаги е била обединяващ фактор на руския и българския народ.


http://bulgarian.ruvr.ru/2011/12/15/62251981.html