Среща - разговор

На 24.11.2013 година Русе бе домакин на дискусия на тема :”Висшето образование у нас” организирана от президента на България за периода 2002 – 2012 година Георги Първанов.

На събитието присъстваха и представители на „Движение Русофили– клон Русе”.

След дискусията председателят на Движението г-н Анатоли Паришков и областния координатор г-н Тодор Радославов проведоха среща – разговор с г-н Първанов като съпредседател на Руско-български обществен форум и г-жа Светлана Шаренкова - председател на Форума „България - Русия”, на която разискваха проблемите и възможностите за развитие на Движението и предстоящи съвместни проекти.

Срещата завърши с обещания от двете страни за бъдещо добро сътрудничество в полза на развитие на отношенията между България и Русия.

80 ГОДИНИ ОТ ПОСТРОЯВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА РУСОФИЛИТЕ – СИМВОЛ НА БЕЗСМЪРТИЕ

Вдясно от главния път за Варна, на изхода на град Русе се издига каменен монумент на плачеща жена – паметник – символ на благодарността и признателността на русенци към подвига на русофилите.

Паметникът на офицерите - русофили е символ не само на конкретното историческо събитие, но и на великата идея за дружбата между България и Русия.

Историята на паметника и признанието на русенци започва през 1887 година, когато майор Атанас Узунов и другарите му Олимпи Панов, Тома Кърджиев, капитан Зеленогоров, подпоручиците Кожухарски, Енчев, Тръмбашки, Кръстеняков и Александър Цветков са разстреляни. Идеята за издигане на паметен знак на лобното им място е на Ана Стомонякова, сестра на разстреляния в бунта Александър Цветков. На кораб тя случайно среща големия руски писател Глеб Иванович Успенски, с когото споделя мечтата си за изграждане на параклис на гроба на загиналите.

„- Вашата цел е свята, а ако я осъществите, ще Ви бъдат благодарни и историята и потомството.” – насърчава я Успенски. Идеята на Стомонякова се приема не само от близките на загиналите, но и от русенската общественост. Многократно местни вестници подемат инициативата за събиране на средства за изграждане на паметника, което се проточва дълги години.

През 1930 година излизат спомените на Ана Стомонякова, а през месец ноември 1933 година е открит паметника.

Планът за архитектурната част е подготвен от известния русенски скулптор Владимир Владимиров, но поради внезапната му смърт неговата съпруга – сестра на поета Гео Милев и Ана Стомонякова молят Атанас Дудулов, преподавател в Художествената академия, да направи паметника.

Паметникът става оригинален. Изграден от бучарда (смес от цимент и мозайка), като всяка една от единадесетте му колони е символ на един от ръководителите на бунта. Скулптурната фигура – плачеща жена с погребална урна е обърната на североизток към Русия.

В пресата от онова време определят русенския паметник като една от най- хубавите творби от този вид издигнати на българска земя. Веднага срещу неговото построяване се появяват и открити протести ( като призиви за хвърляне камъни върху паметника и неговото премахване) от противници на русофилите.

Замисълът за разрушаване на паметника е осъществен през 1940 година. На 22 срещу 23 март той е взривен. Възстановяването му става възможно едва през 1957 година.

Издирен е авторът на паметника проф. Атанас Дудулов, който въпреки напредналата си възраст с готовност приема да помогне. Моделът на паметника, който проф. Дудулов е запазил, намерените на мястото на взривяването части от фигурата, както и снимката му помагат за точното възстановяване на мономента.

Паметникът е изграден от врачански камък и русенски варовик и е открит на 3 март 1967 година.

Този внушителен паметник е един от вечните символи на народното преклонение към всеотдайността и идеалите на загиналите русофили. Той е израз на великата идея за вековечната българо-руска дружба, която те завещаха на поколенията.

Анатоли Паришков – председател „Движение Русофили – клон Русе”

25 ГОДИНИ ОТ СТАРТА НА «ЭНЕРГИЯ – БУРАН»

На 15 ноември се навършват 25 години от първия полет на ракето – космическата система «Энергия» с орбиталния кораб «Буран». След трите обиколки около Земята, той безупречно се приземи в безпилотен режим на специалния аеродрум «Юбилейный». Всички, които бяха там, бурно аплодираха космическия пътешественик, който плавно докосна земята и спря точно на разчетеното място върху бетонната полоса. Приземяването, показано по всички телевизионни канали, бе сензация дори и за специалистите, работещи в областта на автоматичните системи за управление на космическите апарати. «Энергия – Буран» бяха създадени като перспективно средство за задоволяване на все повече нарастващия обем от космически товари към орбиталната станция «Мир», първообраз на бъдещите космически поселения. Не може да се отмине и факта, че тези летателни апарати се създаваха в обстановка на приготовления за космически сражения, последна надежда на САЩ за успех в международната политика. Това не можеше да не намери отражение в проекта на системата. В отговор на американските мечти, орбиталният кораб можеше да вземе в своя товарен отсек при необходимост и устройство с безпилотни орбитални ракетоплани, - (БОР), върху които също успешно се работеше. Това правеше идеята за «Звездните войни» напълно безсмислена. На пръв поглед съветската система много приличаше на американската, но това бе само привидно, защото най – мощната създавана до сега ракета - носител бе отделен елемент в общия комплекс. Тя спокойно позволяваше да бъдат прикрепени към нейния исполински корпус и други големогабаритни космически обекти, което я правеше универсална, докато конструкцията на американската система не позволяваше това. И още нещо твърде съществено – за разлика от задокеанския проект, «Энергия» и «Буран» бяха създадени с предимство към нуждите на мирния космос. Ще бъде уместно, ако посочим, че Х – 37, първият американски «безпилотник», изпитан 12 години по - късно, е само с военно предназначение. Да се говори подробно за тази съветска космическа система, за нейното създаване и трагичен край в обема на тази публикация е невъзможно, за това ще се спра само на най – важния въпрос: накъде вървят нещата…

Загубила временно някои позиции и темпо в изследването на космоса, Русия съвсем не губи самообладание и продължава да държи главния ключ към околоземното пространство – пилотираните полети. След прекратяването на полетите на американските «совалки», изпращането на нови екипажи до Международната космическа станция (МКС), стана възможно единствено от космодрума Байконур, който е, можем да речем, нещо като «географски роднина» на г. Русе (географската ширина на Русе е много близка до тази на Байконур и ако ние тръгнем по въображаема пътека успоредна на географския паралел в източно направление, то нашето пътешествие ще достигне до мястото на това най – голямо космическо пристанище). Оказа се също така, че създадената преди повече от 40 г. система (ракета – космически кораб) «Союз» имат още големи резерви за усъвършенстване в своята конструкция. Нейната надеждност, проверена и повишена в дългите годините експлоатация я прави изключително конкурентно способна. Не напразно специалистите от ЕКА избраха имено «Союз» да бъде носителят, който да извежда в орбита КА от космодрума Куру във Френска Гвиана, за което на руските специалисти бе поръчано да построят там специална площадка и наземни съоръжения. Строи се и нов космодрум в Амурския край на Русия, който ще направи страната напълно независима в изстрелването на КА за военни цели. Свидетели сме в последно време и на внедряване на нова технология за скачване към МКС само за броени часове след старта от Байконур. Накрая ще предложа на уважаемите посетители на сайта няколко снимки, които любезно ми предостави моя добър приятел Сергей Иванович ГРАЧЁВ от Киев. Като офицер в разчета по управлението на полета на «Энергия» – «Буран», той е един от първите посрещачи, забелязали на екрана на радиолокатора отметката от приближаващия се космически обект към родната земя.

На една от снимките е неговата съпруга пред самолета - носител Ан – 225 «Мария», доставил орбиталния кораб на Байконур.

Снимката - плакат на самия «Буран» е изпратена от Вадим Лукашевич, който в съавторство с Игорь Афанасьев издаде книгата «Космические крылья», доставена дори в библиотеката на МКС . Смея да твърдя, че написаното и издаденото по адрес на «Энергия» – «Буран» все още е непълно, недокрай изследвано и очаква бъдещите историографи на космическите изследвания да посветят много от своите творчески планове на тази епопея от съветската епоха.

Любомир ИВАНОВ

НИЕ ПОМНИМ ПОДВИГА НА ГЕРОИТЕ - ЛЕТЦИ

На 14 септември 1943 г. от базата на 5 гвардейски минно – торпеден полк край Геленджик излитат два самолета Ил – 4 Т. Те са от минно - торпедната авиация на Черноморския флот. Екипажите имат поставена задача да минират участъка от р. Дунав между Свищов и Русе. Така силно би се затруднило използването на реката от вермахта за снабдяване на група армии «Юг», отстъпващи на Източния фронт. Задачата е изпълнена, но при завръщането си самолетите са прехванати и атакувани от немски изтребители. Екипажът на гв. ст. лейтенант Дмитрий Федорович Бабий не се завръща в базата. Той е свален след кратък въздушен бой близо до с. Кочина, днес Проф. Иширково, Силистренско. Загиват щурманът гв. капитан Леонид Иванович Лебедев, бордовия стрелец – радист гв. сержант Павел Петрович Лелеко и бордовия стрелец гв. сержант Дмитрий Петрович Филипенко. Пилотът, спасил се с парашут, е задържан от селския кмет и неговите хора и по – късно предаден на немците. Малко преди това към Дмитрий Бабий, със силни болки по обгорялото лице, се приближава едно малко момиченце, което му подава резен диня. Този жест на внимание съветския летец ще запомни за цял живот. Преминал през ада на фашисткия плен, ст. л-т Бабий се завръща благополучно в родината след края на Великата Отечествена война. В родния си град Феодосия той започва мирен живот. През 1965 г. едно писмо в пощенската кутия от България кара силно да затупти неговото сърце. Трескаво отваря плика и с вълнение прочита, че в България помнят подвига на неговите бойни другари, че са успели да издирят с помощта на маршал Бирюзов (от съветска страна) неговото и техните имена и сърдечно го канят да присъства на откриването на паметника край селото. Всичко това е дело главно на учителя по история (тогава) Господин Великов Нейков. Предната година той заедно с партийния секретар поемат инициативата да бъде издигнат паметник, след като виждат, че лобното място е посетено преди тях от малките ученици от селското училище, които заедно със своята учителка са оставили там малко дървено кръстче от клечки, украсено с венче от полски цветя. И ето – на паметната дата, в тържествена обстановка, се открива паметника, който символизира купола на спускащ се парашут. Под него се намира паметна плоча. Там са погребани останките на героите. Между официалните гости са и близки на загиналите - от далечното сибирско село Уян, Иркутска област, пристигат братовчеди на щурмана Лебедев, от Южна Украйна пристига единствения жив от тримата братя Филипенко. Сред гостите е и една девойка от селото, тя е същото онова момиченце, което подава резена диня на летеца, но вече пораснала. Сега, вече възрастна жена, тя живее в Силистра. Точно в момента на откриването, над паметника низко прелита в параден строй ескадрила реактивни самолети от авиобазата в Балчик, отдаваща символична почит към паметта на своите бойни другари. Днес, след 70 години, паметникът на летците край с. Иширково отново посрещна гости. Въпреки лошото време, край паметника по традиция имаше много хора от селото и деца от училището. Групата от СОСЗР и членове на Академичен клуб «Русофили» при РУ «Анг. Кънчев» се отправи към паметника с цветя, венец и развети знамена. Пред всички знамена се развяваше българския трикольор, след него - на РФ и знамената, под които воюваха всички съветски хора - червеното знаме на Победата, знамето на военно – морския флот и знамето на военно – въздушните сили.

На импровизирания митинг кратко слово произнесе Георги Вълев, координатор от НД «Русофили» - Силистра, полковник оз Велико Пенчев, военен летец първи клас и инж. Любомир Иванов от Акад. клуб «Русофили». Елена Иванова, съпруга на Господин Великов и участница в хора на пенсионерите от с. Иширково, прочете кратко стихотворение на руски език. То бе написано при посещението в България от роднина на Леонид Лебедев и посветено на нашата стара дружба. После тя изпя българска народна песен, посветена на Русия. След тази песен тя предложи на всички да изпеят заедно «Катюша», което бе сторено с ентусиазъм от всички. Никой не е забравен, нищо не е забравено - повтори думите на Олга Бергхолц, преди тръгване Господин Великов. Много хора имаха възможност да си набавят с пожелание и автограф неговата малка книжка, посветена на героите от екипажа на съветския самолет, останали навеки в българската земя.

Любомир ИВАНОВ - Акад. клуб "Русофили"

10 СЪБОР НА РУСОФИЛИТЕ, 7 СЕПТЕМВРИ, 2013 г.

На 7 септември 2013 г. край яз. Г. Димитров – Копринка се състоя 10 събор на русофилите. Най – главното, което веднага би следвало да се посочи е, че за разлика от предходните две години, този път музикално – артистичната програма бе подготвена много по добре, зрителите бяха силно развълнувани от изпълненията на всички изпълнители и особено на Теменужка Тюфекчиева от Перник и оркестъра от Ловеч. Последният изпълни със завидно майсторство «Прощание славянки» и День Победы», а след това и две български хора. Много хора – българи, рускини - български снахи, се заловиха за хорото.

Между официалните лица бе и големият приятел на България вицеадмирал Кир Георгиевич ЛЕМЗЕНКО, който традиционно се ползва с особени симпатии сред всички русофили.

В заключение може да се пожелае за следващата година русенската група да тръгне само 30 мин. по - рано и да не губи време за спиране на връх Шипка. Това ще й помогне да заеме място за паркиране на автобуса в сянката на боровата гора, а не в откритото поле. Самата група да пристигне в центъра на събора организирано, както, например, се появи групата от Монтана, която беше начело с духов оркестър. Може да се помисли и за подходящи плакати, а разполагането на хората да бъде на едно място, както правят групите от другите градове.

Любомир ИВАНОВ - Акад. клуб "Русофили"

X Юбилеен Национален събор на приятелите на Русия на яз. „Копринка” 2013

На 07.09.2013 г. се проведе традиционния годишен събор на Приятелите на Русия.

На брега на язовир „Копринка”, близо до гр.Казанлък за десети път се събраха българи и руси, които още помнят годините, когато заедно се учехме в руски Вузове, работехме в български и руски промишлени предприятия, добивахме дървен материал в Коми и построихме градове с български имена. Всичко това пресекна през 1989 г., но в душите на българите останаха топлите чувства към приятели и близки роднини, към великия народ на Русия.

Изминаха 25 години, а ние, българи и руси, разбираме, че старите връзки и общуване ни липсват. За това на брега на язовира се събират толкова много хора – за да си спомним старото приятелство и да си обещаем ново ! На събора многохилядното мнозинство прие Обръщение – Призив към всички български граждани, към политическите партии и граждани , политически партии и граждански сдружения, към Народното събрание и Правителството на Република България. Да възродим духовните, икономическите и политическите връзки между България и Русия ! „ Призоваваме всички патриоти, всички, които милеят за България, независимо от политически им убеждения, да се обединим и заедно да поискаме, да настояваме, да работим и да успеем България и Русия да останат и бъдеще стратегически партньори в образованието и науката, в културата, в икономиката и в политиката за благото на двата народа и на двете страни, за техния общ просперитет. България и Русия заедно и в 21-ви век ! „

Участие в музикално-артистичната програма взе и русенската певческа група Берьозка с ръководител Иван Жеков. Прекрасното изпълнение на нашите съграждани бе наградено от публиката с танци и бурни аплодисменти .

На събора от Русенска област присъстваха русофили от Русе, село Николово, община Две могили, община Бяла, община Борово и други – общо 4 (четири) автобуса, микробуси и леки коли – около 250 човека.

Голяма група от Русе нощува на палатки на брега на язовира.

Всички посетители на събора се поклониха пред паметта на загиналите за нашето освобождение в църквата „Рождество Христово”, позната като Руската църква в гр.Шипка.

X Юбилеен Национален събор на приятелите на Русия на яз. „Копринка” 2013

За всички ЖЕЛАЕЩИ ДА ПОЛЗВАТ ОРГАНИЗИРАНИЯТ ТРАНСПОРТ за събора, СЛЕДВА ДА СЕ ЗАПИШАТ до 02.09.2013 г. в ОФИСА на ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ - КЛОН РУСЕ, пл. „Дунав” № 2, допълнителна информация на телефони 082 820234 и 0899970670.

ТРЪГВАНЕ НА 07 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА) В 6 ЧАСА ОТ ПЛОЩАД "ДУНАВ".