На 14 септември 1943 г. от базата на 5 гвардейски минно – торпеден
полк край Геленджик излитат два самолета Ил – 4 Т. Те са от минно -
торпедната авиация на Черноморския флот. Екипажите имат поставена задача
да минират участъка от р. Дунав между Свищов и Русе. Така силно би се
затруднило използването на реката от вермахта за снабдяване на група
армии «Юг», отстъпващи на Източния фронт. Задачата е изпълнена, но при
завръщането си самолетите са прехванати и атакувани от немски
изтребители. Екипажът на гв. ст. лейтенант Дмитрий Федорович Бабий не се
завръща в базата. Той е свален след кратък въздушен бой близо до с.
Кочина, днес Проф. Иширково, Силистренско. Загиват щурманът гв. капитан
Леонид Иванович Лебедев, бордовия стрелец – радист гв. сержант Павел
Петрович Лелеко и бордовия стрелец гв. сержант Дмитрий Петрович
Филипенко. Пилотът, спасил се с парашут, е задържан от селския кмет и
неговите хора и по – късно предаден на немците. Малко преди това към
Дмитрий Бабий, със силни болки по обгорялото лице, се приближава едно
малко момиченце, което му подава резен диня. Този жест на внимание
съветския летец ще запомни за цял живот. Преминал през ада на фашисткия
плен, ст. л-т Бабий се завръща благополучно в родината след края на
Великата Отечествена война. В родния си град Феодосия той започва мирен
живот. През 1965 г. едно писмо в пощенската кутия от България кара силно
да затупти неговото сърце. Трескаво отваря плика и с вълнение прочита,
че в България помнят подвига на неговите бойни другари, че са успели да
издирят с помощта на маршал Бирюзов (от съветска страна) неговото и
техните имена и сърдечно го канят да присъства на откриването на
паметника край селото. Всичко това е дело главно на учителя по история
(тогава) Господин Великов Нейков. Предната година той заедно с партийния
секретар поемат инициативата да бъде издигнат паметник, след като
виждат, че лобното място е посетено преди тях от малките ученици от
селското училище, които заедно със своята учителка са оставили там малко
дървено кръстче от клечки, украсено с венче от полски цветя. И ето – на
паметната дата, в тържествена обстановка, се открива паметника, който
символизира купола на спускащ се парашут. Под него се намира паметна
плоча. Там са погребани останките на героите. Между официалните гости са
и близки на загиналите - от далечното сибирско село Уян, Иркутска
област, пристигат братовчеди на щурмана Лебедев, от Южна Украйна
пристига единствения жив от тримата братя Филипенко. Сред гостите е и
една девойка от селото, тя е същото онова момиченце, което подава резена
диня на летеца, но вече пораснала. Сега, вече възрастна жена, тя живее в
Силистра. Точно в момента на откриването, над паметника низко прелита в
параден строй ескадрила реактивни самолети от авиобазата в Балчик,
отдаваща символична почит към паметта на своите бойни другари. Днес,
след 70 години, паметникът на летците край с. Иширково отново посрещна
гости. Въпреки лошото време, край паметника по традиция имаше много хора
от селото и деца от училището. Групата от СОСЗР и членове на Академичен
клуб «Русофили» при РУ «Анг. Кънчев» се отправи към паметника с цветя,
венец и развети знамена. Пред всички знамена се развяваше българския
трикольор, след него - на РФ и знамената, под които воюваха всички
съветски хора - червеното знаме на Победата, знамето на военно – морския
флот и знамето на военно – въздушните сили.
На импровизирания митинг
кратко слово произнесе Георги Вълев, координатор от НД «Русофили» -
Силистра, полковник оз Велико Пенчев, военен летец първи клас и инж.
Любомир Иванов от Акад. клуб «Русофили». Елена Иванова, съпруга на
Господин Великов и участница в хора на пенсионерите от с. Иширково,
прочете кратко стихотворение на руски език. То бе написано при
посещението в България от роднина на Леонид Лебедев и посветено на
нашата стара дружба. После тя изпя българска народна песен, посветена на
Русия. След тази песен тя предложи на всички да изпеят заедно «Катюша»,
което бе сторено с ентусиазъм от всички. Никой не е забравен, нищо не е
забравено - повтори думите на Олга Бергхолц, преди тръгване Господин
Великов. Много хора имаха възможност да си набавят с пожелание и
автограф неговата малка книжка, посветена на героите от екипажа на
съветския самолет, останали навеки в българската земя.
Любомир ИВАНОВ - Акад. клуб "Русофили"
Няма коментари:
Публикуване на коментар