70 години от разстрела на генерал полковник ВЛАДИМИР ЗАИМОВ

“Тоз, който падне, в бой за свобода, Той не умира.” Уважаеми българи – русофили, В края на миналата седмица се навършиха 70 (седемдесет) години от разстрела на един от най – гордите и смели офицери на България – генерал полковник ВЛАДИМИР ЗАИМОВ Като млад офицер участва в обсадата и превземането на Одрин през 1912г. и въпреки трите си тежки ранявания той винаги е стоял начело на войниците си. През 1934 г отново застава начело този път на анти монархическото крило на Военния съюз. По време на нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз ген. Заимов става резидент на военното разузнаване на СССР. С помощта на агент провокатор Владимир Заимов е арестуван, осъден по бързата процедура и 10 (десет) часа след произнасяне на присъдата е застрелян в един от тунелите на Гарнизонното стрелбище в София. Саможертвата му в името на славянството, против фашисткото мракобесие прави генерал полковник ВЛАДИМИР ЗАИМОВ безсмъртен. Поклон пред подвига на ГЕРОЯ !

Учредяване на Академичен клуб на Приятелите на Русия в Русенския университет

Скъпи приятели, Русофили, С нескрита радост Ви съобщаваме, че на 26 април 2012 година в зала 313 на Русенския университет беше учреден Академичен клуб на Приятелите на Русия. Като учредители присъстваха около 30 души – действащи и бивши преподаватели. Те бяха поздравени от областният координатор на НД „Русофили” – инж. Тодор Радославов. Под ръководството на проф. Ясен Дочев събралите се направиха избор на ръководство в състава на 5 души, в това число и на председател Никола Бенин. Единодушно бе мнението, че трябва да се развива приятелството и дружбата между двата братски народа, да се разгърнат научните, културните, просветни и други взаимоотношения. Най-важната задача на клуб е да генерира идеи и да участва в тяхната практическа реализация в интерес на Русенския университет, Русе и България.

135 години от обявяване на РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1877 – 1878 Г.

Първата самостоятелна, макар и неуспешна изява на българското национално-освободително движение е Априлското въстание. Въпреки поражението си, то изиграва роля на буржоазна революция на българския народ и подготвя освобождението и възобновяването на Българската държава. Априлското въстание е потушено с голяма жестокост. Още в края на април-началото на май 1876г. кореспондентът на английския либерален вестник "Дейли нюз"- Макгахан, съобщава фактите за съдбата на българите, които предизвикват съчувствие у демократичната европейска общественост. По инициатива на руското правителство е създадена международна анкетна комисия за обследване на извършените престъпления. Активна роля в нея играят американският дипломат в Цариград-Юджийн Скайлър и руският консул в Одрин-княз Алексей Церетелев. Към тях се присъединява и Дж. Макгахан, чиито публикации допринасят за разгръщане на масово движение в Англия за солидарност с българите. То е насочено и срещу консервативното правителство на Дизраели - най-изявеният защитник на целостта на Османската империя. Подкрепен от кралица Виктория, той заявява, че при подобна ситуация в Ирландия или Шотландия би постъпил по същия начин. Опозиционните среди, начело с лидера на либералите Уилям Гладстон, издигат глас в подкрепа на българския народ и организират протестни митинги и събрания, като събират помощи за пострадалите. Към тях се присъединяват видни представители на английската общественост като Чарлз Дарвин и Оскар Уайлд, Пиърс, Дикенс и др. Във Франция общественото мнение категорично осъжда зверствата на турците. Голям принос за това имат журналистите Емил Жирарден, Жан Петри и Жан дьо Вестин. В защита на българския народ се изказва френският писател Виктор Юго, който на 02. 06. 1876 г. произнася пламенна реч в Парламента. Широко движение за солидарност се разгръща и в Италия, където в много градове се организират митинги и се създават комитети за оказване помощ на пострадалите. Революционерът Джузепе Гарибалди изпраща телеграма до българските емигранти в Букурещ, с която изразява съчувствието си и моралната си подкрепа. В полза на българската освободителна кауза се застъпват славянските народи в пределите на Австро-Унгария. Видни техни писатели, учени, общественици заклеймяват азиатската варварщина. Своята подкрепа изразява и Константин Иречек. Обединена Германия също изказва съчувствието си към българския народ. Дори канцлерът Ото фон Бисмарк заявява в райхстага, че за империи, които убиват, няма място в Европа. Съседните балкански страни също издигат глас в защита на българите, като най-активна в това отношение е Румъния, където цялата прогресивна интелигенция възроптава срещу турските жестокости. Най-широк отзвук намират априлските събития в Русия. Славянските комитети и лично лидерът им Иван Аксаков разгръщат масово движение за събиране на помощи за пострадалите. Те оказват и натиск върху руското правителство с цел предизвикване на военен конфликт и цялостно решаване на Източния въпрос. Сред участниците в движението в защита на българския народ се открояват писателите Л. Толстой, И. Тургенев, Ф. Достоевски, ученият Д. Менделеев, публицистът В. Гаршин, художникът В. Верешчагин, както и мислителите А. Херцен, Н. Чернишевски, Н. Добролюбов и др. Някои от тях дори изразяват готовност да защитят с оръжие в ръка братята славяни. Въпреки изказаното съчувствие, управляващите среди в Русия имат различни възгледи. От една страна са представителите на т. нар. Азиатски департамент, които са склонни да търсят разрешаване на въпроса с нова руско-турска война. От друга са великите князе Александър Александрович - син на императора, Николай Николаевич, брат на императора, както и императрица Мария Александрова, които подкрепят мирните средства. Тяхната позиция е одобрена от руския посланик в Цариград-граф Н. Игнатиев. Самият Александър II се колебае между двете виждания - пътя на войната или преговорите. Широката международна подкрепа в защита на българите изостря до краен предел Източната криза. По същото време във висшите политически кръгове на Турция настъпват сериозни сътресения. През май 1876г. реформаторите начело с Мидхат паша организират преврат и свалят от престола Абдул Азис, чието име е свързано с погрома над Априлското въстание. Три месеца по-късно и новият султан-Мурад V- също е детрониран. В разгара на тези събития Сърбия и Черна гора обявяват война на Портата. Тя избухва на 18. VI. 1876г., като първоначално съюзените сърбо-черногорски войски имат успехи. Постепенно турците взимат инициативата и изпращат срещу противниците си елитни части, като между военачалниците е Сюлейман паша. На 28. VI. с. г. Александър II изпраща ултиматум до Османската империя за прекратяване на военните действия срещу Сърбите. Същевременно настъпва раздвижване в международните отношения, като е установена връзка между австро-унгарските и руските политически кръгове. Междувременно, чрез своя посланик в Цариград, Русия започва широка кампания за мирно решаване на българския въпрос. В ход е подготовката на Цариградската посланическа конференция, която трябва да се произнесе по съдбата на България, Босна и Херцеговина и по възстановяването на мира между Турция, от една страна и Сърбия и Черна гора, от друга. Предварителните заседания на делегатите от Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и Турция започват на 11. ХII. 1876г. Проведени са оспорвани дискусии по българския въпрос. Докато граф Игнатиев настоява да се създаде автономна българска област, включваща всички етнически територии, маркиз Р. Солсбъри защитава идеята за частична автономия. Според изработения проект за реформи в Европейска Турция, одобрен от всички пълномощници на силите, България получава административна автономия в естествените си граници, обхващащи Мизия, Тракия, Македония и Добруджа. Те съвпадат в общи линии с териториалния обхват на Българската екзархия, съгласно султанския ферман от 1870г. По настояване на Австро-Унгарския представител българската автономна област се разделя на две части - Източна, с център Търново и Западна, с център София. Главният управител на всяка от двете области щял да бъде християнин назначаван от султана, но със съгласието на силите - гаранти. Проектира се изработване на правилник за организиране на православието, прокламира се свобода на вероизповеданието и изборни права, религиозна и образователна автономия. Предвижда се създаване на милиция от християни и мюсюлмани, изселване на черкезите от европейските владения на империята и т. н. Този план, изработен и подписан, от представителите на всички велики сили- Англия, Франция, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия, е връчен на Високата порта на 21. ХII. 1876г. Той е от изключително значение, тъй като за пръв път подобен авторитетен международен форум официално признава българския народ като отделна и самостоятелна етническа общност с ясно очертани териториални граници. Официално Цариградската конференция е открита на 23. ХII. 1876г. Още същия ден обаче нейната работа е обезсмислена, тъй като е обявено, че султанът дарява поданиците си с конституция, която гарантира равни права на населението независимо от етническите и верските различия. По този начин Турция, представена от Савфет паша, отхвърля замисления на предварителните заседания проект за реформи в българските етнически области. Това решение е внушено на Висшата порта след задкулисните ходове на английската дипломация в лицето на Х. Елиът. За този обрат допринася и германският посланик на конференцията, който също действа зад гърба на останалите участници, но независимо от британския си колега. Те се ръководят от противоположни интереси-докато правителството на Дизраели полага усилия да съхрани статуквото на Балканите, Бисмарк се стреми да тласне Русия към военна намеса. Тези събития провалят работата на Цариградската конференция. Руските управляващи среди, сякаш предвиждали този развой, тъй като още през XI. 1876г. император Александър II издава Указ, по силата на който е обявена частична мобилизация и е сформирана “Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунав земи” под ръководството на княз Владимир Черкаски. Негови помощници са видни историци и юристи като Сергей Лукиянов, Ин. Д. Анучин, както и живеещи в Русия български общественици. Възложено им е да събират материали за политическото, стопанското и културното положение на българския народ. Специална комисия издава 5 тома "Материалы для изучения Болгарии", които съдържат сведения, целящи да подпомогнат работата на Канцеларията. Постепенно се налага убеждението, че Източната криза може да бъде разрешена единствено по пътя на войната. При това положение руската дипломация се активизира и на 3. I. 1877г. подписва т. нар. Будапещенска тайна конвенция. Тя гарантира, че при евентуална руско-турска война, Австро-Унгария ще пази благосклонен неутралитет и ще оказва дипломатическо съдействие на Русия. Не след дълго във Виена е подписана Втора тайна конвенция между двете страни. Тя гласи, че при руска победа (в случай на руско-турска война), Австро-Унгария има право да анексира Босна и Херцеговина с изключение на частта, разположена между Сърбия и Черна гора; Русия от своя страна, получава възможност да възстанови властта си над Южна Бесарабия, отнета й с Парижкия мирен договор /1856г. /. Предвижда се България, Албания и част от Румъния да бъдат организирани като самостоятелни държави, т. е. не се допуска създаването на голяма славянска държава на Балканите. Това задължение противоречи на предложенията на граф Игнатиев на предварителните заседания на Цариградската конференция за създаване на едно силно Българско княжество. Поради това Виенската конвенция е подписана без негово знание. Успоредно с преговорите, водени във Виена, руската дипломация разгръща активна дейност и за осигуряване неутралитета на Великобритания. Правителството в Лондон дава да се разбере, че няма да се намеси в подкрепа на Турция, ако Русия се ангажира да не променя сама статуквото, наложено от Парижкия мирен договор. За осигуряването на евентуална военна кампания руското правителство подписва две конвенции и с Румъния. Чрез тях се урежда въпросът за преминаването на руски войски през румънска теритрия, а Румъния се задължава да участва във войната на страната на Русия с 40 хилядна армия. Междувременно граф Игнатиев продължава да вярва във възможността за мирно уреждане на българския въпрос. В началото на 1877г. той обикаля столиците на Великите сили с нов проект за колективна нота до Високата порта. Формално мисията на Игнатиев завърша с успех. През март 1877 г. в Лондон се провежда нова конференция по въпросите, свързани с Източната криза. С приетия на 31. III. 1877 г. Лондонски протокол, подписан от Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия, на Турция се препоръчва да приведе в изпълнение предложените й от силите мерки за промяна в положението на покорените християнски народи. Босфорските политици отново отхвърлят исканията на страните-участнички в Цариградската конференция. Причината за това трябва да се търси както в недалновидността на турските ръководни среди, така и в противоречията между договарящите се държави-Англия, макар и подписала решенията на двете конференции, тайно подкрепя неотстъпчивостта на Високата порта. При това положение усилията на руското правителство за мирно дипломатическо решение на Източната криза изчерпват всички възможности. След като многократно афишира готовността си да защити подвластните на Османската империя християнски народи, Русия е принудена да възприеме войната като единствено възможен изход. В противен случай рискува да подрони собствените си позиции в района на Балканите. Подтикнат от обстоятелствата, на 12. IV. 1877г. император Александър II подписва в Кишинев манифест за обявяване на война срещу Турция. Това предизвиква раздвижване сред българската емиграция в Русия и Влашко, която се готви за участие в предстоящата война. http://www.bg-history.info

Почистихме паметника на Руско-турската война край село Мечка

Група русенци - членове и симпатизанти на местната структура на национално движение "Русофили" се заехме през уикенда да почистим и освежим паметника на бойните действия по време на Руско-турската война 1877-1878 година край село Мечка. Към нас се присъединиха и деца от русенски училища заедно с председателката на Руския клуб в Русе Маша Станчева. Кметът на Мечка Тодор Шопов ни съдейства, като изпрати хора с резачки и взе лично участие в мероприятието, така че паметното място вече изглежда съвсем прилично. Сред най-усърдните ентусиасти от движението под ръководството на председателя на русенската структура Тодор Радославов, беше и най-малкият русенски русофил, 5-годишният Иван Паришков. След трудовия подвиг си направихме пикник в местността Стълпище. Инициативата на движението се посвещава на 135-ата годишнина от обявяването на Руско-турската освободителна война, което е било на 24 април 1877 година.

Днес е Международният ден на космонавтиката и авиацията

12 април е Международният ден на космонавтиката и авиацията. На този ден през 1961 г. е станал първият в историята пилотиран космически полет на космонавта Юрий Гагарин с кораба "Восток".
На 12 април 1961 г. в 6 часа и 7 минути по Гринуич - 9 часа и 7 минути московско време Юрий Гагарин излетя и направи с кораба "Восток" една обиколка около Земята. На височина 7 километра Гагарин катапултира и се приземява с парашут близо до спускаемия апарат, на колхозно поле в Саратовска област.
Целият космически полет е продължил 1 час и 48 минути, но остава завинаги в историята на човечеството като полета на първия космонавт в света.
Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 г. със старта на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветския съюз. Най-голямото достижение в областта на космонавтиката е стъпването на човек на Луната на 21 юли 1969 г.: американският астронавт Нийл Армстронг прави първата крачка по повърхността на естествения спътник на Земята с думите: „Това е малка крачка за човек, но огромен скок за цялото човечество".
Първите години от развитието на космонавтиката се характеризират с остра конкуренция между държавите (така наречената Космическа надпревара). Международното сътрудничество започва да се развива едва през последните десетилетия, най-вече, благодарение на съвместното строителство на Международната космическа станция и изследванията, провеждани на нейния борд.
Според директора на Института за космически изследвания на Руската академия на науките Лев Зелений, за близките години руската космическа наука си поставя нова задача – да изпрати експедиция на Луната, на чийто полюси учените открили лед. След посещение на спътник на Земята се планира да бъдат извършени пътешествия към Марс и други планети, подчерта Зелений.

Концерт на „Московски солисти”

На 29 март в залата на Доходното здание в Русе се проведе предпоследния концерт от 52 цикъл на „Мартенски музикални дни”.
На сцената в 19 часа излязоха музикантите от струнния камерен ансамбъл „Московски солисти” под диригенството на почетния гражданин на Русе, виолончелистът Юрий Башмет. Ако някой изследовател би желал да рзбере какво е отношението на Русенци към Руската култура, в частност към майсторството на московските музиканти, можеше да направи това снощи.
Залата беше препълнена. Публиката беше покорена и омагьосана от творчеството на големия майстор диригент и изпълнител.
В програмата бяхa включени Росини,Менделсон, Канчели, Шьонберг.Подготвена е специално за фестивала по повод 20 годишнината на ансамбъла. Той е носител на „Грами" за 2008 година, а Юри Башмет е определен от вестник „Таймс" за един от най-великите живи музиканти на нашето време.
След края на концерта, завършил с продължителни аплаузи, прдставители на НД „Русофили – клон Русе” се срещнаха с великия диригент в гримьорната му, където му подариха сувенири и снимки за спомен от гостуването му в нашия град.
Маестрото раздаде много автографи, които решихме подарим на ученици от училището по изкуствата в Русе.

НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ

СПРАВКА за строителството на АЕЦ „Белене”

Ядрената енергетика е важна част от световния енергиен баланс. В 30 страни работят повече от 440 АЕЦ със 17% дял в производството на електроенергия. В САЩ за първи път от 30 години започват строителството на АЕЦ. В Япония след аварията се въвеждат два нови атомни реактора. Във Франция има повече от 30 АЕЦ като се удължава живота на реакторите им.
В България 35% от електроенергията се произвежда в АЕЦ „Козлодуй”. Страната има 30 години опит в експлоатацията на ядрени съоръжения, добре подготвени кадри и изградена инфраструктура като предпоставка за изграждане на нови ядрени мощности.
Още през 1981г. е взето решение за изграждане на АЕЦ „Белене”, избрана е площадка, свързана с ЖП мрежата и със собствено пристанище. През 1987г. беше планирано през 1993 г. да се пусне първият реактор от 1000 мегавата. Построени са административни сгради, завод за бетон, ремонтна база, изработен е огромен, скъпо струващ фундамент за реакторите. Доставено е оборудване, изградени са инфраструктури – пътища, комуникационни и електросистеми. Вложени са повече от 1 милиард лева. През 1993г. обектът е „консервиран”.
Технологични показатели за АЕЦ „Белене. Според Председателя на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев, подкрепен от водещия експерт в МААЕ проф. Янко Анев и члена на правителствената комисия проф. Атанас Тасев АЕЦ „Белене” – нейните реактори и средства за управление и контрол на аварии са по ниво на безопасност поколение 3+ и значително превъзхождат реакторите в България и в останалалта част на света. Поколение 4 ще бъде разработено не по-рано от 2040г., което значи, че тези реактори спокойно могат да работят 30 години.
Сигурност (безопасност) на АЕЦ „Белене”. След аварията в японската АЕЦ, в ЕС се организират „стрес тестове” за АЕЦ в Европа, за определяне на тяхната безопасност. Такъв „стрес тест” е направен и за АЕЦ „Белене”. В доклада след това е отбелязано, че централата е много надеждна, тъй като има изключителна комбинация на резервирани активни системи за безопасност, подкрепяни от пасивни системи, а така също и специализирани системи за смекчаване последствията от тежки аварии.
Финансиране на централата. Цената на АЕЦ „Белене” е различна, защото се определя по различни методики, но е определена на 6,792,900 хиляди евро. Трябва да се има предвид, че в медиите беше публикувана информация за цената на аналогични АЕЦ, които ще строи Русия в Турция – 9 милиарда евро, в Индия – 12 милиарда евро, цената на подобни централи в САЩ е не по-малка от 15 милиарда долара и т.н.
Финансирането може да се осигури по няколко начина – Русия предлага да финансира изцяло проекта, като придобие дял или като заем. Американски пенсионен фонд е заявил желание да придобие 20% от централата ( това е 1 милиард евро), а така също да закупи дела на НЕК ( 51% за 2 милиарда евро). Финландска фирма „Форум” също иска 20% (дава 1 милиард евро), за Русия остават 7 или 8 % от сумата.
Цени на електрическия ток от АЕЦ. Цената се фиксира трудно, защото трябва да се отчете комплекс от фактори – цената на АЕЦ, цената на суровината, консумативи на производството и т.н. Но е ясно, че тя е в пъти по-евтина от вятърната и слънчевата , значително по-евтина от ТЕЦ и по-евтина от водните централи.
Осигуряване на работни места и инфраструктура в община «Белене» и околните селища и общини. В централата ще изкарват препитанието си хиляди хора. Но много повече предприятия и фирми ще работят за АЕЦ «Белене» в цялата страна. Като се започне производството периодично на съпътстващи апарати, машини и съоръжения и се свърши с работното облекло. Не е маловажна и работата по изграждане на пътища, нови училища, здравни заведения, спортни и търговски обекти и какво ли не в Белене и околните селища.
Сеизмична характеристика. По поръка на НЕК , Геоложкият институт на БАН е направил проучване. Потвърдено е, че близо до площадката няма разлом, а евентуални земетръси биха били не повече от 4 степен. Централата е проектирана да издържи земетресение 7-8 степен по скалата на Рихтер.
Опазване на околната среда. Изготвен е доклад за оценка на въздействието върху околната среда въз основа на предписания на Агенцията за ядрено регулиране, на експертизи на Международната Агенция за ядрено регулиране, на информации и указания на Министерството на околната среда и водите и РИОКОЗ инспекции. Докладът е преминал обсъждания в градовете Белене, Плевен, Никопол, Свищов, София и Търну Магуреле. Одобрен е на заседание на Екологичния съвет към Министерството от 11.11.2004г. Издадено е решение No: 18-8/2004г. на Министерството на околната среда и водите за строителство на АЕЦ «Белене».
Необходимост от АЕЦ «Белене» за просперитета на България. Съобразно поставените от правителството икономически цели до 2020г., като се отчита икономическата криза, по умерени прогнози от източник «Програма за прилагане Директива 2001/80/ЕС относно ограничаване на определени замърсители на въздуха от големите горивни инсталации» е посочено, че за 2011г. потреблението е 31,870мил.квч, а производството е 41,580 мил.квч. За 2020г. е предвидено потребление 43,010 мил.квч. и производство 54,200 мил.квч., като разликите и в 2011г. и в 2020г. са за износ. Предвидено е потреблението да нарастне с 12,140 мил. квч. Как може да се произведе тази енергия? Не трябва да забравяме, че ежегодно (за 2011г. например) изнасяме 10,300 мил.квч. Трябва да се има предвид също, че от 2011 до 2015 г. НЕК е предвидил да съкращава мощности в ТЕЦ «Брикет», ТЕЦ «Бобов дол», ТЕЦ «Марица 3», ТЕЦ «Варна» - общо 2,175 МВт. ЕС ни задължава да достигнем 16% от потреблението на електроенергия от възобновяеми източници, а вятърната и слънчевата енергии са в пъти по-скъпи от атомната енергия. Или трябва производството от ВЕИ да се удвои, което също не е реалистично. Изискванията на ЕС за вредни емисии заплашват със спиране Топлоцентралите «Бобов дол», в Перник, в Димитровград и не на последно място - лицензите на 5 и 6 блок в АЕЦ»Козлодуй» изтичат съответно през 2017 и 2019г. и няма гаранция, че ще ни бъде разрешено да ги продължим. Или общо при инвестиция за строителство 6, 795, 000, 000 евро, при цена на тока 40 евро/мвч., средната брутна печалба на годишна база възлиза на 421,280,000 евро. Освен това е доказано, че страните от региона имат нужда в 2020г. допълнително от 10,000 мил. квч. Следователно, единствената алтернатива за задоволяване нуждите на България от евтина електроенергия и за осигурен износ е АЕЦ «Белене».